През 2013 г., когато за пръв път посетих Белоградчик, основната цел бе да пробвам и представя маршрута на състезанието Rocks N’Roll, който можете да намерите ТУК (в случай, че сте го забравили). По него обаче карахме през втория ден от нашия престой, а през първия домакините от местния клуб “Скала” ни спретнаха един чудесен маршрут за посрещане. Маршрут, в който не беше толкова важно самото каране, колкото многото забележителности и интересни места, покрай които минахме. Истински туристически тур в района между града и с. Фалковец.

За още много маршрути в района на Белоградчик можете да прочетете тук: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/2224-travel073-belogradchik .

И този маршрут е удължен вариант на по-рано публикувана следа над Горна Брезница, но с начало и край в Кресна. Той обаче заслужава самостоятелно описание поради няколко причини, но най-важната е, че за мен лично включва двете най-добри пътеки в района между/около тези две населени места – една над Брезница, която е с безброй серпентини от всякакъв вид, но все пак е достатъчно караема, за да се вмести изцяло в категорията Т4, и една над Кресна, която на места е дори бърза, и ако не бяха хлъзгавата песъчливо-камениста настилка и техничните улеи и серпентини в края, щеше да бъде направо лесна. Благодарение на тях обаче тя е идеална и разнообразна, макар и кратка. Изводът от това е, че сред всички маршрути, включващи Кресна и/или Горна Брезница, този е подходящ за най-широк кръг от хора – дори по-неуверените карачи няма да бедстват постоянно и мъчително по него, а по-скоро ще им хареса, макар че на места ще трябва да бутат. Като цяло маршрутът е много разнообразен, тъй като включва и плавно изкачване по черен път, и спускане по друг такъв, и двете наситени с различни елементи пътеки. Изобщо, едно от най-добрите карания в района! 

Този маршрут може да се разглежда като удължен вариант на маршрута “Горна Брезница 2”. Разликата е, както се вижда и от името, че тук карането започва направо от Кресна и завършва пак там, което означава изкачване по асфалтовия път до Горна Брезница, завъртане на цитирания маршрут там, допълнително кратко, но стръмно изкачване за излизане на пътеките западно от Кресна и спускане по една от тях. С подобна структура маршрутът много наподобява и този в статията “Кресна и Горна Брезница за напреднали”, но тук пътеките са с една идея по-леки, макар че отново има участъци, които са на границата на преодолимостта. Като цяло обаче те остават в рамките на категорията Т4, с изключение на отделни участъци, които я надвишават. 

Това е още един маршрут над с. Горна Брезница в Малешевска планина, който описах през зимата. Подходящ е за каране през цялата година, но с уговорката, че през лятото трябва да изберете или сутрешните часове, или по-късните следобедни (ако сте сигурни в темпото си на каране), защото иначе горещините ще са страшни. Както вече знаете обаче, районът на Кресна е идеален за каране именно през късна есен, зимата и ранна пролет, когато можете да разчитате да намерите там малко по-високи температури, по-сухи почви и типичните технични пътеки. Такава е и пътеката в настоящата GPS следа, но ще кажа и нещо повече за нея – от няколкото пътеки, които съм карал около това село, тази ми е от любимите. Макар че е с десетки серпентини, тя не е спъната. Как така? Просто всички серпентини са преодолими, поне за по-напреднали колоездачи, а някои от завоите дори се взимат със скорост, особено тези в горната част. За да не бъде съвсем кратък маршрутът (до началото на пътеката може да се стигне бързо по един доста стръмен черен път), избрах по-обходен и доста приятен вариант с изкачване до 1300 м н.в. по черни пътища с постоянен и не много стръмен наклон, след това скоростно спускане по хубав, бърз черен път и накрая споменатата пътека. И отново ще се върна на нея – макар че е трудна (Т4), бих се обзаложил, че ще се хареса дори и на не толкова опитни колоездачи, стига да не се плашат от малко бутане и спиране тук-там. Или поне такава ми се стори през зимата, когато почвата е по-влажна – като изсъхне, може би ще бъде по-хлъзгава и трудна. 

Този маршрут включва две пътеки, които са типични за района – технични, ронливи, хлъзгави и нестабилни, на места и трънливи. Включва също така две изкачвания, но не много нависоко. Първото е по хубав черен път с плавен наклон и страхотни панорами към Пирин и към Малешевска планина. Второто е по стръмен черен път, който ще ви поизпоти, но затова пък е по-кратко. Като цяло карането е полудневно и ако сте в района за повече от един ден, можете да го ползвате като вариант за деня на пристигане, за да не ставате прекалено рано. 

