Село Костенец и „Осмомартенската“ пътека

На 8 март Апостол Митев и съпругата му намират една скрита и леко обрасла пътека над с. Костенец и тя става основа на настоящия маршрут. Седмица по-късно с помощта на приятели те я поразчистват и записват GPS следа за карането, която да споделят с читателите на MTB-BG.com, за което им благодаря!

Както се вижда от данните, става дума за кръгов маршрут с малка дължина, но с прилично изкачване, който ще ви отведе от с. Костенец през Костенските минерални бани в посока на хижа „Гургулица“ и ще ви върне обратно по споменатата пътека, която е наречена от откривателите си „Осмомартенската“. На места тя следва трасетата на стари черни пътища, на други е по-скоро горска пътека.

Началото е в центъра на село Костенец, където могат да се намерят места за паркиране на автомобилите (например при читалището на селото: https://maps.app.goo.gl/rmGH622jEst5GaJE8). Отправна точка може да бъде и паркингът на Костенския водопад в Костенските минерални бани, но при този вариант след спускане на пътеката ще следва изкачване до автомобилите. Като се стигне до паркинга на Костенския водопад, се хваща асфалтиран път вляво за хижа „Гургулица“. Малко преди хижата маршрутът се отклонява вляво по черен път, но ако желаете, може преди това да отидете до хижата за хапване и отмора, а на около 40 минути пешеходно от нея се намира и Скаловитският водопад (Скаловитец), който според автора на маршлута е много по-красив от Костенския. (С колело човек може да се спусне до него за десетина минути, но връщането обратно до хижата е стръмно и на места ще изисква бутане). Та малко преди хижата вляво се хваща отбивка по черен път за Острата скала (снимка №1). До началато на пътеката се движим предимно по черни пътища, като държим на разклоните вляво (снимки №2 и №3). На снимка №4 е показано началото на пътеката, която се отклонява от стар черен път. Тя е приятна и сравнително лека като терен, а завършекът е в с. Костенец.

Горски маршрут над Панчака

Много от пътеките в Лозенска планина над яз. Панчарево са добре познати на читателите на МТБ-БГ, но комбинациите между тях позволяват да се правят нови и нови веломаршрути в района, наред с отдавна публикуваните. Точно такъв е и този маршрут, изпратен от Мартин Колев.

Карането започва от язовирната стена на яз. Панчарево с леко качване покрай Германския манастир към бившето военно поделение, където пътят тръгва в обратна посока, но нагоре към вр. Здравчов камък. От него започват и Страва сегментите Panchaka Forest Pt 1 и Pt 2. След това маршрутът върви по основната пътека, като пресича част от Панчи Трейл и приключва горската част със Зиг-Заг, откъдето връщането до стартовата точка е по асфалтовата алея. Като цяло трудността не е висока – изкачванията са плавни, спусканията не са много технични, макар че на места ще срещнете изровени, тесни или стръмни участъци. Нито е много дълъг, нито пък е твърде къс. Всеки планински колоездач със средно ниво умения ще се справи с карането по маршрута без проблеми.

Освен че маршрутът е хубав и приятен за каране, той е представен от Мартин и с видео описание, което съдържа разяснения за всички разклонения, кръстовища, пътища и пътеки, а също и допълнителни данни, визуализирани върху основната картина: https://youtu.be/TEt7Eb7pTMI.

Обиколно над Благоевград

Борис Първанов е автор на този чудесен маршрут, който предлага удължени и по-разнообразни варианти за достигане към две от популярните пътеки над Благоевград – „О.Ч.З.“ и „Дъбрава“. По този начин изкачванията стават по-заобиколни и по-полегати, като са подходящи за повечко въртене и осигуряват още повече гледки към Рила. Това прави маршрута идеален за ХС колоездачи, търсещи по-дълга дистанция, но и за всеки друг, който иска да поразчупи карането си по благоевградските пътеки и да подходи малко по-различно към тях.

Тръгва се от паркинга на магазин „Кауфланд“ в Благоевград, като се минава през квартал Еленово и се поема по пътя за с. Марулево. Асфалтовият баир е открит, слънчев и слабо натоварен. На 8-мия километър, малко преди селото, пътят прави остър завой надясно, а маршрутът се отклонява наляво по черен път по билото на тези ниски хилмове към Рила планина. При достигане на с. Делвино се отклонявате надясно, за да се достигне до популярната ендуро пътека “О.Ч.З.” . Тя финишира при Университетски център „Бачиново“, откъдето се поема по асфалтовия път за местността Картала. След няколко километра се отклонявате наляво през с. Бистрица и следвате изкачването по широк горски път, който ще ви отведе до Люнговска махала. Оттам следвате спускане по широк магадамов път до езерцата над с. Дъбрава, откъдето започва едноименната ендуро пътека, която завършва в парка „Бачиново“ до р. Бистрица над Благоевград.

