Този маршрут между с. Дивчовото и хижа „Момина поляна“ е повече туристически (за опознаване на района, дишане на чист въздух, посещение на хижата), отколкото за търсене на адреналин, макар че спускането съвсем не е лежерно и безобидно  – просто е малко еднообразно, защото някогашната пътека е превърната в черен път заради дърводобив. На места по него могат да се развият високи скорости по стръмен наклон и не много стабилен терен.

Ако не държите да сверявате местонахождението си при всеки разклон, а карате просто по усет надолу, навигацията по маршрута ще е лесна. Ако не, ще трябва да поглеждате често към GPS-а, защото дърварите са направили същинска плетеница от черни пътища по склона.

Най-подходящият сезон за каране по този маршрут е лятото, когато тук можете да намерите прохлада и достатъчно сянка. Със сигурност не е добра идея да го пробвате в ранна пролет, защото спускането в гората вероятно ще е кално. Есента също е приемлив вариант, но заради по-голямата надморска височина може да очаквате сравнително ниски температури.

Началото на маршрута е малко преди самото село Дивчовото, при разклона за хижа „Момина поляна“ и хижа „Анчова бичкия“, където има и уширение, използвано от дърварите за претоварване, където могат да се паркират и няколко автомобила. Тъй като последните километри спускане също са по асфалт, може да спестите малко разстояние и денивелация и да започнете по-нагоре, дори от хижа „Паскалска ливада“, където свършва черният път, но имайте предвид, че асфалтът е разбит и е подходящ само за високи автомобили – с обикновен ще е мъка.

В този веломаршрут над с. Черни Вит има почти от всичко, което Тетевенският Балкан може да предложи на един планински колоездач – неописуеми панорами, срещи с почти изоставени, но китни махали, и стръмни баири както нагоре, така и надолу. Билото на запад от Черни Вит, по което преминава маршрутът, е едно от най-красивите места в България. Затова акцентът при това каране е не толкова върху спусканията и адреналина от тях, колкото върху красотата на природата и спокойствието, което може да намерите там.

Ето как изглежда по-опростеното описание на маршрута: От Черни Вит започваме със спускане по асфалтовия път към Тетевен, докато селото не остане зад нас. След това се изкачваме по черен път през махала Байовица към махала Банков дол. На места пътят е доста стръмен и може да се наложи бутане; на други наклонът е приятен. Сянка не липсва никъде. След Банков дол има още едно стръмно изкачване по билото, след което започват да се редуват участъци надолу, нагоре или по равно. Все пак тези нагоре преобладават. Така достигаме едно връхче над махала Дъскот, което на картите си няма име, но пък осигурява безкрайна панорама във всички посоки. От него се спускаме право надолу по ръба на склона по нещо като черен път – може да го наречем и две успоредни пътеки, защото реално се ползва доста рядко и със сигурност няма вида на „типичен“ черен път. Наклонът надолу е много голям, на повечето места е трудно човек да пусне спирачките за повече от 1-2 секунди. Това спускане, което никак не е за подценяване, завършва в махала Дъскот, откъдето се прибираме към центъра на Черни Вит, като за по-приятно минаваме от другата страна на реката.

Най-добрите сезони за каране по маршрута са пролетта и есента. Доколкото основното изкачване е предимно в гора, може да пробвате и през лятото, но се пригответе за сериозен пек горе по билото, където е предимно открито.

Началната точка е площадът срещу черквата, където има място за паркиране на доста автомобили.

Вторият кръгов веломаршрут между селата Боженица и Липница съвпада с първия по отношение на прибирането от Липница към Боженица по рида покрай вр. Долна Рупина могила, но се различава в първата си част. Тя отново е по асфалтови пътища, но от Боженица поемаме първо в западна посока (към Новачене) и после по основния път към Липница на север, минавайки покрай една каменна кариера. По принцип при този втори вариант е възможен повече автомобилен трафик, а в една кратка отсечка до кариерата по пътя се движат и тежки камиони, което за някого би могло да е стресиращо. От друга страна, настоящият маршрут е малко по-дълъг, с малко по-голяма денивелация, с едно междинно спускане по асфалт (към Липница) и предлага панорамна гледка към Ботевградската котловина.

И тук важат особеностите, споменати за първия маршрут.  Карането е предимно по леки терени (асфалт и черни пътища), но по билото има един участък, който хем може да е леко обрасъл, хем да е набразден от коловози и дупки, образувани от преминаването на МПС-та в кални условия. Тази част от маршрута може да се окаже трудна за по-неуверените и начинаещите, но тя все пак не е прекалено дълга – малко повече от километър. Като цяло е добре да избягвате каране след сериозни валежи, защото почвите в района се размекват доволно. Природата наоколо е най-красива през пролетта и есента, така че това са препоръчителните сезони за каране. Маршрутът е сравнително открит и през лятото положението е доста напечено.

