Кратък маршрут над Горна баня, който ще се хареса както на напреднали колоездачи, така и на по-неуверените, защото пътеката за спускане в по-голямата си част не е трудна, макар че на отделни места има и по-предизвикателни участъци. Продължителността и денивелацията не са големи, така че обиколката е подходяща за бързо каране преди или след работа. Макар че в Люлин планина по принцип има гадна кал, точно по този маршрут едва ли ще срещнете много от нея.

Началото е от паркинга в м. Манастирски поляни (позната още като вилна зона „Люлин“ или Бонсови поляни). Първоначално поемаме в източна посока, т.е. по пътя към Горна баня и София. В т.02, където пътят завива наляво, ние поемаме вдясно по черен път покрай последните вили. Нагоре следваме само основния път, има и зелена маркировка. Някога беше асфалтов път, но вече почти не е останала такава настилка. В т.03 пропускаме отбивка вляво (маркирана с червен цвят в посока Владая), в т.04 достигаме кръстовище в подножието на вр. Дупевица, при което сме надясно към портала на изоставеното поделение, което бе окупирало върха допреди няколко години.

По принцип маршрутът не минава през самия връх, но ако желаете да го посетите и да погледнете София оттам, в т.05 (където е плацът на поделението) можете да се отклоните по първия път вляво, следвайки допълнителния трак, и да обиколите върха, отбивайки се до него (това ще добави още 1.3 км към маршрута, но предимно по равно).

Спускането започва от т.05 по втория път наляво – той е асфалтов и слиза към едни от по-големите изоставени сгради на поделението. Преди тях, в т.06 надясно започва пътеката. Началото ѝ е стръмно, после прави остър завой надясно и започва да подсича склона с минимален наклон. В т.07 пресичаме широка и изровена пътека и продължаваме по подсичащата склона пътека в източна посока. В т.08 достигаме кръстовище с друга, по-широка пътека – пресичаме я и продължаваме леко вляво и надолу. В т.09 пропускаме широка пътека надясно и продължаваме надолу, завършвайки точно при отбивката за хижа „Манастирски поляни“, т.е. съвсем близо до паркинга.

Кратък, но доволно натоварващ маршрут, който включва и една стръмна моторджийска пътека, която е сериозно предизвикателство за всеки любител на АМ/ендуро карането и е подходяща за каране дори и след дъжд, защото почвата е доста песъчлива и камениста. Спускането минава и през една стара кариера, където карането включва и леки фрийрайд елементи. Както споменах, изкачването е стръмно, но не е речено, че трябва да се напъвате да го карате на педали – при нужда може и да побутате. Тъкмо ще можете по-лесно да хвърляте поглед към красотите на Искърското дефиле. Изобщо, интересно и забавно каране, само на 40 минути с кола от центъра на София. Достъпно е и с влак.

Началото (т.01) е при входа към кариерата, който се намира в края на Владо Тричков, пътувайки в посока Своге (респективно в началото, ако пътувате в посока София). За да избегнем карането по главния път, който е натоварен, минаваме под моста над р. Свидница и поемаме покрай р. Искър в източна посока. В т.02 поемаме по стръмен черен път нагоре и след остър завой наляво той преминава в павирана улица, после в асфалт и в т.03 достигаме главното шосе в същинската част на Владо Тричков. Караме малко надясно и достигаме едно площадче (т.04), където поемаме по най-лявата улица. В края ѝ завиваме надясно (т.05), после на разклона вляво (т.06) и пак вляво (т.07) покрай една нова къща. Така излизаме на обзорен черен път, по който продължаваме да се изкачваме – къде стръмно, къде не чак толкова. Движим се все над селото. В т.08 пътят се разделя в много посоки (и тук е имало кариера) – включваме се (направо) в един хубав и широк черен път, идващ откъм селото, и продължаваме по него нагоре. Точно тук на места става доста стръмно – следваме само главния път и излизаме на билото. Там продължаваме по основния черен път (в т.10 сме наляво, в т.11 пак вляво), като отново се редуват стръмни изкачвания с по-равни участъци. В т.12 достигаме една виличка (вдясно) и пътят се разделя – поемаме наляво по равния подсичащ път и достигаме хубава поляна (т.13) с ловджийски навес вляво и ловна вила/хижа вдясно към дерето. Според картата това е махала Шатор. Тук се екипираме за спускане и продължаваме по единствения ясно очертан път в южна посока, следвайки билото на рида и минавайки покрай вр. Дебелата могила. Когато пътят започне да се спуска по-стръмно, карайте бавно и внимателно, за да не пропуснете пътеката. Тя се отклонява в т.14, точно при един десен завой на пътя. Пътеката е моторджийска и то от трудните – сцеплението не достига, наклонът е сериозен. В края пътеката излиза на горната площадка на кариерата (т.15), откъдето можем по преки и много стръмни моторджийски трасета да се спуснем напряко през пътя (т.16 вдясно, т.17 вляво). В т.18 излизаме на пътя покрай р. Свидница и по него се прибираме до началната точка.

