Якоруда – пътека „Водолаза“ (вариант 2)

Written by

Вторият вариант за кръгов маршрут, включващ пътеката „Водолаза“ над Якоруда, е малко по-дълъг от първия, по-плавен като изкачване, но и по-див. Като цяло бих казал, че той е по-приятният за каране, особено през лятото, когато по-лекият наклон и по-дебелата сянка са за предпочитане. През преходните сезони обаче, особено през пролетта, по него има по-усойни места и вероятността да се натъкнете на кални и труднопроходими участъци е по-голяма. Освен това, макар че наклонът при изкачването като цяло е по-малък, не липсват вадещи душата баири, особено в по-високата част, а и като цяло при него се изкачваме по-нагоре в планината, така че може да се спори дали е по-лесен като физическо натоварване.

Що се отнася до пътеката със странно име „Водолаза“, която е основна цел и елемент в този маршрут, припомням набързо, че тя е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Името ѝ идва от няколкото характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно. Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии, при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти, но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.

Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава трудно ще намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.

Якоруда – пътека „Водолаза“ (вариант 1)

Written by

„Водолаза“ е доста странно име за пътека, особено когато е на място, заобиколено само от високи планини – Рила, Пирин и Родопите. Затова ще започна с неговото обяснение. То включва и факта, че пътеката е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Като казвам „създадена“, имам предвид буквално, защото оригиналната пътека по този склон представлява (и в момента) един прав занемарен дърварски улей, пълен с клони, листа и какво ли не и напълно неподходящ за каране. Та за името говорехме…то е измислено от основните създатели на пътеката и отразява няколко характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно, а денивелацията се губи рязко като при скок във вода.

Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии – гората е рядка и при направата ѝ теренът е използван максимално ефективно, като при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти. Но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.

А сега да кажа нещо и за изкачването… Има различни варианти, по които можете да достигнете до началото на „Водолаза“. Представеният тук е най-краткия и най-стръмен. Ама наистина стръмен! Толкова, че дори хора с е-байкове ще срещнат на места предизвикателство – не толкова заради недостиг на мощност от мотора, колкото заради необходимостта и от добра техника на каране при такъв наклон. На почти всеки с „био“ байк ще му се наложи да бута на някои места, освен ако не е много силен и много амбициран.

Както става ясно, тук минусът е стръмното изкачване. Плюсовете обаче са, че това е най-бързият и директен начин да стигнете до пътеката, при това пътят се ползва редовно и въпреки бруталния наклон като цяло е в добро състояние. Освен това след дъжд и изобщо в преходните сезони, тук може да очаквате най-бързо изсъхване и най-малко кал.

Заради споменатите характеристики на почвата, южното изложение и не толкова голямата надморска височина, маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно. През лятото е добре да атакувате баира сутрин по хлад, след което може да навестите и градския минерален басейн – не случайно началната точка е поставена именно при него. В съседство е и общинската минерална баня. Така ще може да продължите „водолазната“ тенденция и след края на карането.

(Ако предпочитате, може да започнете карането и от центъра на Якоруда, като има поне два варианта да стигнете до банята и басейна – единият е по главното шосе и след края на града се отбивате вдясно; другият вариант е по главната улица „Цар Борис 3“ в югозападна посока и след напускане на града, при включването в главния път, търсете от другата му страна мост над р. Места, по който ще излезете при банята.)

Обиколка на югоизток от Трещеник (през Кьорови колиби и Юрчени колиби)

Written by

Това е един кратък панорамен маршрут в околностите на курорта Трещеник над Якоруда, който преминава предимно по разнообразни черни пътища през няколко махали и, с изключение на един кратък, но доста стръмен участък, е сравнително лек като терени, т.е. подходящ е за по-широк кръг любители на планинското колоездене, стига да не са съвсем начинаещи.

