Това е един кратък маршрут по южните склонове на Стара планина, разположен над гр. Златица, който е кръстен на пътеката, по която е спускането. Тя също е сравнително кратка и е от по-лесните в района, макар че това трябва да се приема с някои условности – не очаквайте теренът да е съвсем за начинаещи, трудността е средна, а на отделни места има и по-стръмни и технични участъци. Изкачването е по хубав черен път със стабилна настилка, предимно на открито. Малко над мястото, където започва пътеката, покрай пътя има кът за отдих с пилон и знаме – оттам идва името ѝ.

Пътеката е почистена и подготвена за каране от Димитър Димитров, а GPS следата е предоставена от Николай Иванов от Велопарк Златица.

Началото (т.01) е в горния край на гр. Златица, където започва туристическата пътека към хижа „Свищи плаз“. Дотам може без проблем да се стигне с лек автомобил. Оттам започва изкачването по черния път към хижа „Свищи плаз“. В т.02 (2.8 км), при един от многото завои на пътя, започва пътеката и спускането. Началото е стръмно и ронливо, после в гората наклонът става по-лек, а теренът по-стабилен и приятен. В т.03 (3.4 км) внимавайте – трябва да направите остър завой наляво! След това в т.04 има друг подобен завой, само че надясно. Скоро след това излизаме за момент на черния път (т.05) и се спускаме 200 м по него до т.06, където пътеката продължава вдясно. Очаква ви нова доза адреналин и в т.07 излизаме при кът за отдих в края на пътеката, идваща от хижа „Свищи плаз“. Тук може да продължите или наляво по основния път/пътека, спускайки се по дълга поредица от стъпала, или да слезете към дерето на реката и покрай нея да излезете в началната точка.

Борис Първанов представя още един кратък, но интересен и панорамен маршрут в околностите на Велико Търново, по-специално с изкачване до с. Арбанаси (предимно по асфалтови пътища и алеи) и спускане от телевизионната кула, което в по-голямата си част е съвсем лесно и скоростно, следвайки черни пътища, но към края се превръща в по-стръмна и доста изровена и камениста пътека, която излиза на асфалтовия път към м. Ксилифор.

Кратък маршрут в близост до гр. Пловдив, над селата първенец и Храбрино, изпълнен с красиви гледки и местности. Кара се предимно по черни пътища. Описан е от Иван Ралчев.

Описание:
Маршрутът започва от кметството на с. Първенец в посока с. Брестовица. След моста поемате по пътя вляво. Когато стигнете т. 01, продължавате по асфалтирания път нагоре, с малко по-голям наклон е и може да се наложи някои от вас да побутат. След малко поемате по черния път между двете сгради. Започва да се открива много красива панорамна гледка към тракийската низина. В т.02 е единствената вода, която срещнах по пътя – намира се вляво от маршрута и представлява тръба, от която тече вода, има и корито, от което съдя, че се използва за водопой на животни (предполагам, че става за пиене, но не съм сигурен). По-нататък маршрутът продължава с някои по-стръмни наклони, които ще трябва да избутате (наистина има няколко места за пребутване, но пък е приятно за разходка). Пътят минава през много приятна горичка, която все едно е образувала тунел. След достигането на т.03, поемате наляво по пътя и следва последният по-голям наклон за изкачване, след който пътят е по-скоро равен, докато обърнете посоката на движение (след т.04), когато започва същинското спускане. Важно е в т.05 да не продължите напред към Храбрино, а да завиете наляво към параклиса „Св. Спас“ – ще познаете отклонението по срутената сграда вляво на поляната; пътят, от който идвате, продължава със завой надясно към селото, а пътят, по който трябва да поемете, се намира почти наобратно вляво (след като поемете наляво се вижда табела за параклиса). В т. 06 е отклонението за „Св. Спас“, където може да запалите по една свещ и да починете (мястото е много приятно, има маси и пейки). Продължавайки по-нататък, стигате до т.07, където може да се отбиете до параклиса „Св. Богородица“ – спускането дотам е много приятно (не е стръмно като цяло, така че връщането не е трудно), като тук е моментът да предупредя да си оставите велосипедите, преди да стигнете самия параклис, тъй като около него цялата поляна е пълна с „бабини зъби“ (рабрах го по трудния начин!). Ако ще се качвате с колелото, добре ще е да го носите (с безкамерните гуми нямах проблеми, освен с махането на около 20 тръна). След като си починете и се насладите на панорамната гледка, се връщате до т.07 и поемате надясно към Първенец. Оттам нататък е само спускане, като внимавате за камъни и коловози по пътя. След като стигнете т.01, поемате надолу към изходната точка пред кметството.

