Лъгът – хижа „Мазалат“ – Джаксъна

Written by

Както личи от името, този веломаршрут е по-кратък вариант за изкачване до хижа „Мазалат“ и спускане по пътеката с интересно име „Джаксъна“. Това го прави подходящ за хора, които по една или друга причина не искат или нямат време да направят по-дългия маршрут през хижа „Партизанска песен“, който със сигурност е по-разнообразен и включва още една пътека по билото към хижа „Мазалат“. Но както стана дума, не пречи да има и един такъв по-бърз вариант.

Въпреки неголямата си дължина обаче, маршрутът е доста сериозен като физическо натоварване, защото преодолява денивелация 1000 метра. Изкачването е по черен път със стабилна настилка (трошено-каменна и почвено-каменна) и с един постоянен наклон около 7-8%, така че със сигурност ще ви трябват силни крака, ако искате да го вземете без бутане. От друга страна, сянката, която ще ви съпътства през по-голямата част от времето, прави карането поносимо дори и през топлите летни дни.

Спускането също не е лъжица за всяка уста. Пътеката е доста стръмна и с многобройни, предимно къси завои, които не са остри като серпентини, но не са и особено широки и бързи. Големи камъни почти липсват, т.е. не е много спъната и опасна, но в никакъв случай не е и лесна. В края са изградени едни дървени стъпала, които са неприятни, но са достатъчно кратки (100-200 м), за да не развалят доброто усещане от цялата пътека. За съжаление тя представлява само половината от спускането. Другата половина е по същия черен път, по който е и изкачването. Малко успокоение е това, че солидният наклон на пътя все пак допринася за това човек да кара със скорост и така спускането остава интересно, въпреки че настилката от трошени камъни не предполага кой знае какво заиграване с терена.

Карането по този маршрут е възможно през по-голямата част от годината, с изключение на месеците, в които по билото на Стара планина има сняг. Пътят в по-голямата си част става за каране дори и след дъжд, макар че има няколко участъка, където се задържа повече кал, на места даже и от лепкавата. Пътеката, заради сериозния си наклон, също изсъхва сравнително бързо и даже бих казал, че е по-добре да я карате 1-2 дни след дъжд, отколкото в съвсем сухо състояние – тогава вероятно ще е доста по-хлъзгава и контролът върху гумите ще е по-труден.

Началото е в м. Лъгът над с. Валевци, където е и ДЛС „Росица“. На практика изкачването е покрай границите на ловното стопанство. В този смисъл срещите с диви животни, включително мечки, са нещо съвсем обичайно за района – добре е да го имате предвид. До Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода, но след това по пътя нагоре няма чешми, така че заредете достатъчно.

Купен – билото  – Имилиево

Written by

Това е още един вариант за маршрут между с. Купен и село/махала Имилиево, който включва същото спускане като първия, но достигането до него е по-обиколно и по-сенчесто, което го прави особено подходящ за лятото. Карането е и с една идея по-леко – малко по-кратко и с по-малко сумарно изкачване, но основната разлика идва от това, че нагоре караме по един малко по-тесен черен път, който постепенно набира височина, изкачвайки се до билото на рида между селата Купен и Дебел дял. След обилни дъждове по този път може да има локви и коловози, така че тогава маршрутът през Кладев рът е за предпочитане.

За черния път през Горно Имилиево, по който минава спускането, може да се каже, че е достатъчно ясен, за да не се объркате, но все пак е малко по-див от повечето други в района; достатъчно стръмен, за да ви затрудни и предизвика на отделни места, но без да е прекалено труден и страшен; достатъчно непредвидим, защото в зависимост от условията и сезона може да очаквате всичко – кал, коловози, трева и намалена видимост, бързи и по-гладки участъци. За някои хора (любители на по-диви места и терени) всичко това би било стимул да пробват маршрута, за други (по-неуверени и начинаещи) е сигнал да го пропуснат.

Началото е в центъра на с. Купен, община Севлиево. Там има къде да се паркира, има и чешма, от която да заредите вода, защото по маршрута няма такива.

Купен – Кладев рът – Имилиево

Written by

Между село Купен, махала Кладев рът и билото на рида над тях се намират махалите Горно и Долно Имилиево. От тях не е останало много, но и не са се изгубили съвсем. В Горно Имилиево даже може да видите една стара къща, която е напълно възстановена и обитаема – нищо, че до нея се стига само по черен път, с който не всеки 4х4 автомобил би се справил. Именно по този черен път е и спускането в настоящия маршрут. За разлика от повечето други пътища в района, този е малко по-стръмен, обрасъл и див, но пък не е съвсем занемарен, ползва се. Това го прави по-техничен и с повече изненади – за някои това означава да го пропуснат, за други може да е стимул да го пробват.