Маршрутът има една съществена особеност и тя е, че в зависимост от сезона, времето от деня и предпочитанията ви, можете да го започнете или от началната точка в GPS следата (според картата BG Mountains това е местност с име Цървула), или от паркинга в курорта Трещеник. Вторият вариант по принцип звучи по-логично, но ако започнете от Трещеник, първо ще карате предимно надолу, а след това ще трябва да се изкачите обратно до курорта по асфалтовия път към него, който е с приличен наклон и не е за подценяване. Затова този вариант би бил подходящ или за хора с е-байкове, или за случаи, в които искате да започнете карането следобед и да използвате все още топлите часове за спускането, а след това в по-хладните часове преди настъпването на вечерта да се изкачите към курорта. В останалите случаи, т.е. ако започнете карането преди обяд или по пладне, както и ако предпочитате първо да се изкачите (със свежи сили), а след това да се спуснете, най-добре е да следвате GPS следата, в която началната точка е около средата на асфалтовия път Якоруда – Трещеник, точно в една права отсечка, която идва след като наберете основната височина с няколко серпентини. В споменатата местност Цървула от асфалта се отбива един черен път (по него завършва спускането) и при тази отбивка може да се намери място край шосето за един или повече автомобили, за жалост обаче без сянка, защото е открито.

Започвайки карането от тези обширни поляни, първо ви очакват няколко километра изкачване по асфалта – на места стръмно, но пък предимно в гора. След достигането на курорта Трещеник и едноименната хижа се изкачваме още малко и след това започва дълго спускане, прекъсвано тук-там от кратки изкачвания. Преминава се през поне две махали (Кьорови колиби и Юрчени колиби), през две обли и гористи връхчета (Кауша и Грашкина могила) и на много места можете да поспрете и да съзерцавате както високите върхове на Рила, така и долината на р. Места (в посока Якоруда) и Родопите отвъд нея.

Трещеник – Семково (под Сухото езеро)

Written by

Между курортите Трещеник и Семково със сигурност могат да се измислят и други маршрути за планинско колоездене, но този категорично е най-добрият във всяко отношение – предлага страхотни гледки, вълнуващо и предизвикателно спускане, поносими изкачвания и достатъчно сянка във втората част от карането, когато се очаква да е станало по-топло. Впрочем като се има предвид, че маршрутът е разположен изцяло над 1600 м н.в., по него винаги може да разчитате на прохлада и по-ниски температури, което го прави особено подходящ за каране през лятото. Затова пък през пролетта ще трябва да изчакате снегът да се разтопи поне до ниво 2000 м, т.е. най-добре е да го карате чак от юни нататък.

Като физическо натоварване карането не е особено трудно, поне за хора със средна или добра физическа подготовка. Натрупването на положителна денивелация е разделено в 2-3 изкачвания – едното е в началото на маршрута, другото е след средата, а третото е в края. Техническата трудност обаче е висока, защото пътеката, която започва под Сухото езеро и се спуска към Семково, определено изисква добри умения. Все пак може да се каже, че най-трудна е последната част от нея – става дума за няколкостотин метра, в които пътеката е стръмен улей с доста камъни в него; има и странична линия, по-лека като терен, но не винаги е лесно човек да задържи нея.

Важно е да уточня, че пътеката попада в рамките на Национален парк „Рила“ и, доколкото успях да разбера, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на нормите за управление на тази защитена територия, преминаването по нея е възможно за групи до 5 човека след предварително съгласуване с Дирекцията на Националния парк.

