Благоевград | Бистрица 1 (махала Калаукци)

Село Бистрица край Благоевград е разхвърляно под формата на многобройни махали по склоновете на Рила над едноименната река. До тези махали обикновено водят черни пътища, а между тях се крие и по някоя пътека. За съжаление в повечето случаи тези пътеки вече не се използват нито за стопански, нито за „комуникационни“ цели от местните жители, така че в някои случаи са почти напълно изчезнали. Има обаче и такива, които са проходими и сравнително ясни и в настоящия кратък маршрут е включена една от тях. Тя започва при черквата „Св. Йоан Предтеча“ в махала Калаукци и се спуска към шосето долу в долината. Някога части от нея са били черен път, а и цялата пътека вероятно е била още по-отдавна коларски или поне мулетарски път. Бързам да предупредя, че все пак става дума за все още дива, тук там пообрасла и необлагородена пътека, за разлика от „излъсканите“ и добре поддържани велотрасета над парк „Бачиново“. Въпреки това тя не е никак лоша за каране – просто трябва да сте нащрек за евентуални изненади, каквито никога не са изключени по „естествените“ пътеки. Най-хубавото е, че нивото на трудност е средно, което, в комбинация с малката дължина на маршрута, го прави подходящ за широк кръг от хора. По-смелите могат да отпуснат спирачките и да се забавляват добре, без да скучаят, но и за не толкова опитни карачи пътеката е преодолима.

Изкачването е по черен път, който изглежда измамно лесен, защото е широк и стабилен. В действителност обаче наклонът му не е съвсем малък, макар че е общо взето постоянен и само на отделни места по-стръмен.

Началото на маршрута е от шосето в долината на р. Бистрица, при една от долните махали (Бреньово) на с. Бистрица и по-специално при отбивката към махалите Влаховска и Милово. Ако сте с автомобил, съвсем наблизо има удобно място за паркиране, чието местоположение може да видите тук: https://goo.gl/maps/gPZ4Ch4dWq5r4TPc9.

Тетевен | Пътеката през м. Гюла – вариант 2 (с изкачване през вила „Червен“)

Това е още една пътека по южните склонове под вр. Червен, която е подходяща за кратки карания над град Тетевен с продължителност 1-2 часа. Техническата ѝ трудност е средна – на места наклонът е голям, но като цяло теренът не е сложен и позволява и по-бавно каране. Ако ви стиска да отпуснете спирачките, може да стане доста вълнуващо – пътеката в момента се ползва основно от мотори и като цяло е права и скоростна.

Идеалните сезони за каране по нея са пролетта и есента. Тогава пътеката е ясна, а ако я уцелите леко влажна, това е по-скоро плюс. Кал се задържа рядко, тъй като изложението е южно. През лятото пътеката се стеснява значително, заради избуяването на тревите, така че тогава е по-трудна и бавна заради влошената видимост.

Началото на пътеката е от подсичащия черен път през махалите под вр. Червен. Дотам може да стигнете по два начина. Тук е описан по-стръмният и кратък вариант 2 по черен път до вила „Червен“ и след нея с малко бутане стръмно нагоре до подсичащия черен път. Тъй като пътеката завършва точно над хотел „Еница“, началото е поставено при него.

Тетевен | Пътеката през м. Гюла – вариант 1 (с изкачване през Боева могила)

Това е още една пътека по южните склонове под вр. Червен, която е подходяща за кратки карания над град Тетевен с продължителност 1-2 часа. Техническата ѝ трудност е средна – на места наклонът е голям, но като цяло теренът не е сложен и позволява и по-бавно каране. Ако ви стиска да отпуснете спирачките, може да стане доста вълнуващо – пътеката в момента се ползва основно от мотори и като цяло е права и скоростна.

Идеалните сезони за каране по нея са пролетта и есента. Тогава пътеката е ясна, а ако я уцелите леко влажна, това е по-скоро плюс. Кал се задържа рядко, тъй като изложението е южно. През лятото пътеката се стеснява значително, заради избуяването на тревите, така че тогава е по-трудна и бавна заради влошената видимост.

Началото на пътеката е от подсичащия черен път през махалите под вр. Червен. Дотам може да стигнете по два начина. Тук е описан по-обиколният вариант 1 – по пътя към с. Бабинци (асфалт) и след това по подсичащия черен път над м. Боева могила. Той започва и завършва на централния площад в Тетевен.

Благоевград – Горно Хърсово

Ако все още изпитвате неувереност на по-стръмни и технични терени и предпочитате да карате повече по черни пътища, този сравнително кратък и лек веломаршрут край Благоевград е изключително красив и панорамен и ще ви допадне много.

