Подгумер 1 | „Дългата“ (от вр. Спинишор през Средни рът)

Written by

Преди време, когато Борис Първанов ми изпрати първия маршрут с двете хубави пътеки над с. Подгумер, не сметнах за нужно да ги отделям като отсечки, но сега, когато пътеките вече са доста популярни и вариантите за достигане до началото им доста по-разнообразни (например в рамките на по-дълги карания с изкачване до билото на Софийска планина и спускане към Подгумер), определено има смисъл да ги обособя. Конкретен повод за това ми даде и Андрей Цолев, който ми изпрати GPS данни за нова секция по дългата пътека, с което тя става… още по-дълга. 🙂 Тя беше и първа поред в оригиналния маршрут, така че получава и номер едно като отсечка. В актуалния си вид пътеката започва от вр. Спинишор, а до него, ако тръгвате от Подгумер, може да стигнете и по двата черни пътя, използвани в оригиналния маршрут, като просто трябва да продължите по-нагоре. Пътищата се съединяват точно при вр. Спинишор.

От върха (т.01) поемате в южна посока по черен път и веднага след подминаването на маса с пейки вляво, търсете началото на пътеката (т.02) пак вляво. Първата част е сравнително тясна, предимно със страничен наклон, и редува някои стръмни и трудни участъци с по-равни подсичащи секции, но като цяло тук са нужни добри умения. В т.03 се излиза за кратко на дърварски черен път, а в т.04 пресичаме основния път и пътеката продължава от другата страна – това е средната ѝ част по Средни рът. Тук наклонът е малък, а пътеката е много лека и приятна за каране. В т.05 отново се пресича пътя и продължаваме надолу над дерето на един поток, наречен Голема река. В тази долна част има изградени различни елементи като скокове (малки и по-големи) , виражи и др., но могат лесно да се заобиколят, ако не искате да ги пробвате.

Малко преди края на пътеката, в т.06 се излиза на стар черен път, превърнал се вече в пътека, при дерето на потока. Тук, ако завиете вляво, вместо да продължите направо по десния бряг, може да се изкачите обратно към вилната зона над кариерата. Ако пък продължите по пътеката, в т.07 тя излиза на един черен път, по който можете или да започенете стръмно изкачване вдясно към другата пътека (Подгумер 2 – покрай Света река), или да продължите направо покрай реката, където обаче се налага на 2-3 пъти да преминете през нея, което при пълноводие може да е малко по-трудно. Минава се под кариерата и в крайна сметка се излиза към селото.

Както би трябвало да е станало ясно дотук, пътеката е разнообразна, в горната част е по-трудна, в средната е бърза горска пътека, в долната има изкуствено направени елементи, както и малко повече камъни и скални секции, но без да е прекалено трудна. Теренът е типичният за южните склонове на Софийска планина – предимно песъчливи почви, изсъхващи бързо след дъжд. Това я прави достъпна дори и през зимните месеци, стига снегът да е по-нависоко и да е имало 2-3 сухи дни, за да може почвата да „дръпне“ влагата. Тази и другите пътеки в района се поддържат от Александър Ананиев.

Кокаляне – Кокалянски манастир

Written by

Не много дълъг, но достатъчно натоварващ веломаршрут за планинско колоездене, включващ една от най-хубавите пътеки в околностите на София (от Кокалянския манастир до Дяволския мост) и гарниран с чудесни гледки към Витоша.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост е истинска класика! Завои, камъни, бързи участъци, тесни секции с дере от едната страна, всичко има в тази пътека! И макар формално техническата трудност на маршрута да е висока, на практика по-голямата част от пътеката е със средна трудност и само на няколко места я надвишава. Да, има ги тези трудни и технични секции, но със сигурност спускането е по-лесно от повечето популярни витошки пътеки – „Хотелската“, „Кривата“, пътеките над Бояна.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост не е единствената включена в маршрута. Има още една кратка пътека между Кокаляне и моста, която в тази посока е с наклон предимно надолу и е чудесна загрявка за това, което ви очаква по-късно. Изкачването покрай р. Ведена в първата си част също е по пътека. Изобщо, пътеки не липсват!