Пъстрина

Велообиколка по рида Пъстрина, описана и изпратена от Георги Панталеев. Пъстрина е възвишиение, сключено между реките Огоста и Шугавица, от едната страна, и Ботуня от другата. Най-примамливото е, че от първенеца на рида (вр. Пъстрина чукара) се вижда град Монтана от птичи поглед, градът е буквално в краката ти! Върхът от тази страна /откъм р. Огоста/ се извисява стръмно, чрез скален венец. От рида се вижда прекрасно още Западна Стара планина, Врачански балкан и ридовете Веслец и Милин камък, като последните три места исторически са тясно свързани с Ботевата чета.

Лятото не е атрактивен сезон за осъществяване на велопохода заради рутинния летен пейзаж (на „изгоряло“ с преобладаващо жълт цвят) и високите температури, но например за сутрешни или вечерни тренировки си е идеален за колоездачите от Монтана и региона – почти 500 м сумарно изкачване по читав черен път, къде наблизо може да се намери?

Обаче през пролетта (от края на месец април до началото на месец юни) мястото е разкошно заради многото цветя и билки, които изобилстват из рида. Оттам идва името му. А за бонус – залезите на върха са чудни.

Начало и край на веломаршрута е мегданът в с. Стубел. За да не се дублират пътищата, т.е. да стане кръгов маршрут, се кара няколко километра (4 км) до съседното село Крапчене по асфалтовия път между Криводол и Монтана, по който трафикът се успокои значително след отварянето на скоростния път Ботевград-Мездра. Качването до първенеца на Пъстрина е от село Крапчене, а слизането от него – към село Стубел. Маршрутът от Крапчене до върха дори се използва и за състезаниe по планинско бягане, което се провежда през зимата (Пъстрина рън).

Грубо по средата на качването между с. Крапчене и върха край черния път има ловен заслон, който може да се използва при лошо време /дъжд, гръмотевици/. Фургонът на върха е с пробит покрив и е негоден за подслон!

Петрохан – хижа „Ком“

Един чудесен и ненатоварващ веломаршрут в Западна Стара планина, идеално подходящ за летния сезон поради голямата му надморска височина /над 1400 м/. Още в началото на велопохода трябва да се внимава с подхода, тъй като не следва туристическата маркировка на Ком-Емине към вр. Зелена глава с телевизионната кула, а се хваща по един черен път, който елегантно и плавно заобикаля масива на въпросния връх заедно със съседния връх Гола глава.

Следват редуващи се кратки изкачвания-слизания, докато не се стигне до най-високата точка от веломаршрута – превала /1680 м н.в./ между вр. Мали Ком и вр. Щърковица До него при подсичането на източния стръмен склон на вр. Мали Ком се разкриват прелестни гледки към Врачански Балкан, Дунавската равнина, като в нея разпознаваме градовете Берковица и Монтана, както и язовирите Огоста и Среченска бара, като последният водоснабдява половината Северозападна България…

След превала има 2,5-километрово спускане до хижата по черен път, като този участък е преобладаващо каменист.

Връщането е по същия маршрут, като най-сериозно качване за целия велопоход е точно във въпросния участък – от хижата до превала.

Подходящ е и за деца, които вече имат опит с планинското колоездене. В групата на Георги Панталеев, който е автор на маршрута и снимките, е имало деца на възраст над 7 г., които са го преминали успешно.

Петрохан – вр. Тодорини кукли

Един много обзорен маршрут по билото на Стара планина, подходящ за летния сезон поради голямата му надморска височина /1400-1785 м н.в./. Има две стръмни изкачвания – едното е още в началото: по пътеката в гората, където основно се бута колелото заради тясната ширина на пътеката, като от двете й страни е заето плътно от хвойновите находища. Там да се внимава за спукване на гуми! Другият стръмен участък е под вр. Чамляку. Двата участъка е с дължина около 700 м. На самия връх Тодорини кукли, който всъщност се състои от 4 коти/чукчета/върхове, се откриват чудесни гледки във всички посоки. Той е и най-високият връх в Стара планина в участъка между проходите Петрохан и Витиня.

Връщането е по същия маршрут на отиване, като в един участък, с цел избягване на пътеката с хвойната, черният път се спуска директно до каскадния път на Искрецката деривация /съоръжение от Петроханската каскада/. По него се прибираме към самия проход Петрохан.

