Горски маршрут над Панчака

Written by

Много от пътеките в Лозенска планина над яз. Панчарево са добре познати на читателите на МТБ-БГ, но комбинациите между тях позволяват да се правят нови и нови веломаршрути в района, наред с отдавна публикуваните. Точно такъв е и този маршрут, изпратен от Мартин Колев.

Карането започва от язовирната стена на яз. Панчарево с леко качване покрай Германския манастир към бившето военно поделение, където пътят тръгва в обратна посока, но нагоре към вр. Здравчов камък. От него започват и Страва сегментите Panchaka Forest Pt 1 и Pt 2. След това маршрутът върви по основната пътека, като пресича част от Панчи Трейл и приключва горската част със Зиг-Заг, откъдето връщането до стартовата точка е по асфалтовата алея. Като цяло трудността не е висока – изкачванията са плавни, спусканията не са много технични, макар че на места ще срещнете изровени, тесни или стръмни участъци. Нито е много дълъг, нито пък е твърде къс. Всеки планински колоездач със средно ниво умения ще се справи с карането по маршрута без проблеми.

Освен че маршрутът е хубав и приятен за каране, той е представен от Мартин и с видео описание, което съдържа разяснения за всички разклонения, кръстовища, пътища и пътеки, а също и допълнителни данни, визуализирани върху основната картина: https://youtu.be/TEt7Eb7pTMI.

Подгумер | Изкачване през в.з. Старата кория до вр. Спинишор – вариант 2

Written by

Втори вариант за изкачване към пътеките над Подгумер по черните пътища, минаващи през вилните зони Пресвета и Старата кория. Тези пътища са предпочитани от повечето колоездачи, защото, макар и доста стръмни на места, са по-песъчливи, по-открити и изсъхват по-бързо след дъжд и сняг. Има поне два варианта за такива изкачвания, които се различават в долната си част, а нагоре следват един и същи черен път. И двата варианта позволяват, в зависимост от височината, до която достигнете, да карате по всяка от трите пътеки над Подгумер – „Дългата“/„Средни рът“, „Кутела“ и „Старата кория“.

Настоящият втори вариант минава по основния черен път през вилна зона Пресвета, след това се отклонява към дерето на Света река, пресича го и продължава да се изкачва стръмно през част от вилната зона Старата кория, докато се включи в другия основен черен път през нея. Началото на отсечката е от широкия площад/обръщало за автобусите в горната част на селото – т.01. Оттам се кара към планината по широк път със стар асфалт, който в т.02 става черен път. В т.03 (около 1 км от началото) има разклон на няколко пътя – тук продължаваме по основния път леко вляво. В т.04 сме направо, пропускайки друг главен черен път вляво. В т.05 (около 2 км от началото) изоставяме основния черен път и се отклоняваме по равен черен път леко вдясно, който минава под дворовете на няколко вили и се спуска леко към дерето на Света река. При пресичането ѝ ще видите и пъкета „Кутела“, която върви покрай реката. Изкачването продължава по пътя надясно, като след реката той е стръмен и изровен, навлизайки във вилна зона Старата кория. В т.06 отдясно идва друг черен път и продължаваме по него направо. Малко след това, в т.07 надясно започва пътеката „Старата кория“. Изкачването продължава по разбит и стръмен черен път право нагоре по склона, минавайки под голям електропровод, а малко по-нататък наклонът отново става по-нормален. В т.08 пътят прави десен завой и оттам започва пътеката „Кутела“. Ако продължите изкачването, след малко пътят се разделя на две и по десния след 300-400 м (доста стръмни) се достига до вр. Спинишор (т.09), откъдето започва пътека „Дългата“/„Средни рът“.

Подгумер | Изкачване през в.з. Старата кория до вр. Спинишор – вариант 1

Written by

Всички изкачвания над Подгумер са стръмни, поне в някаква част от дължината си – някои в началото, други в края. Като цяло обаче по-предпочитани са черните пътища, минаващи през вилните зони Пресвета и Старата кория, защото са по-песъчливи, по-открити и изсъхват по-бързо след дъжд и сняг. Има поне два варианта за такива изкачвания, които се различават в долната си част, а нагоре следват един и същи черен път. И двата варианта позволяват, в зависимост от височината, до която достигнете, да карате по всяка от трите пътеки над Подгумер – „Дългата“/„Средни рът“, „Кутела“ и „Старата кория“.