Макар че дължината на маршрута не е голяма, изкачванията на места са доста стръмни и ако не сте с е-байк, със сигурност ще се наложи тук-там да побутате. С е-байк може да се каже, че маршрутът е 99% караем, стига да имате и добра техника на каране. Във всеки случай сумарното изкачване е достатъчно, за да ви натовари прилично, без да ви преумори.

На две места се преминава през р. Ведена. Има изградени бродове, но през пролетта водата обикновено е достатъчно дълбока, за да си намокрите краката. Ако това ви притеснява, може да свалите обувките си и да преджапате боси (за мен лично това е доста досадно „упражнение“) или да изчакате лятото/есента.

Като стана дума за сезони, идеалните за каране по маршрута са пролетта и есента – тогава хем е най-красиво, хем е прохладно. През лятото също става, но е желателно да тръгнете по-рано сутринта и да приключите преди жегите. През повечето време по маршрута има сянка, но на билото е открито.

Кокалянският манастир е една от популярните туристически забележителности край София, така че в почивни дни по пътеката може да срещнете и повечко туристи – карайте с повишено внимание!

Началната точка е големият паркинг в южния край на яз. Панчарево. Наоколо има и други паркинги, ако на него случайно няма свободни места.

Глогово – Куката

Written by

Интересен и панорамен маршрут за планинско колоездене над с. Глогово в Тетевенския Балкан, подходящ за любителите на най-трудни и технични терени, наричани обикновено с врачанския жаргонен термин БОЧ. „Куката“ е името на една панорамната площадка, изградена в скалния венец над селото, която бързо се превърна в една от основните туристически атракции в Тетевенския Балкан.

ВАЖНО! Ако разгледате картата, ще видите, че на нея са нанесени поне две „преки“ пътеки с туристическа маркировка между Куката и пътеката, по която минава маршрутът. Едната от тях (с жълт цвят) е напълно неподходяща за преминаване с велосипед. Другата (със син цвят) в по-голямата си част може да се кара, но има няколко секции, които са изключително трудни и технични и не е сигурно дали някой ще може да мине по тях. Ние нарочно потърсихме и намерихме една по-обходна пътека, която пак е камениста и трудна, но осигурява по-приятно и дълго каране, подсичайки склона, преди да се слее със синята маркировка точно при най-трудната секция. Така че за някой заклет любител на БОЧ-а „синята пътека“ също може да е интересна, но публикуваният тук обходен вариант като цяло е по-добър и приятен.

Изкачването е по черен път, който дори в края на зимата се оказа проходим и не прекалено кален. Част от него обслужва някои махали на селото и е с каменна и чакълеста настилка. В по-високите части пътят е почвен и със сигурност след дъжд е лепкав и хлъзгав, така че след обилни валежи не е препоръчително да карате по маршрута, но ако е имало 1-2 сухи и слънчеви дни, това обикновено е достатъчно за почвите в района да изсъхнат. Въпреки малката дължина на маршрута, наклонът нагоре е солиден и няма да се чувствате като на разходка. А пък спускането ще ви натовари още повече, така че това каране за повечето хора ще е напълно достатъчно за деня. Идеалните сезони да пробвате маршрута са пролетта и есента – не само, че тогава районът е най-красив, но и температурите са поносими. През лятото очаквайте да е горещо, макар че нагоре се кара предимно в гора, а пък по билото на рида често е ветровито, и това прави нещата по-поносими.

Панорамната площадка с изградените към нея навес, пейки и маси е идеално място за почивка, така че носете си някаква храна, за да ѝ се насладите там. Никъде по маршрута не видях чешми, така че вземете си достатъчно вода.

Началото е от площада в с. Глогово, където обикновено се намират и места за паркиране.

Полена – Крупник – Сушица

Written by

Това е един чудесен веломаршрут за планинско колоездене по границата между планините Малешевска и Влахина, който ще се хареса на любителите на по-дивите и натурални пътеки и терени. Освен тях, карането включва и задължителните за района панорами към Пирин.

Маршрутът не е много дълъг и натоварващ, но е достатъчен да уплътни хубаво няколко часа от деня; пътеките в него са проходими, но също така са и доста диви – на места ще ви закачат клонки, на други ще трябва да карате по-бавно, за да видите продължението или за да не ви изненада нещо под шумата. Спусканията не са от най-трудните, но в никакъв случай не са и лесни – има доста участъци, които изискват сериозни умения и добър контрол. Редуването на три изкачвания и спускания е приятно, макар че изисква малко повече опаковане и разопаковане от гледна точка на защитна екипировка. А със сигурност едно от най-големите достойнства на карането в този район са цветните и контрастни панорами, особено през пролетта, когато Пирин се белее, а всичко друго наоколо зеленее и пъстрее.

