Петият маршрут с такова име се изкачва от Сеславци до вр. Баланов дел и оттам се спуска по стръмни и трудни моторджийски пътеки обратно. Като техническа трудност това определено е едно от по-трудните карания в района и ще се хареса само на хора, които са свикнали да карат по трудни терени и не се плашат от улеи, коловози, нестабилни камъни и шума.

Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото спускането завършва малко по-нагоре по пътя, а пък преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там – това ще добави още 1-2 км към дължината. Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.

Изкачването е леко и приятно, като следва основния черен път през табаните на изоставените уранови рудници над Сеславци, по който достигаме чак до билото на Софийска планина. Наклонът нагоре е плавен и равномерен, това е едно от най-щадящите изкачвания по южните склонове на Стара планина. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона чак до билото – пропускайте всякакви второстепенни отбивки, включително началото на пътеките „Мижавата“ и „Паралелната“ в т.04. В т.05 излизаме на билния път и продължаваме по него наляво (изток), като минаваме покрай вр. Керимова чука и се спускаме до една седловина, където започва „Скритата“ пътека (т.06). Нашият маршрут обаче продължава с едно последно (и по-стръмно) изкачване по черния път към вр. Баланов дел. В т.07 се отбиваме от черния път по занемарена горска пътека вляво и след стотина метра по нея достигаме върха, където в т.08 пътеката се разделя. Карайте по лявата, която излиза на едни поляни и започна да се спуска през рехави горички. В т.09 и т.10 според картата има пътеки наляво, но на живо са почти незабележими и със сигурност е най-добре да си карате по най-ясната пътека направо. След т.10 тя тръгва доста по-стръмно надолу по склона под формата на улей, който прави леки завои вляво и вдясно, но като цяло е техничен и труден за каране, по нестабилен терен. В т.11 излизаме на стар черен път и продължаваме по него направо, а в т.12 пропускаме отбивка вдясно. В т.13 пътят излиза на широки ливади – тук трябва да следвате GPS-а, карайки направо през поляните в южна посока без ясна пътека. Такава се появява в края на поляните, където наклонът се увеличава. Отново е моторджийска, отново е трудна като терен, но сравнително права. В т.14 пресичаме отново черния път и с последен стръмен участък завършваме в т.15 на асфалтовия път към рудниците, по който се изкачихме.

Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. В сухите месеци обаче сцеплението по пътеките надолу ще е още по-лошо, т.е. карането ще е по-трудно.

Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.

Това е още един маршрут, който включва стръмната и технична пътека „Водолаза“ над Якоруда, която е една от най-добрите в региона, само че тук целта е да я достигнем с малко повече каране. Повече, но не чак толкова, колкото при маршрута „Якоруда – Трещеник – Семково – пътека Водолаза“. С други думи, настоящият е по-скоро със средна дължина и не се качва на толкова голяма височина, което го прави подходящ за каране през по-дълъг период от годината (вероятно още от края на април, та чак до ноември), а и за по-широк кръг от хора, поне от гледна точка на физическо натоварване. Като техническа трудност, подобно и на другите маршрути, включващи „Водолаза“, този също изисква добри умения и увереност. За разлика от двата къси маршрута, които ни водят директно към пътеката, тук ще може да се насладите на повече гледки към високата част на Рила, на някои пасторални пейзажи около махала Манови колиби и ще заслужите спускането с едно солидно изкачване по асфалт от Якоруда почти до курорта Трещеник.

Почвите в района като цяло са песъчливи, а изложението на маршрута е предимно южно, така че дори след дъжд едва ли ще има кал на много места, но все пак има къде да се натъкнете и на такава, например в по-влажни месеци като май и юни. В сухите периоди обаче ви очакват най-вече прахоляк и изровени на места черни пътища – внимавайте при спускането по тях и не прекалявайте със скоростта, защото може да има изненади!

И тук началото е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава няма да намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.

Този маршрут може да се разглежда като много по-кратък вариант на „Якоруда – Бунцево“, доколкото споделя същата пътека за спускане. Тук обаче достигате до нея директно по черен път от града, който е прилично стръмен, но бързо извежда до откритата панорамна част на билото, където може да се нагледате на Рила и след това да ускорите отново пулса си със спускане по комбинация от пътеки, които секат напряко черния път от изкачването. С тези си характеристики „кръгчето“ е особено подходящо за хора с е-байкове, но и всеки друг може да се възползва от него, когато разполага с по-ограничено време и не иска да заобикаля чак през Конарско и Бунцево.

Въпреки че е на северен склон, почвите по него са много песъчливи, така че карането е възможно през всеки сезон, дори и в по-безснежните зими. Идеалните периоди все пак са пролетта и есента, а през лятото е хубаво да изберете по-хладните часове сутрин или привечер.

Спускането е със средна към висока трудност, макар че някои отсечки всъщност са по-скоро гладки и скоростни. В цялост комбинацията от пресичащи пътя пътеки обаче си е технична, защото някои от тях са стръмни и трудни. Повечето от тези преки пътеки са ясни и лесно се забелязват, но за всеки случай в GPS следата има точки за началото и края на всяка от тях. Началото на спускането от един хълм, наречен Добреви ниви, е единствената отсечка, която е по-трудна за намиране и по-обрасла. Основната причина тя да е част от маршрута е, че достигането до нея ще ви възнагради с възхитителните панорами към Рила, които иначе биха останали извън обхвата на маршрута.

Началната точка на маршрута е площадът на гр. Якоруда, но непосредствено около него е трудно да се намерят места за паркиране. Най-удобното място в близост, където можете да паркирате, е при пазара и е отбелязано в GPS следата с точка „Parking“. Пазарът е в събота, така че тогава паркингът е неизползваем и ще трябва да потърсите място някъде по улиците.