Един от най-хубавите веломаршрути в Еленския Балкан за планински колоездачи с повече опит. Включва изкачване от с. Мийковци до хижа „Чумерна“ и спускане по стръмна и технична пътека обратно.

Село Мийковци е разположено на няколко километра от гр. Елена и до него е най-логично да стигнете с автомобил. На главната му улица има поне два площада, където може да се паркира – началната точка на маршрута е единият от тях, по-западният, който е и първи поред, когато идвате откъм Елена.  

Изкачването е с отбивка до хижа „Буковец“ и е предимно по асфалт – първо по едно тясно, но стръмно пътче достигаме с. Горни Танчевци; оттам продължаваме за кратко по стръмни черни пътища, които ни извеждат на шосето през прохода Твърдица-Елена и по него достигаме хижа „Буковец“. Главният автомобилен път е широк, с хубава настилка и лек наклон, което прави тази част от изкачването по-лесна. Хубавото е, че не е и много натоварен. Последната част от изкачването – от хижа „Буковец“ към хижа „Чумерна“ е най-интересна, защото е основно по горска пътека, включваща и кратки спускания. При този вариант ще трябва на места да бутате, но си струва, защото пътеката преминава през букови гори и е изключително приятна и сенчеста, а също така и интересна за каране. Има и алтернативен вариант по асфалт, който първо подсича склона хоризонтално, а след това в последните 2-3 км се изкачва стръмно към хижата. Точно там пътят е разбит и лош, с големи камъни, останали в основата, което в комбинация с наклона може да ви принуди на някои места да бутате. Затова основният вариант по туристическата пътека е по-приятен и е за предпочитане.

Хижа „Чумерна“ е разположена на широка слънчева поляна и е много приятно място за почивка. И в нея, както и в хижа „Буковец“, може да намерите храна и напитки, така че варианти за почивка и възстановяване на енергийните запаси при този маршрут определено не липсват. Спускането е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека, маркирана с червен цвят, която започва малко под хижата (от пътеката към хижа „Буковец“, по която е последната част от изкачването). Макар че започва с лек наклон и игриво лъкатушене между дърветата, пътеката бързо показва истинския си характер – стръмна,  технична, трудна и пълна с изненади под формата на улеи, камъни и други препятствия. Голяма заслуга за това вероятно имат и мотористи, които са карали по нея – предполагам, че в миналото пътеката е била по-гладка и лека като терен, но сега ерозията я е превърнала в сериозно и интересно предизвикателство, особено в долната част, където се разширява и заприличва на черен път, само че такъв, по който малко МПС-та биха дръзнали да тръгнат. Втората част на спускането е по широк и каменист черен път, който е по-скоро скучен и досадно друсащ, но е единственият вариант за прибиране към селото.

Старинни къщи, архитектурният резерват Боженци, римски път, красиви панорами и сериозно каране ви очакват по този веломаршрут, наситен с история и забележителности. Макар че дължината му не е много голяма, маршрутът включва солидни изкачвания (на места може да се наложи да бутате!), някои по-диви  и пообрасли пътища, както и сравнително стръмно финално спускане, към което трябва да подходите с повишено внимание, защото не липсват изненади тук-там. В този смисъл карането е подходящо за хора, които вече имат известен опит с колоезденето по пресечен терен и които са с поне средно ниво на физическа подготовка. Имайте предвид, че след обилни дъждове по маршрута може да има доста кал – препоръчтелно е да го карате в по-сухи периоди.

Приятен и живописен маршрут, който преминава през множество китни и уединени села и махали на север от гр. Трявна и описва обиколка около вр. Елова могила, следвайки асфалтови и черни пътища. В сравнение с вариант 1, този е малко по-дълъг и с малко по-трудни изкачвания, включително и по черни пътища. Спусканията също са по-разнообразни, защото включват повече пресечен терен, включително и една забавна горска пътека. Въпреки това техническата трудност не е висока и ако вече имате опит в офроуд карането, няма да срещнете проблеми. Имайте предвид обаче, че един от черните пътища след обилни дъждове може да е кален и с коловози, така че изберете по-сух период за каране. Освен това голяма част от маршрута преминава през открити местности, така че в топлите месеци може да бъде доста горещо и напечено.

Този маршрут е само по асфалт, но точно заради това може да е приятен на определен кръг колоездачи, а и карането все пак е в планината – по склоновете на Родопите южно от Пловдив. GPS следата е записана от Иван Ралчев през зимата, когато именно е подходящо да изберете автомобилните пътища, за да се раздвижите, освен ако не искате да се срещнете с изобилие от кал по черните пътища в района. Описанието също е на Иван Ралчев.