Един от многото възможни маршрути в Малешевска планина, комбиниращ няколко от популярните пътеки над гр. Кресна и с. Горна Брезница. Може с голяма доза условност да се каже, че включените в него пътеки са малко по-лесни спрямо повечето други в района, но това не променя факта, че всяка от тях си е с висока степен на трудност – просто техничните и трудни участъци са по-малко на брой, не са чак така концентрирани.

Началото е в гр. Кресна, при отбивката за с. Горна Брезница. До него се изкачваме плавно по асфалт, като в центъра на селото продължаваме надясно по главната улица. В т.03 достигаме последните къщи (вдясно има и кът за отдих) и улицата преминава в хубав черен път, по който продължаваме с леко изкачване. В т.04 следваме десния път, който започва да се изкачва малко по-стръмно, но като цяло плавно и без прекомерен зор. В т.05 пътят прави серпентина наляво и след 700 м каране в западна посока, достигаме т.06, където вляво се отклонява първата пътека. Поемаме по нея и с доста забавни серпентини се спускаме обратно до черния път, където в т.07 пътеката продължава наляво. От един момент нататък целият склон става прорязан от пътеки и улеи – дръжте най-дясно и би трябвало да достигнете т.08, където пътеката отново става по-ясна и върви вдясно по хребета. В т.09 пътеката прави остър завой надясно, стеснява се и става по-трудна, спускайки се към близкото дере, по което езлизаме при стадиона в горния край на с. Горна Брезница и отново се озоваваме в т.03 при беседката и чешмата.
Оттук продължаваме по улица (черен път) в югозападна посока и в т.10 сме надясно по пътя към манастира над селото. Някога е имало асфалт, сега е черен път и то доста стръмен. Достигаме манастира при т.12, където започва и следващата пътека – движим се по поляната пред манастира и под оградата му, в югоизточна посока. Пътеката е тесничка, леко обрасла, но ясна. В началото е сравнително лесна и равна, но постепенно набира наклон надолу, а след т.13, където се раздвоява (следваме дясната!) започват някои съвсем технични участъци с по-стръмен наклон и остри серпентини.
Приключваме в центъра на селото, където продължаваме с кратко спускане по асфалт в посока Кресна, докато стигнем т.14, където поемаме отново нагоре по черен път. В началото е доста стръмен, после наклонът става по-умерен. В т.15 сме наляво по стар черен път, който на места вече се е превърнал в пътека. Караме с леки изкачвания и спускания до една слънчева поляна, където пътеката вече е само надолу. В началото се спускаме с лек наклон и забавни завои между драките. В т.16, на една трънлива поляна, пътеката почти се губи – търсете я леко вдясно, прави 1-2 серпентини и започва да подсича склона. След 1-2 скокчета в края на една равна полянка сме наляво. Пътеката подсича склона на дола, тясна е и доста забавна. После започва да се спуска по билото на рида, на места с остри завои и серпентини. Колкото по-надолу слизаме, толкова по-технична става пътеката. В т.17 излизаме на черен път при една селскостопанска постройка. Завиваме първо наляво, после веднага надясно и се спускаме покрай дворовете към града. В т.18 излизаме на асфалторина улица и караме по нея наляво – при последните къщи улицата преминава в черен път покрай реката и по него излизаме при моста към Горна Брезница, т.е. съвсем близо до началната точка на маршрута.

