Витоша | „Кривата“ с начало и край в Бояна

Written by

„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!

Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея, но за мен лично представеният тук маршрут е най-приятния и разнообразен вариант за каране по нея. Началото е в Бояна, при Боянското ханче. След кратко и стръмно изкачване до Обиколната алея, следва плавно и много приятно набиране на височина в западна посока, докато достигнем края на „Кривата“ при пътя от Бояна към Златните мостове. За кратко караме по него и свиваме наляво по алеята към Бялата (Белята) вода. При тази известна витошка чешма продължаваме по алеята към Тихия кът, а оттам по една къса алея се включваме в основната алея към Златните мостове. По нея пресичаме пътя и следва най-стръмната част от изкачването, като минаваме покрай дендрариума. Достигайки тесен асфалтов път/алея, завиваме по него наляво и излизаме при входа на дендрариума на шосето към Златните мостове, точно при отбивката към Копитото. Оттук продължаваме именно по асфалтовия път към Копитото, но преди да достигнем кулата, около 200 м след отбивката за хижа „Планинец“, вляво се отклонява „Кривата“ пътека. По нея се спускаме надолу – опитвайте с да следвате серпентините, а не преките линии. Излизаме при шосето за Златните мостове и поемаме обратно по Обиколната алея към Бояна, като над квартала се спускаме по една кратак, но технична и интересна пътека.

Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!

Тетевен | Под вр. Червен и вр. Кон

Written by

Това каране може да се разглежда като леко удължен и по-техничен при спускането вариант на маршрута „Тетевен – Боева могила“. Казано най-просто, той започва с изкачване по пътя към с. Бабинци, но някъде около средата се отклоняваме по друг път, който се превръща в черен и подсича масива на вр. Червен, като през цялото време можете да се насладите на красиви гледки както нагоре (към околните върхове), така и надолу (към гр. Тетевен, който е сгушен надлъж в долината на р. Бели Вит). Минаваме през Конски дол, подсичаме и вр. Кон и стигаме до една екопътека, маркирана със син цвят, по която се спускаме към шосето и обратно към града.

Както споменах и в по-трудния маршрут „Тетевен – Бабинци и пътеките около вр. Кон“, който също включва въпросната пътека за финал, тя е технична, но не бих казал, че е страшна и много трудна, защото наклонът е малък – трудността идва по-скоро от каменистия терен и необходимостта човек да избира добре линията си и да запазва достатъчно скорост, за да не се запъва в по-острите ръбове. За напреднали карачи пътеката няма да представлява никаква трудност и може дори да се каже, че е средно бърза и в никакъв случай спъната. За тези, които все още не са напълно уверени по камъни и улеи, ще има малко повече предизвикателства, но смятам, че в крайна сметка и те ще останат доволни. Е, ако никак не обичате технични терени, маршрутът няма да е подходящ за вас.

Началната точка е площада в гр. Тетевен. Ако идвате откъм София, точно преди него отдясно на платното има платен паркинг на символична цена (оказа се, че в неделя даже е безплатен). Ако идвате откъм Рибарица, паркингът е след площада отляво.

Тетевен – Бабинци и пътеките около вр. Кон

Written by

Настоящият маршрут представлява може би най-добрата (за мен) комбинация от пътеки по тези южни склонове над Тетевен, поне сред известните ми до момента. Той включва цели три пътеки, като никоя от тях не е лесна и във всяка има по нещо интересно. Бързам да предупредя читателите, че става дума за диви, натурални пътеки, ползвани от местни хора и животновъди, покрити с шума и клонки, необработени и непочистени. Първата, особено, е доста трудна и технична пътека със скални прагове, нестабилни камъни и трудни серпентини и доста шума в гората. Най-подходящите сезони за каране по този маршрут са пролетта и есента. Ако е лято, трябва да започнете рано сутринта, иначе ще се изпечете живи по тези открити, южни склонове.

Изкачването по асфалтовия път до с. Бабинци всъщност е сравнително леко и приятно. Оттам започва по-трудната част – бутане по стръмна овчарска пътека, за да се изкачим по открития, каменист рид, разположен на изток от селото. По него се спуска и първата пътека, която, както казах, изисква и добри умения, и защитна екипировка. След нея се изсипваме на седловината между този рид и вр. Червен, където можем да отдъхнем на чудесната слънчева поляна или да поседнем в изградените тук беседки с пейки и маси. Маршрутът продължава по маркирана със син цвят пътека наляво и надолу в дерето, чието начало е много обрасло и скрито. Посоката е вила „Червен“, макар че не стигаме чак до нея. И тази пътека в началото е по-трудна, защото е стръмна и предлага твърде илюзорно сцепление, когато почвата е суха и изпръхнала. После наклонът намалява, но пък пътеката на места отново е неясна и леко обрасла, така че в целия този участък ще трябва да гледате внимателно и GPS-а, и терена пред вас. Пътеката влиза в Конски дол, разделящ вр. Червен от вр. Кон и в един момент излиза на черен път – тук завиваме рязко вляво, спускаме се към дерето и издрапваме стръмно и продължително от другата му страна. Пътят постепенно се изравнява, а в един момент обръща посоката и надолу, като накрая преминава в пътека и се спуска към поредното дере на една рекичка, чието име засега не съм узнал. Покрай тая рекичка върви една пътека, маркирана със син цвят. Най-трудно е да я уцелите пътеката в началото. Затова, преди да стигнете рекичката, спрете и огледайте хубаво местността (и GPS следата), защото пътеката е надясно, по западния склон на дерето, и е тясна, покрита с шума и точно в тази част с избледняла и недостатъчна маркировка. След първите 100 м има и едно паднало дърво, което трябва да прегазите. От тази точка надолу пътеката вече е ясна и доста интересна за каране. Има както бързи и гладки участъци, така и всякакви безразборно разположени камъни, улеи, кратки изкачвания и, разбира се, доста шума, която скрива част от подробностите по линиите пред нас. Пътеката е технична, но не бих казал, че е страшна, защото наклонът е малък – трудността идва по-скоро от каменистия терен и необходимостта човек да избира добре линията си и да запазва достатъчно скорост, за да не се запъва в по-острите ръбове. След предишните две пътеки обаче, тази може да ви се стори направо бърза и ритмична! 🙂 В края на спускането ви очакват около 2 км черен път, а след това и 3-4 км асфалт по главната улица/път обратно до центъра на Тетевен.