Тръгва се от Пловдив в посока Куклен, като по пътя се минава през Брестник. Когато стигнете в Куклен, поемате по отклонението за манастира „Св.св. Козма и Дамян“ – реално оттук започва същинското изкачване, като гледките и обстановката са много приятни. Естествено, като почти всички асфалтови пътища към манастири, местности и забележителности, това шосе също е доста натоварено с автомобили, така че внимателното каране е задължително. Следваме само главния път до самия манастир, където е препоръчително да си направите почивка, за да го разгледате, може и в съчетание с обяд (класиката: тройка кебапчета с биричка) на поляната над аязмото. След почивката поемате пак по главния път в посока Гълъбово, като малко след манастира е последното малко по-сериозно изкачване. След параклиса „Въведение Богородично“ започва спускането надолу, като 2-3 километра по-късно пристигате в Гълъбово. След това поемате в посока х.„Здравец“ и около 200 метра след табелата завивате надясно към Марково. Следва приятно спускане към селото с красиви панорамни гледки. След като стигнете Марково, може да поемете по дадените координати към Пловдив, като минавате през кв. Коматево, аквадукта при Коматевския възел, Младежкия хълм и Цар Симеоновата градина.

Обобщение:
Маршрутът е сравнително лек и приятен, с разнообразни гледки, много подходящ за тези, които обичат да карат по асфалт, също така и за по-влажните и студени сезони през годината, когато пътеките са кални и не ви се омазва до ушите. По пътя има достатъчно чешми, така че водата, която е необходимо да носите, е около литър. Хапване също има по пътя, но може и да си носите нещо за обяд, ако искате да хапнете сред природата. Вниманието за автомобили по пътя трябва да е повишено, понеже това шосе е сравнително натоварено, особено на влизане и излизане от Пловдив.

За този маршрут в Средна гора край с. Чавдар имах големи очаквания и до средата му всичко вървеше по план. След това обаче започна спускането и… се оказа, че то просто не е достатъчно хубаво, за да заслужи карането суперлативите, които би получило иначе. Въпреки това, маршрутът може би ще представлява интерес за хора, които искат да покарат доволно в този район, да направят солидно изкачване до хижа „Сакарджа“, да покарат малко по билото, да се спуснат криво-ляво към една от основните забележителности в района – м. Казаните – и след всичко това да се приберат към с. Чавдар.

Та какъв е проблемът със спускането? То е разделено на две части. Първата е черен път, който в момента на нашето каране (май 2022 г.) се ползваше активно за дърводобив и поради това имаше на места дълбоки коловози от тежка техника. Освен тези специфични участъци обаче, цялостно пътят бе широк, стръмен, прашен и не съвсем предвидим, което всъщност го прави опасен, ако човек реши да отпусне спирачките. Със сигурност спускането по него бе по-скоро напрягащо, отколкото завладяващо. Втората част на спускането продължава по занемарен дърварски път, който е още по-стръмен, а освен това е прорязан от дълбоки улеи, изровени от водата. Това на практика изключва каквото и да е скоростно каране по него – за много хора дори и бавното преминаване би било сериозен проблем. Честно да си кажа, тази втора част, макар че не ми хареса като терен, поне ми бе интересна и предизвикателна, а не скучна и напрягаща. Но генерално спускането няма да се хареса на повечето хора.

Защо тогава изобщо го публикувам? На първо място, защото самата обиколка (по-скоро осморка), която се получава, е интересна и преминава през няколко от туристическите забележителности в района. А спускането, за съжаление, не може да бъде заместено с друго, защото въпросният склон предлага само това. Така че реших да споделя маршрута, макар и с изричната забележка, че всеки трябва да прецени от снимките и от настоящото описание дали би му допаднал.

Иначе м. Казаните е интересна и представлява тясна скална клисура с водопади и красиви вирове. Спускането след нея (по хубав черен път) също е приятно. В началото на маршрута е включено и изкачване до хълма Света Петка над селото, където е изграден атракционен комплекс, включващ археологически музей с възстановка на неолитни жилища, въжена градина, стена за катерене, батут, заведение за хранене и др. За протокола: по билото се минава и през вр. С името Ташмандра, но той няма нищо общо с едноименния връх в Рила и спускането след него.

Да кажа няколко думи и за основното изкачване към хижа „Сакарджа“, което е дълго и продължително. В началото то е много плавно и приятно, следва долината на р. Чам дере. После започваме изкачване към рида Петковата рътлина, където наклонът се увеличава, но все пак остава умерен. Малко преди хижа „Сакарджа“, вече по билото на рида, има някои доста стръмни участъци, които ще се харесат на по-тренираните или ще „свалят“ от велосипедите по-лежерно настроените.