Както е видно от заглавието, той преминава през с. Горно Хърсово и някои от многобройните му махали. Изкачването е почти изцяло по асфалтови пътища, а спускането е по черни, които са предимно с малък наклон и предвидима настилка, но въпреки това не са скучни и еднообразни, защото има и елементи, които позволяват леки заигравки с терена. Само в една част от спускането има повечко камъни и изровени участъци – там по-неуверените колоездачи може да изпитат леки затруднения, но става дума за участък само от няколкостотин метра.

Най-високата точка на маршрута е около 930 м, което в комбинация с по-топлия и благ климат в Благоевград позволява да го пробвате дори и в по-хладните месеци, включително и през зимата. Почвите са предимно песъчливи или каменисти, така че кал едва ли се задържа на много места. Имайте предвид обаче, че голяма част от карането е на открито, така че ако има вятър или жега, ще ги усетите подобаващо. Затова най-хубавите сезони за този маршрут си остават пролетта и есента.

Началната точка е от паркинга при пъмптрака в парк „Бачиново“. Като цяло навигацията по маршрута не е трудна и с повечко внимание може да се справите дори и без GPS уред.

Тетевен | Две пътеки от м. Боева могила

В този веломаршрут са описани две кратки пътеки над Тетевен по южния склон под вр. Червен, които започват от м. Боева могила и могат да послужат за някое бързо каране (1-2 часа).

Тази местност е емблематична за града, тъй като точно тук през 1877 г. се провежда сражение, след което Тетевен бива освободен. Затова в нея е издигнат паметник в памет на Руско-турската освободителна война, а освен него, на поляната има изградена и голяма беседка, където човек може да почине и хапне, преди да започне спускането към града.

И двете пътеки от Боева могила към Тетевен са със средна към висока трудност, макар че доста се различават помежду си. Едната е по-технична и малко по-дълга. Другата е по-скоро моторджийска и се спуска право надолу по склона с голям наклон. Над града пътеките се събират при един черен път и оттам има една не много очевидна финална пътека към града.

Общо и за двете пътеки е това, че в късна пролет и през лятото са скрити от високата трева и са много трудни за намиране и следване. Това се вижда и на снимките, които са от месец юли. Те са от по-стръмната пътека. Месеците, в които маршрутът е подходящ за каране, са март-май и септември-ноември. Това е така и заради южното изложение на склона, което допринася за това почвата да не се размеква много и да изсъхва бързо. По черния път обаче може да се натъкнете на кални участъци, макар и само за кратко.

За навигация по маршрута ползването на GPS уред е силно препоръчително, но дори и да се объркате при спускането, във всички случаи ще излезете в Тетевен, даже може да откриете още някоя пътека.

Из махалите над Тетевен и Скрибътна

За да ви хареса този веломаршрут, трябва да обичате поне малко пущинаците, дивотията и приключенията с планински велосипед. Това каране не е рафинирано и излъскано, няма гаранции, че винаги ще е във вида, в който е описано, защото състоянието на пътищата и на едната пътека зависи изцяло от стопанската дейност на местните хора, които имат имоти наоколо, а те засега не са много. Въпреки „статистическата информация“, карането не е и леко като натоварване, защото на места има сериозни наклони нагоре, коловози и други изпитания. Но пък всичко това го прави красиво, натурално и откъсващо от ежедневието – едно истинско бягство сред природата на Тетевенския Балкан с типичните за него гледки и със завършек по пътеки – какво по-добро от това?

Макар че ние го карахме през лятото, идеалните сезони за този маршрут са пролетта и есента. Няма лошо да го пробвате и в горещите месеци, защото сянка при изкачването се намира достатъчно, но все пак е добре да го започнете сутрин по хлад.

Тъй като се кара през по-диви места, наличието на GPS приемник е силно препоръчително – в противен случай може да откриете някоя нова пътека или път…

Началната точка е в горния край на Тетевен, в м. Скрибътна – пада се малко „в нищото“, при една невзрачна асфалтова отбивка. На практика можете да стигнете до нея на самоход както от Тетевен, така и от Рибарица, но и и в двата случая това означава да добавите по няколко километра асфалт – например от центъра на Тетевен до началната точка и обратно са по 4 км в посока, т.е. общо 8 км. Ако сте с автомобил и искате да избегнете придвижването по асфалт, ще трябва да потърсите някое подходящо място за спиране край шосето за Рибарица или в горния край на Тетевен.