Изкачването от с. Купен през Кладев рът до билото е доста леко и приятно, само в една кратка част е стръмно. Започва се с няколко километра асфалт, а след Кладев рът се продължава по един чакълиран и добре утъпкан черен път, който обаче е открит и по него слънцето напича доста. Това означава, че ако карате маршрута през лятото, задължително трябва да изберете часовете преди обяд, когато температурите са по-поносими. Говорейки си за сезони и условия за каране, имайте предвид, че след обилни дъждове черният път, по който минава спускането, може да е кален, на места с коловози и хлъзгави камъни, което се явява допълнително предизвикателство.

Началото е в центъра на с. Купен, община Севлиево. Там има къде да се паркира, има и чешма, от която да заредите вода, защото по маршрута няма такива.

Купен – Кладев рът – билото

Written by

Сравнително кратък и лек като терен веломаршрут над селата Купен и Кладев рът на територията на община Севлиево. Може да се кара и в двете посоки в зависимост от сезона и предпочитанията за спускане и изкачване.

В описанието е избрана посоката от Купен през Кладев рът към билото. При този вариант качването е по-стръмно и по-открито, което означава, че е подходящ или за сезоните пролет-есен, или през лятото в часовете преди обяд. Причината този вариант да е основен е, че при него спускането е по-дълго, а и по-интересно – не че е трудно, но се кара по билен черен път, който е по-разнообразен, на места и по-тесен – изобщо, по-натурален е. За разлика от него, пътят, по който се изкачваме от Кладев рът към билото, е широк, утъпкан и застлан с чакъл. За спускане би бил скучен, макар че ако искате да си осигурите плавно изкачване на сянка и не ви пречи да се спускате по споменатата „горска магистрала“, тогава може да обърнете посоката и да се изкачите от Купен към билото, спускайки се след това през Кладев рът. Изборът е ваш!

И в двата случая навигацията е сравнително лесна, защото няма много разклони. Денивелацията също не е голяма – половин ден би трябвало да ви е напълно достатъчен за преминаване на маршрута. В по-високите части и по билото се откриват гледки тук-таме. Интерес представляват и самите села Купен и Кладев рът – в тях има както стари къщи, така и обновени/реставрирани имоти, които допълват по приятен начин красивата природа. Както и при другите маршрути в района, напълно е възможно да срещнете диви животни – ние видяхме сърни, но и мечки  бродят из тези гори, така че препоръчително е да карате в група и да създавате достатъчно шум.

В центъра на с. Купен има къде да се спре, има и чешма, от която да заредите вода, защото по маршрута няма такива.

Лъгът – Осеникова поляна – Купен – Валевци

Written by

Това е още един веломаршрут, който отчасти се припокирва с трасето на състезанието „Пътят на мечките“, но е наполовина по-кратък и лек от него, т.е. по силите е на доста по-широк кръг от хора. В същото време карането по него ще ви срещне с много диви и красиви кътчета, защото преминава през територията на Държавно ловно стопанство „Росица“, в което се развъждат елени, сърни, мечки и други представители на дивата фауна. Някои от тях може дори да имате късмета да видите достатъчно отблизо.

Теренът, по който се кара, е лек – основно черни пътища плюс малко асфалт. По билото обаче, в зависимост от сезона, може да се натъкнете и на кални локви, коловози, изровени участъци – нищо твърде страшно, но все пак има за какво да внимавате. Затова маршрутът е подходящ за по-сухи периоди, когато калта ще е по-малко, но иначе надморската височина не е много голяма, така че може да се кара от средата на пролетта чак до края на есента (когато обаче може да очаквате и доста шума по черните пътища и съответно изненади под нея).

Началото на маршрута е дълбоко в полите на Стара планина от северната ѝ страна, в м. Лъгът над с. Валевци, където е разположено Държавното ловно стопанство „Росица“. То представлява огромна заградена площ за развъждане на дивеч и основното изкачване към билото на практика преминава през тази територия с особен статут и с още по-особено излъчване. Кара се по широк черен път, който при нашето каране тъкмо бе подготвен за полагане на нова настилка от чакъл – това ще го превърне в същинска „горска магистрала“. До момента той също е бил достатъчно широк и стабилен, но все пак с почвено-каменна настилка. Достигаме билото в м. Кръстопътищата и оттам продължаваме през Осеникова поляна и още много нагоре-надолу по рида, за да започнем в един момент дълго и сравнително полегато спускане към с. Купен. От него вече сме по асфалт към с. Валевци и оттам до м. Лъгът.