Като цяло маршрутът е с типични крос-кънтри характеристики, т.е. извън основното изкачаване и спускане, на които отделих повече време, се редуват множество по-кратки отсечки нагоре и надолу.  

Важно уточнение: през пролетта на 2022 г. хижа „Сакарджа“ беше в ремонт и не работеше, така че не мога да кажа дали по принцип работи постоянно и дали предлага храна и напитки. При нужда може да попитате предварително на тел. 0882 935480.

Това е един веломаршрут за планинско колоездене в околностите на с. Чавдар, който ще ви отведе до две от основните туристически забележителности край него, а след това още два пъти нагоре и надолу по ридовете на Средна гора около р. Тополница. Макар че карането е съсредоточено в по-ниските планински части, то предлага някои много хубави панорамни гледки към селото, към Стара планина и към Средна гора.

В цялост маршрутът е със средна дължина и достатъчно изкачвания, за да запълни цял ден каране с лежерно темпо и почивки тук и там. Ако сте по-силни в краката обаче, може да го минете и за половин ден. Карането е в типичен крос-кънтри стил с общо четири изкачвания и спускания, изцяло по черни пътища и малко асфалт. Техническата трудност на терена е средна, на повечето места дори лесна, но все пак някои от пътищата са по-стръмни и на места може да са изровени или набразедни от коловози. Първите два баира са по-леки, третият е сериозен – наклонът е голям и при изкачването, и при спускането. Четвъртото качване е плавно и приятно, но продължително, а спускането след него е по широк черен път със среден наклон.

Започваме с изкачване по хълма Света Петка, на чиито връх е изграден цял атракционен комплекс, включващ археологически музей с възстановка на неолитни жилища, въжена градина, стена за катерене, батут, заведение за хранене и др. Оттам продължаваме нагоре и надолу през ливади, пасища и горички, движейки се в подножието на едно от големите хвостохранилища в района – зад нас се издига Стара планина в цялата си хубост, а напред са склоновете на Средна гора, в които продължава маршрутът. В тази първа част е най-вероятно да се натъкнете на кал след дъждовни дни, но със слизане тук-там дори и най-големите локви се заобикалят. След кратко спускане достигаме р. Тополница и оттам започваме второто изкачване към м. Казаните. Характерно за тази отсечката е, че се кара по един и същи черен път нагоре и надолу – друг вариант в случая не е възможен, но тази природна забележителност определено заслужава посещение. Представлява тясна скална клисура с водопади и красиви вирове. След като се върнем от нея в долината на р. Чам дере, започваме третото, най-стръмно изкачване. То ще ни отведе към рида, спускащ се от вр. Сакарджа, но ние се изкачваме само до едно от по-ниските възвишения, наречено Домуздан тепе. Спускането от него е още по-стръмно и може да подпали спирачките ви – при нашето каране пътят не беше изровен, но с такъв наклон винаги може да се очакват изненади, така че внимавайте! Излизаме в съседната долина, наречена Кьой дере и покрай едноименната река започваме четвъртото изкачване – то ще ни изведе към билото на рида, по който върви пътят за хижа „Братия“. Именно по него ще се спуснем обратно към водослива на реките Кьой дере и Тополница и с кратко асфалтово изкачване се завръщаме в с. Чавдар.

Хубавото на маршрута е, че лесно можете да го съкратите, като пропуснете някоя част или части от него. Най-стръмни, както споменах, са третото качване и спускане, т.е. частта през Домуздан тепе. Ако решите да си я спестите, можете от Чам дере да се придвижите по черен път северозападно от р. Тополница покрай нивите, използвайки GPS следата от маршрута „Чавдар | Разходка около р. Тополница и вр. Света Петка“, само че в обратна посока, и след това да се включите отново в настоящия маршрут, изкачвайки се през Кьой дере и после към пътя за хижа „Братия“. Един поглед върху картата лесно ще ви разкрие различните варианти за модификация на маршрута.

По-голямата част от маршрута е през горски местности, така че сянка има, но има и доста слънце, включително при изкачванията. Затова, ако го карате през лятото, добре е да го започнете по-рано сутринта, за да може в най-топлите часове да вървите към приключване със студена напитка в с. Чавдар. Без съмнение най-добрите сезони за това каране са пролетта и есента – тогава жегата ще е поносима, а песъчливите почви в района като цяло носят на дъжд, с изключение на отделни участъци.

Имайте предвид, че по маршрута не можете да разчитате на храна и вода. Макар че има 1-2 чешми, не е сигурно дали имат постоянен дебит и качеството на водата е съмнително – напролет например едната беше леко кафеникава на цвят и не посмяхме да пием от нея.

