Един много приятен ХС излет в близост до София. Ако карате по-бавничко и на по-къси дистанции, този маршрут може спокойно да изпълни деня ви и да ви натовари добре, но без да ви изтощи. Причината е, че денивелацията се трупа плавно, повечето от изкачванията са с лек или среден наклон. Разбира се, не липсват и някои върли участъци, най-дългият такъв е между Горна Диканя и Боснек – там на места оставането върху велосипеда си е предизвикателство. Ако сте колоездач с добра физическа подготовка, от данните за маршрута лесно ще прецените колко време би ви отнел, имайки предвид, че навсякъде се кара по черни пътища (и малко асфалт).

Зад това нежно и романтично заглавие се крият поредица от ХС маршрутчета извън дъгата на Околовръстното шосе на север от София. Това са маршрути както в полето между селата Локорско, Войнеговци, Подгумер, и кв. Гниляне на гр. Нови Искър, така и из Софийска планина в карето между Гниляне, Реброво, Бакьово, Локорско. В района има както много леки ХС маршрути за начинаещи, така и почти FR изпълнения. Могат да се заформят кратки карания от по 15 км, които с лекота да прераснат в над 100 км преходчета. Селата в подножието на планината са на надморска височина от 510м за Гниляне до 590м за с. Войняговци. Най–високите върхове от запад на изток са Гола Глава (1102м), Дебели Дял (1130м) и Драгоната (1111м). При прекосяване на планината от юг на север може да се слезе на пътя свързващ с.Реброво със с.Бакьово и от там да се приберете през Искърското дефиле. Най-голямото предимство на района е липсата на кал. Почти веднага след стопяване на снеговете или след валежи по тези места може да се кара. Недостатък е липсата на питейна вода.

В скалите над Гара Лакатник има популярни обекти за пещерняците и катерачите, но се оказа, че има и много технични пътеки, които не бива да останат незнайни за любителите на трудни терени. Затова и настоящият маршрут е насочен към една точно определена група колоездачи, които биха намерили не само смисъл да “бият” 120км път за 12км каране, но и известно опиянение от това кратко кръгче сред скалите. 

Този маршрут в района на Искърското дефиле има няколко особености. Едната е, че е подходящ за пролетни и есенни карания – не само защото включва доста асфалт, но и заради каменистия тип на почвите в района, което им помага да не задържат дълго водата. Разбира се, не ви агитирам да го пробвате след няколко дни проливен дъжд, но в общия случай не би трябвало да срещнете проблеми с много разкаляни участъци. 

Друга особеност е, че маршрутът ще се хареса на любителите на “селския туризъм”, особено на тези, които обичат да минават покрай изоставени ТКЗС-та, полусрутени колиби на по 100 години, отдалечени и почти обезлюдени махали, купи сено и тор, настървени овчарски кучета и всякакви такива неща, хвърлящи мост от отминалите времена към модерното ни настояще. В този район ще попаднете на места, където времето може и да не е съвсем спряло, но със сигурност тече с няколко десетилетия “закъснение”. 

Пътеката от х. „Пейова бука“ до с. Пасарел е една от най-приятните и игриви пътеки в близост до София и мога само да съжалявам, че не е по-дълга! Мога да се ядосвам и затова, че превърнаха един от най-хубавите й участъци в черен път за извозване на дървен материал, но за щастие по-голямата част си остава запазена, макар че мотористите също понякога я надушват и я поизравят.

Формално погледнато, маршрутът има и изкачване, и спускане, т.е. прилича на крос-кънтри, но най-вероятно ще се хареса предимно на хората, обичащи дългите спускания, каранията в диви и отдалечени местности, както и високопланинските терени. И макар профилът да показва явен превес на спусканията, в действителност маршрутът е доста натоварващ във физическо отношение, защото тук реално е описана само половината от него. Защо ли? Защото имате избор да го продължите според желанията и възможностите си. Крайната точка е пред ханче “Брезите” над Железница, откъдето имате поне три варианта за прибиране към София. 

Чудесен крос-кънтри маршрут! Това е най-краткото и ясно описание, което мога да дам за излет, включващ две изкачвания (по-леко в началото и по-трудно в средата), две спускания (по-лесно в средата и по-технично, но не много трудно в края), каране в красивата долина на р.Елешница, няколко преминавания през реката (на места самият черен път върви през нея), както и каране по едно от билата на Стара планина. Звучи интересно, нали?

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Ако трябва да съм максимално прецизен, маршрутът свързва следните точки: гара Бов – село Бов – село Лакатник – хижа Тръстеная – най-горната махала на с.Бов – Вазовата къща – гара Бов. Някои ще го нарекат разнообразен, други балансиран… факт е, че в него има от всичко, но без да е в такова количество, че да дойде в повече.

Ако търсите леко и кратко каране след работа или нещо ненатоварващо за уикенда, което да е близо до София, разгледайте внимателно този маршрут или, още по-добре, направо го пробвайте! Ако желаете, можете да заведете даже и някой “новопосветен” в планинското колоездене, доколкото изкачването и спускането са сравнително леки.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.