До м. Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода, от която е хубаво да си заредите достатъчно за карането, тъй като по маршрута няма много чешми.

Както се досещате, може да започнете маршрута и от другите населени места – с. Валевци или с. Купен, ако ви е по-удобно по една или друга причина. Тогава обаче ще трябва да разчитате само на GPS следата, защото описанието е с начало в Лъгът.

Лъгът – Росица – Зелениковец

Written by

Среден като дължина и лек като терен веломаршрут за планинско колоездене в Севлиевския Балкан, който ще ви срещне с дивата и непокътната природа около м. Лъгът и Държавно ловно стопанство „Росица“. Тъй като не преминава през населени места, името му е съставено от началната точка и реките, в чиито долини се изкачваме и спускаме.

Ще започна с това, че маршрутът може да бъде каран и в двете посоки, като във всяка си има особености. Описанието, както личи и от заглавието, следва посоката от Лъгът по черния път покрай р. Росица към хижа „Мазалат“, после по един подсичащ билото черен път над/през ДЛС „Росица“ и спускане към долината на р. Зелениковец и прибиране по нея до Лъгът. В този вид карането включва по-стръмно, ударно, но сенчесто изкачване, последвано от дълго спускане по гладки, валирани черни пътища с чакълеста настилка, по които обаче няма много сянка. Именно това е и основната причина за избор на тази посока като водеща, защото по този начин маршрутът е подходящ за каране и през трите сезона – от средата на пролетта, през лятото и чак до края на есента. Освен това този вариант е идеален за по-начинаещи и неуверени колоездачи от гледна точка на спусканията, които са с малък наклон, широки и без изненади. Вярно, че за напреднали колоездачи той би бил по-скоро скучен, но пък за тях има други, по-подходящи карания в района.

Ако все пак решите да обърнете посоката и да се изкачите от Лъгът през ловното стопанство и после да се спуснете по черния път от хижа „Мазалат“, техническата трудност ще стане малко по-висока, защото черният път покрай р. Росица е с по-голям наклон и с по-груба каменна настилка на някои места. В този смисъл спускането в тази посока е малко по-интересно. Във всички случаи обаче пътят Мазалат-Лъгът е основен за района, така че състоянието му обикновено е добро и по-високата трудност идва единствено от наклона. Подобно обръщане на посоката би могло да има смисъл в някой по-студен ден, когато предпочитате да карате повечето време на слънце.

Иначе, ако дотук не сте разбрали, ще кажа изрично, че маршрутът преминава през територия, която гъмжи от диви животни, включително мечки. Напълно възможно е да видите следи от тях или дори самите представители на горската фауна, особено сърни и елени, които в този район доста охотно приемат хората в близост до тях, преди да побегнат към гората.

До м. Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода, от която именно започва карането. Имайте предвид обаче,че като цяло по маршрута няма много чешми и водоизточници, така че вземете достатъчно вода, особено през лятото.

Лъгът – хижа „Партизанска песен“ – хижа „Мазалат“ – Джаксъна

Written by

За любителите на хубави и интересни пътеки това е може би най-добрият маршрут в околностите на Севлиево, защото включва цели две такива. Освен това е дълъг, разнообразен и панорамен. Има къде човек да се напъне, има и къде да отпочине. Перфектен във всяко отношение! Не е случайно, че сред планинските колоездачи в Севлиево той е абсолютна класика!

