Ако обичате комбинацията от море и планинско колоездене и сте отседнали/попаднали някъде по северното Черноморие между Несебър/Свети Влас и Обзор/Бяла, то този маршрут, описан и изпратен от Борис Първанов, е задължителен за каране, защото е един от най-приятните и интересни в района. Представлява разходка с маунтин байк от местността Иракли до нос Емине и връщане по хубава горска пътека през Пешова колиба и обратно до Иракли. Заради средното ниво на техническа трудност и физическо натоварване, карането е подходящо за широк кръг от хора и няма да е скучно дори за опитни и напреднали планински колоездачи – единствено начинаещите вероятно биха предпочели да направят връщането от Иракли по пътя, по който се отива дотам, а не по хубавата пътека през Пешова колиба. Всеки, който вече има опит в карането по пресечен терен и не се притеснява да навлезе сред по-диви места, може да почерпи Борис за споделянето на това черноморско бижу.

Най-подходящите сезони за каране по този маршрут са пролетта и есента, но най-логичният (с оглед на отпуски и морски почивки) е лятото, така че в по-топлите и горещи дни е добре да започнете рано сутринта.

Видеото от карането на Борис може да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=VXImp0rTfB4

Описание

Тръгва се от голям обществен паркинг в зоната на „Вая бийч резорт“ в местността Иракли, като се следва пътя за с. Емона. Изкачването е умерено по най-източния склон на Стара планина. Точно преди село Емона се достига до дървената конструкция “Чакалът на Емона”, откъдето следва спускане до най-източната точка на Стара планина – нос Емине. Военното поделение не позволява да се отиде до самия край, но в близост има отлична “чучка” с прекрасна гледка към морето. След това се поема по лек обходен маршрут на района, който преминава в тънка пътека, която ще ви отведе обратно до “чакала”. Петдесет метра по-нагоре се отбивате вдясно по черен път и почти веднага след това трябва да се отклоните по пътеката в ляво. Следва прекрасно игриво спускане по горска пътека чак до местността Пешова колиба и плажа на Иракли. Оттам трябва да се изкачи кратко, но агресивно баирче до зоната на къмпингуващите. Следвайки пътя, се връщате до старт/финалната точка.

В района около град Трън има много възможности и за диви маршрути, по които да се озовете в някои доста затънтени места и пущинаци, но пък и много красиви… Този маршрут е точно такъв! Има хора, които съзнателно търсят подобни места и преживявания и за тях това каране се явява възможна (и може би по-интересна) алтернатива на маршрута от с. Велиново през с. Ерул и с. Глоговица. Макар че двата веломаршрута споделят голяма част от пътищата, по които минават, спускането от с. Ерул към с. Бусинци, а и връзката след това към с. Глоговица, са отсечки, които напълно променят характера на карането и го правят подходящо само за хора, които не се плашат да навлязат сред дивата природа и може би дори да срещнат някои нейни обитатели. Ние видяхме на две места сърни, но със същата вероятност можеха да бъдат и диви прасета… Очаква се маршрутът да бъде маркиран като колоездачен (а част от него и като пешеходен), което ще улесни навигацията, а вероятно ще е съпроводено и с почистване и подобряване на проходимостта.

Както вече споменах, на хартия и на карта този маршрут може да се разглежда като по-дълъг вариант на маршрута „Вело Ерул | Велиново – Ерул – Глоговица“. Подобно на него, и тук се изкачваме плавно по асфалт и черен път до малкото село Ерул, след това още малко над него до един спретнат ловджийски заслон, но оттам маршрутите се разделят и в посока Бусинци се спускаме по черен път, който е много див и сравнително рядко използван, но все пак не е напълно изоставен. По него ще срещнете и коловози, и кал (в преходните сезони), и нападали или надвиснали клони, и шума, и обрасли с трева участъци, където се пресичат ливади. В сравнение с другия маршрут, тук техническата трудност със сигурност е по-висока, макар че пътят не беше прекалено изровен или стръмен. Рисковете идват по-скоро от това, че е див и затънтен – има места, където човек може да се обърка, ако не следи GPS-а. Има и такива, където трябва да се кара внимателно просто заради това, че сте „в нищото“ и че теренът е осеян с клони, шума, шишарки или пък е пообрасъл и това скрива някои препятствия.

