В сравнение с този маршрут над Кресна, някои от другите пътеки в същия район изглеждат като лека загрявка, макар че по принцип също не са от лесните. Ако решите да го пробвате, уверете се, че имате хубави гуми и силни спирачки и се пригответе да се уморите повече при спусканията, отколкото при изкачванията!

За тези, които обичат най-трудните и технични пътеки, това със сигурност ще е най-интересният маршрут около Мелник! Как ви звучи два пъти Т5? Понякога обаче удоволствието върви ръка за ръка с отговорността. Затова първото, на което ще наблегна е, че едната пътека е тази, която минава от Роженския манастир през Мелнишките пирамиди към града. Това е маркирана туристическа пътека, по която в почивни дни може да има доста хора, но още по-важно е, че Мелнишките пирамиди са защитен природен обект. Излишно е да казвам, че не трябва да се кара по самите пясъчно-скални образувания, тъй като това така или иначе е невъзможно. Самата пътека обаче също е изградена върху ронлива песъчлива почва и е много уязвима от ерозионни процеси. Затова е изключително важно ние, хората, да не допринасяме за тяхното увеличаване, тъй като водата и без това се труди достатъчно. Поради всичко това отправям молба към всеки, който ще прочете тази статия, да прецени трезво и реалистично уменията си и да не кара по тази пътека, освен ако не може да го направи бавно и без провлачване и блокиране на гумите. Всякакво агресивно или неумело каране по нея е равносилно на увреждане, което не трябва да допускате, при положение, че в района има и други интересни пътеки, които са много по-устойчиви. Затова още веднъж повтарям, ако не сте сигурни, че можете да контролирате велосипеда си във всеки един момент дори по най-стръмните и технични терени, просто я пропуснете или я минете пеша! Това е важно не само за опазване на пътеката, но и за вашата собствена безопасност! 

Един GPS маршрут за любителите на: черните пътища, стръмните баири, топлото (или дори горещо) време, сухите почви, отдалечените планински села, минералните бани и забавните пътеки. И то какво излезе? Че е за всеки любител на планинското колоездене, особено ако има афинитет към югозапада!

Един от най-хубавите веломаршрути на запад от Кресна, включващ две от най-дългите пътеки над града, при това и малко по-лесни от повечето други в района, макар че в никакъв случай не им липсват технични елементи.

Както се случва обикновено, първото ми каране в района на Копривщица не бе нищо друго, освен отваряне на очите за още много други пътища и пътеки в района, така че нямах търпение да повторя.  Вторият маршрут обаче бе по-дълъг и с начална точка в Клисура (макар че не е проблем да го започнете и от Копривщица, разбира се).

Като цяло се кара основно по черни пътища, тъй като дори една дълга отсечка, означена на картата като пътека, всъщност се оказа път. Точно в последните километри обаче изненадващо открихме истинско бижу под формата на песъчлива пътека между едни хълмове, която явно се използва активно от местните скотовъдци за извеждане на добитъка към местата за паша. За съжаление на този етап вече бяхме твърде ограничени откъм време, така че не успяхме да направим снимки точно на тази най-хубава част. Затова пък си струва да видите панорамите, разкриващи се от билото, както и по пътя към него – те безспорно са едно от главните достойнства на маршрута.

В техническо отношение маршрутът не е труден – единствените по-технични участъци са по последната пътека, но и там става дума само за отделни секции. Иначе първото спускане е по забавен и доста дълъг черен път, а второто е още по-продължително, но за съжаление от средата надолу се кара по каменисти черни пътища, които са малко досадни и друсави. Затова пък спомената пътека ще ви компенсира напълно. От гл.т. на физическото натоварване карането е на границата между средно и трудно. В есенни и пролетни дни, когато е прохладно, ако не си давате много зор и го направите за цял ден, едва ли ще се уморите сериозно. Тъй като по-голямата част от карането е на открито, не препоръчвам маршрута за горещите летни дни. През по-хладните пролетни и есенни месеци пък се подсигурете с дрехи, особено срещу вятър. По-голямата част от маршрута следва пътища с песъчлива почва, които трудно ще се размекнат, но при второто спускане, което е по северен склон и в гора, може да се натъкнете на кал.

Почти няма българин, който да не е ходил във възрожденския град, който е и архитектурен резерват, но в тази статия няма да се занимаваме с историческата и битова страна на нещата (което не пречи да обърнете внимание и на тези черти на Копривщица). Освен красиви къщи на по над 100 години, калдъръмени улици и паметници, посветени на исторически личности и събития, освен множеството механи и музеи, около Копривщица има и много приятни маршрути за каране на планински велосипед, какъвто е и този тук.

