Това е един хубав и разнообразен крос-кънтри маршрут на север от Варна, в който има от всичко – по две основни изкачвания и спускания, доста равни участъци между тях, малко дивотия, много сянка и хубаво финално спускане. Макар че в цялост теренът не е труден, веломаршрутът е със средна техническа сложност поради две причини. Първо, защото финалното спускане включва и кратка пътека, която може да затрудни леко по-начинаещите. И второ, защото първото спускане е по един занемарен черен път и поради тази причина може да крие изненади като нападали клони, коловози или обрасли участъци. Освен това по пътя покрай р. Батова през преходните сезони (пролет и есен) може да се натъкнете на малко повече кал и коловози. И все пак, макар формално трудността да е в средата на скалата, на практика в по-голямата си част маршрутът следва черни пътища и е преодолим дори за хора с по-малко увереност и не толкова развити технически умения. Що се отнася до физическото натоварване, то също е средно, като за по-добре подготвените маршрутът би бил полудневен, а по-лежерно настроените могат да уплътнят с него и повече часове от деня.

Най-добрият сезон за каране по маршрута е есента, но и през пролетта е добре, стига да не е непосредствено след дни с много дъжд. Заради наличието на доста сянка, карането е възможно дори и в разгара на лятото. От друга страна обаче, има и немалко каране по откритата част на платото между обработваеми площи, така че може би е по-добре да избягвате най-горещите дни и часове. Както вече споменах, избягвайте и дните след обилни валежи, защото кал може да има както по платото между нивите, така и в долината на р. Батова.

Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна.

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища, особено в близост до града. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.

Приятен веломаршрут по черни пътища в близост до Пловдив, в околностите на селата Дедово и Бойково, с дължина около 25 км и изпълнен с красиви гледки. Описанието е изпратено от Иван Ралчев.

Тръгвате от с. Дедово нагоре към Равнища. Когато стигнете пред „Фабриката за храна и танци“, хващате пътя вляво, който води към с. Ситово и Бяла черква. Поемате по черен път през гората, докато стигнете до полянка, на която има разклонения (за ориентир може да ползвате изоставената сграда и табелите на дървото) – там тръгвате по най-десния път и карате все по него (има пак едно отклонение вляво, което е по-кратко, но като минавахме оттам ни казаха, че не е хубав пътят). По пътя има един по-стръмен баир за изкачване, но е кратък и след това е сравнително леко. Като подминете стръмното, има участък, в който отляво на пътя има къпинови храсти и ако минавате оттам в сезона, може да похапнете. После следват едно-две кръстовища, но вие се движите по маршрута в посока Ситово/Бяла черква, докато стигнете полянка с разклонение, където напред пътят продължава в посока Бяла черква, а вдясно слиза надолу към рекичката и поема в посока Ситово и местността Доганджика – карайте натам. Като подминете рекичката и влезнете в буковата гора, не забравяйте да се огледате за чешмата „Люда вода“ – има табела на едно дърво. Като стигнете до поляна с разклонения, хващате десния път в посока с. Бойково, а вляво остава пътят за с.Ситово. Продължавайки по маршрута, стигате до срутена сграда (едновремешния чифлик) – оттам поемате надолу по дерето, като внимавате, понеже пътят е доста изровен и каменист. Прекосявайки рекичката (същата онази, която преминахте по-рано), продължавате все по този път, който минава през красива гора (за съжаление тук пак има следи от секачите). По пътя има още една чешма, преди да стигнете до Бойково. Набложавайки селото, преди него има малко по-сериозно спускане, като тук внимавайте, понеже в сезона има доста коли, мотори/атв-та, колоездачи и пешеходци. В Бойково може да хапнете и да пийнете в заведението на площада. След като (изобщо ако сте) сте си починали, продължавате по улица „Пловдив“ (от заведението хващате в посока града и улицата е след 50 м вдясно и върви в обратната посока), докато излезете от селото (на излизане има чешма с пейки вляво) и след това си поемате по пътя през гората в посока Дедово. По пътя пак внимавайте, понеже има доста хора, които се разхождат в сезона. Пътят е много приятен, през букова гора, след което стигате до изходна позиция в с. Дедово.

Вода има в Дедово, гореспоменатата „Люда вода“, след местността Доганджика по пътя към Бойково има една чешма, на излизане от Бойково също има чешма, както и на площада до заведението.

ВАЖНО: никога не забравяйте, че карате в гората, където има диви животни (особено в района на местността Доганджика има вълци, мечки и диви прасета). Препоръчително е постоянно да приказвате (с елементи на хайдушки провиквания) или да звънкате със звънец, за да може животните да ви чуват отдалеч.

След като представи наскоро няколко хубави пътеки над с. Подгумер край София, подходящи за каране и през зимата, сега Борис Първанов добавя още един веломаршрут, който ги включва. Той е малко по-дълъг, с изкачване през в.з. Манчов валог и оттам към билото, от което се захожда към селото.

Тръгва се от с. Подгумер и се преминава през с. Войнеговци. Катеренето е по известната пътека под в.з. Манчов валог. С набирането на височина пътека преминава в широк горски път, който следвате по билото в западна посока.  След 12-ия километър от трака завивате по път наляво. След кратко спускане (малко над 2 км), следете за първата пътека (Средни рат) вляво, веднага след иглолистната гора. В края ѝ ще се озовете на кръстовище малко над селото, в близост до водопад Подгумер. Продължавате по пътя надясно да катерите  до достигане на втората пътека (Кутела), която се намира вляво на втория голям десен завой на пътя.

Няколко много приятни пътечки над с. Подгумер, поддържани от местни ентусиасти и представени от Борис Първанов. Близка до София локация, южен склон, малка надморска височина на пътеките. Перфектно дори за мека зима!

