За дългогодишните читатели на МТБ-БГ, както и за хората, каращи редовно  по пътеките над ез. Панчарево, този маршрут не съдържа нищо ново. На практика той е комбинация от пътеки и отсечки, които сме описвали подробно още преди 10-15 години в рамките на няколко маршрута. Точно защото са доста стари обаче, повечето от тези маршрути не включват GPS следа. Освен това за някои от новите ни читатели те може да са напълно непознати. Затова при едно от поредните си каранията по тези пътеки реших да запиша тази GPS следа. Надявам се, че тя ще е полезна на много от новите почитатели на планинското колоездене, които все още не са открили този район за каране.

В GPS файла маршрутът започва от паркинга/чешмата при ВЕЦ “Кокаляне”, но е възможно според удобството и предпочитанията си да изберете и друга начална точка – паркинга при стената на язовира (откъм Герман), площада в центъра на Герман или дори паркинга при Германския манастир (в почивни дни там има доста коли). Разликата е, че в единия случай двете кратки пътеки над езерото се карат в началото, а в другите случаи те се падат в края. 

Пътеките, включени в този маршрут, са трудни за определяне като техническа сложност. В по-голямата си част те са сравнително гладки и не много стръмни, но също така на места са тесни, а чакълестата настилка  може да се окаже много коварна в завоите. По пътеката от Ловната хижа има и някои по-стръмни участъци, през които минава и улей, появил се вследствие карането на мотори по нея. Затова при каране с по-висока скорост пътеките определено крият сериозни рискове, докато при по-бавно каране би трябвало да са по силите на всеки, който вече има някакъв опит и увереност по планински терени. Начинаещите по-скоро трябва да пропуснат това каране или поне да се приготвят за няколко слизания на по-плашещите и стръмни места.

Още един маршрут от Ковачевица, който има ролята по-скоро на допълнително, разнообразяващо каране, ако вече сте пробвали другите в района, а не толкова на основно. Един вид, да го има на резервната скамейка, пък може на някого да потрябва. 

Маршрутът е с формата на осморка и всъщност може да бъде много хубав, ако улучите всички пътища в добро състояние. Проблемът обаче е, че в тези гори непрекъснато се извършва дърводобив и пътищата се променят от година на година, а понякога и от месец на месец. Един от примерите е точно това каране.

След няколкото водещи маршрута в района на Ковачевица, които публикувахме до момента в МТБ-БГ, настоящият изглежда малко по-невзрачен и скучен. На някого може да се стори дори леко излишен. Но така и така сме го проучили, решихме да го качим, защото ако имате повече дни на разположение или пък вече сте пробвали всички други карания там, може да имате нужда от разнообразяване. 

Изкачването е основно по асфалт и по хубав черен път, изграден наскоро като “горска магистрала” за камиони с дървен материал, така че да заобикалят Ковачевица и да излизат направо в Горно Дряново. Има дори и междинно спускане по асфалт до Сухия чарк. Същинското спускане обаче е по черен път, който е много стръмен и изровен, и пътеката от параклиса в края на карането. Комбинацията от всичко това го прави не особено подходящо за каране с твърдак, тъй като терените ще са малко по-друсави от необходимото, но ерозията не прощава на дърварските пътища. Улеите и острите камъни, оголени от ерозията, правят маршрута неподходящ за начинаещи, въпреки че изкачването е точно като за тях. Спускането може да се стори грубичко дори на напреднали колоездачи, а за неуверените си е направо опасно в този вид.

Зная, че всичко дотук не звучи като реклама на превъзходно каране. Пътеката в края на карането обаче значително подобрява общото преживяване. Към плюсовете на маршрута можем да добавим и това, че разширява малко възможностите за разходка на две колела в района и минава през някои спокойни, тихи и приятни места.

Този веломаршрут обединява две от пътеките в района между Ковачевица и Огняново, минава покрай селския минерален басейн (мирото) и може да се започне и от двете населени места. Трябват ли ви допълнителни доводи, за да го пробвате? 