Маршрутът започва от центъра на курорта Трещеник, където между двете хижи („старата“, която е по-скоро хотел, но през 2024 г. не работеше, и „новата“, която беше отворена) има паркинг. В първите 3-4 км се изкачваме по хубав асфалтов път до м. Нехтеница, където от една чешма с мощна струя се излива леденостудена рилска вода – може би най-вкусната, която може да намерите. Целият район (чак до яз. Белмекен) е част от голям водосборен басейн и ще го разберете щом поемете по черния път в посока Сухото езеро – той е „равен“ (т.е. следва почти една и съща надморска височина с леки изкачвания и спускания) и на много места по него има бентове, водохващания и други хидросъоръжения, заради които всъщност и изграден и е поддържан в добро състояние. Малко след Нехтеница има и една отбивка до м. Мочура край Баненска река – ще достигнете до красиво езерце с кът за почивка на брега, където да отдъхнете, съзерцавайки извисяващите се над вас върхове – Сухата вапа, Налбант и др. За пътеката вече говорих достатъчно, а хижа „Семково“, която е следващата важна точка по маршрута, също е на много приятно и красиво място (има дори езеро и патици в него!), така че желанието за почивка идва от само себе си. Връщането към Трещеник е почти изцяло по черни пътища, като в първите няколко километра предимно се спускаме, след това се изкачваме (на места стръмно), после караме малко „родопско равно“, макар че сме в Рила, и за финал се изкачваме още 1-2 км по асфалт.

Кокаляне – Кокалянски манастир

Written by

Не много дълъг, но достатъчно натоварващ веломаршрут за планинско колоездене, включващ една от най-хубавите пътеки в околностите на София (от Кокалянския манастир до Дяволския мост) и гарниран с чудесни гледки към Витоша.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост е истинска класика! Завои, камъни, бързи участъци, тесни секции с дере от едната страна, всичко има в тази пътека! И макар формално техническата трудност на маршрута да е висока, на практика по-голямата част от пътеката е със средна трудност и само на няколко места я надвишава. Да, има ги тези трудни и технични секции, но със сигурност спускането е по-лесно от повечето популярни витошки пътеки – „Хотелската“, „Кривата“, пътеките над Бояна.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост не е единствената включена в маршрута. Има още една кратка пътека между Кокаляне и моста, която в тази посока е с наклон предимно надолу и е чудесна загрявка за това, което ви очаква по-късно. Изкачването покрай р. Ведена в първата си част също е по пътека. Изобщо, пътеки не липсват!

Макар че дължината на маршрута не е голяма, изкачванията на места са доста стръмни и ако не сте с е-байк, със сигурност ще се наложи тук-там да побутате. С е-байк може да се каже, че маршрутът е 99% караем, стига да имате и добра техника на каране. Във всеки случай сумарното изкачване е достатъчно, за да ви натовари прилично, без да ви преумори.

На две места се преминава през р. Ведена. Има изградени бродове, но през пролетта водата обикновено е достатъчно дълбока, за да си намокрите краката. Ако това ви притеснява, може да свалите обувките си и да преджапате боси (за мен лично това е доста досадно „упражнение“) или да изчакате лятото/есента.

Като стана дума за сезони, идеалните за каране по маршрута са пролетта и есента – тогава хем е най-красиво, хем е прохладно. През лятото също става, но е желателно да тръгнете по-рано сутринта и да приключите преди жегите. През повечето време по маршрута има сянка, но на билото е открито.

Кокалянският манастир е една от популярните туристически забележителности край София, така че в почивни дни по пътеката може да срещнете и повечко туристи – карайте с повишено внимание!

Началната точка е големият паркинг в южния край на яз. Панчарево. Наоколо има и други паркинги, ако на него случайно няма свободни места.

Глогово – Куката

Written by

Интересен и панорамен маршрут за планинско колоездене над с. Глогово в Тетевенския Балкан, подходящ за любителите на най-трудни и технични терени, наричани обикновено с врачанския жаргонен термин БОЧ. „Куката“ е името на една панорамната площадка, изградена в скалния венец над селото, която бързо се превърна в една от основните туристически атракции в Тетевенския Балкан.

