Един от най-хубавите веломаршрути на запад от Кресна, включващ две от най-дългите пътеки над града, при това и малко по-лесни от повечето други в района, макар че в никакъв случай не им липсват технични елементи.

Хитът в края на сезона! Това е неизбежното определение за тази пътека, която от момента, в който бе открита от Явор Стоянов (Явката), скоропостижно бе “налазена” от корояди, скакалци, храсталясници, криви спици и всякакви други знайни и незнайни елементи, населяващи родното МТБ пространство. Недоволни засега няма!

Всъщност пътеката е подходяща за целия период от стопяването на снега по високите части (обикновено през юни) до падането на новия (обикновено през ноември). Без да преувеличавам, това е едно от най-любимите карания за любителите на технични и трудни пътеки, тъй като спускането е лесно достъпно (за разлика от други пътеки в Рила) и е с дължина около 8 км! А освен това е и достатъчно разнообразно.

Като физическо натоварване маршрутът в този си вид е тежък, но не прекалено – на практика изкачването до Паничище ми се стори по-лесно от очакваното. Много хора обаче предпочитат да се качат нагоре с автомобили и след тва шофьорите да се върнат с такси или с друг автомобил, за да си ги приберат. Тогава усилието за превземане на върха намалява значително.

Без изобщо да преувеличавам, това е един от най-трудните маршрути с дължина под 30 км, които съм карал някога. Изстисква те както нагоре, така и надолу, а за много хора това води до превод в ефир: един от най-добрите. Все пак, искам още от самото начало да се чувствате предупредени – ако не обичате технични, трудни пътеки, няма смисъл да четете нататък. Ако пък ги обичате, няма причина да се бавите твърде много, преди да пробвате това каране. То е на 1 час път с кола от София и е в район, който изобилства от още много възможности за подобни преживявания, с които тепърва ще ви занимаваме. Датата, на която ние го направихме, бе 9 ноември, така че дори в късна есен маршрутът е караем, стига да не се плашите от няколко мокри корена и камъка. По-голямата част от пътеките обаче във влажно състояние по-скоро имаха повече сцепление, отколкото в сухо, особено последното и най-дълго спускане.

Това е кратък, но интензивен маршрут в Рила, който включва стръмно изкачване, шеметно спускане, малко прескачане на дървета, приятна хижа и страхотна природа. Маршрутът всъщност е съвсем простичък – първо се изкачвате от Говедарци до хижа “Мечит” (в по-стари източници е известна и като “Медарника”). Пътят до нея е с хубава настилка, но доста стръмен. От хижата се връщате малко надолу, за да поемете по хоризонтален черен път към Мала църква. Има и туристическа маркировка на места. Хоризонтален в случая означава, че като цяло оставате на една и съща надморска височина, но това не пречи пътят ту да се изкачва, ту да слиза по-ниско при пресичането на деретата. Като стана дума за тях, на няколко места се пресичат планински потоци. Пътят всъщност води към вр. Костадинкина скала и от един момент нататък става доста стръмен и изровен, почти невъзможен за каране, така че може да се наложи да бутате. След това отново поемате по равна, широка пътека, която някога е била черен път, а сега е препречена от паднали дървета – има един участък с дължина около 200 м, в който ще трябва дори да носите велосипедите и да ги прехвърляте през дънери и стволове. Непроходимият участък обаче е точно толкова дълъг, че да направи приключението интересно, без да се превърне преодоляването му в мъчение. Скоро след него излизате на симпатична горска поляна – чудесно място за отдих, след което започва и спускането. То е по стръмна и бърза пътека с формата на улей, на повечето места е широка, тъй като някога това изглежда е било черен път. Сериозният наклон, коварната настилка и възможността за изненадващи препятствия категоризират тази пътека като Т4, т.е. за начинаещи колоездачи карането по нея ще е трудно и опасно. Навигацията по маршрута не е трудна, но с GPS апарат ще ви е значително по-спокойно, отколкото без него. По-опитните обаче ще се оправят и само с описанието + книжна карта на Рила.

При този маршрут в планината Голо бърдо изходната точка е Старо село, по-специално ниската му част (откъм Радомир), а не високата (откъм магистралата). Изкачвате се по черен път до вр. Голо бърдо, оттам продължавате по билото в посока вр. Острица. В близост до вр. Примочляк достигате кръстопът, където трябва да се отклоните по пътека, заради която техническата трудност на маршрута е посочена като висока. Трудният участък е само 300 м, но е толкова стръмен, че за много хора би бил равносилен на носене. След това пътеката продължава в коритото на един пресъхващ поток, покрито с шума, докато се излезе на по-хубава пътека, а след това и на черен път, слизащ в посока завода за тежко машиностроене. Прибирането към Старо село е по черни пътища и моторджийски пътеки в хълмистото подножие на планината над селата Егреците и Друган.