Началото е в центъра на с. Боженица, където спокойно могат да паркират няколко автомобила.

Ако сте решили да покарате над вилна зона Зелин край Ботевград и търсите нещо допълнително или по-различно от трасето за спускане там, настоящият веломаршрут предлага две кратки, но много приятни пътеки по същия склон и достъпни по същия асфалтов път. Те са идеални за каране с АМ/ендуро велосипед, а дори и с ХС твърдак ще са забавни, стига колоездачът да има поне средни умения за спускане, защото макар по пътеките да няма някакви твърде големи и груби препятствия, наклонът си е приличен, а сцеплението „дебне отвсякъде“, т.е. не е от най-често срещаните явления.

По отношение на навигацията маршрутът е съвсем простичък – единствената трудност може да е намирането на самото начало на пътеките в растителността покрай пътя, като това важи по-скоро за втората (долната) пътека.  Казано най-просто, първо се изкачваме около 4 км по асфалтовия път в посока хотел „Стубела“ и хижа „Рудината“. Изкачването си го бива – макар и по асфалт, средният наклон гони 8%, но пътят е хубав и на доста места сенчест. След това се спускаме по първата (горната) пътека и излизаме отново на шосето, качваме се повторно по него малко по-нагоре и хващаме втората (долната) пътека, по която излизаме в горния край на вилна зона Зелин, отново на шосето.

Пътеките явно се ползват, включително и от местни мотористи, защото са сравнително ясни. От друга страна, през голяма част от годината са покрити с шума, а „входовете“ към тях може да са обрасли през пролетта и лятото, но с внимателно гледане ще ги намерите. Както казах, пътеките са предимно прави и скоростни, сравнително стръмни, но не прекалено. Ако карате бързо по тях, адреналинът ще е с високи нива, но може да се кара и по-бавничко, ако предпочитате да запазите повече контрол.

Маршрутът е подходящ за каране от пролетта до есента, като не изглежда пътеките да се влияят твърде негативно от дъжд и влага. Разбира се, маршрутът е твърде кратък, за да пътува човек специално за него, така че е подходящ или в комбинация с каране по трасето за спускане, което е в непосредствена близост, или за хора, които са попаднали в Ботевград по друг повод и търсят възможност за едно бързо и забавно каране. Достъпът по асфалт позволява извозване и с МПС-та, особено ако сте решили да направите и 1-2 спускания по DH трасето.

Началната точка е при един от основните разклони във вилна зона Зелин, съвсем близо до подлеза под магистралата и до обръщалото за автобусите. На 20-30 м оттам е и финалът на DH трасето. Около този разклон може да се намери място за няколко автомобила, а друг вариант за паркиране е малко по-надолу (т.P1), от другата страна на подлеза, където има заведение за хранене, автобусна спирка и чешма с няколко паркоместа.

Този прекрасен маршрут в природен парк „Златни пясъци“ е подходящ за всеки любител на планинското колоездене, който вече има известен опит в карането по пресечен терен и търси пътеки, които не са много трудни, но предлагат някакви предизвикателства. Карането е предимно на сянка, т.е. подходящо е и през лятото, а през пролетта и есента е перфектно. Има и панорами към морето, има и множество изкачвания и спускания, чрез които се натрупва височина, но от гледна точка на физическо натоварване маршрутът не е тежък и може да се поддържа добра средна скорост.

На практика това е по-кратък вариант на маршрутите от Варна до Кранево и обратно (например този или този). За разлика от тях обаче, тук началната точка е изнесена извън града, при паркинга и чешмата под Аладжа манастир. По този начин карането става по-удобно за хора, които почиват по курортите на север от Варна и искат да разнообразят плажуването с малко планинско колоездене. Разбира се, от Варна също може да дойдете с автомобил до паркинга под манастира. А може да започнете и откъм Кранево, ако така ви е по-удобно.

Започвайки извън града, маршрутът е по-лесен и като навигация, макар че и в гората има доста разклонения и варианти, за които да следите.

Маршрутът включва доста пътеки, които са разнообразни и интересни. Някои са по-широки и гладки, на други места има и каменисти участъци. Най-общо казано, от Аладжа манастир караме по основната пътека през ПП „Златни пясъци“, която завършва при основното шосе от Варна към курортите на север, точно при началото на с. Кранево. От тази точка маршрутът тръгва обратно към Аладжа манастир, като има много приятно и плавно изкачване, а след това на места караме по същите пътеки, а на други по алтернативни варианти. Ако желаете да слезете до центъра на Кранево или до плажа, това ще добави още няколко километра асфалт и стотина метра изкачване.

Карането може да бъде съчетано и с разглеждане на манастира. За целта обаче трябва или да има кой да пази велосипедите, или да помолите да ги завържете някъде при будката на охраната.