Обиколка над Новачене

Ако сте попаднали с планински велосипед в с. Новачене край Ботевград и се чудите къде да покарате за 2-3 часа, този веломаршрут всъщност е един от малкото варианти за това. Той преставлява едно кръгче с изкачване по асфалт по пътя към с. Липница (от който все пак се разкриват хубави гледки към Ботевградската котловина), малко бутане до едно връхче и спускане по дълъг черен път обратно. За начинаещи черният път ще е труден, защото на места е стръмен и/или с коловози, макар че за хора с достатъчно опит няма да е сериозно предизвикателство. Всъщност в долната част има два варианта за приключване на спускането – основният е по-лесен, но пък леко обрасъл, а другият е  по-стръмен и изровен, но към момента по-често ползван от камионите за дърводобив. Ако сте заклети любители на пътеките, този маршрут не е за вас, но ако обичате да карате и по черни пътища, както и да пробвате нови маршрути и места, тогава защо пък не…

Както и при другите маршрути в района, не е добра идея да го карате след обилни дъждове, защото тогава калта си я бива. Подходящ е за всички сезони, но ако го пробвате през лятото, изберете сутрешните часове, защото при изкачването няма много сянка.

Ползването на GPS за този маршрут е силно препоръчително, за да видите навреме, ако се заблудите по някой от дърварските черни пътища при спускането.

Началото на маршрута е на главния път в с. Новачене, точно при отбивката към с. Боженица и с. Липница. Ако идвате откъм Ботевград, малко преди тази точка има паркинг  за няколко коли (под един хълм с паметник на него) – в GPS следата също е отбелязан. От паркинга до началото на маршрута е най-добре да се придвижите по тротоара, защото пътят е много натоварен и рисков.

Банкя | Западно-люлинска западна сеч

Къса, но далеч не лесна отсечка в Люлин планина. Остра и нагоре, и на долу! Катери се по екопътека „Есперанто“ над кв. Михайлово, гр. Банкя и се спуска по стръмна пътека, която ви извежда на огромна поляна с прекрасна гледка между кв. Градоман и с. Мало Бучино.

Тръгва се площада на кв. Михайлово по екопътека „Есперанто“. Пътеката в края става стръмна и трябва да се избута до билото. Там се поема по билната пътека на Люлин планина в източна посока. Веднага след изкачване на последната височина се тръгва по бледа пътека вляво. Спускането ще ви отведе на огромна поляна с прекрасна гледка между кв. Градоман и с. Мало Бучино. Под поляната се поема по черен път, където през кв. Градоман се връщате на стартовата позиция.

Текст и снимки: Борис Първанов
Ако харесвате материалите, които той публикува, можете да го подкрепите чрез някоя от следните платформи:
https://www.patreon.com/BorisParvanov
https://www.buymeacoffee.com/BorisParvanov

Боженица – Липница – Елов дол – Боженица, вариант 2

Кръгов веломаршрут по асфалт и черни пътища между селата Боженица,  Липница и Елов дол в Предбалкана на север от Ботевград, който е сравнително лек за каране и ще ви заведе до някои интересни места, уютни махали и хубави панорами. Теренът включва доста асфалт, останалото са черни пътища, и това допринася за по-лесното „отмятане“ на километрите и денивелацията, които не са много, но не са и съвсем малко. Както се досещате, това каране може да се разглежда и като комбинация от някои по-кратки веломаршрути в същия район. За хора, които искат наведнъж да обиколят повечко от селата и махалите, настоящият вариант е добър начин да го направят, без да се налага сами да „навързват“ различни GPS следи. Логично е и това, че този маршрут има сборните характеристики на останалите:
– черните пътища в по-голямата си част са добри и поддържани, но не липсват отделни участъци, които са леко обрасли или пък изровени и неравни;
– идеалните сезони за каране са пролетта и есента, но трябва да се избягват дните непосредствено след обилни валежи, защото калта става повечко;  
– повечето асфалтови пътища са спокойни за каране, но в една отсечка по пътя към Липница се движат тежки камиони, обслужващи една каменна кариера, покрай която минаваме;
– маршрутът като цяло не е труден за навигация, но поради дължината си и наличието на места по билото, в които растителността избуява напролет, по-добре е да имате и GPS устройство, с което да го следвате.

Боженица – Липница – Елов дол – Боженица, вариант 1

Веломаршрут за планинско колоездене, описващ осморка в района между селата Боженица, Липница и Елов дол. Кара се по асфалт и черни пътища през уединени махали  и хълмисти ридове, но не липсват и някои предизвикателства. Като цяло теренът е лек и пътищата са в добро състояние, но отделни участъци може да са леко обрасли или да са по-неравни заради коловози, дупки и локви. Със сигурност е добре да не карате в този район веднага след обилни валежи, защото почвите са от по-лепкавите. Най-добрите сезони са пролетта и есента, защото се кара по доста открити места и през лятото няма много къде да се скрие човек от слънцето.

Началото е в центъра на с. Боженица, където спокойно могат да паркират няколко автомобила. По принцип може да го започнете и от с.Липница, но тогава повечето изкачване и асфалт ще бъдат във втората половина на карането, докато при тръгване от Боженица ще завършите велопрехода със спускане към него.