Кратък маршрут над Копривщица, включващ една от готините пътеки над града. Изкачването е основно по черни пътища – на места са стръмни, на други са с приятен наклон. Спускането е по пътека от чешмата Чатал чучур до Петровска река, сред което по черния път покрай реката се прибираме до Копривщица. Маршрутът е изпратен от Ясен Желязков (Изтрещ Тийм), който от време на време организира и по някое каране там.

За жалост пътеките над Копривщица, включително и този маршрут, са съсипани и разрушени при дърводобив, както се вижда и от някои снимки.

Кратък, но много популярен МТБ маршрут над Горна Брезница, много подходящ за зимата. Носи името на пътеката, по която се спускаме, а пък тя се казва така, защото завършва при един двор с кивита. Обикновено се прави като част от по-дълго каране, включващо още някой от маршрутите над селото или над Кресна. Изкачаването е по хубав черен път с плавен и постоянен наклон, като цяло поносим. Спускането е по технична пътека.

Маршрутът започва в центъра на с. Горна Брезница. Изкачваме се по главната улица на север към стадиона, където асфалтът преминава в широк и хубав черен път. В т.02 се отбиваме надясно, в т.03 също и нагоре следваме само основния път. Няма съществени разклонения чак до т.04, където надясно започва пътеката. В т.05 тя се разделя и държим ляво – по склона няма ясна пътека, има 2-3 улея в пясъчника, по които си намираме пътя. В т.06 трябва да завием рязко вляво и след това надясно, за да излезем към съседния рид. При седловината (т.07) държим пътеката надясно – тя подсича леко рида и започва да се спуска право надолу с много серпентини. В края ѝ (т.08) излизаме при малък поток (и при кивитата), където трябва да се спуснем към коритото, пресичаме го по мост и наляво по черен път излизаме към асфалтовите улици и по тях към центъра на селото.

Кратък, но класически маршрут над Горна Брезница, много подходящ за зимата. Обикновено се прави като част от по-дълго каране, включващо още някой от маршрутите над селото или над Кресна. Изкачаването е по хубав черен път с плавен и постоянен наклон, като цяло поносим. Спускането е по технична пътека от две части, разделени от пресичането на пътя.

Маршрутът започва в горния край на с. Горна Брезница, малко преди стадиона. Има кът за отдих с чешма и навес, откъдето продължаваме по хубав черен път покрай стадиона. В т.02 се отбиваме надясно, в т.03 също и нагоре следваме само основния път. Няма съществени разклонения чак до т.04, където пътят завива остро наляво и се раздвоява – следваме левия. В т.05 търсим наляво трудно различима пътека, която след това става по-ясна. В т.06 излизаме на черния път, караме 30-40 м надясно по него и в т.07 пътеката продължава остро вляво. В т.08 се раздвоява, следваме дясната. Същото е и в т.09. Спускаме се право по рида и в т.10 пътеката завива остро надясно и през близкия дол слиза към стадиона.

Малко странно име за маршрут, но не и за тези, които карат редовно над Кресна. Кръстен е така, защото изкачването ни отвежда буквално до трасето на един газопровод, минаващ в подножието на Пирин, и точно оттам започва една от най-популярните пътеки над града – познахте, наричаме я „Пътеката под/от газопровода“!

Странна е и тази пътека, трудна за класифициране. Тя е дълга и подсичаща, но въпреки впечатляващата заглавна снимка на маршрута, в действителност е една от по-лесните пътеки над Кресна. От друга страна обаче, съвсем не ѝ липсват трудни и технични участъци – някои са просто тесни и свлечени със стръмен склон от едната страна, други са по-стръмни и изровени.

Тази страхотна отсечка е част и от други, по-дълги маршрути в района, но ако искате да стигнете възможно най-бързо до нея, да я спуснете и след това да направите някой от другите кратки маршрути наоколо, тогава най-прекият начин е описаният тук. Затова странен по свой начин е и целият маршрут. Той е кратък и не би трябвало да затрудни особено никого, но в същото време изкачването е доста стръмно и на склон с южно изложение, така че никак, ама никак не е за подценяване. Възможно е да има бутане, гарантирано ще има потене, може би и малко псуване тук-там. Но както казах, спускането ще оправи всичко.

