Много мога да кажа за този маршрут, но ще започна с това, че той има и ясно изразен културно-туристически характер. Ако сте отседнали в района на Огняново или Гоце Делчев, просто е грехота да не отскочите до живописните села Лещен и Ковачевица, от които второто е обявено за архитектурен резерват.  Трудно ми е да си представя по-хубав начин от настоящия маршрут едновременно да се раздвижите, да разгледате двете села и да си осигурите малка доза приключения. Е, дозата приключения може и да е голяма, защото няма кой да поддържа пътеката редовно и проходимостта ѝ постепенно се влошава, така че следете актуалното ѝ състояние, отбелязано по-долу.

Веднага започвам с уточнението, че настоящият маршрут е удължен и разширен вариант на този: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/routes/3216-route-2015-ognqnovo-leshten. Колкото и да е общото между тях обаче, има и важни различия. Във втория маршрут е добавено допълнително изкачване, което увеличава положителната денивелация с още 220 м, което си е над 50%. Това е така, защото изкачването над с. Лещен е кратко, но доста стръмно – дотолкова, че ако нямате тренинг, може да се наложи на няколко места да бутате. Има и допълнително спускане, само по черни пътища, но някои от тях са леко изровени от дърварските камиони, така че и в това отношение маршрутът е малко по-труден.

Една от най-добрите пътеки край София, при това може да се кара почти целогодишно, защото не се влияе особено от дъжд. Маршрутът е кратък, подходящ за сутрешно или следобедно каране, особено за живеещите в кварталите в северната част на София; може да се комбинира и с други карания в района, за да се получи по-дълъг излет; въпреки малката му дължина, баирът е сериозен и натоварващ – дори да ви дойде прекалено стръмен обаче, струва си да го избутате; спускането е изключително забавно, предимно скоростно за напредналите колоездачи, но и напълно достъпно за не толкова уверените. Най-трудна е последната част на пътеката, но дори тя позволява по-бавно каране без поемане на големи рискове. 

Маршрутът, както го карахме и описахме, има много достойнства и само един недостатък – разклоните при спускането са много начесто и това накъсва карането и донякъде нарушава удоволствието от него, когато го карате за пръв път. Веднъж като научите къде са пътеките обаче, при повторно спускане на един дъх ви гарантирам, че удоволствието ще е огромно и ще можете да се възползвате от всички плюсове на този маршрут, а те са: 
– Непосредствена близост до София, което го прави лесно достъпен по всякакви начини – с автомобил, с градски транспорт, на самоход. 
– Малка дължина, което го прави добър вариант за полудневни карания – преди обед или следобед. 
– Възможност за комбиниране с други пътеки и маршрути във Витоша и дори в Плана – например с цитирания по-горе маршрут от Черни връх през Ярловски купен към Железница или с идване на самоход от София по Обиколната алея.
Имайте предвид все пак, че макар и кратък, изкачването на този маршрут е малко душманско – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-стръмно става, като в последните няколкостотин метра преди заслона почти всеки “нормален” човек ще трябва да бута.

Както обясних още в първата част на статията за МТБ съкровищата над Кладница, тази втора част може да се разглежда като алтернативен вариант на основната пътека с жълта маркировка от местността Танчовица към селото. На практика ние записахме пътеките в рамките на едно каране с две еднакви изкачвания, което е и най-логичният вариант за тези, за които самостоятелен маршрут с дължина 8-9 км е безсмислено кратък. Отново наблягам и на възможността за включване на тези пътеки в по-дълги карания, започващи от Владая или дори от Бояна. 

Кратък маршрут над Кладница, включващ основната пътека от м. Танчовица до селото (жълта маркировка) , който е подходящ и за самостоятелно каране под формата на лека/бърза разходка, и за комбиниране с други маршрути и пътеки. Качването от Кладница до връхната точка обикновено отнема най-много 1 час, спускането е още по-бързо. Самата пътека е технична, но не прекалено трудна. Означението Т4 ѝ е присъдено заради 2-3 по-специални участъка в първата половина и заради последните 300 метра, които са стръмни и труднички, но в цялост карането може да се хареса на доста широк кръг планински колоездачи. Имайте все пак предвид, че нивото не е за начинаещи – те биха изпитали затруднения на доста места.

Ако трябва да дам определение за този маршрут, то би било най-близко до “храсталяснически маршрут за начинаещи”, но дори и тогава не би отговаряло напълно на същността му.  Идеята ми в началото бе да направя маршрут с прилична дължина като за половин или дори цял ден в района на гр. Брезник, т.е. сравнително близо до София, но и достатъчно встрани от главните туристически потоци. Равносметката в края на деня беше: доста асфалт и доста занемарени черни пътища, по които имаше и бутане тук-там. Не е идеалното каране за начинаещи (каквото ми се искаше да бъде), но ако са по-приключенски настроени, може и да им хареса досегът с дивотията… За по-добра представа задължително прочетете подробното описание, към което има линк по-долу.

По замисъл този маршрут трябваше да включва и изкачване на вр. Руй, но при хижата ни връхлетя лошо време и се наложи да променим плана. Така пък се получи маршрут, който е само по асфалт и черни пътища, т.е. като цяло е по-достъпен от гл. т. на терена, но няма да е скучен дори и за по-напреднали колоездачи. За всеки, който желае да покори върха, намирането на пътя дотам няма да е особен проблем, има указание и в описанието на маршрута. Имайте предвид обаче, че това би го направило и по-тежък, защото пътят към върха е доста стръмен и преодолява още 350 м височина. 

Това е първият от маршрутите, които направихме с Ram Bikes в Източните Родопи през есента на 2014 г., и е може би най-интересният за любителите на старите села, изоставените къщи и уникалната атмосфера на този край, като в същото време оставаме близо до цивилизацията и само на едно място се изправяме пред леко храсталясване, което само внася още една приключенска нотка в преживяването. 

През 2014 г. с Ram Bikes направихме приказно каране в района на три от най-известните и хубави родопски язовира – Широка поляна, Доспат и Беглика. Общото между тези карания е, че като цяло те са напълно подходящи дори за начинаещи колоездачи, но в зависимост от дължината си могат да осигурят каране от 2 часа до цял ден.  Обиколката на яз. Доспат, която ще опиша тук, е най-дълга – цели 40 км. Това не я прави задължително тежка – колоездачи в добра форма могат да я завъртят без проблеми за 2-3 часа, но ако предпочитате ваканционното настроение, дългите почивки, посещението на някоя кръчма в Сърница, брането на горски плодове, лежането по сенчести или слънчеви поляни, съзерцаването на панорами и други подобни занимания, лесно можете да превърнете това каране в целодневно – 6, та дори и 8 часа.