Дълъг и панорамен веломаршрут, който в едната посока ще ви преведе през някои от популярните курорти по крайбрежието на север от Варна, както и през интересни места в кв. Виница, а на връщане ще ви предложи разнообразие от пътеки в природен парк „Златни пясъци“, някои от които може да ви поизпотят нагоре или да ви предизвикат надолу.

По принцип между Варна и Кранево са възможни много веломаршрути и всичките са дълги и разнообразни. Могат да се комбинират както по-леки пътеки и пътища, даже и доста асфалт, така и някои по-технични отсечки. Зависи кой какво търси… В настоящия маршрут има всичко, ама наистина всичко, включително крайбрежни алеи и хотели, което през активния летен сезон може да е свързано и с навалица от туристи. Точно заради това, че половината от маршрута всъщност преминава през урбанизирани (курортни) територии, на мен лично не ми е фаворит от гледна точка на планинско каране. Обаче за хора, които искат да разгледат крайбрежието и курортите на север от Варна и да покарат в максимална близост до морето с всички съпровождащи гледки и усещания, това е един от най-добрите варианти, при това избягващ (доколкото е възможно) главния черноморски път, макар че след Златни пясъци се налага да изминем няколко километра и по шосето до Кранево. Маршрутът може да е полезен и за всеки гост на морската столица, който иска да комбинира плажуване и планинско колоездене – по него може да достигнете до курортите „Св. Константин и Елена“, „Златни пясъци“ и дори до самото Кранево (макар че по принцип маршрутът не слиза до плажа там, а още в горния край на населеното място навлиза в гората и поема обратно към Варна). И ако първата половина на маршрута е лежерна и съвсем лека като терен (на практика предимно асфалт), то прибирането към Варна е основно по пътеки, като на места включва както стръмни изкачвания (налагащи дори малко бутане), така и технични спускания.

Страхотен веломаршрут за планинско колоездене, описан от Борис Първанов, който обхваща част от богатството на пътеки и гледки в района над гр. Велинград. Качването е през гората  през с. Света Петка и с. Юндола до заслон Локвата. Оттам се хваща страхотната пътека в посока СПА и бирата в гр. Велинград.

Тръгва се от центъра на гр. Велинград в посока местност „Гергевана“, където има голяма беседка с чешма. По нагоре по маршрута се преминава покрай параклис „Св. Никола“, където също има чешма. След 8-мия километър от лявата страна на пътя се преминава до големи камъни(скали), от които се открива прекрасна гледка към вр. Острец на Родопа планина. При достигане на село Света Петка може заредите провизии и  да изпиете по едно турско кафе в центъра. Продължавате към с. Юндола, като в рамките на един километър излизате на основния асфалтов път, където следва да се внимава заради по-засиления трафик. Преди с. Юндола поемате надясно към заслон „Локвата“, като по средата на катеренето е налична чешма. Трака предлага малко допълнително изкачване над заслона, където на втората серпентина се открива хубава гледка и при ясно време може да се видят и високите върхове на Пирин. Спускането е по много хубава пътека –  маркиран маршрут с табелки  „201“. Пътеката ви отвежда при  къмпинг „Велинград“.

Текст, снимки и видео: Борис Първанов
Можете да почерпите автора бира или кафе и чрез някой от тези два линка:
https://www.patreon.com/BorisParvanov
https://www.buymeacoffee.com/BorisParvanov

Приятна разходка между Перник и Радомир през разделящата ги планина Голо бърдо. Двата баира на маршрута са в голямата си част асфалт, но спусканията са по сингъл трак пътечки. В полето преди Радомир и по билото на планината се откриват хубави гледки.

Маршрутът е описан и изпратен от Борис Първанов. Можете да почерпите автора бира или кафе и чрез някой от тези два линка:
https://www.patreon.com/BorisParvanov
https://www.buymeacoffee.com/BorisParvanov

Доста приятен веломаршрут между Гара Бов и с. Желен в Искърския пролом. Изкачването е сравнително стръмно, но доста живописно, а спускането е по пътека с лек наклон и без много трудни участъци, но доста тясна и с притеснителен склон от едната страна, така че не е подходяща за хора, които се напрягат от подобни участъци.

