При този маршрут в планината Голо бърдо изходната точка е Старо село, по-специално ниската му част (откъм Радомир), а не високата (откъм магистралата). Изкачвате се по черен път до вр. Голо бърдо, оттам продължавате по билото в посока вр. Острица. В близост до вр. Примочляк достигате кръстопът, където трябва да се отклоните по пътека, заради която техническата трудност на маршрута е посочена като висока. Трудният участък е само 300 м, но е толкова стръмен, че за много хора би бил равносилен на носене. След това пътеката продължава в коритото на един пресъхващ поток, покрито с шума, докато се излезе на по-хубава пътека, а след това и на черен път, слизащ в посока завода за тежко машиностроене. Прибирането към Старо село е по черни пътища и моторджийски пътеки в хълмистото подножие на планината над селата Егреците и Друган.

Този маршрут е за хората, които не се плашат от малко по-обрасли пътеки и обичат да се навират в по-затънтени кътчета на планините. Изходната точка отново е паркинга на „Т Маркет“, първоначалното качване съвпада с горните два маршрута, само че не се отбивате към хижа “Орлите”, а продължавате по пътя към поделението на вр. Ветрушка. Преди да достигнете върха се отклонявате по черен път, а след това по тясна и скрита пътека в посока с. Бела вода (квартал на Перник). След като се спуснете почти до първите къщи на селото, поемате по много стръмен черен път нагоре по склона. След този кратък първоначален зор пътят става по-нормален, изкачвайки се постепенно (дори и с няколко леки спускания) към билото, на което излизате при газопровода. Оттук се спускате по черен път към хижа “Орлите”, а оттам по тясна пътечка, преминаваща после в черен път – към Радомир.

Този маршрут като терен е доста лесен и макар нивото на техническа трудност да е средно, пътеките няма да затруднят никого – дори и по-неопитни колоездачи ще изпитат удоволствие от карането по тях. За напредналите също няма да са скучни, тъй като позволяват каране с по-висока скорост, имат интересни завои, малки скокчета и бабуни и други приятни елементи. 
Денивелацията не е твърде голяма и първото изкачване е по-скоро лесно, но второто, което следва газопровода, може малко да ви извади душата, особено при слънчево време и насрещен вятър. Така че от тази гл.т. маршрутът не бива да бъде подценяван.

Още по-лесен вариант на маршрута би било след първото спускане да продължите надолу по черния път, докато излезете на шосето за Радомир при завода за тежко машиностроене. По този начин пропускате второто изкачване (но и хубавите пътеки от второто спускане) и съкращавате маршрута с 8-9 км.

Има две особености, които трябва да спомена още в началото: 1) GPS апаратът е задължително изискване, тъй като и двете пътеки в маршрута са малко трудни за намиране; 2) споменатите пътеки на пръв поглед не изглеждат трудни, но в никакъв случай не са и лесни, така че карането не е подходящо за начинаещи.

Действието отново се развива в района на с. Ябланица, по-специално между него и с. Бакьово. Двете села са свързани с път в долината на р. Батулийска, а над нея в северна посока се издига един планински рид, разделящ я от р. Елешница. Именно по този рид е разгърнат настоящият маршрут.

Време е за още един маршрут между Кремиковци и с. Ябланица, тъй като между тези две точки за “заровени” някои от най-хубавите пътеки в близост до София. Основната причина да опиша този втори GPS маршрут са няколко чудесни, технични пътеки, които още не бях открил или нямаше как да включа в първия. Така че общото между двата са леките изкачвания по хубави черни пътища с постоянен и плавен наклон, но всичките четири спускания, плюс едно от двете допълнителни, са различни и са доста по-трудни. Някои от тях може да са и доста обрасли през пролетно-летните месеци.

Макар че сумарното изкачване никак не е малко, наклоните нагоре са толкова плавни, че трудно мога да нарека маршрута тежък във физическо отношение. Ако не сте от “бързите”, може да си заделите цял ден за него, но това не значи, че ще се уморите, или поне не много. Както и при първия маршрут, даже в още по-голяма степен, черните пътища, описани тук, са идеални за спортно-тренировъчно каране. Освен това настилката е солидна, твърда и добре утъпкана, така че трудно ще се натъкнете на кал дори и след дъждовни дни. Може да е влажно, но не и неприятно за каране.

Лекият наклон нагоре е компенсиран от пътеките – не че те са много стръмни, освен отделни участъци, но определено имат всички качества, необходими за вдигане на адреналина. Между другото, по тях е още по-малко вероятно да се натъкнете на кал – на повечето места, дори по северните склонове, почвата е доста бедна и водата бързо изчезва от повърхността.