Обобщение:
Оставяйки настрана няколкото по-стръмни участъка за пребутване, маршрутът е доста приятен и изпълнен с красиви гледки и местности. По пътя внимавайте за драките (много дерат), също така в ловен сезон може да има ловци из местността. Не забравяйте за бабините зъби около параклиса „Св. Богородица“. Пътят се използва от доста хора в топлите дни за разходка, съответно ще трябва да внимавате и за тях. Маршрутът е годен за каране през сухото време на годината, понеже почвата е глинеста и като е мокра, се лепи яко по гумите и става хлъзгаво (казвам го от личен опит да премина маршрута през февруари, когато се отказах между т.02 и т.03). Добре е да си вземете повечко вода (2 литра) понеже по пътя няма чешми (освен в т.02, но не е ясно колко е годна, пък и е в началото на маршрута). Храна не е нужно да носите, освен ако не искате да седнете да хапнете до някой от параклисите.

Това е един дълъг веломаршрут на юг от гр. Елена и яз. Йовковци, който е предимно по асфалтови пътища и поради това е подходящ за хора, които търсят леки терени, но имат достатъчно сила в краката. От друга страна, точно заради преобладаващото асфалтово покритие на пътищата, карането като цяло върви леко и с по-висока средна скорост. Като цяло маршрутът бе замислен с повече пресечен терен, но всички черни пътища, на които разчитахме за някои от спусканията, се оказаха твърде занемарени или дори съвсем липсващи, поради което в крайна сметка се получи тази предимно асфалтова обиколка. За някои хора тя ще е добре дошла, защото е идеална за велотуризъм и ще ви срещне с доста китни и изолирани села и махали, които са характерни за Еленския Балкан. 

Има и една отсечка от няколко километра между с. Дрента и с. Бадевци по черни пътища. Тя започва със стръмно изкачване, където някои може би ще предпочетат да бутат, последвано от по-плавен и приятен наклон към билото, каране малко нагоре-надолу по него и кратко, но стръмно спускане.

Ако желаете, може да пробвате маршрута и наобратно. Съотношението между асфалт и черни пътища ще си остане същото, но в отсечката с пресечен терен ще имате малко по-кратко изкачване и малко по-дълго (и стръмно) спускане.

Наличието на толкова малко пресечен терен прави маршрута подходящ от ранна пролет до късна есен, но с предупреждението, че по черните пътища може да се натъкнете и на лепкава кал в по-влажните месеци. На фона на цялото каране такива отсечки ще са малък процент, но все пак може да ви забавят и да се окажат предизвикателство.

Трябва да внимавате и с последната (сравнително дълга) част от маршрута, която следва един от главните автомобилни пътища между Велико Търново и Елена. За съжаление няма лесен и достъпен начин да бъде избегнато това шосе. В делнични дни по него няма кой знае какъв трафик, но през уикендите може да е оживено. Началото на маршрута е в центъра на гр. Елена, където има и един-два паркинга. Оттам напускаме града в югозападна посока, като първо се изкачваме, а после се спускаме към долината на р. Веселина. От с. Багалевци през с. Тодювци до с. Дрента караме все покрай реката в продължение на почти 15 км. Тази част от маршрута е с редуващи се леки изкачвания и спускания и е много приятна. После идва ред на черните пътища – стръмно нагоре над Дрента и после надолу към Бадевци. От него спускането, за жалост, продължава по асфалт, след което се прибираме към Елена по споменатото шосе, минавайки южно от яз. Йовковци.