Началото, както и при повечето други маршрути в Кресна, е при отбивката за с. Горна Брезница (т.е. в края на града откъм Благоевград и София). Поемаме именно в тази посока и караме по главния път около 400 м до първия ляв завой (т.02), където трябва ВНИМАТЕЛНО (!) да пресечем жп линията надясно и да се включим в широк и добре утъпкан черен път, идващ откъм реката. Поемаме по пътя нагоре и след 200 м достигаме разклон (т.03), при който сме наляво и нагоре. Оттук вече следваме само основния път, пропускаме всякакви отклонения. Набираме височина стръмно и без много възможности за поемане на дъх, освен ако не спирате да се любувате на гледките, което си е препоръчително. По едно време пътят, следвайки билото на рида, започва да се спуска – внимавайте и карайте бавно, за да не пропуснете т.04 (6.1 км от началото), където трябва да се отклоним надясно по стръмен и изровен черен път. След стотина метра се включваме в друг път, следващ трасето на газопровода и тук внимавайте, за да намерите началото на пътеката (т.05, 6.3 км), която тръгва надясно от просеката, подсичайки склона. Оттук до долу следваме само пътеката – тя е ясна и почти навсякъде подсича склона, описвайки остри завои в деретата. На 1-2 места има разклонения – най-добре да следвате винаги дясното. В края пътеката излиза при една кошара (т.06, 9.9 км). До Кресна може да се върнете по няколко начина – тук е описан най-лесния за навигация, а именно – направо и все от дясната (северната) страна на Влахинска река, чак докато стигнем отново жп линията при т.02, където наляво по шосето да се приберем в Кресна.

Четвъртият кратък маршрут по склоновете на запад от Кресна е малко по-отдалечен спрямо другите три. Той започва от центъра на града, където поемаме по ул. „Олимпия“ в югозападна посока – към реката, над която минаваме по мост. След 330 м (т.02) завиваме по улицата надясно, а след още 100 м (т.03) продължаваме направо по улица, която след къщите се превръща в черен път, и напускаме града, започвайки изкачването към махала Моравска. В т.04 (1.3 км) сме по десния път нагоре. Следваме само основния черен път, който е с по-плавен наклон. Пропускаме преките и стръмни черни пътища. В т.05 (3.7 км) изоставяме главния път и продължаваме вляво, като след 50 м (т.06) продължаваме надясно към близкия дол по подсичащ черен път с леко спускане. От другата страна на дола пътят се изкачва сравнително стръмно към рида и излиза на него в т.07 (5.6 км). Тук трябва да поемете наляво, като има два варианта – оригиналната пътека подсича близкия хълм отдясно, но е обрасла, затова по-добре е да се изкачите по леко обрасъл и занемарен черен път по хълма и после да се спуснете от другата му страна, държейки дясно. Пътят свършва на една поляна (т.09), където трябва да намерите пътеката първо направо и после вляво през едни храсти. На места е пообрасла, но надолу като цяло е проходима. Пътеката е сравнително дълга и технична, но не прекалено трудна. В края (т.10) трябва да внимавате, защото над пътя за с. Сливница има отвес, а пътеката слиза стръмно със серпентини наляво в дерето и покрай рекичката излизаме на асфалта (т11), където наляво се прибираме към Кресна.

Кратък маршрут по склоновете на запад от Кресна, който включва една от най-трудните и технични пътеки в района. Достигането до нея е като при другите маршрути по същия склон. Първо се изкачваме по асфалта към с. Горна Брезница, после (преди селото, т.02) по сравнително стръмен черен път на юг, а в т.03 (4.2 км) изоставяме основния черен път и продължавме наляво по друг, по-рядко ползван, който се превръща в пътека и с леки изкачвания и спускания следваме рида, докато не стигнем до т.04 (5.7 км) – това е една поляна с трънливи храсти, където пътеката почти се губи. Тук трябва да завием наляво и да започнем спускане между бодливи храсти и малки дръвчет. Следете внимателно GPS-а и намерете пътеката, която на места се вижда, а на други почти не. След известно време пътеката става по-ясна и много по-трудна и технична – има ронливи камъни, скални улеи, остри серпентини, прагове и стръмни места. В края пътеката излиза между разни дворове близо до една крайна улица в Кресна. Завиваме по улицата наляво (т.05) и в края си тя се превръща в черен път покрай р. Струма – караме по него и излизаме при моста за Горна Брезница, което е съвсем близо до началната точка.