Този веломаршрут е изпратен от Николай Иванов – основното действащо лице във Велопарк Златица. Основен акцент в него е туристическата пътека с жълта маркировка, която започва от хижа „Свищи плаз“ и стига до Златица. Като цяло тя не е от най-трудните и стръмните, макар че не липсват технични участъци, които да изискват увереност и добри умения. Пътеката определено изглежда бърза, забавна и разнообразна – идеална за АМ/ендуро велосипеди, макар че сигурно и много от любителите на ХС карането не биха я пропуснали.

Що се отнася до изкачването, то е дълго и в някакъв смисъл еднообразно, което всъщност е по-скоро плюс. Кара се по добре поддържан черен път с постоянен наклон, а колкото по-високо се качвате, толкова по-красив става пейзажът. Денивелацията е солидна – не че ще уплаши някой редовен карач, но не е и за пренебрегване.

Този веломаршрут е добър вариант за целодневно каране с тръгване от Морската градина във Варна и плавно изкачване през кв. Виница към ПП „Златни пясъци“, където ви очакват много приятни пътеки за каране. Прибирането е през телевизионната кула и надолу към града. В техническо отношение маршрутът не е труден, макар че на отделни места има по-стръмни или каменисти участъци.

Казано накратко, маршрутът е сравнително дълъг и достатъчно панорамен. Започвайки от входа на морската градина, той преминава през доста урбанизирани територии, но повечето главни пътища и улици са избегнати в максимална степен. Както и други маршрути, започващи от самия град и преминаващи през части от него, настоящият изисква малко по-внимателно следене на GPS навигацията, за да не се объркате някъде из многото улици, пресечки и кръстовища. Дори и в гората разклоненията не са никак малко! От друга страна, части от маршрута преминават по маркирани от велоклуб „Устрем“ веломаршрути, както и по маркирани туристически маршрути, така че тази маркировка на терен може да ви улесни в доста моменти.

Това е един от най-добрите маршрути за планинско колоездене край Варна. Разбира се, понятието „най-добър“ за всеки човек включва различни неща – някои обичат да съзерцават гледки или да усещат близостта на морето (когато говорим конкретно за Варна), други може би предпочитат по-кратки и леки карания, за трети водеща е техническата сложност или физическото натоварване. А пък тук всички тези неща са добре смесени и балансирани. Нещо повече – огромна част от карането е по пътеки – и по-лесни, и по-технични тук-там, което прави МТБ преживяването още по-пълноценно. Не липсват и интересни места – освен няколкото панорамни гледки и карането на територията на природен парк „Златни пясъци“, маршрутът преминава и покрай Аладжа манастир – една от основните туристичски забележителности в района. При наличие на време и желание може да се отбиете и да го разгледате.

Началната точка е при портала на телевизионната кула над Варна, докъдето може да стигнете с кола. Наоколо има черни пътища, по които може да се намери място за няколко автомобила. Избрах тази начална точка, защото по този начин се спестяват 200-300 м изкачване през урбанизирани територии и се започва по-бързо с карането по пресечен терен. Не че изкачването е нещо лошо – в някои от другите дълги маршрути се започва именно от града, но истината е, че след това, при спускането от ТВ кулата, само част от него е по пресечен терен. Ако държите да започнете карането от града и да изкачите баира към ТВ кулата, може да съедините който е да е от трите маршрута край нея с настоящия и сте готови.

В другата посока маршрутът достига покрайнините на с. Кранево, преди да се върне обратно към Варна. Ако желаете да отидете и на плаж, може да се спуснете през селото към брега, но това ще добави още няколко километра асфалт и 100 м височина. Иначе връщането на места е по същата главна пътека през ПП „Златни пясъци“, но на други места е по алтернативни пътища и пътеки, така че в никакъв случай няма да ви доскучае.

Денивелацията по маршрута се натрупва чрез множество кратки изкачвания и спускания, така че не се усеща на момента, но в края на карането със сигурност има причина краката ви да са леко натежали.

Освен всичко друго, по-голямата част от маршрута е на сянка. Това го прави подходящ дори и за лятото, като тогава все пак е препоръчително да изберете сутрешните часове. Хай-хубаво е обаче през пролетта и есента. Макар че на места почвата е глинеста, пътеките като цяло са добре утъпкани и рядко ще имате проблем с калта, макар че след обилни валежи е по-добре да изчакате 1-2 дни.

Много приятен маршрут над Велинград, описан от Борис Първанов, включващ страхотна гледка от Славееви скали и много приятни пътеки обратно към града.

Основното изкачване е по черен път, спускането е по поредица от пътеки и пътечки – някои са добре познати и маркирани, други са странични и скрити, но всички са приятни и забавни. Технични секции и елементи не липсват, но в цялост маршрутът не е много труден, така че по него може да се забавлява всеки, който вече има известен опит в карането по пресечен терен и по горски пътеки.

Можете да почерпите автора бира или кафе и чрез някой от тези два линка:
https://www.patreon.com/BorisParvanov
https://www.buymeacoffee.com/BorisParvanov