Този маршрут свързва някои от основните забележителности в околностите на Калофер и, за разлика от повечето други карания около града, включва две кратки, но доста технични и трудни пътеки, т.е. подходящ е за хора с повече опит и по-добри умения при спускането. От друга страна, тъй като пътеките са наистина съвсем кратки, маршрутът може да бъде ползван и от хора, които не са толкова смели надолу, стига да са готови да бутат два пъти по няколкостотин метра – всичко останало е леко като терен.

Като физическо натоварване карането е доста приятно и лежерно, без да липсват и отделни предизвикателства. Двете основни изкачвания по маршрута са плавни и приятни, има и едно междинно, което е по-стръмно, но пък кратко. През повечето време можете да се наслаждавате на уникални гледки към Централен Балкан с вр. Ботев, Райското пръскало и Джендема. Маршрутът минава през м. Паниците, „Малкото манастирче“ (манастир „Покров Богородичен“) и Калоферския манастир „Рождество Богородично“, както и по долината на Бяла река.

Най-добрите сезони за каране са пролетта и есента. През лятото може да стане малко горещо в откритите части, най-вече при последното изкачване от Бяла река към Калофер. По принцип почвите в тази част на планината са такива, че не е проблем да се кара и след дъжд – даже двете технични пътеки имат повече сцепление, когато са влажни.

Тъй като на някои места пътеките/пътищата са слабо забележими, за това каране е силно препоръчително да имате GPS навигация.

По южните склонове на Стара планина над Карлово има няколко дълги туристически пътеки и никоя от тях не е лека като терен, но в последните години пътеката през вр. Сакарица печели най-голяма популярност, защото е най-лесно достъпна с помощта на лифт „Сопот“. Това прави този маршрут предпочитан от любителите на технични и трудни терени, на дълги и разнообразни спускания, в които има от всичко. Карането през Сакарица е точно такова!

Длъжен да предупредя, че карането не е за хора, които обичат и търсят „лъснати“, скоростни и предвидими като терен пътеки, тази не е такава! Напротив, има доста спънати участъци, теренът е силно променлив и на места много труден, наклонът също варира от лек до много голям. В първите години от своето „колоездачно житие“ пътеката все още бе съвсем дива и обрасла. Впоследствие някои от редовно каращите по нея извършиха добро дело, като я почистиха от някои трънливи храсти, нападали дървета и други подобни препятствия, така че в момента тя е напълно проходима, макар на отделни места все още да има доста див облик.

Географски пътеката се намира над Карлово и завършва в горния край на града. Маршрутът обаче, както е описан, започва от междинната станция на лифт „Сопот“, защото най-логичният начин да преодолеете голяма част от денивелацията е да ползвате това техническо съоръжение. Дали ще оставите колите при долната станция на лифта и след спускането ще се върнете до там, или пък ще започнете карането от Карлово, за да приключите деня със спускане, зависи изцяло от вас. Като допълнителна отсечка в GPS следата ще намерите пътя от центъра на Карлово до лифт „Сопот“, като се постарах той да включва колкото може повече пресечен терен, но това означава, че има и изкачвания, и спускания. Ако искате да спестите време и сили обаче, може да се придвижите и по равния главен път (Подбалканския) между двата града, които са съвсем близки (около 5 км).

Маршрутът изглежда измамно лек като показатели – без огромна денивелация, не много дълъг. На практика обаче става дума предимно за труден планински терен и средната скорост е по-ниска от нормалната. Достатъчно е да кажа, че се започва с един час бутане от междинната станция към хижа „Добрила“, и то какво бутане! На теория, ако карате в малка група (2-3 човека) и сте с добра физическа подготовка и добри умения в спускането, ако не правите дълги почивки и чести спирания, е напълно възможно да преминете маршрута за 3-4 часа. На практика обаче, ако сте повече хора с различно темпо и ниво на каране и обичате да правите почивки и т.н., пригответе се за цял ден в Балкана и предвидете адекватно количество вода, храна и екипировка. Заради надморската височина по билото, периодът, в който маршрутът е проходим, започва около средата на юни и продължава до края на есента, само че през октомври-ноември трябва да имате предвид намаляващия ден и да не се размотавате излишно.

Маршрут в Пирин планина, включващ изкачване до най-добрия (според автора му Илия Камбуров) заслон в България – Спано поле – и спускане обратно до Попина лъка.

Маршрутът започва от м. Попина лъка над Сандански (дотам се стига лесно с автомобил по асфалтов път) с плавно изкачване, което след 4-5 км преминава на места в стръмно бутане. Започва се на 1340 метра и се завършва на 2040 метра. Необходимо време – около 3 часа.