В горещите летни дни твърде малко са нещата, които могат да се сравнят с прохладата на сянката във вековните рилски гори. Затова ви предлагаме този приятен маршрут в района на Говедарци с гаранцията, че може да карате по него дори и при температура 40 градуса на слънце.  Той е подходящ само за карачи, които не се плашат от технични терени нито при изкачванията, нито при спусканията. Не трябва също така да се плашат от газене в реки, каране през малко тръни и коприви и няколко участъка нагоре с брутален наклон, където ще трябва да се бута.

Описаният тук маршрут се получи случайно, след като един обилен следобеден дъжд ни попречи да осъществим първоначалния си замисъл, а именно изкачване от Петрич през м. Божкиното до вр. Конгур и спускане оттам по преките пътеки обратно към града. Едрите капки дъжд обаче ни принудиха, мокри до кости, да се подслоним в заслон “Божкиното” и да поседим там повече от час и половина. Когато отново ставаше за каране, денят бе напреднал и нямаше как да завършим големия маршрут, затова се спуснахме обратно по едни игриви пътеки към Петрич. В края дори успяхме да се объркаме и пътеките станаха толкова стръмни, че на места бяха невъзможни за каране. Към днешна дата пътеката за спускане в по-голямата си част е превърната в известното трасе „Папреница“, така че изкачването си е същото, а за спускането е по-добре да следвате трасето.

Този маршрут е обещаният допълнителен вариант на маршрута “Урановият рудник над Сеславци 2”, но в същото време може да се разглежда и като алтернативен, при това по-хубав (поне в момента) вариант на маршрута “Сеславци 3” (тъй като за голямо съжаление една от пътеките, описани в него, вече не съществува, превърната в кален черен път от дърварите).

Във всички случаи това, което трябва да знаете за карането, е: 
– Заобикаля урановия рудник над Сеславци малко по-отдалеч, т.е. осигурява ви “по-безопасен” достъп до една от най-хубавите пътеки край София. 
– Маршрутът е малко по-дълъг и с повече изкачване от “Урановият рудник над Сеславци 2”, което го прави по-подходящ за полудневни излети и позволява да натоварите мускулите си малко повече, преди да поемете надолу. В същото време характеристиките му са такива, че е идеален за по-начинаещи и не много тренирани колоездачи. Хем може малко да се поумори човек и да срещне предизвикателни баири, хем в края на карането ще се чувства “зареден”, а не “смазан”. 
– Освен всичко друго, маршрутът е и по-красив от краткия си аналог, тъй като ви позволява да хвърлите поглед към долината на р. Елешница и отвъд нея – един изключително приятен район.

Село Горна Брезница се намира над гр. Кресна, откъм границата с Република Македония. Когато идвате откъм София, още в началото на Кресна има отбивка надясно към Горна Брезница.

Важно е още тук да спомена, че склоновете над Горна Брезница са граничен район. Маршрутът, описан тук, минава на около 200-300 м под държавната граница. Това означава, че по принцип трябва предварително да съобщите за намерението си да карате по тези места – в противен случай можете да си навлечете неприятности.

Районът дотолкова изобилства от черни пътища и пътеки, че настоявам да приемете настоящото описание само като първи опит, който със сигурност ще бъде доразвит и с други маршрути, може би по-кратки. Не че този маршрут е много дълъг – уж само 27 км, но в никакъв случай не е лек. Изкачването е сериозно, тъй като впоследствие се оказа, че сме улучили един от по-преките и стръмни черни пътища, а и денивелацията като цяло не е малка. Спускането е разнообразно, в горната част е по хубави, бързи черни пътища, а в долната по технична пътека, която на повечето места представлява дълбок улей и на всичкото отгоре дъното му е изключително грапаво от копитата на конете, които явно биват изкарвани на паша по тази пътека. Карането по нея е бавно и трудно, спирачките се държат натиснати през повечето време, балансът е изключително важен. Заради това маршрутът определено не е подходящ за начинаещи колоездачи от гл.т. на технически умения, макар че е добавен и алтурнативен вариант по черен път, който да го направи подходящ за по-широк кръг от хора.

Когато минах за първи път през големия уранов рудник над с. Сеславци през 2007 г., в резултат на което в сайта се появи първата GPS следа с такова име, забелязах една примамлива моторджийска пътека, която се отклоняваше при една от серпентините на черния път към билото и си казах, че някой ден трябва да се върна и да проверя дали става за нещо. Изпълних заканата си едва в края на март 2011 г. и това, което открих, ме накара да съжалявам, че съм чакал толкова дълго. Пътеката се оказа истинска находка, една от най-лудите пътеки по южните склонове на Стара планина край София.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.