Това е един изключително приятен маршрут в Лозенска планина, кратък и ненатоварващ, който предлага по малко от всичко и за всеки. Изкачването е изцяло по черни пътища, в по-голямата си част с нормален наклон и само няколко по-стръмни участъка. Спускането е по страхотна пътека и след това по бърз черен път. Настилката почти навсякъде е почвено-чакълеста. На практика маршрутът представлява обиколка на вр. Половрак, един от най-високите върхове на Лозенска планина. Макар че достигането до самия връх не е описано, можете лесно да го направите, макар че там няма нещо много забележително – все пак се открива хубава гледка и има маси и пейки за почивка. Ако решите да се отклоните (при 6,93 км наляво, вместо надясно), не забравяйте да свалите километражите или да се соъбразите с променените разстояния вследствие на това. По време на спускането се минава порай Лозенския манастир. Карането е идеално както за напреднали колоездачи, желаещи нещо лекичко, така и за новаци, за които това би било едно добро начало…
Железница – Дяволския мост 3
Районът между Железница, Кокалянския манастир и Дяволския мост (на Самоковското шосе) е един от най-хубавите за каране край София. Всеки който е карал по някоя от тамошните пътеки, се е връщал не един и два пъти за още. Причините за привлекателността на тези маршрути съм ги казвал и преди: близост до София, неголямо натоварване, повече спускане отколкото изкачване, разнообразни терени, които предлагат тръпка както за новаците, така и за по-опитните.
И при този маршрут, както при другите два, началната и крайна точка са различни, като Жлезница е доста по-високо от Дяволския мост. Затова или трябва да си подсигурите някаква логистика (транспорт), или да включите маршрута в по-дълго каране с придвижване на самоход.
Къде е Ловната хижа?
Половината от този маршрут съвпада напълно с маршрута “Германския манастир”, което ще рече, че макар и продължително, изкачването не е никак тежко, защото 500-те метра са разпределени върху повече от 9 км, при това половината от тях са по асфалт и бетонов път. Спускането е дълго и сравнително лесно, изцяло по черни пътища. Все пак винаги ще трябва да очаквате изненади, тъй като въпросните пътища се използват рядко и предимно от ловци и др. такива, поради което на места са изровени и с дълбоки коловози, възможно е тук-там страничната растителност да се е разпростряла малко повече и т.н. Освен това често се срещат дълги, прави и бързи участъци, последвани от доста резки завои, понякога на 180 градуса, затова намалявайте ефективно.
А иначе Ловната хижа си я има, но тогава не успяхме да я видим.
Германския манастир
Това е един много приятен маршрут за крос-кънтри край София, в Лозенска планина, който прави своеобразна обиколка около Германския манастир, като два пъти се минава и през самия него. (Дворът на манастира е чудесно място за почивка с пейки, разположени под шарената сянка на хубава лозница и чешма със студена вода). Макар и продължително, изкачването е едно от най-леките с такава денивелация, които знам, защото 500-те метра са разпределени върху повече от 9км., при това половината от тях са по асфалт и бетонов път. Останалата част от карането е изцяло по черни пътища. След като приключите с изкачването, първо ви очаква забавен черен път през широколистна гора, покрит с шума и на места прорязан от коловози, които да проверят уменията ви за излизане от изненадващи ситуации. Следва изровена чакълеста отсечка, която е коварна и опасна, но за щастие не е много дълга. После пътят отново става бърз и весел и ви отвежда за втори път до манастира (първият път стигате дотам по асфалта). Отттам се изкачвате малко, за да си удължите спускането по черни пътища – тези, които следват са предимно бързи и гладки.
Велинград – Цепина – Жълтата скала – гара Цепина – Велинград
Велинград – вр.Стража – вр.Калето – вр.Врани камък – с.Драгиново – Велинград
Приятен и не много дълъг маршрут в околностите на Велинград.
Велинград – Пейова поляна – х.Кладова – вр.Арапчал – Локвата – Велинград
Пътеката от м. Локвата до Велинград е една от най-добрите в България, а този маршрут е един от вариантите да карате по нея.
Велинград – Качаков Чарк – Пашино Бърдо – Цигов Чарк – Велинград
Дълъг, живописен маршрут в района около Велинград, Ракитово и Цигов чарк.
Велинград – п.Лепеница – Ремово – Блатца – Брези – Велинград
Този маршрут ще ви отведе южно от Велинград, в подножието на вр.Сютка – втори по височина в Родопите. Движейки се по долината на р.Лепеница, ще имате възможността да се докоснете до подземните красоти на пещерата Лепеница, след което отново да се почуствате свободни сред просторите на високопланинските пасища в местностите Ремово и Брези. Връщането до Велинград може да стане по 2 начина, като при всеки от тях ще можете да се насладите на едно добро спускане с планинско колело.
Железница – Дяволския мост 2
От Железница до Дяволския мост (който се намира на шосето за Самоков, близо до с.Кокаляне и ез. Панчарево) има няколко възможни варианта на преминаване, кой от кой по-привлекателни и, бих казал, предизвикателни. Хубостта им идва от няколко неща: колкото и да е изкачването, спускането винаги е повече, защото Дяволският мост е с около 400м по-ниско от Железница; съществена част от спускането е по пътеките около Кокалянския манастир, които са наистина забележителни. Можете да изберете по-лек или по-труден като терен вариант и винаги да останете доволни. Този вариант е от по-трудните.
Характерна особеност е, че маршрутът не е кръгов и началната точка е по-високо от крайната. Това означава, че трябва да се погрижите за логистиката или да включите маршрута в по-дълго каране с изкачване на самоход от София или от Кокаляне.