Като дължина и денивелация карането е по-сериозно от другото, но все пак си остава със средно ниво на физическо натоварване. В общи линии „бонусът“ нагоре идва от едно допълнително изкачване към с. Глоговица, което обаче е красиво и интересно (точно там видяхме сърните).

Преминаването на маршрута през с. Бусинци не е самоцелно – има какво да се види там. Първо ще минете покрай черквата „Св. Никола“ в горния край на селото – не случайно този храм е и на заглавната снимка на маршрута, тъй като си струва да му обърнете внимание. След това, вече в самото село, има и Музей на Бусинската керамика (почивните му дни са понеделник и вторник). В равната част по шосето към гр.Трън, при отбивката към с. Радово, има и един паметник от комунистическата епоха, който също е интересен.

В частта от с. Милкьовци през с. Ерул и до с. Бусинци има доста сянка, но след това е предимно открито. Това означава, че ако пробвате маршрута през лятото и тръгнете сутринта, може би в най-горещите часове от деня ще трябва да се катерите под преките слънчеви лъчи. Затова може би е по-разумно да го започнете по обяд и да го завършите в часовете преди вечерта. Или пък да го започнете от с. Бусинци в по-хладните часове и тогава сенчестите участъци и дългото спускане ще ви се паднат, когато слънцето е понапекло. Все пак най-добре е просто да направите това каране през пролетта или есента – тогава нуждата от сянка няма да е толкова съществена.

Тъй като предполагам, че едно от основните предназначения на черния път между Ерул и Бусинци е за ловни излети, през есента е важно да проверите дали и кога има такива в този район. В сайта на Трънското туристическо дружество обикновено има публикувани графици за ловните излети в близост до туристическите маршрути, които могат поне отчасти да ви ориентират.

В района около град Трън има много възможности за леки и приятни маршрути по асфалт и черни пътища и този тук е точно такъв! Той ще ви отведе от село Велиново нагоре към китното и доста изолирано село Ерул, след това се спуска по разнообразен, но не много стръмен черен път до село Глоговица, откъдето по асфалт с кратко изкачване се връща към началната точка. В ниските части на маршрута има и сянка, във високите пък има гледки. Районът, в който преминава маршрутът, е един от най-тихите и спокойни, които може да си представите. По асфалтовите пътища рядко ще срещнете автомобили, а природата наоколо е селска, дива и непокътната.

Дължината и сумарното изкачване са такива, че хем да ви натоварят приятно, хем да не ви уморят. Разбира се, това е по „аршина“ на хора с настройка за лежерен велотуризъм – ако сте силни в краката и обичате да се напъвате, вероятно ще може да го преминете за 1-2 часа. В общия случай обаче ще ви е нужен по-скоро половин ден.

Ще акцентирам отново и върху техническата трудност – в цяло терените, по които се кара, са лесни и дори начинаещи няма да се затруднят с тях. Част от спускането към Глоговица обаче включва и по-стръмни участъци, тук-там има коловози или леко изровени участъци, защото черният път се ползва редовно – и за дърводобив, и за лов или други подобни дейности. Така че в тази част от маршрута по-неуверените карачи може да предпочетат да слязат и да бутат на отделни места, но като цяло пътят е със стабилна основа и в добро състояние.