Веломаршрутът е подходящ и за деца над 7 г. с добра физическа подготовка.

Описанието и снимките са от Георги Панталеев.

Кресна – Влахи – Полена – Пътеката от газопровода

Кресна е класическа дестинация за зимни карания, а маршрутът от града до с. Влахи със спускане по пътеката от газопровода е един от най-популярните в района. Борис Първанов е ползвал именно него като основа за това каране, но го е удължил с изкачване до махала Полена, за да пасне по-добре на неговата физическа подготовка. Освен това е добавил отбивка и до Влахинския водопад, който е красив и си струва да се разходи човек до него, макар че се минава по един изоставен път, който в момента е пътека, при това леко обрасла и с нападали канари от склона. В крайна сметка представеният тук маршрут добавя още един вариант за каране над Кресна и Влахи, който е добре дошъл за хора, търсещи малко по-дълга дистанция и по-голямо изкачване.

Видео от карането може да гледате тук: https://youtu.be/tnYypuJuTzQ.

Описание

Тръгва се от гр. Кресна в посока с. Влахи. Катери се по почти безлюден асфалтов път в продължение на 11 км до селото. При достигане на центъра му се минава от другата страна на дерето и може да се разходите по остатъците от стария път (в момента камениста пътечка) около 300-400 метра до Влахинския водопад (височина 20-25 метра) за някоя друга снимка. След като се върнете, баирът продължава по коларски път в посока махала Полена, където ще видите малко язовирче и местната църква. Малко след нея до „Академията за овчари“ има чешма. След два завоя пътят се разделя: тракът води нагоре за още 100-120 денивелация, което ще ви отведе до горско спускане по широк, но непопулярен път. Ако поемете наляво, може да пропуснете този участък, защото по-нататък двата пътя се събират. Следват кратки баирчета с леки спускания в посока язовирчето край с. Влахи. Оттам след още малко спускане по пътя се излиза при газопровода, откъдето започва едноименната ендуро пътека. Пътеката е много разнообразна и предлага различни предизвикателства. След нея се хваща черен път, който ви връща в гр. Кресна.

Владо Тричков – вр. Чуклата – Драсински дол

Това е един доста кратък, доста див и доста стръмен в долната си част маршрут над с. Владо Тричков, който ще се хареса само на хора, които не се страхуват от обрасли пътеки и от трудни и технични терени. По принцип мислех да не го публикувам, защото така дефинираната аудитория, която би го харесала, е твърде малка, но тъй като все пак на някого може да му е интересно да мине по обраслата и бодлива пътека под вр. Чуклата или пък по стръмното и технично моторджийско трасе към Драсински дол, реших че е добре да го има – най-малкото за да знаят хората какво да очакват по тези места.

Началото на маршрута е при отбивката към кариерата на Владо Тричков. Там сравнително лесно могат да се намерят места за няколко автомобила. Изкачването към вр. Чуклата е доста стръмно, макар и по хубав като настилка черен път. От върха се хваща една пообрасла пътека, която не е трудна в техническо отношение, но протягащите се от всички страни клонки на храстите, някои от които бодливи, правят преминаването по-трудно и предизвикателно. Това е първата част от спускането. След това по черен път се прави трансфер към второто спускане, което пък започва като фрийрайд по един стръмен склон и преминава в тясна и скрита моторджийска пътека, включваща и 1-2 доста технични участъка.

Тъй като почвите в района са предимно чакълести, а и склоновете са с южно изложение, маршрутът е подходящ за каране през всички сезони, включително в ранна пролет и късна есен, че дори и през зимата, ако няма сняг. По пътеките рядко ще се натъкнете на кал. По черните пътища е възможно да има такава, но пак не е в големи количества. През лятото човек лесно може да прегрее от стръмното и открито изкачване, но ако се тръгне по-рано сутринта или привечер, няма да има проблеми.

Владо Тричков – Реброво – Луково

Казано най-просто, този кратък маршрут е един от най-добрите над с. Владо Тричков в Искърското дефиле, защото спускането е по една от по-леките моторджийски пътеки в района, която е и достатъчно ясна и проходима, макар че на някои места все пак е леко обрасла. Пътеката не е нещо феноменално като характеристики, нека го кажа ясно още в началото! Типично за моторджийските трасета, тя е сравнително права, на места има вид на улей, а почвата е камениста и ронлива, което позволява каране и след дъжд. Основните ѝ достойнства са две – първо, че изобщо я има и като цяло е по-ясна и проходима от повечето други в района; и второ, че не е прекалено стръмна и трудна, т.е. по нея се кара малко по-спокойно и леко, отколкото по някои други „стръмняци“ наоколо. Все пак не оставайте с грешно впечатление относно трудността – теренът изисква поне средни умения, а на места и по-добри!

