Кратък маршрут, включващ една от най-популярните пътеки по склоновете на запад от Кресна, позната под името „Кокала“. Изкачваме се първо по асфалта към с. Горна Брезница, после (преди селото, т.02) по сравнително стръмен черен път на юг, а в т.03 (4.2 км) изоставяме основния черен път и продължавме наляво по друг, по-рядко ползван, който се превръща в пътека. На една от първите поляни, в т.04 (4.5 км) трябва да спрете и да рогледнете внимателно към храстите вляво, за да намерите през тях началото на пътеката. В началото ще трябва да се проврете между малко бодлива растителност, но надолу пътеката се „отваря“ и става доста добра за каране – технична и трудна, но не прекалено. В най-долната част обаче очаквайте няколко наистина трудни секции. Пътеката завършва при едни кошари и наляво излизаме на крайна улица в Кресна (т.05), по която завиваме наляво. В края улицата се превръща в черен път покрай р. Струма – караме по него и излизаме при моста за Горна Брезница, което е съвсем близо до началната точка.

Една от най-популярните кратки „врътки“ по склоновете на запад от Кресна. Изкачваме се първо по асфалта към с. Горна Брезница, после (преди селото, т.02) по сравнително стръмен черен път на юг, а в т.03 (4.2 км) изоставяме основния черен път и продължавме наляво по друг, по-рядко ползван, който се превръща в пътека и с леки изкачвания и спускания следваме рида, докато не стигнем до т.04 (5.7 км) – това е една поляна с трънливи храсти, където пътеката почти се губи. Следете внимателно GPS-а и намерете пътеката, която първо тръгва леко вдясно, прави остра серпентина наляво и продължава в южна посока. В края на следващата поляна (т.05) пътеката завива наляво и започва да подсича склона, движейки се отдясно на дерето. Тук вече не може да я сбъркате. Надолу пътеката започва да прави доста серпентини, има и преки линии. В края става доста изровена и технична и завършва на черен път (т.06, 7.5 км) при един селскостопански имот. Тук трябва да тръгнете първо наляво и веднага (след 10-20 м) вдясно, за да се спуснете по черен път през ливадите и после наляво. В т.07 излизаме на улица в Кресна и караме по нея наляво. В края улицата се превръща в черен път покрай р. Струма – караме по него и излизаме при моста за Горна Брезница, което е съвсем близо до началната точка.

За този маршрут също мога да кажа, че е един от най-хубавите, които открихме в района. За всеки, който реши да посети Краище и желае да се натовари малко повече физически и да покара по доста разнообразни места и терени, този маршрут е задължителен! Освен това той минава в близост и до минерален басейн, където можете да разпуснете преди последната отсечка обратно към Краище.

Началото е по асфалтовия път през с. Лютово до отбивката към с. Кузьово, по която продължавате до билото. Нататък вече е каране само по него, предимно по черни пътища и с една дълга и предимно лесна пътека, по която обаче не липсват отделни стръмни и технични участъци. Прибирането обратно към Краище също е по черен път и не бива да го пренебрегвате, защото на места е доста стръмен и може да ви изпие силите в края на карането.

Маршрут, който е подходящ най-вече за по-неуверените в спускането, тъй като при него специално са избегнати пътеките, но не и стръмните баири, нито пък красивите панорами. За навигация е доста лесен – първо се изкачвате по асфалта до с. Лютово, после продължавате по черен път към с. Гълъбово, оттам завъртате през махалите от другата страна на долината на Янина река и карате известно време по билото в посока с.Дагоново, преди да се спуснете в долината на споменатата река и по черния път в нея до с. Дагоново, откъдето се прибирате в Краище покрай р. Места.

Още един маршрут с изкачване до Бабяшка чука (наистина има защо да посетите този връх!), само че насочен към хората, които предпочитат по-леки терени, т.е. асфалт и черни пътища. Макар че спускането е по доста стръмни такива, те са с добра настилка и здрава основа, така че не би трябвало да са сериозен проблем за никого, освен за най-неуверените колоездачи. Началото е в с. Лютово, откъдето по асфалт през с. Бабяк към с. Орцево достигате т.03, където се продължава по стръмен черен път към билото и след това се кара наляво (т.04) по билния път в посока вр. Бабяшка чука. Отклонението към върха е при т.05 и отново е черен път с променлив наклон. Когато се наситите на гледката от Бабяшка чука, трябва да се върнете по пътя обратно до т.05 и да продължите наляво (запад) по билния път до вр. Бельова планина, след който започва спускането в южна посока. В началото пътят е доста стръмен и така достигате с. Гълъбово, от което по черни пътища, но с по-лек наклон, се спускате обратно в Лютово.

