Предел – Банско

Written by

Още един маршрут, за който отправям благодарност към IztreshTeam, които го бяха разработили преди мен и ми го показаха. Ценното в него е една нова за мен и добре скрита от погледите и картите пътека, по която обаче дори има веломаркировка, поставена преди повече от десетилетие от няколко британци, а сега продължена като поддръжка и от местния клуб Trail System. Тази пътека прави карането и по-трудно (физически), и по-интересно (технически), а след нея има различни варианти да продължите към Банско – или с още пътеки (както направих аз и съответно съм описал в настоящия маршрут), или по черни пътища (ако търсите по-лек терен и по-бързо приключване на карането). Тук е моментът да кажа, че макар описаният маршрут да е със средна техническа трудност, това се дължи повече на втората пътека, която е част от един ендуро етап. Новата за мен пътека (в подножието на Пирин, между Бетоловото и Банско) всъщност е доста лесна и даже може да се каже, че включва по-трудни и технични изкачвания, отколкото спускания. Има 2-3 места, които са по-технични и стръмни надолу, но са кратки и няма да развалят цялостното преживяване на някой по-неуверен колоездач. Както казах обаче, по пътеката има и 2-3 стръмни изкачвания, които водата и моторите са превърнали в улеи, така че пригответе се и за малко бутане (или пък пропуснете маршрута в този му вид, ако не понасяте това упражнение).

Теренът и почвите са такива, че маршрутът е подходящ за каране почти през цялата година. Рядко ще срещнете кал по него, освен може би в отделни участъци. Предвид голямата надморска височина обаче, през зимата пътищата и пътеките вероятно остават под снега. Затова пък от пролетта до късна есен, включително и през горещите летни месеци, маршрутът е приятен и в добро състояние. Важно е да сте подготвени за две неща:
1. От Предела до Бетоловото се минава покрай еко-ферми и пасища, така че срещата с овчарски кучета е почти неизбежна. Ако ви е страх от такива, не карайте сами по маршрута!
2. От Бетоловото до Банско е добре да имате уред за навигация, защото дори с описание е възможно да се зачудите за посоката тук или там.

Бояна – Момина скала – Копитото – Бояна (кратък маршрут на Велорали DRAG Черни връх)

Written by

В последните години организаторите на Велорали DRAG Черни връх добавиха този съкратен вариант на маршрута, за да привлекат повече участници към преживяването, без да ги изпрвят директно пред голямото натоварване на класическия маршрут. Разбира се, и без състезанието, тази обиколка от Бояна до Момина скала и обратно е абсолютна класика за много от планинските колоездачи в София – някои го карат полудневно в почивните дни, други го ползват като бърза „врътка“ преди или след работа. Макар че в състезанието това се води хоби маршрут и въпреки малката му дължина, не го подценявайте – изкачването е сериозно, спускането също не е лесно.

Стартът е в Бояна при Боянското ханче. След стръмно начално изкачване се придвижваме по приятна алея към Бялата вода, откъдето наклонът отново става сериозен (макар и по сравнително гладка алея) и така е чак до Златните мостове. При тях поемаме към хижа “Момина скала“ – отново по алея,но вече с по-приятен наклон. От Момина скала започва спускането – първо е по алея до „Плюещата чешма“ (в м. Букара), после по пътека към Копитото, откъдето се спускаме по пътеката под хотела към Бояна – това е една от най-популярните МТБ пътеки на Витоша, маркирана е като МТБ маршрут, може да я срещнете и под името „Правата“, маар че то няма нищо общо с реалността, тъй като и по нея има доста серпентини.

Девня – Провадия (през крепостта Овеч)

Written by

Това е един приятен, любителски ХС маршрут, който е близо до морето (по-специално до Варна и региона) и е подходящ както за начинаещи, така и за по-напреднали колоездачи, които искат да разнообразят с леко каране морската си почивка. Основна забележителност в него е средновековната крепост Овеч, разположена на плато над Провадия.

Рилски езера – Отовица – Кабул – Овчарци – Сапарева баня

Written by

Още една GPS следа от Христо Христов с начало Рилски езера, минаване покрай вр. Отовица и едноименната хижа и край в Сапарева баня. Различното спрямо „класическия вариант“ е спускането през вр. Кабул и вр. Крива соспа – пътека, която е немаркирана и по-рядко ползвана, но също така технична и предизвикателна.

Логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете. Качването до Рилски езера може да стане с лифта от Паничище или на ход. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми. Качването към вр. Отовица е стандартно по пътеката през ез. Окото. След това обаче не се продължава по маркировката към хижа „Отовица“, а се хваща пътеката към вр. Кабул. Надолу след вр. Крива соспа пътеката става супер технична, даже има две некараеми места (високи прагове) в гората. Минава се и покрай краварник с големи, агресивни кучета – бъдете подготвени и за това. От хижа „Отовица“ се продължава по стандартната пътека към Овчарци.

Рилски езера – Отовица – хижа „Отовица“ – Овчарци – Сапарева баня

Written by

Един от много възможни високопланински маршрути в тази част на Рила, превърнал се в класика за някои от любителите на тази планина и на супер-техничините терени, каквито изобилстват по тези пътеки. Описан е по GPS следа от Христо Христов (вижте и свързаното с маршрута видео).