Началото на маршрута е от площада при бившето старо училище в с. Полена – сградата вече е разрушена, но мястото е удобно за паркиране. Може да се каже, а се вижда и от картата, че през цялото време маршрутът се върти около тази точка, така че по всяко време можете и да го съкратите, ако се наложи.

Полена – Сушица 3

Written by

Ако гледаме хронологично, този маршрут би трябвало да е първи в номерацията, защото другите два („Полена – Сушица“ и „Полена – Сушица 2“) са описвани доста след като вече бяхме намерили и карали основната пътека между Сушица и Полена, която е главен акцент и на настоящия маршрут. До момента обаче тя винаги е била част от малко по-дълги карания, а сега дойде времето да обособя този кратък маршрут, който лесно може да комбинирате с много други подобни (кратки или по-дълги) карания в района.

Макар че се спуска по северен склон, пътеката е песъчливо-камениста и няма проблем да я карате дори и след дъжд, а също така и през зимата. Идеалните сезони за района са пролетта и есента.

Изкачването е по асфалт, плавно и продължително, като на места се разкриват страхотни гледки към Пирин. Последните няколкостотин метра са по стръмен черен път, където може да се наложи да бутате на места.

Спускането, както стана ясно, е с типичната за района висока степен на трудност. Всъщност половината от пътеката е по-скоро лека като наклон и терен, но тези секции се редуват с някои доста стръмни и технични участъци с шума и нестабилни камъни, които изискват добра техника и контрол.

Маршрутът е доста лесен от гледна точка на навигация. В общия случай човек може да се справи дори без GPS, стига да не се притеснява от това, че на доста места пътеката се разделя на няколко ръкава, които после отново се събират. Това е типично за овчарските пътеки, но дори да кривнете и да откриете някоя съвсем нова линия надолу, няма къде другаде да излезете, освен в Полена.

Началото на маршрута е от площада при бившето старо училище в с. Полена – сградата вече е разрушена, но мястото е удобно за паркиране.

Сушица – Полена (класическата пътека)

Written by

Това е една от основните и по-дълги пътеки между селата Полена и Сушица, която е част от няколко маршрута в района.

Отсечката всъщност започва като черен път и то със стръмно изкачване – от асфалтовия път под с. Сушица (т.01) до една близка седловина (т.02), където се продължава по изровен черен път в северна посока до т.03. Там вдясно от пътя е оградата на една кошара/ферма. Пътеката продължава направо и след кошарата надясно и надолу, следвайки билото на един от хребетите, спускащи се към с. Полена. На няколко места тя се разделя на различни ръкави, които отново се събират – типично за овчарските пътеки. В някакъв момент долната част от пътеката е била ползвана и като път за дърводобив, така че от т.04 до края на отсечката тя има отново вид на изровен черен път, който се спуска към близкото дере в т.05 и завършва в покрайнините на с. Полена.

Кокаляне – Герман – Германски манастир – Панчи ВЕЦ

Written by

Това е поредният хубав веломаршрут за планинско колоездене над яз. Панчарево. Той включва пътеката „Панчи ВЕЦ“, която е сравнително нова. Заради стръмния наклон в последната ѝ част, тази пътека е може би най-трудната за момента в района, което се пренася и към самия маршрут. За сметка на това обаче, тъй като достъпът до началото ѝ е по комбинация от асфалт, бетонен и хубав черен път, а спускането е по южен склон, карането по маршрута е възможно както след дъждове, така и през зимата (в по-топли и слънчеви дни, когато снежната покривка се е вдигнала над 1000 м н.в.). Даже бих казал, че е препоръчително да карате тази пътека след дъжд, защото при суша в края ѝ сцеплението наистина е минимално!