Дълга XC разходка от гр. Банкя до планината Вискяр, описана и заснета от Борис Първанов. Преминава почти изцяло по открити поля и местности. Подходяща за по-сухо време през междините сезони. На върха на планината се открива хубава гледка към пернишките села Расник, Мещица и Радуй.

Подходяща начална точка е гарата в гр. Банкя, заради наличието на паркоместа. Поема се по асфалтовия път в посока кв. Михайлово. След третия километър се завива надясно по асфалтов път с табелка „Дивотински манастир“. Преминава се през в.з. Габер и по полски път се катери към възвишението „Форта“. Следва спускане в западна посока, което ще ви отведе на асфалтовия път за с. Радуй. Завивате наляво и поемате към с. Расник. Селото се намира в подножието на Вискяр планина. Изкачването към вр. Високата могила е по широк път, като на места наклонът става сериозен, но за кратко. Малко преди върха е параклис „Св. Апостол Петър и Павел“. Билото на планината е открито и предлага хубава гледка към Люлин планина и пернишките села Расник, Мещица и Радуй. Връщането е по същия път наобратно чак до Банкя.

Този веломаршрут на изток от Стрелча е една от най-подходящите обиколки за полудневно каране с ниска техническа трудност. Разположен в по-ниските части над Средна гора, той е добре изложен на слънчевите лъчи и на мекия климат, а пътищата, по които се кара, са със стабилна песъчлива или чакълеста настилка и не се влошават след дъжд или сняг, което го прави подходящ за каране почти целогодишно. Това е едно от основните му достойнства, както и фактът, че минава покрай яз. Калаващица, който е доста приятно място.

Спускането е по черни пътища и не е трудно, но предлага достатъчно адреналин за тези, които смеят да отпуснат спирачките, като в същото време наклонът позволява и по-бавно и безопасно каране. Единственият по-стръмен участък е точно преди язовира, но той е само около 500 м и не е много изровен, макар че за наинаещи може да изглежда малко по-страшен. Изкачването е разпределено на няколко порции и е точно толкова, че да засили апетита ви за обяд или вечеря, в зависимост от това кои часове на деня сте избрали за каране. През лятото подходящи са сутрешните часове, после става доста горещо. През пролетта, есента и зимата най-хубаво е следобед. Началната точка е в центъра на града, пред сградата на общината.

Това е един от по-дългите веломаршрути за планинско колоездене, които може да завъртите около Стрелча, и със сигурност е един от най-красивите, но това не е единственото му достойнство. И изкачването, и спускането са разнообразни, а по билото има няколко интересни места, край които човек може да спре за почивка или снимка.

Връх Вълк е разположен точно над гр. Стрелча и е един от по-внушителните в тази част на Средна гора – може би защото е гол и се откроява над околността, която е покрита с красиви гори.

Върхът е пресечна точка и на много маршрути – както за пешеходен туризъм, така и за планинско колоездене. В този смисъл настоящият веломаршрут е само един от многото възможни по този склон, като може би е най-логичният и лесно достъпен откъм града. Иначе има и по-дълги варианти, при които можете да се изкачите през вр. Вълк и да продължите към хижа „Бунтовна“ и от нея по хубава пътека да се спуснете към с. Кръстевич, откъдето по асфалт да се приберете обратно към Стрелча. Възможен е и кръг в обратна посока – изкачване през хижа „Бунтовна“ и спускане от вр. Вълк към Стрелча. Тези варианти обаче изискват цял ден, докато описаният тук позволява да го отметнете и за половин ден, ако не се мотаете много. А пък ако искате да го „давате“ лежерно, може да откарате поне няколко часа, защото има къде да направи човек приятни почивки.

Изкачването е сериозно. Кара се само по черен път, но той редува стръмни баири и равни участъци за почивка. Към края има и няколко особено „остри“ секции, в които вероятно ще се наложи да бутате. Това пък е добър повод да разгледате със затаен (или пресекващ) дъх 360-градусовата панорама към околните средногорски ридове, Стара планина и Горнотракийската низина. Маршрутът е изключително панорамен във високата си част!

Спускането е по черни пътища, но е доста вълнуващо и в никакъв случай скучно! Първите няколкостотин метра от върха са стръмни и скоростни, после се кара в страхотна букова гора, където менюто предлага и коловози, и естествени „виражи“, и други заигравки за по-опитните и смели колоездачи. След средата теренът става по-лек и предвидим, но това е предпоставка за по-висока скорост. Всичко това продължава няколко километра, докато достигнем яз. Калаващица, откъдето с едно кратко изкачване излизаме над „Базов лагер Стрелча“ и се спускаме обратно към града.

Веломаршрутът е перфектен за пролетта и есента. През лятото жегата по тези места е сериозна, но ако изберете по-хладен и облачен ден или пък тръгнете рано сутринта, няма да е проблем да преборите баира.

Началото е в центъра на гр. Стрелча. Добре е да имате уред за навигация – не че ориентацията е толкова сложна, но все пак маршрутът не е кратък и е добре да можете да сверявате позицията си по него.

Кратък веломаршрут край Банкя, представен от Борис Първанов, в който има прилична доза бутане и храсталясване, но за сметка на това е годен за каране и в мокри условия, което за Люлин планина е рядкост. Маршрутът предлага красиви горски пайзажи. Започва пред бившата резиденция на Тодор Живков и преминава през кв. Градоман. В горската част изкачването е солидно, но се кара на ход почти догоре. В края на височината бъдете готови за 15-20 минути бутане по не много ясна пътека до достигане на широка алея на билото на планината. Хубава, голяма алея, която рано или късно ще достигнете.