Началото на маршрута е дълбоко в полите на Стара планина от северната ѝ страна, в м. Лъгът, където е разположено Държавното ловно стопанство „Росица“. То представлява огромна заградена площ за развъждане на дивеч и първата част от изкачването на практика преминава през тази територия с особен статут и с още по-особено излъчване. Дори и да не видите сърни, елени, мечки или други местни обитатели, които на това място не възприемат човека като най-голяма заплаха и понякога гордо се показват и позират пред погледа на евентуалните посетители, възможно е да се почувствате като в джурасик парк – усещането за присъствие на дива фауна е твърде натрапчиво, въпреки че следите от човешка дейност също са очевидни. Те са под формата на заграждения, хранилки и друга дивечовъдна инфраструктура, а също и пътища – малко на брой, но стабилно направени. Именно по един такъв черен път е първата част от изкачването, която ще ви изведе чак до билото в м. Кръстопътищата, малко над Осеникова поляна. Когато ние карахме по маршрута, пътят тъкмо бе подготвен за полагане на нова настилка от трошен камък – това ще го превърне в същинска „горска магистрала“ и ще го направи подходящ за каране дори и след обилни дъждове. До момента той също е бил достатъчно широк и стабилен, но все пак с почвено-каменна настилка. От билото към хижа „Партизанска песен“ (позната в миналото и като хижа „Янтра“) се продължава с леко и плавно изкачване по много стар асфалтов път, който на места вече е черен. Хижата предлага добра кухня и чудесна възможност за почивка преди последната част от карането – по билото към хижа „Мазалат“. Тази част от маршрута редува горски и открити участъци, като в началото се изкачваме по стръмен черен път към м. Корита, а оттам по чудесна горска пътека с редуващи се изкачвания и спускания излизаме в близост до хижа „Мазалат“ и довършваме изкачването до нея по черен път. Тази хижа също е чудесно място за почивка и настройка за спускането обратно към Лъгът. Това спускане е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека с име „Джаксъна“ – тя е стръмна, но не прекалено трудна, с доста къси завойчета, които правят карането изключително забавно, но и малко по-трудно в някои моменти. Във всеки случай тази пътека е най-доброто, което ще намерите по този склон! Кръстена е на човека, който я е прокарал навремето – преди 20-30 години или дори повече. Маркиана е със зелена туристическа маркировка. В края ѝ са изградени едни напълно излишни стъпала, които доста пречат при преминаване с велосипед, но тези 200 м, в които евентуално може да поносите байка, не могат да заличат удоволствието от останалата част. Пътеката се включва в широкия черен път от хижа „Мазалат“ към м. Лъгът, който е достатъчно стръмен, за да е интересен за каране, въпреки трошено-каменната си настилка (от гл.т. на автомобилите пътят не е в много добро състояние, но точно това го прави по-хубав за планинските колоездачи).

Предполагам, че това кратко описание, както и снимките по-долу, ще ви убеди напълно, че си струва да пробвате този маршрут. За повечето хора той ще е целодневен, особено като се имат предвид и двете хижи с изкушаващи предложения за хапване и пийване. Подходящите сезони за каране са от края на пролетта (когато се стопи снегът по билото на Стара планина), до средата на есента, включително и през горещите летни дни. В най-топлите периоди обаче е хубаво а започнете карането по-рано сутринта, защото изкачването през ДЛС „Росица“, макар и доста плавно, е предимно на открито. След него вече има достатъчно сянка.

До м. Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода; като цяло по маршрута на ключови места има водоизточници, така че няма да останете жадни.

Валевци – Троенци – Бяла река – Лъгът

Written by

Това е един лек и много приятен маршрут в подножието на Стара планина, на територията на община Севлиево, с начало и край в с. Валевци, който ще ви срещне с китни населени места, хубави гледки към Балкана и може би с някое и друго диво животно. Карането е напълно подходящо за начинаещи, тъй като се минава предимно по широки черни пътища с трайна, добре утъпкана трошено-каменна настилка. Има все пак и един-два по-интересни момента при спусканията, които биха се харесали дори на напреднали колоездачи, но без да повишават техническата трудност на маршрута.

Може да се каже, че този маршрут в голямата си част съвпада с краткото (любителско) трасе на състезанието „Пътят на мечките“, организирано от колоездачин клуб „Хоталич – Севлиево“, само че тук началото е в с. Валевци и карането е кръгово и малко по-дълго, а в състезанието финалът е в м. Лъгът. Имайте предвид, че името на състезанието не е случайно – районът, през който преминаваме, е в непосредствена близост до ДЛС „Росица“ и от години се ползва за дивечовъдна дейност. Напълно е възможно да срещнете сърни и елени (ние видяхме такива 4 пъти в рамките на един ден), а също и да се натъкнете на следи от мечки или дори да видите някой представител на този животински вид. В този ред на мисли, не е добра идея да карате сами по маршрута, въпреки че техническите му характеристики не предполагат кой знае какви рискове.