Няколко думи и за пътеките, макар че може би вече сте чели достатъчно за тях в други маршрути от този район. Пътеката от Ковачевица към Огняново не е трудна, но е доста храсталясала на места в горната си част. През пролетта на 2016 г. почистихме най-проблемните участъци, но не се знае колко ще е траен ефектът. Изключително живописна е и позволява на много места човек да спре и да се наслади на гледката към дълбоката долина и отсрещните скали. На няколко места в горната част има малки свлачища, които налагат слизане и пренасяне на велосипеда, но нищо по-трудно от това. Има и един мост, който вече е счупен,така че се налага да пренасяте велосипеда над малка рекичка. Пътеката следва някогашното трасе на черен път, свързвал двете села, така че наклонът е лек, а широчината в повечето части е голяма, макар утъпканата следа да е съвсем тясна на места.

Пътеката над Скребатно към р. Канина за мен лично е най-хубавата в района – технична, без да е много трудна; опасна, но не натрапчиво плашеща. Последното все пак не е за подценяване – през цялото време от едната страна има стръмен, почти отвесен склон, така че това спускане не е подходящо за неуверени карачи, нито пък е място тепърва да подобрявате техниката си. Има и остри серпентини, има и доста тесни места, прагове, стабилни едри камъни… екстрите са много, но за хора, които имат поне средни умения в карането по такива терени.

Родопските маршрути са безкрайни като самата планина. Дори да сте посещавали района около язовирите Голям Беглик, Широка Поляна и Тошков чарк, дори да сте правили обиколка с велосипед около някои от тях (за Широка поляна и Голям Беглик има описани маршрути в МТБ-БГ), винаги може да стане интересно, ако кривнете по някой от пътищата към билото и завъртите по-дълъг или по-различен маршрут. Точно това е направил един наш читател, навързвайки трите споменати язовира в каране с дължина 40 км, което няма как да не е хубаво, особено в горещите летни дни!

Това е едно от най-приятните ХС карания, които си спомням да съм правил през годините. За Понор планина в Уикипедия човек може да прочете следното: “Понор е планинска карстова област в Западна Стара планина, на територията на Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом… Безводна, с широко разпространени карстови форми (от тях идва и името ѝ): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и др.” Зад тези сухи изречения всъщност се крие един много интересен релеф по билото между хижа “Пробойница” и селата Зимевица и Заноге, западно от Искърския пролом. Формите са предимно обли, покрити със зелен тревен килим, но изпълнени с множество понори (въртопи) – специфични вдлъбнатини, често криещи входове към карстови пещери, и придаващи на цялата околност малко “извънземен” вид. Откъм дефилето пък склоновете са стръмни, на места отвесни, украсени със скални венци и пропасти. С други думи, местността е изключително красива и интересна – определено е нещо, което си струва да види човек.

Декемврийската серия от карания край София отново ни отведе във Владо Тричков. Главната ни цел бе да намерим една пътека, чиито изкушаващ завършек бяхме видяли в махала Свидница при карането по маршрута “Кътина – Владо Тричков” седмица по-рано. За разнообразие обаче решихме да се изкачим до нея и по непознат за нас черен път, който се оказа бая стръмничък и с това затвърди впечатленията ни, че в този район полегато изкачване към билото просто не съществува. 

Намерихме каквото търсехме, т.е. пътека от билото към махала Свидница, но тази пътека се оказа доста дива и занемарена, което автоматично я прави подходяща само за хора, които не се плашат от храсталаците и които намират най-голямо удоволствие в карането по нови и непознати пътеки, макар и такива, които не са най-чисти като терен и обкръжение. Сама по себе си пътеката не е много трудна, макар че има и някои доста стръмни участъци, но като се добавят и пречкащи се клони, натрупана шума и протягащи бодливите си пипала храсталаци, картинката става неподходяща за начинаещи или “по-изнежени” колоездачи. Затова пък любителите на дивото ще се насладят на няколко много забавни участъка, които са в състояние да изтрият спомена за трудното изкачване. Споменавам го за втори път, защото то е друга особеност на маршрута, която може да не се хареса на всеки. Не случайно въпреки малката си дължина, карането е със средна степен на физическо натоварване, тъй като изкачването е доста “остро” (на жаргона на ХС колоездачите).

През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков. Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни…

Както виждате от информацията долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците. Даа, пущинаците… има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.

По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки).