Борис Първанов е подготвил един хубав и много интересен маршрут покрай р. Искър, който е предимно по асфалт и е подходящ за зимна тренировка, ако подобно на него сте запалени по състезанията и искате да сте в добра форма за предстоящия сезон. В същото време обаче това каране е много подходящо и за хора, които търсят леки терени и интересни места, стига да имат достатъчно сили и издръжливост, за да преминат дистанцията от около 60 км. Маршрутът е разгърнат в района около пещера Проходна, с. Карлуково и поречието на р. Искър през с. Кунино до гр. Роман, а оттам обратно до с. Румянцево, където е началната и крайна точка. Има много какво да се види в този район, както може да се убедите от видеото на Борис: https://www.youtube.com/watch?v=-X_qJDNiFbY. Дори през зимата е красиво, а през пролетта и есента е направо приказно!
Ситово – Баш мандра – поделението – Доганджика
Още един маршрут в Родопите около с. Ситово, близо до Пловдив, изпратен от Иван Ралчев, който включва както познати от други маршрути черни пътища, така и някои нови. Маршрутът не е труден като терен, нито пък като физическо натоварване, но все пак има и малко катерене, което изисква физическа подготовка. Ето го описанието от Иван:
Маршрутът започва от площада на село Ситово. Поемате в южна посока покрай Крива река. На чешмата в т.01 може да си налеете бутилките с вода. След това минавате покрай овчарници, където има кучета и е добре, за да не ги дразните, да слезете от колелата. Кучетата лаят и се приближават към вас, но досега не ми се е случвало да се спускат да хапят, като повечето са и вързани. По-скоро си пазят територията. След това продължавате по указания път, като в т.02 поемате по лявото разклонение. По пътя е възможно да срещнете стадото с овцете, което се пази също от кучета. Както и по-рано, досега не съм имал проблеми с тях. Малко преди т.03 има стръмно изкачване, което ще трябва да избутате, но е кратко (около 100 м.). В т.03 поемате наляво към местността Баш мандра, по пътя за Бяла черква. Карайки все по този път, в т.04 се отклонявате в посока към поделението по указания път, докато стигнете т.05. Тук поемате наляво към поделението, а надясно ви остава пътят към Бяла черква. Малко след отбивката за поделението (която остава вляво), в т.06 поемате по левия път към местността Доганджика. Като карате по пътя, в т.07 вдясно ще видите чешма с масичка. Много приятно място за отдих и обяд. След чешмата, продължавайки по указания път, стигате до местността Доганджика, като в т.08 и т.09 хващате все левите отклонения в посока Ситово. Тук може би е редно да предупредя, че в района ИМА МЕЧКИ! Животните не дебнат да ви хапнат, но ако връхлетите върху тях изневиделица, може да ви нападнат, така че вдигайте шум и подвиквайте докато карате. Продължавайки към селото, в т.10 и т.11 има чешми, където може да пийнете вода. В т.12 е отклонението към Аязмото и черквата „Св. Богородица“, където може да починете и да пийнете лековита вода. Ако решите да не минавате през Аязмото, от т.12 продължавате по пътя надолу към селото. Ние минахме през Аязмото и след това се спуснахме по стръмния път надолу към Ситово.
Вода няма между чешмата на Крива река и чешмата след поделението, но разстоянието между тях не е толкова много. Все пак е препоръчително да си имате около 1л. вода за всеки случай. При среща с овцете е добре да слезете и да бутате колелата, за да не дразните кучетата, и през целия път е добре да звънкате и да подвиквате, за да не се срещате с дивите животни. Хапване може да си носите само ако искате да хапнете приятно в гората.
Урановият рудник над Сеславци 5
Петият маршрут с такова име се изкачва от Сеславци до вр. Баланов дел и оттам се спуска по стръмни и трудни моторджийски пътеки обратно. Като техническа трудност това определено е едно от по-трудните карания в района и ще се хареса само на хора, които са свикнали да карат по трудни терени и не се плашат от улеи, коловози, нестабилни камъни и шума.
Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото спускането завършва малко по-нагоре по пътя, а пък преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там – това ще добави още 1-2 км към дължината. Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.