Началото е от горната станция на лифт „Рилски езера“, който улеснява преодоляването на част от денивелацията. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми.

До вр. Отовица изкачването е предимно бутане и носене, после започва техничното каране към едноименната хижа. На места GPS следата напуска маркираните пътеки, но предполагам, че на терен има някакви алтернативни линии, които не са отбелязани на картата. От хижа „Отовица“ се поема към с. Овчарци и Сапарева баня – първо по черен път, после по технична пътека.

Маршрутът има такъв вид, защото логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете.

Желява и Елешница

Written by

Ако все още не е станало ясно, това е удължен вариант на маршрута „Скритата пътека над Елешница“, като началото е в с. Желява (защото има по-удобно място за паркиране), и освен пътеката над Елешница, включва и второ изкачване до паметника и спускане на повече от половината от пътеката към Желява. По-конкретно, карането е с дължина около 19 км, две изкачвания (не много трудни, но не са и полегати!) и две спускания по хубави пътеки.

Няма да правя дълго описание, защото такива има и за двете пътеки в съответните статии. Този маршрут го публикувам само за удобство на хората, които са свикнали да заредят данните в GPS-а или телефона си и да тръгнат по цветната линия, без да четат за всеки разклон, а също и за тези, които познават района или част от него, но предпочитат да имат подръка и GPS следа. 

От Орцево до Краище

Written by

Това е един от най-добрите и разнообразни маршрути в тази най-западна част на Родопите. Съчетава четири от най-добрите пътеки в района (три спускане и една изкачване) в едно дълго каране, което можете да направите изцяло на самоход или да си помогнете с транспорт до с. Орцево и по този начин да намалите значително изкачването, като пак ще остане достатъчно, за да не броите деня за „мързелив“. 

Това каране в този му вид ми е в главата още от времето, когато публикувах сборната GPS следа на целия район около Краище, Бабяк, Орцево и Елешница. Даже още в нея този маршрут е посочен като вариант, но тогава не се случи да го направим „в целия му блясък“, а намирахме и карахме поотделно различни части от пъзела. През пролетта на 2018 г. обаче, покрай едно обучително каране с Biking Tours събрахме всички пътеки в един ден и се получи наистина образцова селекция!

Пролетта и есента са идеалните сезони за каране по тези пътеки. Първо, защото тогава не е горещо, а пък склоновете обикновено са напечени приятно от слънцето. Второ, и по-важно, защото почвите в района са много сухи и ако уцелите ден след дъжд, ще имате възможно най-доброто сцепление. Ако не, пригответе се за песъчливи и хлъзгави терени и нестабилни камъни, но все пак в количества, които запазват карането приятно и добре балансирано.

Ако искате да се качите на самоход до Орцево, този ден ще е дълъг! От Краище до най-високото (живо) село в България ви делят 20 км разстояние и около 800 м изкачване. Кара се изцяло по асфалтов път, като се минава през селата Лютово и Бабяк. Не че не могат да се измислят комбинации и с черни пътища, но те няма да направят нещата по-леки. 😉 Както стана ясно, другият вариант е да се качите до Орцево с автомобил, както направихме ние. В такъв случай обаче е добре предварително да си уговорите някакъв превоз за шофьорите след карането или да оставите автомобил в Краище, който после да ги качи до Орцево. 

Кръстевич – хижа „Бунтовна“

Written by

Това е един маршрут, от който съм карал само частта със спускането – от хижата до с. Кръстевич. Изкачването е „нарисувано“ по карта, но в случая този подход е напълно сигурен, защто пътят е проверен от приятел и е широк, здраво утъпкан черен път, който се ползва дори и от леки автомобили. В този смисъл и навигацията по него е сравнително лесна – тръгвате и следвате само основния път, чак до хижата. Надолу обаче ще ви трябва GPS навигация, защото пътеката не е маркирана.

Якоруда – Бунцево

Written by

Маршрут, който включва една от най-добрите пътеки в този регион – тази от с. Бунцево. Изкачването дотам е тривиално – хващате асфалта и въртите. Принципно са възможни и други варианти, ама този е най-лесен, макар и леко досаден.

Така или иначе фокусът е върху спускането, а то е великолепно! Не е само по пътека – има и участъци по черен път, но повечето са пътеки. Техническата трудност на места е висока, на други е по-скоро ниска. Но и в двата случая карането е доста забавно.

Велинград – Самара – Велинград

Written by

Както вече сте разбрали, пътеката от местността Локвата е една от най-добрите, на които са стъпвали гумите ми. Маршрутът през Юндола обаче е прилично дълъг и може би не всеки би имал време и желание да върти толкова. Затова в следващите редове ви предлагам още един вариант за достигане до същата пътека, само че в по-ниска точка – местността Самара, която може би на около 1/3 след началото на пътеката. 

Изкачването до Самара като цяло е по приятни черни пътища с умерен наклон, макар че на места не липсват и по-стръмни участъци. Знаете как е в планината, тук-там може да се наложи човек и да побута, макар че принципно маршрутът е 100% караем.

За спускането няма нужда да повтарям суперлативите си – пътеката е изключително приятна и разнообразна, на места бърза, на други технична. Минава се и покрай Славееви скали – място, което си заслужава да посетите. За разлика от дългия маршрут, в долната част този следва по-лесни пътеки.