Този маршрут, по времето, когато го открихме, беше един от най-хубавите в Огражден, макар че още тогава някои части от него бяха обрасли и трудно проходими. За съжаление по последни данни те са станали съвсем непреодолими, освен ако не носите с вас мачете… Във всеки случай името не е случайно и се дължи на това, че маршрутът стана възможен едва когато открихме една пътека, свързваща двете срещуположни и почти обезлюдени села Волно и Баскалци. Пътеката като цяло не е много трудна, но определено има трудно проходими участъци. В началото е трънлива и недостъпна, но ако преодолеете с упорство тази първоначална защита, ще бъдете щедро възнаградени. Не навсякъде е ясна, но където е… там е прекрасна! За това каране ще ви е необходим GPS. Иначе може да стигнете някъде, но не е ясно къде… И както казах, към днешна дата мачете също няма да ви е излишно.

Кратък разказ от 2013 г., предимно картинен, можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/2558-travel077-ograjden-november-2013.

Няколко години след публикуването на първия маршрут, носещ името на тази уютна малка планина, ви предлагам още една подобна разходка из нея. Характерно за Лакатишка Рила е наличието на много черни пътища, повечето от които проправени заради дърводобив, които позволяват както приятни карания с голяма, малка или средна дължина, така и някои сериозни храсталясвания, ако се забиете в задънен/изоставен дърварски друм. Затова като цяло е добре да се следват само основните пътища, като дори това не дава 100% гаранция. В първия маршрут, за който споменах, карането представляваше изкачване през долината на р. Лакатица нагоре до основното било на планината и каране по южната част на това било, откъм Рила и р. Черни Искър. Настоящият маршрут сякаш е огледален, защото основното изкачване е същото, но този път следваме основното било на север. 

Карането не е препоръчително за хора без GPS приемник – не защото е чак толкова трудна ориентацията в общ план, а просто защото не зная за периода, в който не съм карал там, колко нови пътища са се появили и колко от старите са изчезнали.

Друга особеност, която е важно да знаете, е наличието на доста кал по някои от пътищата след по-обилни дъждове – някои, но не всички. Като цяло почвите в района са доста песъчливи и позволяват каране в мокро състояние, но има участъци, където калта е дълбока, лепкава и тежка.

В Лакатишка Рила има много иглолистни гори, но не и много сянка по пътищата. Точно затова, въпреки опасността от кал и коловози, най-подходящите сезони за каране са пролет и есен, по-специално месеците май-юни и септември-октомври. През лятото карането също може да е много приятно, особено като се има предвид, че началната точка (с. Говедарци) е на 1000 м н.в., но все пак през юли и август е силно препоръчително да карате в сутрешните часове, а не по пладне.

От гледна точка на техническа трудност маршрутите в планината са доста променливи, защото понякога може да попаднете на дълбоки коловози, а в други случаи същият път да е гладък и добре утъпкан от камионите. Настоящият маршрут обаче твърдо може да бъде причислен към тези със средна или дори с висока трудност, тъй като включва и една от малкото пътеки, налични в планината. Някога тя също е била стръмен черен път, прокаран вероятно за дърводобив, но впоследствие водата и моторджиите са изваяли от него широка пътека във вид на улей, която позволява бързо и вълнуващо спускане, но и малко опасно, особено за по-неуверени карачи. Така че конкретно в този си вид маршрутът не е подходящ за начинаещи.

Това не е първият черноморски маршрут, който публикуваме – със сигурност няма да е и последният, тъй като в продължение на няколко години непрекъснато се убеждавам, че на много места по Черноморието има доста приятни пътечки и маршрути за каране, така че човек лесно би могъл да разнообрази почивката си, ако не го мързи и си вземе колелото.  Маршрутът е напълно подходящ и за начинаещи, тъй като в него няма нищо, което да е особено трудно от техническа гл.т. Включва асфалт, черни пътища и леки пътеки, които са доста приятни. Има само една по-трудна и опасна пътека за финал, която лесно може да се избегне. Като физическо натоварване също не е тежък, но имайте предвид една особеност – карането започва в горния край на града, при болницата “Св.Марина”, а от центъра дотам са няколко километра, така че цялото каране в моя случай бе почти 50 км. Ако отидете до началната точка с кола обаче, единствената трудност е първото изкачване, което е доста стръмно.

Името на този маршрут е такова, защото на практика голяма част от него се движи около с. Кашина, макар че през самото населено място не се минава. Началото е в с. Рожен, откъдето по асфалт се придвижвате до с. Любовище, след което поемате по черния път за Кашина. Малко преди да достигнете селото, продължавате по друг черен път нагоре, за да достигнете подсичащия път. Продължавате по него в източна посока, докато достигнете началото на една от пътеките, разположени източно от селото. Спускате се по нея в една речна долина и продължавате по черен път, който с изкачване ви връща на пътя Кашина-Любовище. Оттам карате обратно до Рожен.

Една от многото комбинации, използващи подсичащия черен път над селата около Мелник. Тръгва се от града в посока Кърланово, продължава се по черния път към Сугарево и над него се хваща подсичащия път в източна посока. Следва се до отбивката за една от най-хубавите пътеки, които открихме. Спускате се по нея до пътя между с. Кашина и с. Любовище и продължавате към второто. При самото село можете да минете напряко по малко по-трудна пътека, след което по асфалта се придвижвате към Рожен и оттам пак по асфалт към Мелник.