Макар че е една от най-стръмните и високи планини в България, с доста сурова алпийска част, Пирин предлага и някои изненадващо добри маршрути за планинско колоездене с плавни изкачвания и не много трудни спускания. В тази статия ви представям един от тях. Най-добра представа за карането ще добиете от пътеписа за него: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/7392-travel-2019-rojen-gorno-lopovo. 

Името на тази пътека е дадено от откривателите ѝ – Бойко Танчев и компания, a.k.a. велоклуб „Мамут“. Както се досещате, то не е случайно. 🙂 Ако не знаете точно къде да хванете началото ѝ, можете лесно да го пропуснете, защото тя се отклонява от една друга, по-широка пътека. Ако застанете в края ѝ, може би изобщо няма да предположите, че по тази скала има пътека. А между тези две точки се крие истинско бижу – сравнително дълга и разнообразна пътека, която на моменти е сериозно предизвикателство, ако сте с ХС велосипед, и страшно забавна, ако сте с АМ/ендуро байк. А на всичкото отгоре чудесно се комбинира и с други пътеки в района, най-вече с Желява. 

Пътеката от Гложене до Гложенския манастир, маркирана със зелен цвят, ми хареса още от пръв поглед, макар че тогава, при пешеходното ми запознанство с нея, тя бе малко пообрасла. За жалост се ползва рядко, тъй като асфалтовият път догоре намалява туристическия порив на поклонниците и само отделни хора, свикнали да боравят повече с хартиени карти, отколкото с навигацията на автомобилите си, се „излъгват“ да ходят по нея. Въпреки това, ако изключим 2-3 паднали напряко дървета, състоянието ѝ в последните 1-2 години е добро. Пътеката е много интересна и разнообразна, а при карането установих, че е и по-трудна, отколкото изглежда при ходене.

От с. Гложене до с. Черни Вит може да се направи много приятна разходка по черен път и асфалт, но както се досещате, за този маршрут избрахме доста по-различен вариант – през планината!  Парадоксът е, че планирах този маршрут като такъв за начинаещи, а в крайна сметка се получи каране, което може да се хареса на всеки, но най-малко на начинаещите. 🙂  Аз лично не бих нарекъл маршрута труден в техническо отношение, но все пак спускането се оказа по един стръмен черен път, който вече се ползва само от мотори и АТВ-та, така че по-скоро се е превърнал в две-три успоредни пътеки. И макар че проправените от МПС-тата коловози бяха предимно гладки, най-плашещият елемент за начинаещите бе наклонът, който на места си е доста сериозен. Ако сте подминали това ниво в карането, нещата се променят – тогава обаче трябва да внимавате за скоростта и за някои възможни изненади, защото пуснете ли спирачките, направо литвате надолу и после спирането става предизвикателство. Пътеката/пътят позволяват да летите с наистина висока скорост, но скромният ми опит сочи, че това е един от най-големите рискове, така че бъдете внимателни и не прекалявайте. Както става ясно, маршрутът може да се хареса дори и на напреднали колоездачи, но не заради някоя засукана технична пътека, а главно заради спокойствието, свежестта и красотата на девствената природа + солидната порция адреналин от високата скорост надолу. 

Трите буки – заслон „Превала“ – м. Памука. Такова би било по-описателното име на маршрута, който за мен е едно от най-хубавите карания в Осоговската планина. Вярно, че се кара основно по черни пътища, но дори и заклетите любители на пътеките не бива да го зачеркват с лека ръка, защото теренът е много разнообразен, спускането е много дълго и адреналинът е в прилични дози, особено ако имате късмета да срещнете и някое диво прасе в гората, както се случи с нас. 🙂

През зимата на 2017 г. , в един топъл следобед, когато разполагахме с ограничено време, реших да проверя тази следа и… останах очарован! Пътчето по билото е доста приятно и разнообразно, съвсем далеч от скуката. Редуват се мека почва с борови иглички, песъчливи секции с улеи и ръбчета за отскок, завои. Напредналите карачи няма да намерят кой знае какво предизвикателство в спускането, но няма да бъдат и отегчени. За тях маршрутът предлага просто една бърза “врътка”, която отнема около час, дори по-малко, така че ако сте на почивка със семейството например и не можете да се откъснете за по-дълго, лесното решение е съвсем наблизо. Маршрутът е подходящ и за не толкова напредналите, тъй като ако се кара бавно и внимателно, почти няма трудни участъци, може би само един-два.

През есента на 2016 година по идея на Станимир Бакшев (представител на “Веломрежа”) и със съдействието на сдружение “Байкария” и УОГС “Георги Аврамов” – Юндола бе реализирана екпериментална маркировка на маршрут за планинско колоездене в южните части на Рила планина и по-конкретно от гара “Аврамово” до местността Куртово (хижа “Христо Смирненски”). Наричаме маркировката експериментална, защото за първи път в България се използва именно такъв тип обозначаване на маршрут. Този начин на маркиране и заимстван изцяло от швейцарската методика за обозначаване на маршрути за планинско колоездене.
Като характеристики описаният маршрут е лек като терен и може да се кара и в двете посоки. Даже може да се каже, че е по-подходящо да започнете от хижа „Христо Смирненски”, защото тогава ще карате предимно надолу. Или пък можете да го карате като отиване и връщане – тогава разстоянието ще бъде двойно, разбира се.