Това е удължен вариант на маршрута за начинаещи, включващ обиколка от Трън през с. Банкя и ждрелото на р. Ерма. За разлика от основния (по-къс и лесен) вариант, при настоящия спускането е по черен път, а не по асфалт. Това малко увеличава трудността, но карането все така е подходящо и за начинаещи или по-неуверени планински колоездачи.

Карането е доста разнообразно, защото включва и по някоя кратка пътека тук-там, наред с черните пътища, които са основен елемент. Освен това има и какво да се види покрай тях – една черква, два манастира, изоставен военен бункер, приятни панорами и изолирани махали – в общи линии има от всичко, което повечето планински колоездачи обичат.

Макар че през пролетта, когато записах GPS следата, кал не липсваше, тя е в поносими количества. Мисълта ми е, че не може да очаквате почти сух терен, както по някои южни склонове на Балкана, но и тук почвите са доста песъчливи и каменисти, така че да не се превръщат в блато след всеки дъжд. Все пак избягвайте маршрута след дни с обилни дъждове.

Моторджийската пътека е единствената по-трудна отсечка в маршрута, при това не цялата, а само втората ѝ половина. Заради това нивото на трудност е посочено като средно, макар че и начинаещи могат да минат по маршрута, като в долната част на пътеката може да изпитат трудности, но става дума за участък с дължина около 300 метра, т.е. напълно пренебрежим. Освен това пътеката може и да се пропусне, като се заобиколи по черен път, което е отбелязано и в описанието.

Каквото и да си говорим, районът около село Батулия си е особен. Много махалички, много пътища. Нагоре-надолу, рай за ХС. Има обаче и едни закътани пътечки, дето могат да доставят удоволствие и на търсещите по екстремно каране. Наред със серпентинестите бижута на района – Правовата и Самотворската пътеки, се оказва, че в гъсталаците се крие и още един тип пътечка – тясна, бърза, на места с изненадки. При това дълга почти 2 км и изсипваща се почти в центъра на село Батулия. Има си и една особеност, характерна за част от пътеките в района – няма начало! Тръгването отгоре по нея започва с стотина метра горски фрийрайд и “храстинг”. Това е причината, поради която е силно препоръчително ползването на ГПС за ориентация, макар че реално не е толкова трудно да бъде уцелена и без навигационни съоръжения. Както и  другите пътечки в района, така и тази е типично късно есенно-зимно или ранно-пролетно каране. Тогава, когато дните са къси, шумата е поопадала, а далечните дестинации някак си не ни блазнят. Естествено, като самостоятелен маршрут идва доста късичък, но пък районът предразполага за чудесни съчетания от две-три, дори и повечко пътечки, с които и километрите и денивелацията започват да придобиват заплашителни размери. Пътечката е и страхотен завършек на различни билни карания свършващи в с. Батулия. В дадения случай изкачването, което идва сравнително остричко, е предвидено като продължение след спускане на Правовата или Самотворската пътеки, за да се избегне връщането по черния път до селото.

Редовните ни читатели може би ще си спомнят този маршрут, който може да се разглежда като почти “огледален” или обърнат вариант на настоящия. Още в онази статия обаче написах, че правилната посока е тази, която ще ви представя сега. Не че онова каране не е приятно, но в долните редове е най-оптимизираният маршрут между точките Говедарци, хижа “Вада”, Яворова поляна, курортен комплекс Мальовица и местността Овнарско. Под най-оптимизиран имам предвид, че изкачването е най-поносимо, спускането по пътеки и черни пътища е най-дълго (макар че и тук не липсва спускане по асфалт, уви!), а на всичкото отгоре маршрутът е най-добре балансиран между това да се хареса и на напредналите колоездачи, и на начинаещите. Рядко се намират карания, които да са еднакво подходящи и за двете групи, но това е точно такова!

Много се коментира и се сравнява коя пътека е по-добра, интересна и т.н. за спускане. Рядко се обсъждат пътищата за качване. Спускането от вр. Костина могила до с. Дебръщица без съмнение е страхотно – дълго, с денивелация, разнообразно, с две думи – има си всичко. Пътят, по който се изкачихме, за мен е най-добрият от всички, по които съм катерил. Перфектен наклон и настилка, съчетани  с достатъчно препятствия, за да поддържат интереса по време на цялото изкачване. Маршрутът се оказа наслада за сетивата и в двете посоки! Изходният пункт е с. Црънча, намиращо се между с. Варвара  и гр. Пещера. Крайната точка е дадена в с. Дебръщица. От нея до центъра на Црънча са 6 км асфалтово шосе. Маршрутът е описан от Явор Стоянов.

За мен лично това е един от най-хубавите маршрути в района на Мелник, защото включва две много забавни пътеки (едната е в самото с. Любовище, между градини, дворове и къщи!), зашеметява с обичайните за региона панорами, но предлага и допълнителни възможности за удължаване.

Този маршрут е разгърнат по ридовете и долините на северозапад от гр. Мелник, като основните действия се развиват в района на с. Горна Сушица – едно почти обезлюдено населено място с невероятно разположение, в което можете да се уверите от долната снимка. Не искам да бъда черноглед, но побързайте да го видите, преди да е изчезнало от картата на България!

Един обзорен маршрут, който ще ви “разведе” из района, но без да ви откъсва далеч от цивилизацията. Ще можете да разгледате някои интересни села като Рожен и Любовище, да погледнете отблизо и далеч пясъчните скали, и всичко това, без да се напрягате много, защото по-голямата част от карането е по асфалт и черни пътища. Не липсва и една пътека, която е много лесна като техническо ниво, поради което ще се хареса и на най-неуверените. Макар да не е описано в маршрута, препоръчвам ви и посещение на Роженския манастир, което ще ви коства малко допълнително изкачване.

Маршрутът, който ще ви предложа е малко по-особен. Включва хем черни пътчета с удобен за катерене наклон, на места и по-стръмнички, хем една компилация от коренно различни пътечки за спускане. Междинната пътека може да бъде описана като бърза моторджийска, без особено технични участъци. Заключителното спускане по „Правовата пътека” е това, което е междинното звено между пътека и храсталясване до средата и съчетание от много технични серпентини и наклон в края. Докато първата част от карането не би представлявало проблем и за по-начинаещи карачи, както и за ориентиране без навигационни средства, то втората си изисква поне средни умения (или ще бутате надолу) като карач и някакво навигационно приспособление с качен трак или голям нюх и късмет като ориентировач. За по-начинаещите добрата новина е, че могат да ползват някои от многото алтернативни пътища за спускане. Те също са пресечени в долната част от по-леки преки пътечки. Маршрутът е в рамките на двадесетина километра и е подходящ и за по-късите пролетни или есенни дни. Кара се почти през цялото време в гора, тъй че и да е ветровито, не е проблем. Може спокойно да бъде направена и само втората част, ако не разполагате с време.