Изкачването е леко и приятно, като следва основния черен път през табаните на изоставените уранови рудници над Сеславци, по който достигаме чак до билото на Софийска планина. Наклонът нагоре е плавен и равномерен, това е едно от най-щадящите изкачвания по южните склонове на Стара планина. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона чак до билото – пропускайте всякакви второстепенни отбивки, включително началото на пътеките „Мижавата“ и „Паралелната“ в т.04. В т.05 излизаме на билния път и продължаваме по него наляво (изток), като минаваме покрай вр. Керимова чука и се спускаме до една седловина, където започва „Скритата“ пътека (т.06). Нашият маршрут обаче продължава с едно последно (и по-стръмно) изкачване по черния път към вр. Баланов дел. В т.07 се отбиваме от черния път по занемарена горска пътека вляво и след стотина метра по нея достигаме върха, където в т.08 пътеката се разделя. Карайте по лявата, която излиза на едни поляни и започна да се спуска през рехави горички. В т.09 и т.10 според картата има пътеки наляво, но на живо са почти незабележими и със сигурност е най-добре да си карате по най-ясната пътека направо. След т.10 тя тръгва доста по-стръмно надолу по склона под формата на улей, който прави леки завои вляво и вдясно, но като цяло е техничен и труден за каране, по нестабилен терен. В т.11 излизаме на стар черен път и продължаваме по него направо, а в т.12 пропускаме отбивка вдясно. В т.13 пътят излиза на широки ливади – тук трябва да следвате GPS-а, карайки направо през поляните в южна посока без ясна пътека. Такава се появява в края на поляните, където наклонът се увеличава. Отново е моторджийска, отново е трудна като терен, но сравнително права. В т.14 пресичаме отново черния път и с последен стръмен участък завършваме в т.15 на асфалтовия път към рудниците, по който се изкачихме.
Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. В сухите месеци обаче сцеплението по пътеките надолу ще е още по-лошо, т.е. карането ще е по-трудно.
Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.
Урановият рудник над Сеславци 4
Продължавайки поредицата от кратки маршрути над Сеславци, които използват за изкачване хубавия черен път с лек и приятен наклон през табаните на изоставените уранови рудници, стигаме до номер 4. Главен акцент в него е „Паралелната“ пътека, която е една от по-новите в района и е много приятна, тясна, игрива и леко дива пътечка. Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. Теренът е сравнително лек и подходящ дори за по-неуверени карачи, но все пак маршрутът не е подходящ за начинаещи, тъй като за тях малката широчина на пътеката може да е проблем. В същото време спускането е достатъчно забавно и за по-напреднали, тъй като при по-висока скорост пътеката се усеща по съвсем различен начин и е достатъчно предизвикателна.
Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.
Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там.
Навигацията нагоре е съвсем лесна, но надолу е добре да имате GPS, защото има къде да объркате пътеката. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона – пропускайте всякакви второстепенни отбивки и следвайте само основния път до т.04, където при поредната лява серпентина вдясно се отклонява пътеката. В началото тя е много широка, била е черен път. В т.05 се разделя и караме наляво, като наклонът малко се вуличава. В т.06 пътеката отново се разделя – надясно е „Мижавата“, а ние продължаваме наляво по „Паралелната“. Тя започва да подсича вр. Винорел от източната му страна. В т.07 и т.08 наляво има моторждийски пътеки, които са по-широки и по-ясни от „Паралелната“, но са препречени от паднали дървета, така че в тези точки е важно да спрете, да огледате терена и GPS-а и да намерите продължението на тясната пътека вдясно по склона. След т.08 преминаваме през едно дере и после пътеката става сравнително права и с лек наклон, но в т.09 се губи заради паднали дървета – тук трябва да се продължи вляво, в началото без пътека, направо през гората. После отново влизате в следите от моторите и с кратко стръмно спускане излизате надясно към долината на р. Беровица, където е краят на пътеката (т.10). Прибирането към Сеславци е надясно по черния път в долината до т.11, където трябва или да се приберете наляво към центъра на селото, или надясно и нагоре към колите, ако сте ги оставили някоде около началната точка на маршрута.
За съжаление към момента нямам снимки от маршрута, тъй като го карахме на един дъх, без да спираме, но по-нататък ще добавя и такива.
Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.
Якоруда Ултра (покрай Бяла Места – Ропалица – Нехтеница и Кьорови колиби)
Дълъг и натоварващ маршрут за планинско колоездене над Якоруда в Рила планина, който ще се хареса на малцина, но си струва все пак да бъде публикуван. Той минава е приключенски от гледна точка на това, че включва и навлизане дълбоко по долините на р. Бяла Места и р. Ропалица до места, където е по-вероятно да срещнете мечка, отколкото човек; и бутане директно през гората по нещо като пътека, ама не съвсем; и спускане по разни занемарени и изровени дърварски пътища, чието състояние е напълно непредвидимо. Преди да свалите GPS следата и да тръгнете по него, задължително прочетете внимателно подробното описание и преценете дали такова каране е подходящо за вас!