Иначе началото на пътеката с нищо не загатва какво ви очаква в края ѝ. В първите си метри тя е направо равна, после наклонът става среден, появяват се и предизвикателства под формата на странични наклони, включително и в много от завоите. Така се стига и до финалния участък, който не само е с доста стръмен наклон, но и с чакълеста настилка и улеи, образувани от гумите на мотори и от водата. Тук поддържането на скоростта и сцеплението са сериозно предизвикателство, особено в по-сухите периоди от годината. На всичкото отгоре тази част не е и никак къса, така че е добре още в началото ѝ да прецените добре уменията си и ако не сте сигурни, че ще запазите контрол, по-добре не рискувайте.

Началната точка е от големия паркинг в Кокаляне, в горния (южен) край на яз. Панчарево. Пътеката „Панчи ВЕЦ“ свършва в близост до него, а и тук обикновено се намират места дори в почивните дни. Оттам заобикаляме язовира от източната му страна, като за загрявка изкачваме пътеката „Зиг-заг“ и се спускаме по „Пътеката с гледката“, за да излезем в с. Герман. Преминаваме през него по главната улица и в края му (откъм Околовръстното шосе) се отбиваме по асфалтовия път към Германския манастир. След манастира изкачването продължава по бетонен път, а третата му част е по хубав черен път. За спускането по „Панчи ВЕЦ“ вече казах достатъчно. Както виждате от това съкратено описание и от картата, при желание може да започнете карането и от Герман – от центъра на селото или от стената на яз. Панчарево.

Ако решите да карате по маршрута през уикенда или по празници, най-добре е да пропуснете пътеките между Кокаляне и Герман (т.е. да минете по асфалтовата алея по брега на езерото), защото по тях има много пешеходци, или поне да преминете по тях бавно и с много внимание. По „Панчи ВЕЦ“ по-вероятно е да срещнете мотори, отколкото пешеходци.

Лъгът – хижа „Мазалат“ – Джаксъна

Written by

Както личи от името, този веломаршрут е по-кратък вариант за изкачване до хижа „Мазалат“ и спускане по пътеката с интересно име „Джаксъна“. Това го прави подходящ за хора, които по една или друга причина не искат или нямат време да направят по-дългия маршрут през хижа „Партизанска песен“, който със сигурност е по-разнообразен и включва още една пътека по билото към хижа „Мазалат“. Но както стана дума, не пречи да има и един такъв по-бърз вариант.

Въпреки неголямата си дължина обаче, маршрутът е доста сериозен като физическо натоварване, защото преодолява денивелация 1000 метра. Изкачването е по черен път със стабилна настилка (трошено-каменна и почвено-каменна) и с един постоянен наклон около 7-8%, така че със сигурност ще ви трябват силни крака, ако искате да го вземете без бутане. От друга страна, сянката, която ще ви съпътства през по-голямата част от времето, прави карането поносимо дори и през топлите летни дни.

Спускането също не е лъжица за всяка уста. Пътеката е доста стръмна и с многобройни, предимно къси завои, които не са остри като серпентини, но не са и особено широки и бързи. Големи камъни почти липсват, т.е. не е много спъната и опасна, но в никакъв случай не е и лесна. В края са изградени едни дървени стъпала, които са неприятни, но са достатъчно кратки (100-200 м), за да не развалят доброто усещане от цялата пътека. За съжаление тя представлява само половината от спускането. Другата половина е по същия черен път, по който е и изкачването. Малко успокоение е това, че солидният наклон на пътя все пак допринася за това човек да кара със скорост и така спускането остава интересно, въпреки че настилката от трошени камъни не предполага кой знае какво заиграване с терена.

Карането по този маршрут е възможно през по-голямата част от годината, с изключение на месеците, в които по билото на Стара планина има сняг. Пътят в по-голямата си част става за каране дори и след дъжд, макар че има няколко участъка, където се задържа повече кал, на места даже и от лепкавата. Пътеката, заради сериозния си наклон, също изсъхва сравнително бързо и даже бих казал, че е по-добре да я карате 1-2 дни след дъжд, отколкото в съвсем сухо състояние – тогава вероятно ще е доста по-хлъзгава и контролът върху гумите ще е по-труден.

Началото е в м. Лъгът над с. Валевци, където е и ДЛС „Росица“. На практика изкачването е покрай границите на ловното стопанство. В този смисъл срещите с диви животни, включително мечки, са нещо съвсем обичайно за района – добре е да го имате предвид. До Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода, но след това по пътя нагоре няма чешми, така че заредете достатъчно.

