Краткото описание на маршрута е съвсем просто – от Чепеларе отиваме до вр. Рожен и се връщаме обратно. В тези 24 км обаче се крият много хубави и интересни места, както и приятно каране по черни пътища и пътеки. Изкачването е съвсем плавно – първо следваме черен път по Янчова река до почти изоставената (но доскоро населена) махала Караманица, после продължаваме по асфалт до вр. Рожен, където се намира и едноименната обсерватория, сама по себе си интересен туристически обект. Между другото, точно тук любителите на по-трудно и технично каране могат да изберат алтернативен вариант с напускане на асфалта и стръмно изкачване (предимно по пътека) до обсерваторията – имайте предвид обаче, че за повечето хора този вариант би означавал бутане нагоре, така че аз лично препоръчвам асфалта. От Рожен започва каране по билото с преобладаващо спускане към Чепеларе – следваме черни пътища, изровени в една или друга степен, като цяло доста разнообразни. Не липсват и кратки изкачвания. Най-интересното в карането започва от т.13, където се отклоняваме по пътека и започваме шеметно спускане към града. Налага се на няколко места и да го прекъсваме заради различни забележителности по пътя ни – първо е една страхотна панорама към вр. Мечи чал и ски-зоната, после е интересният метален кръст от заглавната снимка, а накрая и един китен параклис, кацнал току над града. Пътеката пък мени доста своя облик – първо е тясна, после се разширява почти до черен път, за да се “разтвори” във високата трева на една стръмна поляна с прагове преди металния кръст, а след него продължава като технична горска пътека, която от параклиса надолу прави и 2-3 серпентини. Иначе казано, карането включва всичко и мен лично ме остави широко усмихнат и приятно изненадан, тъй като се бях приготвил само за черни пътища.

Най-хубавото е, че пътките, макар и технични, не са прекалено трудни. По-неуверените колоездачи ще могат да минат почти навсякъде, карайки бавно, а по-напредналите могат да дивеят на воля, без да им доскучае нито за миг. От данните се вижда, че и физическото натоварване не е нещо особено – лесно можете да превърнете маршрута в целодневен, ако сте решили да се размотавате, но при стегнато каране няма да усетите кога сте приключили. В общия случай е достатъчно да си предвидите половин ден, а в другата половина можете да спите, кръчмувате или каквото друго решите. 

Маршрутът е подходящ за напреднали и добре подготвени колоездачи, тъй като включва две солидни изкачвания и разнообразни спускания, които не са от най-трудните, но не са и за начинаещи. Освен това навигацията (намирането на пътя/пътеката) на мста може да е затруднена, така че ползването на GPS е силно препоръчително. За пролятата пот, освен с интересни спускания, маршрутът ще ви възнагради и с обширни панорами към Белоградчишките скали и ниските части между тях.

Следвайки маркираните маршрути в ПП Витоша в обичайната посока за Обиколката, стигаме до кв. Владая, където също има едно страхотно кръгче. То включва плавно изкачване и общо три пътеки, който са достатъчно лесни, за да се карат и от прохождащи колоездачи, но и достатъчно забавни за по-напредналите. Всъщност допреди маркирането това бе един много скрит маршрут, непознат за повечето хора, а всъщност за мен лично е един от най-хубавите, тъй като хем предлага каране по пътеки, хем това става в спокойната и непосещавана част на планината, където рядко ще срещнете туристи, кучета и т.н.

Маршрутът е кратък, не е тежък като натоварване, но все пак е добре да си предвидите половин ден за него, особено ако искате да поспрете тук-там за почивка, снимки и т.н. Достъпен е от столицата и по трите начина – с автомобил, с градски транспорт (автобус №59 от Княжево) или на самоход, следвайки Обиколката на Витоша – в последния случай може да се получи доста прилично целодневно каране с дължина около 40 км и достатъчна денивелация. В техническо отношение пътеките не са трудни, но не са и за съвсем начинаещи – ако вече имате някакъв опит в карането по пресечен терен, би трябвало да ви харесат.

Този маршрут първоначално бе публикуван от Павел Сидеров в статията „Четири пътеки над Варвара“ и е един от многото възможни по склоновете на рида Алабак. Впоследствие Павката регистрира Сдружение „Алабак“ и разработи страхотния пътеводител за този дял от Родопите, където маршрутът също е описан подробно.

Пътеката е една от най-забавните и ритмични над Варвара, а също и лесна за достигане на самоход.

Този маршрут първоначално бе публикуван от Павел Сидеров в статията „Четири пътеки над Варвара“ и е един от многото възможни по склоновете на рида Алабак. Впоследствие Павката регистрира Сдружение „Алабак“ и разработи страхотния пътеводител за този дял от Родопите, където маршрутът също е описан подробно.

Пътеката е от по-трудните и технични, но за сметка на тоа пък е лесна за достигане на самоход.

Този маршрут първоначално бе публикуван от Павел Сидеров в статията „Четири пътеки над Варвара“ и е един от многото възможни по склоновете на рида Алабак. Впоследствие Павката регистрира Сдружение „Алабак“ и разработи страхотния пътеводител за този дял от Родопите, където маршрутът също е описан подробно.

За горната част на пътеката нищо не мога да кажа, но от средата нататък това е една от най-добрите пътеки над Варвара, супер забавна и ритмична, с много хубави завои и достатъчно разнообразна като терен и препятствия.

Най-голямото откритие в пролетното ни каране през 2014 г. с Ram Bikes по баирите около Мелник бе пътеката от параклиса “Свети Илия” към с. Кърланово. Точно на нея е посветен този маршрут.

А какво ѝ е толкова хубаво на тази пътека? Всичко, с изключение на дължината! Пътеката е едновременно технична, така че да се хареса на напреднали потребители, но и не прекалено трудна, така че по-неуверените също да карат поне половината от нея, а не да бутат по целия път надолу. В сравнение с другата пътека (от параклиса към Рожен), тази е караема за много по-широк кръг от хора, а е и по-ясна за следване.

Самият маршрут в този си вид е много лежерен и интересен – с едно от най-плавните изкачвания, които може да си представи човек, с разкошни панорами през цялото време, с уютно и красиво място за почивка (двора на параклиса), с възможност за силни усещания (ако ви стиска да доближите ръба на отвесната и висока поне 30-40 м скала, на която е кацнала постройката) и дори с исторически оттенък (в двора на “Свети Илия” е погребан Тодор Александров. За мен лично това е едно от най-добрите полудневни карания край Мелник.

Актуалното трасе на състезанието Rocks N’Roll край Белоградчик. Освен за това събитие обаче, маршрутът е чудесен и за всякакво друго каране (туристическо, тренировъчно и т.н.) и пременива през някои от най-добрите пътеки и покрай много от забележителностите в района.