В техническо отношение маршрутът, погледнат като едно цяло, не е труден. Има само една част от него, която изисква повече смелост и добри умения – това е пътеката от заслон “Богдан” към Крива река и м. Гацова чешма. Ако сте по-неуверени или още начинаещи, по тази пътека ще има няколко места, на които ще трябва да носите или бутате надолу, но ви уверявам, че си заслужава. Освен това може да заобиколите трудните участъци по една поляна отляво до гората. Останалата част от пътеката не е трудна, а в горната си част тя всъщност е по-скоро занемарен черен път, така че с необходимата доза предпазливост е преодолима от всеки. Второто спускане е по черен път, който за по-напредналите може да е много бърз и забавен, но при по-бавно и внимателно каране има достатъчно чисти линии.

Освен двете спускания обаче, по маршрута има и много километри по хубави билни черни пътища с лек наклон, откриващи страхотни панорами към околните части на Средна гора и към високия масив на Стара планина, открояващ се на север. Всъщност характерна черта на това каране е, че в ниското изкачванията са доста стръмни, но веднъж като излезете в по-равните билни части, се кара предимно по равни или с минимален наклон черни пътища и километрите се нижат по-бързо от обикновено.

Заслон “Богдан”, който е построен в близост до изоставената хижа със същото име, е едно от най-приятните и красиви места за почивка, на които съм попадал – пред него има широка поляна с няколко хубави, стари дървета, а зад него е гористото широко туловище на вр. Богдан – първенецът на Средна гора.

Настоящият маршрут е най-доброто, което Лакатишка Рила предлага за масовия планински колоездач. Карането по него е нещо, което препоръчвам на всеки любител на внушителните природни гледки, защото през повечето време до вас се извисява Мальовишкия дял на Рила – може би най-хубавата част на най-високата ни планина. А особено в края на пролетта и началото на лятото по зъберите ѝ все още има доста сняг, което прави панорамите нереално красиви и рязко контрастира със свежата зеленина на самата Лакатишка Рила.

Като цяло маршрутът е подходящ за всеки, дори и за прохождащи в спорта, стига да имат средна физическа подготовка. Като терен по принцип не е труден, тъй като включва само асфалт и черни пътища, които в повечето случаи са гладки и в добро състояние. След обилни дъждове обаче на много места има и коловози и локви, често дълбоки, така че рискът и трудността в тези случаи се увеличават. 

Това е кратък, но интензивен маршрут в Рила, който включва стръмно изкачване, шеметно спускане, малко прескачане на дървета, приятна хижа и страхотна природа. Маршрутът всъщност е съвсем простичък – първо се изкачвате от Говедарци до хижа “Мечит” (в по-стари източници е известна и като “Медарника”). Пътят до нея е с хубава настилка, но доста стръмен. От хижата се връщате малко надолу, за да поемете по хоризонтален черен път към Мала църква. Има и туристическа маркировка на места. Хоризонтален в случая означава, че като цяло оставате на една и съща надморска височина, но това не пречи пътят ту да се изкачва, ту да слиза по-ниско при пресичането на деретата. Като стана дума за тях, на няколко места се пресичат планински потоци. Пътят всъщност води към вр. Костадинкина скала и от един момент нататък става доста стръмен и изровен, почти невъзможен за каране, така че може да се наложи да бутате. След това отново поемате по равна, широка пътека, която някога е била черен път, а сега е препречена от паднали дървета – има един участък с дължина около 200 м, в който ще трябва дори да носите велосипедите и да ги прехвърляте през дънери и стволове. Непроходимият участък обаче е точно толкова дълъг, че да направи приключението интересно, без да се превърне преодоляването му в мъчение. Скоро след него излизате на симпатична горска поляна – чудесно място за отдих, след което започва и спускането. То е по стръмна и бърза пътека с формата на улей, на повечето места е широка, тъй като някога това изглежда е било черен път. Сериозният наклон, коварната настилка и възможността за изненадващи препятствия категоризират тази пътека като Т4, т.е. за начинаещи колоездачи карането по нея ще е трудно и опасно. Навигацията по маршрута не е трудна, но с GPS апарат ще ви е значително по-спокойно, отколкото без него. По-опитните обаче ще се оправят и само с описанието + книжна карта на Рила.