Идеалните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, като през втория е добре да внимавате и за провеждането на лов в района. В сайта на Трънското туристическо дружество обикновено има публикувани графици за ловните излети в близост до туристическите маршрути, които могат поне отчасти да ви ориентират. Все пак, доколкото маршрутът преминава само по асфалтови и „главни“ черни пътища, би трябвало да няма много допирни точки с ловците. От гледна точка на валежи, в по-голямата си част маршрутът е проходим дори и след дъжд, но все пак в горските участъци може да се натъкнете на кал. Сравнително малката дължина на карането позволява да го направите и през горещите летни дни, стига да използвате по-прохладните часове преди обяд.

Мнозина си мислят, че планината Руй с едноименния връх (1705 м н.в.) е най-високата в българската част на Краище, защото голите му склонове се издигат най-отчетливо и доминират пейзажа около гр. Трън. В близост обаче има една друга гранична за България и Сърбия планина, наречена Кървав камък (Кървави камик) и нейният първенец, вр. Било (1737 м н.в.) е истинският водач по височина в региона, макар платовидната му форма да прикрива умело този факт. Именно до него ще ви отведе този веломаршрут. Още по-добрата новина е, че карането не е трудно нито в техническо отношение, нито като физическо натоварване, т.е. достъпно е за много широк кръг любители на планинското колоездене. При спускането има няколко участъка, които са малко по-стръмни и изровени, но не са нещо драматично. При изкачването също може на 2-3 места да се наложи да избутате, но само колкото да разнообразите умерения наклон.

Всеки, който е карал по маршрута, ще потвърди, че той е един от най-хубавите и приятни в околностите на Трън. Това вероятно се дължи на комбинация от няколко неща: планината Кървав камък е малко позната, достатъчно дива, но не напълно откъсната от цивилизацията; във високата си част маршрутът е изключително панорамен, а също и доста интересен с това, че в продължение на няколко километра се кара буквално по границата със Сърбия, до браздата.

Тъй като Сърбия не е в Европейския съюз, нито пък е част от Шенгенското пространство, при каране по този маршрут трябва да се обадите или да изпратите писмо до Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман ([email protected]), в което да посочите деня и маршрута, както и имената и EГН на участниците в карането. Задължително е да носите в себе си и лична карта или друг документ за самоличност.

Маршрутът е кръгов, с начална и крайна точка с. Долна Мелна, до което се стига с автомобил през гр. Трън. Освен вр. Било, по пътя си ще видите и други интересни места – например скалата Кървав камък, дала името на планината; гроба на един граничар, загинал от мълния; махала/село Къшле; и др.

Голяма част от изкачването е по открити места, така че през лятото може да очаквате да напича яко, а пък в по-хладни дни да е ветровито и това да създава усещане за по-ниски температури. Като цяло най-подходящите сезони за каране са пролетта и есента, като на отделни места може да се натъкнете на лепкава кал и/или коловози, но като цяло пътищата са в добро състояние и проходими дори след дъжд. По самата граница черният път се ползва рядко и на 2-3 места е започнал да обраства и да се „затваря“, но засега преминаването не е проблем.

Село Долна Мелна е единственото населено място по маршрута, като и в него няма магазин, така че носете си достатъчно храна според личните нужди. В центъра на селото има чешма, а малко преди края на изкачването (точно преди да излезете при скалата Кървав камък) вляво ще видите чучур с леденостудена вода (дори през лятото!), захранван от изворче, намиращо се малко по-нагоре по склона.

Ако стане дума за планинско колоездене край гр. Трън, неминуемо изниква мисълта за издигащата се над него планина Руй, а този маршрут е може би най-популярния и най-достъпен вариант за каране в нея. Той включва плавно и достатъчно сенчесто изкачване от с. Забел до подножието на най-високия връх, носещ името на планината, каране по подсичащ черен път до едноименната хижа и спускане по стръмен черен път към с. Ломница, който на места е поизровен и с коловози, но все пак се ползва достатъчно често и е в прилично състояние. Карането не е много дълго, но е съвсем достатъчно като физическо натоварване – тъкмо като за половин ден в общия случай. Не е и много трудно в техническо отношение, но в никакъв случай не бива да подценявате спускането – за начинаещи по-скоро ще е трудно и плашещо, но за всеки с поне средни умения няма да е проблем, като трябва да внимавате за изненади под формата на коловози и други подобни препятствия, така че дръжте скоростта под контрол.

