Един от многото кратки маршрути над Краище, които ползват общо изкачване и се спускат по различни пътеки и пътища към долината на р. Места. За съжаление към момента има снимки само от изкачването, което е много красиво, но не и от спускането.

Началото е от площада до футболното игрище в с. Краище (според картите това не е центъра на селото, но е най-широкото място в него), където поемаме по асфалт към с. Бабяк и с. Орцево (на разклона при т.02 сме наляво). След 4.5 км (т.03) се отклоняваме от асфалта по черен път, който подсича рида от запад и след 2.4 км пресича потока и обръща посоката си на юг, обратно към с. Краище. От този път се отклоняват всички пътеки, така че го следваме чак до края му (т.04, 8.7 км), където поемаме наляво по изровеното и стръмно трасе на стар дърварски път. След по-малко от 100 м (т.05) изоставяме изровения път и продължаваме надясно по изровена, камениста пътека. След още стотина метра (т.06) пътеката се разделя на две – караме по лявата. В т.07 (9.3 км) отново има разклон и този път смепо дясната пътека. В края излизаме на поляни над с. Краище (т.08) и намираме начин между огради и дворове да стигнем до асфалтирана улица, откъдето се прибираме до началната точка.

Един от многото кратки маршрути над Краище, които ползват общо изкачване и се спускат по различни пътеки и пътища към долината на р. Места. За съжаление към момента има снимки само от изкачвнето (което е много красиво!), но не и от спускането.

Началото е от площада до футболното игрище в с. Краище (според картите това не е центъра на селото, но е най-широкото място в него), където поемаме по асфалт към с. Бабяк и с. Орцево (на разклона при т.02 сме наляво). След 4.5 км (т.03) се отклоняваме от асфалта по черен път, който подсича рида от запад и след 2.4 км пресича потока и обръща посоката си на юг, обратно към с. Краище. От този път се отклоняват всички пътеки, като в този първи маршрут се спускаме по най-близката до с. Краище, така че следваме пътя чак до края му (т.04, 8.7 км), където поемаме наляво по изровенотои стръмно трасе на стар дърварски път. След по-малко от 100 м (т.05) изоставяме изровения път и продължаваме надясно по изровена, камениста пътека. След още стотина метра (т.06) пътеката се разделя на две – караме по лявата. В т.07 (9.3 км) отново има разклон и пак сме наляво. Тук пътеката става по-стръмна и тясна, провирайки се между храсти и дръвчета. Следва спускане предимно направо (и стръмно) през поляни, за да достигнем черен път (т.08) в края на с. Краище – по него се спускаме към асфалтираните улици и по тях се прибираме до началната точка.

Едно много приятно каране в най-западния дял на Родопите, което ще ви дари с изключителни панорами и доста дълго спускане. Маршрутът е с различни начална и крайна точки. По този начин спускането е доста повече от изкачването и карането е доста леко и приятно, без да липсват обаче и няколко съвсем сериозни изкачвания, включително до вр. Велийца, който е най-високият в този дял. Такава структура на карането обаче предполага по-особена логистика. Ако го правите за един ден, ще трябва или да си намерите шофьор, който да ви остави в началната точка и да ви прибере от крайната, или да се възползвате от теснолинейката, което би направило преживяването още по-истинско и запомнящо се. Ако разчитате на жп превоза, трябва да слезете на гара „Аврамово“, да се изкачите до селото, а след края на маршрута да продължите по шосето в посока Разлог, за да стигнете до гара „Генерал Ковачев“ (около 3 км от минералните бани, където приключва карането).

В този си вид маршрутът е със средна техническа сложност и включва една дълга и не много трудна пътека от с. Кузьово към Елешница, която и друг път е била част от маршрути в този район. Имайте предвид все пак, че пътеката не е за начинаещи. И макар че като цяло е сравнително лека и бърза, на няколко места има и доста трудни/коварни участъци, които изискват добри умения и правилна реакция. Така че ако не сте напълно уверени, че притежавате такива, по-добре карайте с едно наум и внимателно, за да не си създавате рискови ситуации.

Това е един съвсем кратък маршрут, който в нормалния случай би могъл да влезе в ролята на допълнително каране, ако преди или след него сте решили да бродите с велосипед по някоя от другите многобройни пътеки над гр. Рила. Маршрутът следва почти изцяло една екопътека с червена туристическа маркировка, която отвежда до една от основните забележителности край гр. Рила – скалата Кръста.

Първата и най-важна негова особеност е, че може да бъде преминат и в двете посоки. Нарочно не казвам „каран“, защото откъдето и да го захванете, бутането на някои места е неизбежно. И все пак има една съществена разлика: ако го карате в посоката, в която е GPS следата (нека го наречем Вариант 1), изкачването е стръмно, но все пак по-плавно и позволява каране на някои места. Докато бутахме на по-стръмните и технични участъци, се шегувахме, че в тази посока маршрутът е идеален за е-байкове, тъй като с тях почти цялата пътека би била преодолима, с изключение на най-техничния участък. Спускането от Кръста към шосето е по тясна, нестабилна и технична пътека, така че там успехът не зависи от вида на велосипеда, а от уменията на каращия го. Ако пък минете маршрута в обратна на GPS следата посока (Вариант 2), това означава неминуемо бутане или носене по серпентинестата пътека към Кръста (т.е. тук е-байковете стават по-трудно приложими), но пък спускането след това ще е по-дълго и технично, но все пак по-плавно. И при двата варианта долната част на маршрута следва една пътека от северната страна на реката, която местните хора наричат Памука. На повечето места пътеката е широка и с лек променлив наклон, но не липсват камъни и скали, така че не е съвсем лесна в техническо отношение. При Вариант 1 я използваме за връщане към Рила, а при Вариант 2 за отиване към Кръста.