Говедарци – вр. Зекирица – м. Лажо – с. Сапарево

Written by

Още един маршрут от Говедарци до Сапарево, който не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а при това достигайки Зекирица – най-високия връх на Лакатишка Рила. В началото обаче изкачването е много плавно – на практика първите няколко км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) и дълго изкачване до вр. Зекирица, където има навес с пейки и маси и може да отморите. Следва много приятно каране по билото в серевна посока до м. Лажо (преобладават спусканията), а оттам вече стремглаво губим височина в посока с. Сапарево – първо по черен път, после и по хубава, технична пътека.

Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (10.3 км) завиваме надясно по черен път покрай р. Темна. След малко се отделяме от нея и изкачването става по-стръмно, но като цяло наклонът е постоянен и поносим. Малко преди Зекирица има един разклон, при който по-широкият път продължава вдясно, а ние хващаме левия, по-рядко ползван, който ни извежда близо до върха. От Зекирица сме на север по билния път до м. Лажо и оттам към Сапарево.

Сапарево

Written by

Това е един съвсем кратък маршрут, който включва една технична пътечка, започваща под м. Лажо и завършваща в с. Сапарево. По принцип описаният маршрут е най-краткия и бърз начин да стигнете до нея, но в интерес на истината не е най-хубавия, защото изкачването по черния път е стръмно, като цяло и открито, така че не е от най-приятните. В МТБ Справочника можете да намерите други, по-дълги и панорамни маршрути, които включват въпросната пътека, но също така и каране по част от билото на Лакатишка Рила, разкриващо страхотни гледки към Мальовишкия дял на Рила. През зимата и ранна пролет обаче тези маршрути не са проходими, докато този тук би трябвало да е готов за каране още с отдръпването на снега, а и при всеки друг случай, в който нямате достатъчно време за някое от по-дългите карания.

Сапарева баня – хижа „Пионерска“ – вр. Зекирица – Сапарево

Written by

Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, покоряване на вр. Зекирица (най-високия в Лакатишка Рила), каране по билото на тази красива планина и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

Сапарева баня – хижа „Пионерска“ – м. Лажо – Сапарево

Written by

Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, каране по част от билото на Лакатишка Рила и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

От Сапарева баня с изкачваме през Паничище до хижа „Пионерска“, където по черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево – първо по черен път и после по пътеката.

Костенски бани – хижа „Венетица“ – Долна баня

Written by

За този маршрлут със сигурност ще ви трябва GPS, тъй като все още няма подробно описание. Разполагаме само с GPS следа, предоставена от Тодор Зъбов, както и кратки бележки от него:

Качването от Костенец е малко досадно, по чакълесто-каменист път. Важно е преди кантон „Айран дере“ да се отклоните надясно по жълтата туристическа маркиловка. По различни черни пътища (маркирани и немаркирани) се стига до хижа „Венетица“. Пътеката оттам надолу е страхотна! Сравнително бърза, с купища теснотии, прагчета, виражи и т.н. Като трудност е може би Т4. Подозирам, че след по-сериозни валежи ще е неприятно хлъзгава-кална. Миналата година, когато я карах, останах с впечатлението, че някой я е “оформял”, но не мога да се подпиша. Но във всички случаи си струва да се пробва. Прибирането от с. Долна баня към Костенските минерални бани е по черен път, който събира бая кал и локви, направо гьолове, ли поне така беше, когато аз я карах (в началото на август 2018 г.).

Велорали „Средна гора“ 2019 – ден 2

Written by

Маршрутите за състезания, особено такива тип велорали, обикновено са чудесни за каране и извън организираните събития. Затова със съдействието на организаторите от „Зарата“ публикуваме GPS следи за двата дни на Велорали „Средна гора“ 2019. През тази година това популярно състезание имаше изцяло променени маршрути, като целта при прочуването им е била асфалтът да бъде сведен до минимум. Вторият ден, представен тук, е по-краткият.

Сливен | Батмиш

Written by

Един много кратък, но и много забавен маршрут над Сливен, малко встрани от повечето други пътеки. Наричат го още „Кварталното ендуро“. Включва около 20 минути качване до началото на пътеката, след което спускането е скоростно и забавно, едно от по-лесните около града, с цялата условност на дено такова твърдение.