В горната си част маршрутът е панорамен, като се разкриват гледки към вр. Руй и други върхове по билото на планината, а на отделни места и към долините в ниското. През по-голямата част от времето обаче се движим в гора, без внушителни гледки, но пък под приятна сянка и на свеж въздух и прохлада. Има и доста каране по асфалт (цялото разстояние между с. Ломница и с. Забел), включително и по международния път към границата със Сърбия. Там трябва да сте с повишено внимание и да се придържате плътно вдясно, макар че трафикът не е твърде голям.

Тъй като маршрутът е кръгов, можете да го започнете от поне три различни точки – паркинга при ждрелото на р. Ерма под с. Ломница, центъра на гр. Трън или центъра на с. Забел. Изберете си в зависимост от това дали и къде сте отседнали в района, в кой сезон сте, по кое време на деня започвате и какво предпочитате като терен за начало или край на маршрута. Ние го започнахме от с. Забел, но тук в описанието и GPS следата съм сложил началото при входа на ждрелото на р. Ерма поради няколко причини: първо, има паркинг за повече коли; второ, можете да разгледате ждрелото пеша (но някой трябва да остане да пази велосипедите); трето, по този начин ще отметнете асфалтовата част от маршрута в началото на карането и ще завършите със спускане. Има обаче и един недостатък – в почивни дни мястото е пълно с народ и това не на всеки ще се хареса. Ако карате в някой горещ летен ден и окъснеете с пристигането в района, може да започнете от с. Забел, за да катерите на сянка и да се качите по-високо, а след това в следобедните часове да се „изпънете“ по асфалта, когато слънцето вече напича по-слабо. Самият гр. Трън се явява идеалната „златна среда“ между Ломница и Забел, така че също е подходящ за начална точка, има и къде да се паркира.

Излизайки от гората под вр. Руй, е изкушаващо човек да се изкачи и до него. Ако сте с е-байк или имате излишна сила в краката, определено си струва да атакувате черния път нагоре по склона и да преодолеете още 300 м височина, за да го добавите в списъка с покорени върхове и да разгледате цялата набраздена от планини и долини околност. След това обаче трябва да се върнете обратно по същия черен път (защото пътеката към хижата не става за колело и не е ясна), по който спускането едва ли е от най-вълнуващите. Така че за „масовия“ велотурист подобно упражнение по-скоро би било излишно и затова изкачването до върха не е включено в маршрута – то би променило значително физическото натоварване и цялостните му характеристики.

Ако сте настроени по-туристически, по протежение на маршрута има няколко интересни обекта, които може да разгледате. На първо място, разбира се, е ждрелото на р. Ерма. Може да хвърлите поглед към него с велосипедите, а може да го изследвате и по-отблизо, преминавайки пеша по някои от пътеките в него. В покрайнините на Трън може да спрете при един широк ляв завой и да разгледате черквата „Света Петка“ и скалния манастир със същото име, намиращ се на склона срещу нея. При изкачването над с. Забел пък има една кратка отбивка до средновековния манастир от 12 век „Свети Димитър“. Хижа „Руй“ също заслужава специален акцент, тъй като в последните години е една от най-харесваните и добре развиващи се хижи, а също така е естествен избор за по-дълга почивка при каране по маршрута.

Подходящото време за това каране започва още през пролетта (може би към средата на април/началото на май) и приключва в късна есен. Възможно е в дъждовните сезони на някои места при изкачването и спускането да се натъкнете на доста лепкава кал, но в цялост пътищата са добри и по-скоро са песъчливо-каменисти, така че изсъхват сравнително бързо. Дори през лятото маршрутът е добър избор, защото предлага достатъчно сянка при основното изкачване.