Борис Първанов представя един кратък маршрут в околностите на Велико Търново – до м. Ксилифор и обратно. Представлява бърза разходка от подножието на крепостта Царевец към хижа „Ксилифор“ с хубави и игриви пътечки на връщане. За любителите на ендуро дисциплината маршрутът е добре познат и в двете посоки – изкачването (почти изцяло по асфалт) беше един от трансферите в ендуро състезанията, които се провеждаха там, а пък пътеките бяха включени в специалните етапи. Те са забавни, разнообразни и облагородени. По горната пътека са изградени виражи и скокове, включително един-два по-големи, но се заобикалят без проблем. Долната пътека е типично горска – тясна и криволичеща между дърветата, с един-два по-стръмни участъка, но без да е прекалено трудна и технична.

Това е един дълъг и интересен веломаршрут за планинско колоездене по основния рид на север от гр. Елена и яз. Йовковци, но той си има особености и затова не на всеки ще се хареса. Подходящ е за любителите на по-диви природни кътчета и приключения с велосипед в тях. Както повечето такива маршрути обаче, в него може да очаквате на места стръмни изкачвания, леки „храсталясвания“ (т.е. леко обрасли и занемарени пътища), изровени участъци, коловози и други изненади при спусканията и изобщо всичко, което е характерно за по-рядко посещаваните части от планините.

Всичко хубаво, което този веломаршрут може да предложи – китни и поддържани къщи в селата,непокътната природа,  гледки към яз. Йовковци – е достъпно и чрез по-кратките маршрути в същото направление (вариант 1, вариант 2 и разходката до Дърлевци). При тях липсва дивотията и за повечето хора това би било плюс. Ако обаче сте от тези планински колоездачи, които не се страхуват да навлязат в по-обраслите пътища, да побутат по тях нагоре и да се поуморят с малко повече дължина и денивелация, просто защото тези „несгоди“ им харесват и ги приемат като приключение, тогава именно това е обиколката, която може би ще ви привлече най-силно.

Започвайки от центъра на гр. Елена, първо караме продължително по асфалт и малко черен път през страхотните села Блъсковци и Търкашени, та чак до уединеното село Дърлевци, в което улиците никога не са били асфалтови, но пък повечето къщи са образцови. От него започва стръмната част на изкачването към билото – не е много дълга, но бутането е почти гарантирано. След това се понасяме с кратки изкачвания и спускания по цялото протежение на рида, издигащ се северно от Елена и яз. Йовковци. Колкото по-далеч по него отиваме, толкова по-див и занемарен става черният път. В един момент пътят тръгва надолу и се спуска към язовира стръмно и с коловози, след което маршрутът продължава по крайбрежието в източна посока – пак с изкачвания и спускания. Отново, колкото повече се доближаваме до цивилизацията, толкова по-хубав става пътят – преди с. Яковци вече караме по асфалт, а от него до Елена следваме едно от главните шосета в района.

Най-подходящите сезони за каране по маршрута са лятото и есента, докато още властва „циганското лято“. Влажните месеци не са препоръчителни, защото почвите в района са меки и лепкави. Затова, ако решите да го пробвате напролет, подберете период, в който поне няколко дни не е валяло.

Вторият вариант за веломаршрут на север от яз. Йовковци и гр. Елена в по-голямата си част се припокрива с първия. Едно и също е изкачването към билото през село/махала Велювци. Еднакво е и прибирането към Елена по главното шосе през с. Яковци. Разликата е в спускането, което е по друг черен път и след като сме покарали малко повече по билото на рида.  

В известен смисъл спускането на настоящия маршрут е малко по-добро и предвидимо като терен (спрямо първия), макар че и тук не липсва един участък с коловози и силна ерозия. Тази част от пътя обаче е по-кратка и като цяло по-лесно преодолима, а след това той вече е сравнително добър, макар да си остава дърварски. В този смисъл, макар че маршрутът не е подходящ за начинаещи планински колоездачи и за хора без достатъчно умения и увереност, ако такива решат да го пробват, ще бутат по-малко и ще карат повече. Щом слезем до брега на язовира, карането продължава по покрай него първо по черен път, а после и по асфалт до с. Яковци, където се включваме в един от главните автомобилни пътища към Елена.

Като цяло, за мен този втори вариант е най-добрият сред веломаршрутите на север от Елена и яз. Йовковци, т.е. подходящ за най-широк кръг от хора.

Дължината на маршрута също е малко по-голяма спрямо първия – оттам се качва леко и физическото натоварване. Все пак карането в никакъв случай не е тежко и в общия случай не би трябвало да отнеме повече от половин ден.

Изровените участъци и улеите свидетелстват за това, че през по-влажните месеци почвата тук е мека и лепкава, така че не е добра идея да карате по този маршрут след дъжд. Най-добрият сезон вероятно е есента и по-точно периодът на „циганското лято“. Летните месеци също са подходящи, както личи и от снимките, а през пролетта със сигурност ще е много красиво, но трябва да подберете по-сух период от нея.

Като стана дума за красота, в горната част на спускането се разкрива хубава гледка към яз. Йовковци, след това също се кара покрай него. Поддържаните къщи в български стил, които ще видите тук-там по маршрута, също носят естетическа наслада. Началото е от централния площад в гр. Елена, където има 1-2 паркинга , ако сте се придвижили дотам с автомобил.

Сравнително кратък и много приятен веломаршрут по билото на Стара планина между хижите „Буковец“ и „Чумерна“. Изкачването е по асфалт и черен път, а спускането е по пътека, която е достатъчно интересна и вдъхновяваща за напредналите колоездачи, но и достатъчно лесна и достъпна за по-неуверените.

Една от основните особености на веломаршрута е в това, че подсича или следва билото на Стара планина в участъка от прохода Твърдица-Елена до хижа „Чумерна“ и обратно. Макар че надморската височина не надвишава 1400 м, може да се каже, че това е високопланински маршрут и идеалният сезон за него е лятото, тъй като предлага изобилие от сянка, както и по-поносими температури в горещите дни. От друга страна, през пролетта и есента карането също може да бъде много приятно, а почвите изглеждат от тези, които „носят“ на дъжд и изсъхват бързо. Така че всъщност „прозорецът“ за каране по този маршрут вероятно се отваря през април-май и се затваря чак в края на ноември.

Както личи и от заглавието, началото на маршрута е от хижа „Буковец“. До нея се стига лесно с автомобил по пътя от Елена или от Твърдица. Отбивката до самата хижа е черен път, но не е нужно да стигате с колата чак до нея. Започвайки карането оттам, ще разпределите по-голямата част от изкачването в първата половина на маршрута, а по-голямата част от спускането във втората.

Пътят към хижа „Чумерна“ е предимно асфалтов и предимно равен. В последните 2-3 километра обаче е съсредоточено същинското изкачване – то е със солиден наклон, а на всичкото отгоре асфалтовата настилка на места липсва и са останали само едрите камъни, които служат за основа на пътя. Всичко това прави тази част от карането по-трудна и предизвикателна, може дори да се наложи да бутате на някои места. Спускането е по широка, бърза, забавна и много красива горска пътека през буковите гори, покриващи тази част от билото. Макар че очевидно се ползва от мотори и ATV-та, засега пътеката все още не е прекалено изровена, макар че на доста места горният слой е от нестабилни камъчета и рохкава почва, което влошава сцеплението (но пък за определена порода колоездачи това даже увеличава забавлението!). Във всеки случай важното е, че в повечето участъци наклонът не е голям, видимостта е добра и липсват трудни препятствия – това я прави достъпна дори и за по-неуверените планински колоездачи, но без да лишава по-опитните от възможността да летят с висока скорост, да търсят границите на сцеплението и да приключат карането в истински екстаз.