ВАЖНО! Ако разгледате картата, ще видите, че на нея са нанесени поне две „преки“ пътеки с туристическа маркировка между Куката и пътеката, по която минава маршрутът. Едната от тях (с жълт цвят) е напълно неподходяща за преминаване с велосипед. Другата (със син цвят) в по-голямата си част може да се кара, но има няколко секции, които са изключително трудни и технични и не е сигурно дали някой ще може да мине по тях. Ние нарочно потърсихме и намерихме една по-обходна пътека, която пак е камениста и трудна, но осигурява по-приятно и дълго каране, подсичайки склона, преди да се слее със синята маркировка точно при най-трудната секция. Така че за някой заклет любител на БОЧ-а „синята пътека“ също може да е интересна, но публикуваният тук обходен вариант като цяло е по-добър и приятен.

Изкачването е по черен път, който дори в края на зимата се оказа проходим и не прекалено кален. Част от него обслужва някои махали на селото и е с каменна и чакълеста настилка. В по-високите части пътят е почвен и със сигурност след дъжд е лепкав и хлъзгав, така че след обилни валежи не е препоръчително да карате по маршрута, но ако е имало 1-2 сухи и слънчеви дни, това обикновено е достатъчно за почвите в района да изсъхнат. Въпреки малката дължина на маршрута, наклонът нагоре е солиден и няма да се чувствате като на разходка. А пък спускането ще ви натовари още повече, така че това каране за повечето хора ще е напълно достатъчно за деня. Идеалните сезони да пробвате маршрута са пролетта и есента – не само, че тогава районът е най-красив, но и температурите са поносими. През лятото очаквайте да е горещо, макар че нагоре се кара предимно в гора, а пък по билото на рида често е ветровито, и това прави нещата по-поносими.

Панорамната площадка с изградените към нея навес, пейки и маси е идеално място за почивка, така че носете си някаква храна, за да ѝ се насладите там. Никъде по маршрута не видях чешми, така че вземете си достатъчно вода.

Началото е от площада в с. Глогово, където обикновено се намират и места за паркиране.

Черноморец – Бакърлъка

Written by

Преди време Юрий Васенда изпрати един „морски“ маршрут в близост до Бургас и Созопол с изкачване на вр. Бакърлъка в едноименния рид на Странджа, известен още като Медни рид. Началото на този маршрут е в курорта Черноморец, минава се през Равадиново и се изкачва Бакърлъка от юг.

Сега добавяме и втори маршрут, отново описан от него, който е с малко по-различен заход към рида – вместо откъм Равадиново, тук се минава от северната страна – през минно селище Росен и оттам по асфалтови пътища на юг, където се включвате в пътя откъм Равадиново и нататък двата маршрута съвпадат.

Общите характеристики на двата маршрута също са сходни, като този е малко по-кратък и с малко повече черни пътища. На практика той е просто още един, различен вариант да стигнете до върха с хубавата панорама към Бургаския залив и до приятната пътека от него надолу.

Маршрутът вероятно става за каране от пролетта чак до есента, но най-вероятно е човек да го пробва през лятото, докато е на почивка някъде в района на Бургас и Созопол.

Началото е при централния плаж на курорта Черноморец.

Полена – Крупник – Сушица

Written by

Това е един чудесен веломаршрут за планинско колоездене по границата между планините Малешевска и Влахина, който ще се хареса на любителите на по-дивите и натурални пътеки и терени. Освен тях, карането включва и задължителните за района панорами към Пирин.

Маршрутът не е много дълъг и натоварващ, но е достатъчен да уплътни хубаво няколко часа от деня; пътеките в него са проходими, но също така са и доста диви – на места ще ви закачат клонки, на други ще трябва да карате по-бавно, за да видите продължението или за да не ви изненада нещо под шумата. Спусканията не са от най-трудните, но в никакъв случай не са и лесни – има доста участъци, които изискват сериозни умения и добър контрол. Редуването на три изкачвания и спускания е приятно, макар че изисква малко повече опаковане и разопаковане от гледна точка на защитна екипировка. А със сигурност едно от най-големите достойнства на карането в този район са цветните и контрастни панорами, особено през пролетта, когато Пирин се белее, а всичко друго наоколо зеленее и пъстрее.