Настоящият първи вариант минава по-ниско през вилна зона Пресвета, пресича дерето на Света река и след това вече се изкачва стръмно през ливади и рехави горички. Началото му е от широкия площад/обръщало за автобусите в горната част на селото – т.01. Оттам се кара към планината по широк път със стар асфалт, който в т.02 става черен път. В т.03 (около 1 км от началото) има разклон на няколко пътя – тук изоставяме основния път и трябва да навигирате с повече внимание, за да намерите точната посока през вилната зона. В т.04 напускаме вилите и навлизаме по рядко ползван път в гората към близкото дере – пресичаме го и излизаме на склона от другата му страна, където в т.05 се включваме в стръмен черен път, идващ отдясно. Нагоре следваме само основния път. В т.06 отляво идва друг черен път и се продължава надясно. Малко след това, в т.07 надясно започва пътеката „Старата кория“. Изкачването продължава по разбит и стръмен черен път право нагоре по склона, минавайки под голям електропровод, а малко по-нататък наклонът отново става по-нормален. В т.08 пътят прави десен завой и оттам започва пътеката „Кутела“. Ако продължите изкачването, след малко пътят се разделя на две и по десния след 300-400 м (доста стръмни) се достига до вр. Спинишор (т.09), откъдето започва пътека „Дългата“/„Средни рът“.

Подгумер 3 | Старата кория

Written by

Точно в първите дни на 2026 г. бе завършена и „пусната в експлоатация“ трета велопътека над с. Подгумер, наречена „Старата кория“, както се казва вилната зона, през/покрай която минава тя. Както и другите две популярни пътеки, тази също е направена и се поддържа от ентусиасти, начело с Александър Ананиев.

„Старата кория“ е най-кратката (засега) и е най-лесна в техническо отношение, но все пак, когато я карате за пръв път, трябва да внимавате на някои места, където има бабуни и вдлъбнатини, които на скорост може да се окажат предизвикателство. Може да се каже, че цялата пътека е изградена на ръка, от нулата и е доста разнообразна като елементи – освен споменатите вълнообразни секции, в които е използван естественият терен, има и странични наклони, виражи, тук-там по някой каменист участък, както и няколко малки, но много приятни скокчета. Почвата е мека и приятна, съхне бързо и позволява каране почти през всеки месец от годината.

Началото на отсечката (т.01) е от основния черен път, по който колоездачите се изкачват към „Кутела“ (втората пътека), а някои го ползват и за изкачване към вр. Спинишор (където започва първата пътека). Когато се изкачвате по този черен път и оставите полуразрушените вили и бунгала от вилната зона зад гърба си, на едно място излизате от горичка на открития склон точно под голям електропровод. Тук вдясно тръгва изоставен черен път и по него започва пътеката, като още след 20-30 м изоставя трасето на пътя и продължава надясно в гората, подсичайки склона. От този момент вече е ясна, следва се лесно и в т.03 се включва в „Дългата“/„Средни рът“ (първата пътека).

„Лудницата“ над Нови Искър

Written by

„Лудницата“ е една кратка, но съдържателна пътека по южния склон над кв. Курило на гр. Нови Искър. Видях я във видео на Борис Първанов и от негова GPS следа в Strava я „изрязах“, за да я публикувам тук като отсечка.

Пътеката е с типичните за южните склонове характеристики – каменисти участъци, суха и песъчлива почва, подходяща за каране почти целогодишно. На картата може да видите черния път, по който се стига до нея – той е доста стръмен, така че за ХС карачи ще е добра тернировка, а за хора с АМ/ендуро велосипеди може да се наложи да побутат тук-там.

Името на пътеката е такова заради намиращата се наблизо психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Тя пък е непосредствено до манастир със същото име и точно от него (гледайки картата) вероятно може да се направи кратък кръгов маршрут с включване на пътеката в него. Тя може да стане част и от по-дълги карания в района, а също така може да се комбинира с намиращите се сравнително близо пътеки над Кътина и Подгумер.

