Това каране доста се различава от първия маршрут над Крупник. Всъщност веднага ще призная, че настоящият никак не се получи идеален, тъй като заради търсенето на една предполагаема пътека се озовахме за кратко сред бодливи храсти и стръмни дърварски пътища – преживяване, което за много хора би било излишно. А може би не?

Със сигурност една от характеристиките на този маршрут е, че е малко приключенски. Макар и съвсем леко, той навлиза в пущинака и ако се чувствате комфортно на такива места, няма да се уплашите от подобна лека форма на храсталясване. Друг е въпросът дали има смисъл от упражнението, затова в пълното описание има и алтернативна следа през вр. Смолни връх до вр. Машин преслап, която е препоръчителна за хората, които предпочитат по-чисто каране, без бутане и носене през шубраци и стръмни горски склонове.

В последните години за любителите на технични пътеки определено стана модерно да посещават с. Крупник още с пукването на пролетта или с настъпването на късната есен. Десетки са хората, които вече са оставили отпечатъци от грайфери по крупнишките пътеки, но това не е нищо, защото пътеките там сякаш са безброй, въпреки че говорим само за едно малко парче от Малешевската планина.
Настоящият маршрут е един от най-популярните и често изполвани, защото включва т.нар. „обиколна“ пътека – тя минава над Кресненското дефиле и е колкото панорамна, толкова и трудна – както физически, така и технически. С дължина 9 км, тя предлага от всичко по много.

В оригиналното описание в МТБ-БГ това е един от двата варианта на приятен целодневен маршрут в един много красив и уютен район на Стара планина, недалеч от София. Условно е наречен „пролетен/есенен вариант“, защото включва повече асфалт и по този начин избягва някои кални и усойни пътища, макар че по билото можете да се натъкнете на кал и коловози дори и през лятото. Кара се само по асфалт и черни пътища, но това не го прави скучен – даже може да се каже, че спускането от вр. Джуренец е доста разнообразно и забавно – на места скоростно, на други по-стръмно или технично.

В оригиналното описание в МТБ-БГ това е един от двата варианта на приятен целодневен маршрут в един много красив и уютен район на Стара планина, недалеч от София. Условно е наречен „летен вариант“, защото е по-сенчест, даже бих казал усоен на места, поради което през пролетта и есента може да е по-кален. Кара се само по черни пътища, но това не го прави скучен – дажеможе да се каже, че спускането от вр. Джуренец е доста разнообразно и забавно.

През пролетта и есента по-ниските планини, особено разположените на юг, каквато е Странджа, стават особено привлекателни. Този многодневен маршрут ни бе изпратен Митко Попов. Както повечето маршрути в Странджа, този също е лесен от гл.т. на терен – кара се само по асфалтови и черни пътища, свързващи множество малки села и виещи се през хълмистия пейзаж около тях. Ето и кратко описание от автора:
Представям ви един маршрут в относително рядко посещаваната югоизточна България, Странджа. Той започва от Ямбол и приключва в Бургас с обща дължина около 160 км. (или Tour de Fuck`ya по името на едно от селата). Ние ги минахме за три дни с доста бавно темпо. Дава възможност за опознаване на един отдалечен от големите градове край на България, част от който се намира в граничната зона, поради което до преди 20-тина години е бил трудно достъпен.

Това е един от най-популярните маршрути по лек терен, публикувани в МТБ-БГ. Много хора го пробваха през годините и май никой не е останал разочарован. Навигацията по маршрута е доста лесна – почти няма къде да се объркате. Кара се само по черни пътища и това само по себе си прави маршрута лесен и в техническо отношение, но като се добави уточнението, че повечето от тези пътища се ползват редовно и са равни и добре утъпкани, той става още по-подходящ за всеки, който по някаква причина търси по-леки терени за каране. На практика има не повече от 300-400 м сумарно, които да са по-трудни като настилка – най-вече в самото начало на спускането. За по-напредналите маршрутът също няма да е скучен – освен досег с много красиви кътчета, той предлага вълнуващо скоростно спускане по черните пътища и представлява възможност за бързо и кратко каране не много далеч от София.

Това е един чудесен и разнообразен пролетно-есенен маршрут в района на с. Лакатник (Искърското дефиле), който обаче се отличава с голяма сложност в навигацията при спускането. Дори когато го карах за трети път, пак имаше моменти, в които се чудех кои са правилните пътища или пътеки, тъй като повечето от тях не се ползват често и си приличат като храстите в гората, между които се провират. Въпреки това има и добра новина – дори да объркате пътя, неминуемо ще излезете някъде в Искърския пролом, близо до Гара Лакатник, откъдето започва карането, така че най-лошото, което може да ви се случи, е леко “храсталясване” и упражнения по ориентиране.

Класическия маршрут над с. Желява е един от най-популярните за каране в периода от есента до пролетта, включителнои през зимата. Това е така, защото пътеката, по която е спускането, е покрита предимно със ситни камъчета тип люспи и водата от дъждовете и снеговата буквално попива през горния слой. Освен това изложението е южно и склонът изсъхва доста бързо. Е, при изкачването има места, където калта се задържа, но все пак голяма част от него е по асфалт. Маршрутът може да се кара и през лятото, разбира се, но тогава е добре да изберете по-хладните сутрешни часове или пък тези преди залез слънце.

Изкачването е сравнително стръмно, макар че има и по-равни участъци, че даже и кратки спускания. Половината от него, до м. Мерова поляна, е по асфалт. Нагоре се кара по черен път. Много е важно да не пропуснете началото на пътеката в т.11, защото тя се отклонява от един черен път на открит склон, по който се кара бързо.

Ако не искате да се изкачвате чак до билото или пък през зимата снежната покривка е по-ниско, може да „хванете“ пътеката и от средата – при паметника на ботевия четник Ангел Тодоров в края на асфалта (т.04 в GPS следата) има пътека наляво, която с кратко и много стръмно изкачване ви извежда към основната пътека за спускане (в т.12).

Ябланица е село, навряно дълбоко в долината на едноименната река, приток на Искъра, която се влива в него край с. Реброво, на север от София, в Искърския пролом. До това населено място води тесен асфалтов път, който се вие в продължение на 15-20 км и минава през селата Батулия и Бакьово. Приемете описаното тук каране като въвеждащо и представящо най-доброто в района,  като има и още доста маршрути в тази част на Стара планина.

Ако сте любители на техничните и разнообразни пътеки, има една такава над с. Очин дол, която вероятно ще искате да пробвате. Тя започва от хижа „Пършевица“, до която може да се достигне по няколко различни начина (най-лесно е откъм гр. Враца), но тук е представен вариантът от Гара Лакатник през с. Миланово с връщане по пътя Мездра – София отново до изходната точка. По този начин маршрутът става малко по-близък до София и с доста приятно изкачване по билото след Миланово. Дотам обаче ви очаква не много лек асфалтов път, който с десетина серпентини набира височина над р. Искър. След хижа „Пършевица“ също ще видите малко зор, тъй като пътеката се изкачва до самото било и на места бутането става наложително. След това обаче ви очаква дълго спускане с повече от 1000 м денивелация, което в никой случай не е подходящо за хора със слаби сърца и без афинитет към камъни и тесни пътеки. После по черен път достигате с. Очин дол, откъдето продължавате по приятна бърза пътека до пътя Мездра-София, където ще добавите още десетина километра по асфалт, за да се върнете до Гара Лакатник.