Тъй като се кара предимно в по-ниската част на планината и повечето пътища са устойчиви на дъжд, този маршрут е подходящ за каране през голяма част от годината – от пролетта та чак до есента, т.е. когато няма снежна покривка. Ние го карахме непосредствено след седмица с обилни дъждове и въпреки това само на отделни места имаше локви и кални коловози, но нищо непреодолимо. Всъщност най-сериозното препятствие бе преминаването през р. Багарещица, където трябваше да свалим обувките си и да прегазим пеша. Ако желаете, може и карайки, но е почти сигурно, че ще намокрите изцяло краката си. Част от изкачванията са в гора, така че дори и през лятото жегата би трябвало да е поносима – разбира се, с уговорката, че тогава е по-добре да изберете за каране часовете преди обяд. Формално погледнато маршрутът е със средно ниво на физическо натоварване, но реално и двете изкачвания са доста плавни и с лек до умерен наклон, така че за всеки, който кара редовно, преминаването няма да представлява трудност.

Началото е в с. Валевци, което е съвсем малко, но много китно и добре поддържано. Центърът му е там, където пътят се раклонява – към с. Дрянът и към м. Лъгът. Това е и началната точка на маршрута.

Обиколка на яз. Пчелина

Written by

Веломаршрут от Борис Първанов, който представлява обиколка около яз. Пчелина и предлага много панорамни изгледи, няколко интересни места и умерена доза храсталясване.

Обиколката предлага много панорамни изгледи около яз. Пчелина /старо име Лобош/. Преминава се през параклис „Св. Йоан Летни“, Петел скала и  манастир „Св. Троица“.

1/3 от маршрута е по асфалтов път, а останалата част по черни пътища. Има няколко обрасли участъка /не много дълги/ и е препоръчително да следвате внимателно GPS следата.

Кукленския манастир

Written by

Още един маршрут в района над селата Куклен и Брестник край Пловдив, описан и изпратен от Петър Стоянов.

Това е едно кратко каране, перфектно за след работа – отнема около три часа, рекорда ми е 2:25, като все пак аз съм тулуп. Ако е след работа, горещо препоръчвам някакво осветление и задължително нещо светлоотразително на гърба/раницата, защото една спукана гума може да значи прибиране по тъмно.

Тръгваме от хотел „Родопи“ на „Кукленско шосе“ в Пловдив, втория изход на кръговото на околовръстното, втория изход на кръговото Брестник/Куклен. Преди Брестник пътят прави остър десен завой и вляво има отбивка в къра – поемаме по нея (за да си спестим Брестник и гадния участък между Брестник и Куклен), караме само направо и излизаме малко преди Куклен. В Куклен – търсим табела за манастир “Св. Св. Козма и Дамян” – има предостатъчно табели, ако стигнете до моста на реката и не сте отбили – по-добре попитайте някого.

Оттам следва първата душегубка – стръмно катерене през циганската махала. Най-близкото нещо до “проблем”, което съм имал с местните е било лапетиите да подтичват след колелото ми. След това караме по живописен асфалтов път с немалък трафик по него, така че карайте внимателно. След среднопродължително изкачване стигаме самия манастир. Веднага след него има черен път, който ще ни отведе до началото на брестнишката пътека (оснвоната ни цел), но аз не го харесвам, затова продължаваме нагоре през още една душегубка и стигаме до платото с параклис “Въведение Богородично” – до самия параклис има пейки (където аз лично слагам протекторите) и от пейките тръгва нашата пътечка.

Пътеката ни отвежда до сравнително стръмно спускане, последвано от катерене. След краткото изкачване идва ново равно спускане покрай (често суха) чешма, където е първото място, където може да се загубим – аз лично изкачвам хълмчето и се оглеждам за пътечка, виеща между храсталаците. Оттам пресичаме черен път и поемаме по него в ляво. Излизаме на нов параклис, като веднага преди него в ляво ни е пътеката за Брестник. В този участък доста често има стада овце, с които вървят и овчарски кучета, които не са прекалено агресивни, но ми се е налагало да слезна от колелото, за да се успокои кучето, като това ми е бил и най-сериозният “инцидент”.

Брестнишката пътека тръгва като игрива, леко камениста пътечка, с тук-таме виражи, има един малко по-коварен завой, който ако го изтървем, ще имаме нежелани летателни уроци, така че карайте внимателно, ако не познавате трасето. След време пътечката излиза на голям черен път – там вдясно има отклонение, което е доста приятен горски singletrack с игриви завойчета, закачливи дървета (за хората с по-широки кормила) и нещо като скокче. След нея отново излизаме на черния път и влизаме в Брестник. Оттам иде скучното прибиране до Пловдив по асфалтовия път, по който дойдохме.