Важно! Втората пътека вече е изчезнала, така че вместо нея може да използвате за спускане пътеката от манастира.

Както личи от името, това е удължен вариант на основния маршрут през махала самотвор над Батулия, включващ една от най-добрите пътеки в района. Допълнителното удължение, което намерихме, се изкачва до билото под махала Кръстец, след това по черен път, преминаващ в пътека излизаме към махала Самотвор и се вливаме отново в основния вариант. Споменатата пътека в по-дългия вариант се оказа кратка, сравнително занемарена и не е нещо феноменално, но пък си е пътека, а и позволява повече каране. Освен това е добър вариант за излизане към Самотворската, когато идвате откъм основното било на Балкана.

С Явор Стоянов, който в последните 2-3 години се очертава като основен пътекотърсач и откривател в района около Батулия, в ранната пролет на 2013 г. открихме една нова и много добра пътека, започваща от махала Самотвор, поради което, логично, я кръстихме на нейно име. 

Самотворската пътека за мен лично е най-хубавата в околността на Батулия, поне от тези, които съм карал до момента. Началото ѝ е трудно различимо – в общи линии се кара по едни поляни между трънки и глогинки, после има стръмно и ронливо спускане направо по просеката на един изоставен електропровод, кратък скоростен участък (пак по трасето на стълбовете), след което се влиза в стръмна гора и с множество трудни серпентини се изсипваме обратно на черния път покрай Кръстешка река. По отношение на техническата ѝ трудност трябва да отбележа, че бяхме раздвоени между Т4 и Т5. Първия път, когато я карахме, пътеката бе леко влажна и ни се стори като Т4. Втория път бе съвсем изсъхнала и от това шумата и почвата под нея бяха станали по-хлъзгави, така че спускането ни се видя по-трудно – като Т5. Засега обаче сме я класифицирали като по-лекия вариант.

Както става ясно от името, това е разновидност на основния маршрут „Кресна – Влахи“, само че вместо по техничната пътека, спускането е изцяло по черен път. Внимавайте, защото през него поне някои места може да са опънати електропастири! Имайте предвид също така, че точно след Влахи се минава покрай една ферма, в която има доста овчарски кучета и някои от тях са агресивни.

Село Влахи се оказа изключително приятно, бих казал обаятелно място, защитено от прекомерен интерес чрез няколко километра тесен път навътре към планината. Разположено на слънчев склон, селото е леко разпръснато и доста пъстро – повечето къщи са стари, при това във всички форми на старостта – напълно грохнали кирпичени и каменни руини, едва крепящи се техни връстници, малко по-нови и все още запазени домове, напълно възстановени сгради (включително училището в центъра) и дори съвсем нови постройки, предимно вили. Мегданът на селото не знае що е плочка и си личи, че е стъпил на една поляна, а над него се простира като чадър короната на един огромен и древен чинар, чиято възраст надхвърля 500 години. Над селото имаше и малък зоопарк за мечки, покрай който минава маршрутът, но мечките вече ги няма.

Изобщо, препоръчвам това каране на всеки и не случайно съм го описал и в по-лесен вариант (със спускане изцяло по черен път), защото пътеката в последната си част е технична, а и преди това не е за всеки, а смятам, че дори човек да не е смел в спускането, струва си да се разходи по този маршрут. Като физическо натоварване карането също е съвсем приятно. Съветвам ви да използвате за него именно хладните месеци на есента, пролетта и дори зимата, защото през лятото температурите около Кресна достигат едни по-скоро неприятни стойности.

Та като споменах пътеката, това е една от неомръзващите пътеки в района около Кресна, а също и една от най-лесните и ритмичните, което привлича към нея доста хора с всякакъв профил – от ХС до ендуро любители.

Важно! В покрайнините на с. Влахи се минава покрай ферма, в която се гледат доста животни и има няколко големи и неприятелски настроени овчарски кучета. Препоръчително е да не карате по маршрута сами, особено ако ви е страх от подобни пазачи.

Кратък разказ, предимно картинен, можете да прочетете тук: https://mtb-bg.com/routes/travel078-season-closing-2013-kresna-krupnik.