Кратък, но не много лесен веломаршрут над гр. Рила. Качването си го бива като наклон, спускането е забавно и не много трудно. Става за каране и в мокро време.

Маршрутът, както е описан и структуриран тук, се състои от две части – основна и допълнителна. Основният маршрут не се качва до самия връх, а до един завой на черния път под него, откъдето хващаме пътеката. Защо така? Защото маркировката от връхчето на практика не следва ясна пътека и е нанесена по сравнително стръмен и див терен – без съмнение това прави карането трудно и дори интересно в някакъв смисъл, но не мисля, че би се харесало на масовата аудитория. И все пак, за да не ощетявам тези, които биха желали да се насладят на панорамата към по-високите върхове и да пробват така описания терен, съм добавил към основната GPS следа и допълнителна, която е до самия вр. Калайджийски камък и от него надолу. Имайте предвид, че тази допълнителна отсечка добавя 2.6 км дължина, 240 м височина и една степен нагоре в техническата трудност, т.е. доколкото може да се говори за пътека от върха, тя е с ниво Т4.

Независимо дали ще следвате основния маршрут, или ще направите и допълнението, пригответе се за малко душманско изкачване със среден наклон 10%. Склонът е открит и южен, така че не може да разчитате на много сянка. Пътеката надолу е ясна, на отделни места леко обрасла, но като цяло напълно проходима, и преобладаващо със средна трудност, като не липсват и някои по-технични участъци. Добре е все пак да знаете, че теренът по тези склонове е по принцип нестабилен, почвите са песъчливо-каменисти и пътеките по произход са основно за изкарване на животни нагоре към планината. И все пак тази пътека е доста по-лека, отколкото повечето пътеки над Кресна или Крупник, а иначе е от същия тип и позволява каране дори веднага след дъжд.

Маршрутът преминава в близост до 2-3 кошари, където може да има отвързани и агресивни кучета, при това много на брой. Добре е да сте подготвени за подобни срещи.

Тъй като карането е сравнително кратко, може да го комбинирате и с други подобни в района – най-лесното допълнение е да направите обиколката около Кръста, но може също така да „налазите“ отсрещните склонове, където също има пътеки или да отидете дори към с. Стоб и Стобските пирамиди.

Състезанието „Байк за Чепън“ започна като една идея за популяризиране на Чепън планина край гр. Драгоман и в рамките на няколко години организаторите развиха тази надпревара до ниво, при което тя се радва на интереса на стотици участници всяка година. Заслуга за това имат и двата маршрута, които съчетават в себе си както технични елементи и предизвикателства, така и преобладаващо леки терени, които запазват достъпността на състезанието за по-широк кръг хора.

Късият маршрут, представен тук, не спестява нито стръмното изкачване към вр. Петровски кръст, нито техничното спускане от него. Става дума за сравнително кратка пътека, около 1.5 км, но доста запомняща се с белите камъни, разпръснати безразборно по склона, между и през които пътеката върви почти незабележима, т.е. като цяло при спускането има и леки фрийрайд елементи. Макар че трудността на тази пътека е сравнително висока, тя е твърде малка част от целия маршрут, затова той е посочен като такъв със средна трудност. Имайте предвид и това, че финалната равнинна част след дъжд може да е доста кална – ако това ви притеснява, подберете по-сух период за каране.

Въпреки всичко това, маршрутът е преодолим дори и за не много напреднали планински колоездачи. Такива ще трябва да се приготвят за малко повече бутане нагоре и надолу, но пък ще могат след това да се похвалят с още една покорена планина и с обзорна обиколка на Драгоманското блато, защото на практика карането представлява точно това.

Състезанието „Байк за Чепън“ започна като една идея за популяризиране на Чепън планина край гр. Драгоман и в рамките на няколко години организаторите развиха тази надпревара до ниво, при което тя се радва на интереса на стотици участници всяка година.

Състезанието се провежда по два маршрута – дългият с дължина 42 км е представен тук. Късият (21 км) е просто съкратен вариант. И при двата маршрута общи са стръмното изкачване към вр. Петровски кръст и техничното спускане от него. Става дума за сравнително кратка пътека, около 1.5 км, но доста запомняща се с белите камъни, разпръснати безразборно по склона, между и през които пътеката върви почти незабележима, т.е. като цяло при спускането има и леки фрийрайд елементи. Макар че трудността на тази пътека е сравнително висока, тя е твърде малка част от целия маршрут, затова той е посочен като такъв със средна трудност.

Маршрутът минава през доста открити места, така че лятото не е подходящ сезон за него. Пролетта и есента са идеални, но имайте предвид, че финалната равнинна част след дъжд може да е доста кална – ако това ви притеснява, подберете по-сух период за каране.

Този маршрут бе добавен в състезанието през 2019 г. с идеята да привлече към тръпката на надпреварата дори по-слабо подготвени хора, които смятат, че предизвикателството на класическия маршрут (да не говорим пък за това на варианта ЕПИК!) ще им дойде твърде много. На практика това 20-километрово кръгче над Бухово и Желява отдавна е популярен маршрут за много софийски карачи, защото комбинира серозно, но сравнително бързо изкачване над Бухово, последвано от спускане по Желявската пътека и прибиране обратно към Бухово.