Вр. Тодорини кукли с Борис Първанов
Панорамна обиколка от с. Брезе до вр. Тодорини кукли, заснета и описана от Борис Първанов и включваща множество 360-градусови гледки по билото на Стара планина към върховете Ком и Миджур, гр. Монтана, Врачански балкан и др. Маршрутът ще ви донесе неповторимо усещане, преминавайки през голите и окосени долини в сърцето на Понор планина. Карането е предимно по черни пътища, но има и малко пътеки, а с типичния за Борис приключенски подход на места се кара и директно по склона, без път и пътека, както можете да видите във видеото: https://www.youtube.com/watch?v=PF2FGzl_nRM.
Якоруда – Манови колиби – Торица – пътека „Водолаза“
Това е още един маршрут, който включва стръмната и технична пътека „Водолаза“ над Якоруда, която е една от най-добрите в региона, само че тук целта е да я достигнем с малко повече каране. Повече, но не чак толкова, колкото при маршрута „Якоруда – Трещеник – Семково – пътека Водолаза“. С други думи, настоящият е по-скоро със средна дължина и не се качва на толкова голяма височина, което го прави подходящ за каране през по-дълъг период от годината (вероятно още от края на април, та чак до ноември), а и за по-широк кръг от хора, поне от гледна точка на физическо натоварване. Като техническа трудност, подобно и на другите маршрути, включващи „Водолаза“, този също изисква добри умения и увереност. За разлика от двата къси маршрута, които ни водят директно към пътеката, тук ще може да се насладите на повече гледки към високата част на Рила, на някои пасторални пейзажи около махала Манови колиби и ще заслужите спускането с едно солидно изкачване по асфалт от Якоруда почти до курорта Трещеник.
Почвите в района като цяло са песъчливи, а изложението на маршрута е предимно южно, така че дори след дъжд едва ли ще има кал на много места, но все пак има къде да се натъкнете и на такава, например в по-влажни месеци като май и юни. В сухите периоди обаче ви очакват най-вече прахоляк и изровени на места черни пътища – внимавайте при спускането по тях и не прекалявайте със скоростта, защото може да има изненади!
И тук началото е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава няма да намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Якоруда – Трещеник 2
Както и първия маршрут с такова име, този също използва асфалтовия път от Якоруда до курортната местност Трещеник за изкачване, след което се спуска (с леки изкачвания тук-там) по комбинация от различни черни пътища през махалите Кьорови колиби, Юрчени колиби и надолу чак до р. Места. За мен лично той е по-добрият от двата, защото теренът при спускането е малко по-лек и предсказуем, макар че в долната част пак се кара по сравнително диви дърварски пътища – през лятото на 2024 г. те бяха в достатъчно добро състояние, без твърде много коловози и изровени камъни, но е възможно просто да се сме имали късмет и няма гаранция, че ще останат такива и в следващите години. Във всички случаи не си представяйте маршрут за начинаещи – трябва да сте готови за всякакви изненади по пътя надолу; трябва и да внимавате с навигацията, защото не липсват места, където може да се объркате и изгубите.
Както стана ясно, изкачването от Якоруда до Трещеник е по асфалтовия път – тесен, с добра настилка, с прекрасни панорами и с доста сериозен наклон на много места. Около 14 км с 800 м денивелация – на пръв поглед не звучи зловещо, но всъщност баирът си е голям и като такъв ще го усетите!
Спускането започва по билото на един рид в южна посока, след това се прехвърля към съседния и продължава по неговото било. Песъчливите почви в района и южното изложение го правят подходящ за каране дори и в по-влажни условия, макар че на някои места в горите може да се натъкнете и на кал. Подходящ е за каране от пролетта (след стопяване на снега) до късна есен. Имайте предвид обаче, че Трещеник е на височина между 1700 и 1800 м, така че в преходните сезони температурите там са по-ниски.
Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава няма да намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Якоруда – Трещеник 1
От курорта Трещеник към Якоруда за жалост няма нито една дълга и съдържателна пътека. Търсихме усилено, но не намерихме такава. Има обаче черни пътища, така че ако човек иска да използва лесния достъп по асфалтовия път нагоре към курортната местност, може след това да се спусне обратно към града по пресечен терен. Точно такъв е настоящият маршрут.
Ако си говорим честно, веднага ще кажа, че той далеч не е най-хубавия в района. Много по-добри и приятни варианти за каране (в зависимост и от това каква трудност търсите) са маршрутите с начална точка Трещеник – например към Сухото езеро и хижа „Семково“, покрай вр. Торица и рида Брабрите или пък през махалите Кьорови колиби и Юрчени колиби. Ако сте ги пробвали обаче и искате да покарате още нещо, или пък ако търсите варианти за спускане от Трещеник към Якоруда, тогава описаният тук маршрут може да ви е от полза.