Началото на маршрута е от площада при бившето старо училище в с. Полена – сградата вече е разрушена, но мястото е удобно за паркиране. Може да се каже, а се вижда и от картата, че през цялото време маршрутът се върти около тази точка, така че по всяко време можете и да го съкратите, ако се наложи.

Полена – Сушица 3

Written by

Ако гледаме хронологично, този маршрут би трябвало да е първи в номерацията, защото другите два („Полена – Сушица“ и „Полена – Сушица 2“) са описвани доста след като вече бяхме намерили и карали основната пътека между Сушица и Полена, която е главен акцент и на настоящия маршрут. До момента обаче тя винаги е била част от малко по-дълги карания, а сега дойде времето да обособя този кратък маршрут, който лесно може да комбинирате с много други подобни (кратки или по-дълги) карания в района.

Макар че се спуска по северен склон, пътеката е песъчливо-камениста и няма проблем да я карате дори и след дъжд, а също така и през зимата. Идеалните сезони за района са пролетта и есента.

Изкачването е по асфалт, плавно и продължително, като на места се разкриват страхотни гледки към Пирин. Последните няколкостотин метра са по стръмен черен път, където може да се наложи да бутате на места.

Спускането, както стана ясно, е с типичната за района висока степен на трудност. Всъщност половината от пътеката е по-скоро лека като наклон и терен, но тези секции се редуват с някои доста стръмни и технични участъци с шума и нестабилни камъни, които изискват добра техника и контрол.

Маршрутът е доста лесен от гледна точка на навигация. В общия случай човек може да се справи дори без GPS, стига да не се притеснява от това, че на доста места пътеката се разделя на няколко ръкава, които после отново се събират. Това е типично за овчарските пътеки, но дори да кривнете и да откриете някоя съвсем нова линия надолу, няма къде другаде да излезете, освен в Полена.

Началото на маршрута е от площада при бившето старо училище в с. Полена – сградата вече е разрушена, но мястото е удобно за паркиране.

Връх Бобошевски Руен

Written by

Обиколката до вр. Бобошевски Руен предлага панорамно изкачване с множество гледки към планините Рила, Осогово и Влахина, както и поречието на р. Струма. Почвата в района е много песъчливо-скалиста и съответно е достъпна и в по-мокро време. По време на изкачването се преминава през 3 чешми, 2 хижи и един манастир. Маршрутът е описан и изпратен от Борис Първанов, а видео от карането, което дава доста добра представа за терените и гледките, може да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=8exmpmImoWs.

Маршрутът започва от с. Мурсалево и се движи в посока гр. Бобошево, пресичайки р. Струма. При навлизането в града, малко след една хубава чешма, се поема вляво през квартала. Пресича се мотопистата и се поема по стар асфалтов път, който предлага множество гледки към Рила и долината на р. Струма и ще ви отведе до Бобошевския манастир „Свети Димитър“, непосредствено преди който са и хижа „Пионер“ и хижа „Яна“. Там се намира и последната чешма по маршрута. Продължавате по черен път още 1,3 км и и рязко завивате (важна точка!) нагоре по полупът, полупътека към върха. Наклонът става сериозен на места и въртенето е предизвикателство и за най-големите майстори. Следва билен път с много хубави гледки почти на 360 градуса. След като се насладите на бижуто на Влахина планина, а именно вр. Бобошевски Руен (1134 м н.в.), се връщате назад по пътя до „важната“ точка, като този път завивате надясно и следвате хубав път по хребета, който ще ви спусне малко преди началото на гр. Бобошево. Оттам завивате надясно по асфалтовия път и се прибирате към началната точка, където в центъра на с. Мурсалево ви очаква голяма и разнообразна „СКАРА“!