с. Плана – вр. Егеница / Хайдушко кладенче

Written by

Планината Плана предлага много възможности за леки и приятни маршрути в близост до София, подходящи за деца и за начинаещи/неуверени планински колоездачи. Настоящият е точно такъв и има немалко сходства с маршрута около вр. Дуралия, само че тук карането е удължено до Хайдушкото кладенче и вр. Евгеница.

Погледнат отгоре, маршрутът изобразява осмица с лъч до вр. Егеница. По него почти няма сериозни изкачвания – редуват се кратки и плавни промени в наклона, а панорамата към Витоша е страхотна. Началната и крайната точка на велопохода е в центъра на махала Чаршията на с.Плана. На отиване се минава покрай трите връхчета, чиито имена завършват с „камък“ – Самоковишки, Марчин и Андреев. Заобикаля се от изток масивът на вр.Манастирище, докато на връщане това се прави от запад. „Обратният“ завой е при вр. Егеница и Хайдушкото кладенче, сгушено във великолепна букова гора под въпросния връх. (Има опция за продължаване на север, та чак до Дяволския мост покрай някогошния Кръстат дъб и Кокалянски манастир, но за това спускане се изискват по-сериозни технически умения, а и тогава маршрутът вече няма да е кръгов, т.е. трябва да се подсигурите логистично.) Излизането на асфалта на връщане е при Бурнашка махала на с. Плана, откъдето остава 1 км до началната точка.

Хайдушкото кладенче работеше, макар и със слаб дебит, дори след голямата суша през лятото и есента на 2024 г., така че вероятно може да се разчита на вода в него дори и в такива периоди.

Маршрутът е описан и изпратен от Георги Панталеев.

По средното течение на река Планщица

Written by

Кръгов маршрут с начална и крайна точка при Телепорт „Плана“ (телекомуникационната станция на БТК в Плана). Първият етап от маршрута е по долината на р. Планщица, дълъг близо 3 км. Реката се пресича два пъти (в началото и в края) по бродове, но за второто пресичане има импровизиран пешеходен мост. Единственото сериозно качване за целия маршрут е след напускането на долината на р. Планщица, дълго около 1.5 км. Следва като цяло водоравно каране по поляните покрай трите коти с имена, завършващи с „камък“ – Андреев камък, Марчин камък и Самоковишки камък. Излиза се на асфалтовия път между с. Плана и телепорта при Тодорова махала.
Малко по-надолу, вече по асфалта към станцията, в началото на гората е единствената чешма от целия маршрут – чешмата на Горското стопанство. Целогодишно работи. Велопоходът завършва с 2 км приятно спускане по асфалта до Телепорта.

Маршрутът е описан и изпратен от Георги Панталеев.

Банкя – Пантеон „Майка България“ – Божурище

Written by

Борис Първанов представя още един дълъг крос-кънтри маршрут от гр. Банкя до с. Гургулят, чиято главна цел е посещение на Пантеон „Майка България“. В близост до селото се намира и местността Пеклюк с едноименното ждрело, екопътека и няколко пещери. На връщане се минала през индустриалния парк „София-Божурище“, който също може да бъде интересен за някого. А иначе карането е по асфалт и черни пътища, което го прави доста леко като терен, но пък за сметка на това е доста дълго. Подходящо е за преходните сезони и дори за тренировки през зимата, но във всички случаи трябва да изберете период с няколко сухи дни, защото след дъжд много от черните пътища ще са лепкаво-кални и направо труднопроходими.

Гледайте видето, за да добиете представа какво да очаквате: https://www.youtube.com/watch?v=kBVntZ1ZZ8c

Урановият рудник над Сеславци 5

Written by

Петият маршрут с такова име се изкачва от Сеславци до вр. Баланов дел и оттам се спуска по стръмни и трудни моторджийски пътеки обратно. Като техническа трудност това определено е едно от по-трудните карания в района и ще се хареса само на хора, които са свикнали да карат по трудни терени и не се плашат от улеи, коловози, нестабилни камъни и шума.

Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото спускането завършва малко по-нагоре по пътя, а пък преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там – това ще добави още 1-2 км към дължината. Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.