Всъщност той има само един недостатък – черните пътища, по които е спускането, на места са доста стръмни, изровени и непредвидими. Това ги прави дори малко опасни за хора, които нямат необходимите опит, техника на каране и бързи реакции. Когато планирах карането по тях, надеждата ми беше, че ще са широки и добре утъпкани, т.е. че ще бъдат подходящи за хора с по-малко опит и увереност. Оказа се обратното. Получава се така, че като ниво на трудност карането е подходящо за хора с повече умения, а пък ако сте от тези хора, по-логично е да предпочетете каране по пътеката „Водолаза“ (по единия или другия маршрут с нейно участие) или по маршрута от Трещеник към Семково, или пък от Якоруда през Конарско и Бунцево. Но както казах, не пречи да имате и настоящия маршрут в GPS-а си – например, може да се случи така, че да има кой да ви качи с кола до Трещеник, оттам да завъртите някой от високите маршрути и след това да искате да се спуснете към града. Или пък, ако сте с е-байк, може всичко друго, което е описано и публикувано, да не ви стига…
Както стана ясно, изкачването от Якоруда до Трещеник е по асфалтовия път – тесен, с добра настилка, с прекрасни панорами и с доста сериозен наклон на много места. Около 14 км с 800 м денивелация – на пръв поглед не звучи зловещо, но всъщност баирът си е голям и като такъв ще го усетите! За спускането вече казах – комбинация от черни пътища, на места са хубави и скоростни, на други са малко по-обрасли, а на трети са стръмни и изровени, с нестабилни камъни, улеи и коловози.
В горната си част GPS следата е малко „заплетена“ – това е така, защото се изкачва до Трещеник и сред това се спуска обратно по черни пътища, които пресичат асфалта. Ако искате да си спестите последния километър и половина изкачване, може да пропуснете курорта и да започнете спускането към града по-рано. Трещеник обаче е доста приятно място за почивка, така че по-добре е да се напънете и да се изкачите до него.
Като цяло маршрутът следва билото на един рид в южна посока. Това, както и песъчливите почви в района, го прави подходящ за каране дори и в по-влажни условия – малко са местата, където може да се натъкнете на лепкава и/или дълбока кал. Така че характеристиките на терена позволяват каране от пролетта (след стопяване на снега) до късна есен. Имайте предвид обаче, че Трещеник е на височина между 1700 и 1800 м, така че в преходните сезони температурите там са по-ниски.
Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава няма да намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Якоруда – Добреви ниви
Този маршрут може да се разглежда като много по-кратък вариант на „Якоруда – Бунцево“, доколкото споделя същата пътека за спускане. Тук обаче достигате до нея директно по черен път от града, който е прилично стръмен, но бързо извежда до откритата панорамна част на билото, където може да се нагледате на Рила и след това да ускорите отново пулса си със спускане по комбинация от пътеки, които секат напряко черния път от изкачването. С тези си характеристики „кръгчето“ е особено подходящо за хора с е-байкове, но и всеки друг може да се възползва от него, когато разполага с по-ограничено време и не иска да заобикаля чак през Конарско и Бунцево.
Въпреки че е на северен склон, почвите по него са много песъчливи, така че карането е възможно през всеки сезон, дори и в по-безснежните зими. Идеалните периоди все пак са пролетта и есента, а през лятото е хубаво да изберете по-хладните часове сутрин или привечер.
Спускането е със средна към висока трудност, макар че някои отсечки всъщност са по-скоро гладки и скоростни. В цялост комбинацията от пресичащи пътя пътеки обаче си е технична, защото някои от тях са стръмни и трудни. Повечето от тези преки пътеки са ясни и лесно се забелязват, но за всеки случай в GPS следата има точки за началото и края на всяка от тях. Началото на спускането от един хълм, наречен Добреви ниви, е единствената отсечка, която е по-трудна за намиране и по-обрасла. Основната причина тя да е част от маршрута е, че достигането до нея ще ви възнагради с възхитителните панорами към Рила, които иначе биха останали извън обхвата на маршрута.
Началната точка на маршрута е площадът на гр. Якоруда, но непосредствено около него е трудно да се намерят места за паркиране. Най-удобното място в близост, където можете да паркирате, е при пазара и е отбелязано в GPS следата с точка „Parking“. Пазарът е в събота, така че тогава паркингът е неизползваем и ще трябва да потърсите място някъде по улиците.