Това е един от най-хубавите маршрути в тази северозападна част на Родопите. Представлява типична “осморка” с две основни изкачвания, две страхотни спускания и малко каране по билата с невероятни панорами във всички посоки. Началото е в с. Лютово. Започва се с изкачване по асфалт през с. Бабяк към с. Орцево до т.03, където се продължава по стръмен черен път към билото и след това се кара по него в посока вр. Бабяшка чука. Отклонението към върха е при т.05 и отново е черен път с променлив наклон. Когато се наситите на гледката от Бабяшка чука, трябва да се върнете около километър назад по пътя до т.07, за да се спуснете по основната пътека към с. Бабяк, която със сигурност ще ви зареди със силни емоции. След това продължавате да описвате осморката с изкачване по черен път към отсрещния рид (т.08, където са гробищата) и каране по билния път в посока с. Кузьово. Излиза се на асфалта към селото (т.09), после се продължава по черни пътища (т.10 и т.11), докато стигнете т.12, където започва втората пътека. След нея през една овощна градина излизате на асфалта към Лютово (т.13).

Това е съвсем кратък маршрут по леки терени – само асфалт и черни пътища. Както и другите карания в района е и много живописен. За навигация също е пределно лесен – започвате от центъра на с. Бабяк и по асфалтовия път се изкачвате до с. Орцево (т.02), където обръщате посоката, връщате се назад до т.03 и поемате по билния черен път на югозапад, докато стигнете гробището над с. Бабяк (т.06). Оттам се спускате по черния път надясно към Бабяк.

Маршрутът може да бъде направен и в обратна посока, т.е. с начална точка в Орцево, но тогава първо ще е спускането, а след това изкачването.

Страхотен маршрут в северозадпадната част на Родопите, сходен с вариант 1, само че по-трудно изкачване, защото се минава по черни пътища, преди да се включим в асфалта към с. Орцево. Има и билно каране, и спускане по технична и разнообразна пътека. Може да го започнете както от с. Бабяк, така и от с. Орцево – във втория случай ще започнете и ще завършите с изкачване, а спускането ще е по средата. Тук за по-лесно е описан с начало в Бабяк.

От с. Бабяк поемаме по черен път в южна посока, който се изкачва към рида над селото и към гробищата. След около 1 км в т.02 излизаме на билния черен път и продължаваме по него наляво с изкачване, като на места има доста стръмни участъци и може да се наложи дори да бутате. В т.05 (3.9 км) достигаме асфалтовия път към с. Орцево и завиваме по него надясно и го следваме до селото. Може да се отбиете в кръчмо-магазина на Муса Гулит, след което (т.06, 6.5 км) поемаме по стръмен, но кратък черен път, изкачвайки се до гробищата. При тях завиваме рязко вляво (т.07) по черен път, който ни извежда на билото. Следваме само основния път с променлив наклон по билото. В т.08 отляво идва друг черен път, продължаваме напред по билото до т.09 (12.3 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.10 (13.8 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.

Страхотен маршрут в северозадпадната част на Родопите, съчетаващ леко изкачване, билно каране и спускане по технична и разнообразна пътека. Може да го започнете както от с. Бабяк, така и от с. Орцево – във втория случай ще започнете и ще завършите с изкачване, а спускането ще е по средата. Тук за по-лесно е описан с начало в Бабяк.

От с. Бабяк се изкачваме плавно по асфалтовия път до с. Орцево. Може да се отбиете в кръчмо-магазина на Муса Гулит, след което (т.02) поемаме по стръмен, но кратък черен път, изкачвайки се до гробищата. При тях завиваме рязко вляво (т.03) по черен път, който ни извежда на билото. Следваме само основния път с променлив наклон по билото. В т.04 отляво идва друг черен път, продължаваме напред по билото до т.05 (12.0 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.06 (13.5 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.

Този маршрут е разновидност на първия вариант, като разликата е, че тук изкачването е изцяло по пресечен терен (черни пътища), което го прави малко по-стръмно и трудно, но пък за някои ще е по-добро. Иначе основният акцент в маршрута е пътеката под вр. Бабяшка чука, която е много, много добра!

От с. Бабяк поемаме по черен път в южна посока, който се изкачва към рида над селото и към гробищата. След около 1 км в т.02 излизаме на билния черен път и продължаваме по него наляво с изкачване, като на места има доста стръмни участъци и може да се наложи дори да бутате. В т.05 (3.9 км) достигаме асфалтовия път към с. Орцево и завиваме по него наляво, но само за 150 м, след което продължаваме по черен път вдясно, за да се изкачим към билото. Достигаме го в т.08 и продължаваме наляво по билния черен път до т.09 (7.8 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.10 (9.3 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.