Ако обичате по-големи карания с множество изкачвания и спускания по разнообразни черни пътища, този веломашрут край с. Чавдар е идеален за целта. Той започва с дълго изкачване към хижа „Братия“, след което подсичаме едноименния връх по горски черен път и излизаме на билото на Средна гора, където се открива някоя и друга гледка. Спускаме се шеметно към хижа „Сакарджа“, от която следваме с още много изкачвания и спускания рида Петкова рътлина, който разделя долините на реките Чам дере и Кьой дере. След голямото спускане към р. Тополница се прибираме към с. Чавдар, минавайки и през хълма Света Петка, от който се спускаме към селото по едно кратко велотрасе, изградено от местни младежи.

Ако това кратко описание ви е заинтригувало, то е, защото маршрутът наистина е разнообразен, натоварващ и като цяло доста приятен. Заклетите любители на пътеки и технични терени може би ще скучаят по него, но за всеки, който няма против да опознава нови места, следвайки черни пътища нагоре и надолу, тази среща със Средна гора ще е интересна. В по-голямата си част теренът е предвидим и пътищата са в добро състояние, но има и участъци, където са леко подивели или пък по-стръмни и изровени, с коловози или с локви. Има от всичко в тези 45 км, както може да се уверите и от снимките по маршрута!

Добрият период за каране по този веломаршрут започва около края на април (когато снегът по билото се стопи) и продължава до края на октомври, преди да зачестят валежите. Макар че почти навсякъде почвата е песъчлива и носи на дъжд, има отделни участъци, където може да се натъкнете на доста кал. Затова е добре да изберете ден, който не е непосредствено след голям порой. Като температури най-подходящи са пролетта и есента, но маршрутът предлага достатъчно сянка, за да го пробвате и през  лятото – тогава ще имате и предостатъчно време за него, а и теренът ще е сух.

През пролетта на  2022 г. хижа „Братия“ работеше (дори в делнични дни), а хижа „Сакарджа“ беше в ремонт (което означава, че вероятно и тя ще работи постоянно, когато стане готова).

Много приятен маршрут в Средна гора, който ползва отчасти трасето за 24-часовия маратон на „Крива спица“ над с. Мътеница, но тук карането е удължено чак до гр. Хисаря с отиване и връщане по разни черни пътища и пътеки. Теренът е сравинетлно лек, но не прекалено – интересен и за по-напреднали колоездачи. Особено подходящ е за преходните сезони – пролет и есен, защото почвите в района са песъчливи и калта е малко. През лятото е много горещо, така че ако го карате тогава, изберете по-хладните сутрешни часове.

Това е само един от многото варианти за лежерни карания в района, като следата е записана и изпратена от Ангел Коилов (още много GPS следи може да намерите в неговия сайт https://track-hub.com/). Именно по настоящия маршрут велоклуб „Крива спица“ организира едно айльшко каране от серията „Крива кани“ в края на месец май 2022 г. – видео от него може да гледате тук: https://mtb-bg.com/2022/05/31/kriva-kani-matenitsa-may2022. А снимката от маршрута е дело на Златин Трендафилов.

Това е още един хубав крос-кънтри маршрут на север от Варна към долината на р. Батова, който включва по две основни изкачвания и спускания, доста равни участъци между тях, малко дивотия, много сянка и хубаво финално спускане по пътека, която не е трудна. Той има много допирни точки с другия подобен маршрут в същия район, само че този върви в обратна посока и като цяло е по-лесен като терен – има само 2-3 кратки стръмни участъка надолу, които биха могли да затруднят начинаещи колоездачи – всичко друго е с лек до умерен наклон. От гледна точка на изкачванията, първото е стръмно и си го бива! Второто е значително по-лесно и плавно – по разбит асфалтов път през сенчеста гора. Като физическо натоварване нивото също е средно – маршрутът е дълъг, но сумарното изкачване не е много голямо. По-добре подготвените без проблем ще го минат за 3-4 часа, а по-лежерно настроените могат да уплътнят с него и цял ден.

Най-добрият сезон за каране по маршрута е есента, но и през пролетта е добре, стига да не е непосредствено след дни с много дъжд – тогава може да се очаква сериозна кал по пътищата, както между нивите по платото, така и по долината на р. Батова. Заради наличието на доста сянка, карането е възможно дори и в разгара на лятото. От друга страна обаче, има и немалко каране по откритата част на платото, така че е по-добре да избягвате най-горещите дни и часове.

Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна. Крайната точка е различна – в горния край на кв. Владиславово, при обръщалото на автобусите и тролейбусите. Ако трябва да се върнете при началото или близо до него, спуснете се по бул. „Константин и Фружин“ (покрай дясното платно има и велоалея) до кръстовището с бул. „Света Елена“ и после по него наляво. 

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища, особено в близост до града. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.