Изкачването е леко и приятно, като следва основния черен път през табаните на изоставените уранови рудници над Сеславци, по който достигаме чак до билото на Софийска планина. Наклонът нагоре е плавен и равномерен, това е едно от най-щадящите изкачвания по южните склонове на Стара планина. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона чак до билото – пропускайте всякакви второстепенни отбивки, включително началото на пътеките „Мижавата“ и „Паралелната“ в т.04. В т.05 излизаме на билния път и продължаваме по него наляво (изток), като минаваме покрай вр. Керимова чука и се спускаме до една седловина, където започва „Скритата“ пътека (т.06). Нашият маршрут обаче продължава с едно последно (и по-стръмно) изкачване по черния път към вр. Баланов дел. В т.07 се отбиваме от черния път по занемарена горска пътека вляво и след стотина метра по нея достигаме върха, където в т.08 пътеката се разделя. Карайте по лявата, която излиза на едни поляни и започна да се спуска през рехави горички. В т.09 и т.10 според картата има пътеки наляво, но на живо са почти незабележими и със сигурност е най-добре да си карате по най-ясната пътека направо. След т.10 тя тръгва доста по-стръмно надолу по склона под формата на улей, който прави леки завои вляво и вдясно, но като цяло е техничен и труден за каране, по нестабилен терен. В т.11 излизаме на стар черен път и продължаваме по него направо, а в т.12 пропускаме отбивка вдясно. В т.13 пътят излиза на широки ливади – тук трябва да следвате GPS-а, карайки направо през поляните в южна посока без ясна пътека. Такава се появява в края на поляните, където наклонът се увеличава. Отново е моторджийска, отново е трудна като терен, но сравнително права. В т.14 пресичаме отново черния път и с последен стръмен участък завършваме в т.15 на асфалтовия път към рудниците, по който се изкачихме.

Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. В сухите месеци обаче сцеплението по пътеките надолу ще е още по-лошо, т.е. карането ще е по-трудно.

Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.

Урановият рудник над Сеславци 4

Written by

Продължавайки поредицата от кратки маршрути над Сеславци, които използват за изкачване хубавия черен път с лек и приятен наклон през табаните на изоставените уранови рудници, стигаме до номер 4. Главен акцент в него е „Паралелната“ пътека, която е една от по-новите в района и е много приятна, тясна, игрива и леко дива пътечка. Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. Теренът е сравнително лек и подходящ дори за по-неуверени карачи, но все пак маршрутът не е подходящ за начинаещи, тъй като за тях малката широчина на пътеката може да е проблем. В същото време спускането е достатъчно забавно и за по-напреднали, тъй като при по-висока скорост пътеката се усеща по съвсем различен начин и е достатъчно предизвикателна.

Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.

Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там.

Навигацията нагоре е съвсем лесна, но надолу е добре да имате GPS, защото има къде да объркате пътеката. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона – пропускайте всякакви второстепенни отбивки и следвайте само основния път до т.04, където при поредната лява серпентина вдясно се отклонява пътеката. В началото тя е много широка, била е черен път. В т.05 се разделя и караме наляво, като наклонът малко се вуличава. В т.06 пътеката отново се разделя – надясно е „Мижавата“, а ние продължаваме наляво по „Паралелната“. Тя започва да подсича вр. Винорел от източната му страна. В т.07 и т.08 наляво има моторждийски пътеки, които са по-широки и по-ясни от „Паралелната“, но са препречени от паднали дървета, така че в тези точки е важно да спрете, да огледате терена и GPS-а и да намерите продължението на тясната пътека вдясно по склона. След т.08 преминаваме през едно дере и после пътеката става сравнително права и с лек наклон, но в т.09 се губи заради паднали дървета – тук трябва да се продължи вляво, в началото без пътека, направо през гората. После отново влизате в следите от моторите и с кратко стръмно спускане излизате надясно към долината на р. Беровица, където е краят на пътеката (т.10). Прибирането към Сеславци е надясно по черния път в долината до т.11, където трябва или да се приберете наляво към центъра на селото, или надясно и нагоре към колите, ако сте ги оставили някоде около началната точка на маршрута.

За съжаление към момента нямам снимки от маршрута, тъй като го карахме на един дъх, без да спираме, но по-нататък ще добавя и такива.

Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.