Макар заглавието да звучи като от Гражданската война в САЩ, става дума за един съвсем български маршрут в сърцето на Балкана, изпратен от Николай Кънчев и сравняващ северните и южните склонове на Стара планина между вр. Столетов и местността Узана и две технични пътеки, спускащи се по тях.

Началната точка е паркингът на билото при прохода Шипка. Оттам се поема в западна посока към местността Узана. След кратко изкачване се достига вр. Малуша и малко след него е началото на южната пътека.

Ах, южната пътека, за южната пътека могат да се напишат легенди… Теренът по южния склон е разнообразен – подвижни камъни, горски улеи и някой друг едър камък за десерт. Поради каменистата почва е подходяща за каране през цялата година. Завършва в коритото на поточе, по което се кара стотина метра. Важно! Пътеката попада в ловен район и през ловния сезон е възможно да е недостъпна в долната част.

След първата доза спущане идва момент да се извоюва загубената височина обратно. За целта се използва черен път, изкачващ се покрай коритото на Голяма Варовита река. Важен момент е да не се пропусне десен завой с бариера (около 700 м след първата чешма) – трябва да се продължи през бариерата, другият път не води в правилната посока. След достигане на билото по черният път, маршрутът се отклонява вдясно по червената маркировка и следва последният етап – стръмно изкачване по горска пътека към Малушка поляна и каране по билото до началото на северното спускане.

Северната пътека, ах северната пътека, за северната пътека могат да се изпишат легенди… Известна е в Габровско като “Експерта”, започва в подножието на вр. Малуша до беседката. Теренът на север включва стръмни горски участъци, каменни секции и няколко “равни и с изкачване” трансфера между спусканията. Тук почвата задържа повече влага и по време на валеж или след обилен дъжд има голяма вероятност да е кално. На няколко пъти пътеката излиза на черен път и трябва да се внимава за отклоненията от него, за да не се изтърват интересни участъци. Пътеката заършва в квартал „Радецки“ до рибарник и ресторант “Пъстървата”.

Както е видно, маршрутът е с различни начална и крайна точки, т.е. най-добре е да си организирате някакъв транспорт от Габрово до прохода Шипка. Ако решите да го качвате на самоход, има варианти (не само по шосето), но това би добавило още доста изкачване към сметката за деня. До пътеките може да се стигне и откъм Узана.

Още един маршрут над Сандански, изпратен от Илия Камбуров, който включва предимно спускане по черни пътища, следвайки един от ридовете в полите на Пирин. Маршрутът започва от местността Туричка черква, до която се стига по асфалтов път през с. Лиляново и м. Попина лъка. Разстоянието от Сандански е 22 км. Най-лесно е да стигнете с автомобил. Може, разбира се, и на самоход, което би превърнало карането в ХС излет с прилична дължина.

От Туричка черква карането започва започва с леко изкачване до кота 1600 м, след което пътят започва да подсича склона и преминава в постоянно спускане с дължина около 20 км по билото на рида чак до с. Поленица и гр. Сандански.

Много хора ползват Витоша за кратки карания преди или след работа, но мисля, че малка част от тях знаят за този маршрут. Той остава някак встрани от основните туристически пътеки в планината, макар че с нищо не е по-лош от други популярни „врътки“, даже ги превъзхожда в някои отношения. Дължината му е точно 10 км, а същинското каране в планината е почти изцяло по пътеки и алеи – и нагоре, и надолу.

Началото е класическо – от Панорамния път при пресичането му с главната алея от Княжево нагоре. Вместо по нея обаче, поемаме по уличките на вилна зона Килиите – ще трябва да следите GPS следата изкъсо, защото криволиците с доста. В крайна сметка достигаме края на вилната зона и там започва една страхотна пътека – с постоянен, но поносим наклон, по която се изкачваме до широката алея между Владая и Тихия кът (позната на повечето хора като част от Витоша 100). Поемме по нея наляво, за да излезем при Тихия кът, където по друга алея се изкачваме нагоре до м. Старчески поляни и от нея хващаме една от популярните за каране витошки пътеки, която минава над Бялата вода и излиза на асфалта под нея. Довършваме спускането към началната точка по пътища и пътеки в горага над Княжево.

Приятен и обзорен ХС маршрут над Сандански, особено подходящ за ранна пролет и късна есен, когато там вече е топло и предимно сухо. Ако го карате в по-топлите месеци, изберете сутрешните или следобедни часове – по пладне ще е доста напечено! Теренът включва предимно асфалт и черни пътища, като изкачването е доста плавно и постепенно.

Може да започне навсякъде в Сандански, като се отправяте в посока с. Лиляново (по-голямата част от пътя е сенчест ). На 3 км км след Лиляново стигате до отбивката за село Вихрен, следва изкачване 4 км по бетонен път. След това по черни пътища се стига до село Цалим (Голем Цалим). От него вече е само спускане в посока Сандански, като последните километри са по асфалт през с. Поленица. Ако не ви плашат техничните пътеки обаче, по-добре е да се спуснете по някое от ендуро трасетата към града – маршрутът минава през началните точки и на трите трасета в Сандански.

Този маршрут е изпратен от Георги Зографов и включва предимно черни пътища, което го прави приятен и лесно достъпен за много хора. Близо е до София, а дължината и денивелацията са умерени, така че никой няма да се озори прекалено, ако го пробва.

Началото е в кв. Михайлово. Пътят до изоставената хижа „Люлин“ след дъжд може да е доста кален, така че е добре да изберете период с по-сухо време. След хижата се кара по билото, след което се спускате в долината на една рекичка и, следвайки я, преминавате през вилна зона Габер, откъдето по автомобилен път се прибирате обратно към Михайлово.