Спускането надолу може да стане в два варианта. По-лесният е по същият черен път, който надолу се оказа доста игрив. Вторият вариант, който е и в GPS следата, е по пряката пешеходна пътека, която е доста игрива и разнообразна и ще се хареса на хората с АМ/ендуро велосипеди.

Това е един от най-добрите маршрути в близост до Рибарица, подходящ за планински колоездачи, които търсят повечко адреналин. В същото време пътеката, по която се развива спускането, в никакъв случай не е много трудна.  На повечето места всъщност е доста приятна и би била по силите на всеки, който вече има някакъв опит с каране по пътеки, но и изключително забавна за по-напреднали колоездачи, които умеят да се заиграват с терена и да извличат максимума от „палавите“ завои, с каквито изобилства спускането.

Всъщност спускането може да бъде разделено условно на няколко части. От върха първо има една супер скоростна права, последвана от тясна и привидно лесна конска пътека, която обаче е малко коварна със страничния си наклон и с формата на тесен улей на някои места. След това се продължава по маркирана с жълт цвят туристическа пътека, използвана и от дърварите за придвижване с коне. Първата третина от тази пътека е предимно скоростна – започва с прави участъци, но се появяват и забавни завои. След пресичането на асфалтовия път Шипково- Рибарица пътеката продължава с още по-готини завои и малко по-голям наклон, но продължава да е с трудност Т3. Пресичаме асфалта за втори път и третата част на пътеката става по-технична и трудна – наклонът се увеличава, а завоите стават по-остри и спънати, на места даже са си серпентини, но не от най-трудните. В тази последна третина пътеката е с висока степен на трудност.

В зависимост от предпочитанията си, можете да структурирате маршрута по два начина. Тук е представен вариантът с тръгване от м. Богое – това е превалът между с. Рибарица и с. Шипково. Имайте предвид, че като име често може да срещнете и Богоя – явно има някакво разминаване между местния и „официалния“ топоним. Там има поляни и уширение на пътя, където можете да оставите автомобилите си. При този вариант започваме с изкачване до вр. Васильов по черен път, после се спускаме и след пътеката завършваме отново с няколко километра изкачване по асфалт обратно до колите.

Ако предпочитате първо да направите цялото изкачване, а след това спускането, можете да оставите колите на някое уширение край пътя в близост до края на пътеката и да започнете карането оттам.

На теория е възможен и вариант да започнете карането от Рибарица, но това би означавало да изкачите над 10 км по асфалт, след което и да ги спуснете обратно – едва ли хората, които обичат пътеки като тази в маршрута, биха го удължили точно по този начин…

Освен всичко друго, това кратко каране е и много красиво, в което най-лесно ще се убедите, ако го пробвате!

Може да се каже, че това каране е удължен вариант на „Дивешки дол и Минков върх“, но тъй като е добавено едно допълнително спускане (пътека и черен път) към махала Топилище, маршрутът заслужено получава съвсем различно име и самостоятелно място. Тази допълнителна пътека бе включена и в маршрута на „Велорали Ябланица“, затова има и няколко снимки от това състезание.

При все това маршрутът си остава сравнително лек като натоварване и без размотаване се прави само за 1-2 часа, така че е подходящ или за бързо каране, ако сте отседнали някъде в района на Тетевен, или пък за комбиниране с други маршрути наоколо.

Имайте предвид, че през лятото основната пътека става едва забележима заради треви и цветя, и доста по-трудна за каране. Съветът ми към тези, които искат да пробват маршрута, е да го направят през пролетта (тогава е най-добър) или в по-късна есен.

Този маршрут в Тетевенския Балкан е приятен и лежерен във всяко отношение, освен в спускането. То е по една изключително трудна, а на места и опасна пътека, която би допаднала само на хора с много опит и афинитет към технични, спънати, почти невъзможни за каране терени, като дори и тази рядка порода колоездачи трябва да имат предвид, че по пътеката има много участъци, които обективно налагат велосипедът да се носи или бута, което накъсва карането и намалява кефа. Хубаво е обаче всички тези особености да са описани някъде, защото ако я гледа само по карта, човек няма как да предположи, че пътеката е толкова тежка за каране.

Ако все пак някой реши да я пробва, може да се наслади на приятно и дълго изкачване от Рибарица до хижа “Бенковски“. Докато набирате височина, пред вас ще се разкриват все по-обширни панорами към главното старопланинско било и към близката част на Предбалкана. Самата хижа е много приятна и човек може да похапне нещо вкусно, преди да започне трудната част. За пътеката вече казах най-важното – остава да добавя, че началото ѝ всъщност е измамно хубаво и постепенно трудността се увеличава, докато достигне границите на възможното, че и отвъд нея. След пътеката се кара известно време по хубави, разпускащи черни пътища покрай река Костина – ще имате нужда от тях!

За повече информация вижте подробното описание на маршрута от линка долу – в този случай то е по-важно от обикновено.