Маршрутът се движи по южните склонове на Стара планина, северно от гр. София. Почвата е стабилна и позволява каране и в по-лоши условия. Спускането в горната част е по горски път, но от в.з. Манчов валог започва прекрасна горска пътека с доста елементи, целенасочено създадени и подържани от колоездачи.

Маршрутът е описан и изпратен от Борис Първанов. Можете да почерпите автора бира или кафе и чрез някой от тези два линка:
https://www.patreon.com/BorisParvanov
https://www.buymeacoffee.com/BorisParvanov

Кратък и не много труден маршрут за планинско колоездене край с. Бов, който ще ви срещне с водопада Под камико и ще ви предложи някой и друг по-труден участък при спускането, но без крайности.

Не че основният веломаршрут над Кътина е много дълъг, но има и по-кратък вариант за достигане до главната и най-популярна пътека за каране там. Този къс вариант не е по-добър от основния, защото е още по-стръмен и на някои места бутането е неизбежно, дори и да сте с ХС велосипед. Той обаче е приложим в няколко случая:
– Ако имате основателни очаквания, че изкачването по класическия маршрут може да е кално, по този тук може да разчитате на по-сухи почви. Кал обикновено се задържа само в 1-2 горски участъка и то за кратко.
– Също така, ако сте карали преди това някоя от другите пътеки/веломаршрути наоколо и искате просто да завършите деня с едно спускане по основната пътека, достигането до нея по този кратък вариант е по-бързо и в някакъв смисъл по-лесно, защото преодолявате по-малка височина.

Въпреки името, настоящият веломаршрут не е точно с формата на кръгче – на карта GPS следата прилича повече на плитка, пресукана цели два пъти. Тръгва се от централния площад (т.01). Като застанете с гръб към градинката, минавате по моста наляво, пак наляво и после надясно (т.02) по много стръмен път, който се разделя (т.03) – наляво е към черквата и гробищата, а надясно само към гробищата. Минава се покрай тях, следвате само основния черен път, който е все така стръмен и след малко извива в северна посока и наклонът започва да става по-нормален, на едно място дори има леко спускане. Там пресичате пътеката (т.04) и продължавате по черния път до т.05, където отново се срещате с пътеката. Това са едни широки поляни – в северния им край пътката идва отдясно, а нагоре по стръмния клон продължава стар изровен черен път, който в момента се ползва само от мотори и ATV-та. Изкачването продължава по него – предимно с бутане, на места и с каране. На едно място се подсича по пътечка вдясно, но общо взето се следва рида право нагоре. След като превалите поредното връхче, пътят започва да се спуска и в т.06 достигате началото на пътеката. Карате надясно по нея, пресичайки пътя от изкачването, чак до черквата (т.07), откъдето има една съвсем кратка пътечка за финал.

GPS следата е записана от Явор Марков, снимките също са извадени от негови видеоклипове.

Веломаршрутът представлява междуселски асфалт около масива Три уши, в покрайнините на Чепън планина. Преминава през градовете Драгоман и Сливница, както и през редица селца. В по голямата си част е спокоен откъм трафик, само в зоната около Драгоман към момента се строи магистрала „Европа“ и трябва да се внимава. Има и една малка отсечка от километър и половина по черен път (или пък ливаден фриирайд), но пък с много хубава гледка към Стара планина.

Този маршрут предлага технична пътека в източния склон на западната част на Люлин планина, съчетана с хубава гледка от скална тераса над едноименната магистрала. Преминава през популярните в гр. Банкя пътеки „Алея на здравето“ и „Есперанто“.

Маршрутът е описан и изпратен от Борис Първанов. Можете да почерпите автора бира или кафе и чрез някой от тези два линка:
https://www.patreon.com/BorisParvanov
https://www.buymeacoffee.com/BorisParvanov

Важно!!! След публикуването на маршрута, читатели коментираха във Facebook, че полигонът все още е действащ и на него от време на време се провеждат учения и състезания. Преминаването по маршрута е изцяло на ваша отговорност и трябва да става с повишено внимание! Възможно е да има невзривени снаряди /халосни/ в полетата извън пътищата.

Разходка през мотострелковия полигон край гр. Сливница. Всичко изглежда запустяло и ограбено, не е заградено, но стоят стари табели и се виждаше някаква минимална активност в една от сградите. Маршрутът предлага хубави открити черни пътища по билото на планината Три уши, която е съседна на Чепън. Описан и изпратен от Борис Първанов.