През ранната пролет на 2008 г. сдружение “Байкария” организира едно двудневно обучение край една скрита хижа, именуваща се “Люляк”, в рамките на което участниците бяха запознати на теория и на практика с проучването и маркирането на маршрути за планинско колоездене. В единия от дните действието се развиваше в района между селата Дреново, Искрец, Свидня и Чибаовци – получи се едно много запомнящо се за всички каране с елементи на храсталясване, намокряне и замръкване, което определено не е най-подходящото за създаване на маршрут. Част от него обаче ме накара да се върна с дружина в с. Чибаовци още след месец – става дума за стария път между селата Чибаовци и Свидня, който през повечето време е хоризонтален, с леки изкачвания и спускания, много живописен и успокояващ, особено през пролетта и есента, когато цветовете са ярки, а температурите твърде приятни. Разбира се, този път трябваше да бъде свързан с други отсечки, за да се получи хубав кръгов маршрут. Благодарение на топографските карти и личните впечатления от района, добити предходния месец, тези допълнителни секции бяха набелязани и описани лесно – резултатът е един дълъг, приятен, интересен и лек като терен маршрут, който е подходящ за много широк кръг хора.

Важно! GPS следата е записвана със стар уред и не е достатъчно прецизна. След Чибаовци, като се влезе в гората, на едно място тракът е права черта между дърветата. Като цяло там трябва да се следва основния път, който подсича склона, а при равнозначни разклони да се държи ляво.

Това е един много забавен маршрут, който крие и някои допълнителни възможности – включително и тази да го започнете от избрана от вас изходна точка – центъра на с. Локорско или паркинга пред Кремиковския манастир. В първия случай започвате с изкачване и завършвате със спускане, за което имате две опции. Във втория и в началото, и в края ще имате изкачване, но точно по този начин бе направен първоначално маршрута, така че за някого може това да се окаже по-удобният вариант.  Тук е представен първият вариант, като спускането е по кратката пътека над Локорско, край която са изградени и множество скокове.

Поредният веломаршрут в района на Сеславци като физическа трудност попада точно между “Сеславци” и “Сеславци 2”. Ако сте ги карали, ще знаете и какво горе-долу да очаквате като терен, тъй като това каране се припокрива с другите две в много участъци. Даже може да го определим като съкратен вариант на “Сеславци 2” и подобрен от гл.т. на спускането, тъй като напоследък се появи една нова моторджийска пътечка, която е включена в третото “издание”.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Това е един маршрут, който ще ви запознае с някои от основните пътеки в северозападната част на Витоша, които, между другото, са и много приятни за каране.

Идеята се роди от статията за Банско на Л. Ботушаров, писана през 2004 г. И аз като автора стигах няколко пъти до мястото, където пътят свършваше, докато един ден го открих! Продължението на маршрута минаваше през стръмна изровена пътека в коритото на сухо дере. Помогнаха ми следите, оставени от моторджии, минали скоро преди мен. Това беше „липсващото звено”.  Нататък оставаше да се намери подходящото продължение, а то се оказа фантастично трасе за спускане по черен път, водещ до асфалта Добринище – х. “Гоце Делчев”. Но историята не свършва дотук. Исках да намеря връщане в Банско, различно от асфалта. Този път ми помогна случайна среща с шофьор на „Нива”, който ми каза: „Карай след мен по една тайна пътека, но няма да я казваш на никого”. Една година пазих мълчание и мисля, че е време да споделя. Така се получи и последната отсечка, която да завърши маршрута.

Както личи от заглавието, това е един слънчев, топъл маршрут в пограничната планина Огражден. Направо пари! Шегата настрана, но името не е избрано случайно, нито пък само за благозвучие. Още в средата на месец май температурата по тези места по пладне достига над 30 градуса, така че не ми се мисли какво ли ще е в разгара на лятото. Склонът е южен, растителността не е от най-обилните, така че не разчитайте да карате под сянката на дърветата. Най-подходящият период за това каране вероятно е през март-април и октомври-ноември, през май и септември все още е възможно да оцелеете, но през летните месеци (юни-август), ако все пак решите да го пробвате, ви съветвам да тръгнете рано сутринта (към 7-8 ч), за да може още преди обяд да сте приключили. Иначе не виждам какво ще ви спаси от палещите лъчи на слънцето. 

Още един приятен маршрут край Мелник, удължен вариант на един друг от маршрутите на МТБ-БГ. Кара се основно по асфалт и черни пътища, но в края има малко бутане по пътека нагоре и после спускане пак по пътека към Мелник – тази част от маршрута ще е трудна за начинаещи, имайте го предвид!

Един приятен маршрут по асфалт и черни пътища в околностите на Мелник и Рожен, който е подходящ за каране почти целогодишно (през лятото обаче се опитайте да избегнете най-горещите часове!) и ще ви позволи да огледате от много страни уникалната природа в този регион.

Един кратък маршрут над с. Кътина, описан от Явор Стоянов. Кара се предимно по черни пътища, но не от най-лесните и в никакъв случай не са скучни. Минава се и покрай Кътинските пирамиди.

Не го бъркайте с маршрута на състезанието в Белоградчик – името е сходно, но каранията са съвсем различни.