Изкачването към нея също е типичното за района – стръмно, доста стръмно! Следва се пътят от Владо Тричков покрай махала Драсин към вр. Андреева чукла и билото, но не достигаме до тях – „краят на мъките“ идва малко след вр. Чуклата, където започва пътеката към Реброво. Оттам с кратък асфалтов трансфер към Луково се завръщаме по приятен и сравнително равен път покрай р. Искър до жп гарата на Владо Тричков и оттам към началната точка.

Както стана ясно, маршрутът е подходящ за каране през всички сезони, включително в ранна пролет и късна есен, че дори и през зимата, ако няма сняг. По пътеката рядко ще се натъкнете на кал. По черните пътища е възможно да има такава, но пак не е в големи количества. През лятото човек лесно може да прегрее от стръмното и открито изкачване, но ако се тръгне по-рано сутринта, няма да има проблеми.

Началото на маршрута съвсем умишлено е поставено при отбивката към кариерата на Владо Тричков. Там могат да се намерят места за няколко автомобила, а освен това тази начална точка позволява човек леко да загрее с каране покрай Искъра, преди да атакува стръмния баир.

Осиковица – Осиковски манастир – Лъга – „Небесните пасбища“

Разнообразен маршрут в Предбалкана, в околностите на с. Осиковица, който не е много дълъг, но не е и съвсем лек, и ще ви срещне с някои от основните забележителности в района, включително останките от средновековния манастир „Св. Богородица“ в подножието на вр. Острома и родовото имение „Небесните пасбища“. Ще минете също покрай вековни дъбове, както и през отдалечени махали, пръснати по склоновете и свързани с тесни и напукани асфалтови пътчета.

Макар че някои от спусканията са по асфалт, маршрутът не е подходящ за съвсем начинаещи и за малки деца, защото на няколко места по него ще се натъкнете и на по-трудни терени под формата на коловози, кал или по-стръмни наклони. Изкачванията също не са за подценяване, особено второто, което е по черен път и на места е доста стръмно. Има и един свързващ път над село/махала Лъга, който е леко обрасъл и занемарен, но алтернативата му е през самата махала с каране за кратко по автомобилното шосе между Етрополе и с. Джурово, което би имало смисъл само ако дивотията ви плаши или ако наскоро е валяло много и искате да избегнете калните участъци. В GPS следата е включен и този допълнителен вариант, който обаче увеличава още малко дължината и сумарното изкачване.

Средновековният манастир „Св. Богородица“ над с. Осиковица е една от основните туристически забележителности в района, макар и недооценена вероятно, поне ако се съди по състоянието на множеството беседки, навеси, кошчета и друга подобна инфраструктура в района. От информационните табели става ясно, че преди няколко години до това място е бил изграден туристически маршрут, който позволява човек да се изкачи с кола през махалите до специално изграден за целта паркинг в подножието на вр. Острома и оттам с приятна разходка по сенчест черен път да отиде до останките на манастира, където пък има цяла поляна с беседки, барбекюта и т.н. Уви, туристическият поток по този маршрут явно не е бил голям и към днешна дата много от съоръженията са компрометирани и/или потънали в храсти и бурени. Останките на манастира обаче са си там и са наистина интересни – определено си струва човек да ги посети и разгледа. Смята се, че той е построен по време на Второто българско царство и се е запазил докъм края на 18 век. Повече за него може да прочетете тук: https://svetimesta.com/Манастири/Ossikovski-Monastery-of-Virgin-Mary.

Другата основна забележителност, родовото имение „Небесните пасбища“, вече е описана подробно в маршрута „Осиковска Лакавица, Осиковица и „Небесните пасбища“, където е и основна цел на карането, така че тук има по-скоро допълваща роля. Това обаче не означава, че не може да прекарате и там поне 1-2 часа, защото мястото, представляващо духовен парк, определено е интересно. Хубавото е, че от него до края на маршрута има само няколко минути каране, така че ако решите да му отделите повече време, няма нужда да се притеснявате за дължината на деня.

Идеалните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, но имайте едно наум, ако е валяло обилно – по-добре е да са минали поне един-два дни, за да изсъхнат пътищата. През лятото по тези места е напечено – тук-там има сянка, но все пак в горещи дни е най-добре да започнете рано сутринта.

Началната точка е в центъра на с. Осиковица, пред читалището, където има приятна градинка и площад, има и къде да се спре с лек автомобил.