Ако сте любители на техничните и разнообразни пътеки, това е един от най-добрите (кратки) маршрути в тази западна част на Родопите. Причината е пътеката под вр. Бабяшка чука, която е много, много добра! Могат, разбира се, да се измислят и доста по-дълги варианти на маршрута, но този е възможно най-прост откъм навигация и сравнително лесен като изкачване – първо 3.5 км по асфалта от с. Бабяк към с. Орцево до т.02, където започва стръмно изкачване по черен път към билото. Достигаме го в т.04 и продължаваме наляво по билния черен път до т.05 (7.2 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.06 (8.7 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.

Кратък и много приятен веломаршрут в близост до София, който може да се кара дори и в късна есен или ранна пролет, а при повечко късмет и в някои зимни дни. Пътеката от хижа „Чавдар“ към с. Буново е със синя туристическа маркировка и средна техническа трудност, т.е. подходяща е за всеки, който вече има известен опит в карането по пресечен терен и не се плаши от всеки по-стръмен наклон или по-изровен участък. Такива има по пътеката и предвид ясните следи от мотори, вероятно с времето тя ще става по-трудна, а не по-лесна. Към момента обаче пътеката все още е сравнително бърза и гладка на повечето места. И макар че на картата пътеката изглежда съвсем права, в действителност не си представяйте някакъв скучен улей – напротив, има достатъчно завои и препятствия, които да разнообразят спускането по нея. Маршрутът минава през букови гори и това го прави много приятен и уютен, а в късна есен и през зимата теренът е покрит с дебел слой шума, което малко затруднява следването на пътеката, доколкото е необходимо да се оглеждате и за знаците с боя по дърветата. И макар че не всеки обича да гази „на сляпо“ в есенните листа, за мен това прави пътеката по-разнообразна, защото задницата започва да танцува и адреналинът определено се покачва. Като цяло теренът е „сух“, защото се кара по южен склон, но има един кратък участък, който винаги е кален – за щастие е не повече от 100-200 м. Бих казал, че маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно, с изключение на месеците (или дните), в които е паднал повечко сняг или дъжд.

Това е маршрут с множество варианти за спускане, като тук е описан само един от тях – по отсечката „Краище 1“. Ако искате да пробвате някоя от другите пътеки, просто заменете спускането с някоя от другите отсечки – от „Краище 2“ до „Краище 6“. Във всички случаи ще завършите или в с. Краище, или на черния път в долината на р. Места и по него наляво може да се приберете към началната точка, която е на площада при стадиона в с. Краище. Всички отсечки за спускане като цяло са сравнително трудни, защото теренът е ронлив, сух и нестабилен.

Изкачването до Лютово е от с. Дагоново. До него се стига по черен път с минимален наклон покрай р. Места. От Дагоново към билото на рида над Лютово изкачването също е плавно и приятно. Над Лютово започват стръмните баири, по които ще трябва и малко да побутате. Следва каране по билото – някога е имало черен път, сега е приятна пътека, сравнително лесна. По нея излизаме на черния път, който отвежда до пътеките над Краище и се спускаме по някоя от тях, в случая по най-близката до селото, но както стана ясно, може да си изберет и някоя друга.

Това е маршрут с множество варианти за спускане, като тук е описан само един от тях – по отсечката „Краище 1“. Ако искате да пробвате някоя от другите пътеки, просто заменете спускането с някоя от другите отсечки – от „Краище 2“ до „Краище 6“. Във всички случаи ще завършите или в с. Краище, или на черния път в долината на р. Места и по него наляво може да се приберете към началната точка, която е на площада при стадиона в с. Краище. Всички отсечки за спускане като цяло са сравнително трудни, защото теренът е ронлив, сух и нестабилен.

Изкачването до Лютово е по асфалта, после по черен път се изкачвате до билото и там ви очакват някои доста стръмни баири до върха над Лютово, по които ще трябва да бутате. Следва каране по билото – някога е имало черен път, сега е приятна пътека, сравнително лесна. По нея излизаме на черния път, който отвежда до пътеките над Краище и се спускаме по някоя от тях, в случая по най-близката до селото.

Сравнително кратък маршрут, лесен като терен, но не бих го нарекъл съвсем лек, тъй като има едно доста стръмно изкачване между с. Лютово и с. Гълъбово, което ще ви поизпоти. До билото над Лютово се изкачвате по черен път (в т.02 и т.03 държите дясно). В т.04 излизате на билото и продължавате наляво и нагоре към Гълъбово. Там си поемате дъх, наслаждавате се на гледките и продължавате в т.05 наляво към следващите махали, подсичайки склона по черен път, който минава от другата страна на дерето, зад вр. Карчовец и се спуска обратно към пътя от Дагоново, по който се изкачихте.

Един от многото кратки маршрути над Краище, които ползват общо изкачване и се спускат по различни пътеки и пътища към долината на р. Места. За съжаление към момента има снимки само от изкачването, което е много красиво, но не и от спускането.

Началото е от площада до футболното игрище в с. Краище (според картите това не е центъра на селото, но е най-широкото място в него), където поемаме по асфалт към с. Бабяк и с. Орцево (на разклона при т.02 сме наляво). След 4.5 км (т.03) се отклоняваме от асфалта по черен път, който подсича рида от запад и след 2.4 км пресича потока и обръща посоката си на юг, обратно към с. Краище. В т.04 (7.8 км) основният път завива наляво, а ние продължаваме по друг черен път направо и надолу към долината на р. Места. Следвайте GPS-а, защото има разклонения. От пътя преминаваме в пътека и по нея се спускаме към долината. В т.05 (9.2 км) излизаме на черен път покрай р. Места и по него наляво се прибираме до Краище.

Един от многото кратки маршрути над Краище, които ползват общо изкачване и се спускат по различни пътеки и пътища към долината на р. Места.

Началото е от площада до футболното игрище в с. Краище (според картите това не е центъра на селото, но е най-широкото място в него), където поемаме по асфалт към с. Бабяк и с. Орцево (на разклона при т.02 сме наляво). След 4.5 км (т.03) се отклоняваме от асфалта по черен път, който подсича рида от запад и след 2.4 км пресича потока и обръща посоката си на юг, обратно към с. Краище. В т.04 (8.0 км) се отклоняваме вдясно по нещо средно между път и пътека. Надолу теренът се мени – ту караме по трасето на стръмен и изровен дърварски път, ту минаваме по преки пътеки. В края излизаме на главната улица в с. Краище и по нея наляво се връщаме до началната точка.

Един от многото кратки маршрути над Краище, които ползват общо изкачване и се спускат по различни пътеки и пътища към долината на р. Места. За съжаление към момента има снимки само от изкачването, което е много красиво, но не и от спускането.

Началото е от площада до футболното игрище в с. Краище (според картите това не е центъра на селото, но е най-широкото място в него), където поемаме по асфалт към с. Бабяк и с. Орцево (на разклона при т.02 сме наляво). След 4.5 км (т.03) се отклоняваме от асфалта по черен път, който подсича рида от запад и след 2.4 км пресича потока и обръща посоката си на юг, обратно към с. Краище. От този път се отклоняват всички пътеки, така че го следваме чак до края му (т.04, 8.7 км), където поемаме наляво по изровеното и стръмно трасе на стар дърварски път. След по-малко от 100 м (т.05) изоставяме изровения път и продължаваме надясно по изровена, камениста пътека. След още стотина метра (т.06) пътеката се разделя на две – караме по дясната. Спускаме се по едно от ребрата на склона в посока Краище – пътеката е сравнително стръмна и тясна. Излизаме на главната улица в с. Краище и по нея наляво се прибираме до началната точка.