Лъгът – хижа „Партизанска песен“ – хижа „Мазалат“ – Джаксъна

Written by

За любителите на хубави и интересни пътеки това е може би най-добрият маршрут в околностите на Севлиево, защото включва цели две такива. Освен това е дълъг, разнообразен и панорамен. Има къде човек да се напъне, има и къде да отпочине. Перфектен във всяко отношение! Не е случайно, че сред планинските колоездачи в Севлиево той е абсолютна класика!

Началото на маршрута е дълбоко в полите на Стара планина от северната ѝ страна, в м. Лъгът, където е разположено Държавното ловно стопанство „Росица“. То представлява огромна заградена площ за развъждане на дивеч и първата част от изкачването на практика преминава през тази територия с особен статут и с още по-особено излъчване. Дори и да не видите сърни, елени, мечки или други местни обитатели, които на това място не възприемат човека като най-голяма заплаха и понякога гордо се показват и позират пред погледа на евентуалните посетители, възможно е да се почувствате като в джурасик парк – усещането за присъствие на дива фауна е твърде натрапчиво, въпреки че следите от човешка дейност също са очевидни. Те са под формата на заграждения, хранилки и друга дивечовъдна инфраструктура, а също и пътища – малко на брой, но стабилно направени. Именно по един такъв черен път е първата част от изкачването, която ще ви изведе чак до билото в м. Кръстопътищата, малко над Осеникова поляна. Когато ние карахме по маршрута, пътят тъкмо бе подготвен за полагане на нова настилка от трошен камък – това ще го превърне в същинска „горска магистрала“ и ще го направи подходящ за каране дори и след обилни дъждове. До момента той също е бил достатъчно широк и стабилен, но все пак с почвено-каменна настилка. От билото към хижа „Партизанска песен“ (позната в миналото и като хижа „Янтра“) се продължава с леко и плавно изкачване по много стар асфалтов път, който на места вече е черен. Хижата предлага добра кухня и чудесна възможност за почивка преди последната част от карането – по билото към хижа „Мазалат“. Тази част от маршрута редува горски и открити участъци, като в началото се изкачваме по стръмен черен път към м. Корита, а оттам по чудесна горска пътека с редуващи се изкачвания и спускания излизаме в близост до хижа „Мазалат“ и довършваме изкачването до нея по черен път. Тази хижа също е чудесно място за почивка и настройка за спускането обратно към Лъгът. Това спускане е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека с име „Джаксъна“ – тя е стръмна, но не прекалено трудна, с доста къси завойчета, които правят карането изключително забавно, но и малко по-трудно в някои моменти. Във всеки случай тази пътека е най-доброто, което ще намерите по този склон! Кръстена е на човека, който я е прокарал навремето – преди 20-30 години или дори повече. Маркиана е със зелена туристическа маркировка. В края ѝ са изградени едни напълно излишни стъпала, които доста пречат при преминаване с велосипед, но тези 200 м, в които евентуално може да поносите байка, не могат да заличат удоволствието от останалата част. Пътеката се включва в широкия черен път от хижа „Мазалат“ към м. Лъгът, който е достатъчно стръмен, за да е интересен за каране, въпреки трошено-каменната си настилка (от гл.т. на автомобилите пътят не е в много добро състояние, но точно това го прави по-хубав за планинските колоездачи).

Предполагам, че това кратко описание, както и снимките по-долу, ще ви убеди напълно, че си струва да пробвате този маршрут. За повечето хора той ще е целодневен, особено като се имат предвид и двете хижи с изкушаващи предложения за хапване и пийване. Подходящите сезони за каране са от края на пролетта (когато се стопи снегът по билото на Стара планина), до средата на есента, включително и през горещите летни дни. В най-топлите периоди обаче е хубаво а започнете карането по-рано сутринта, защото изкачването през ДЛС „Росица“, макар и доста плавно, е предимно на открито. След него вече има достатъчно сянка.

До м. Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода; като цяло по маршрута на ключови места има водоизточници, така че няма да останете жадни.

Попина лъка – хижа „Беговица“ – Горно Лопово – Мелник – Сандански

Written by

Това е един дълъг, високопланински маршрут в Пирин, изпратен от Илия Камбуров. Той може да се разглежда като алтернативен вариант на един друг маршрут в същия район (Рожен – Горно Лопово), само че този тук не е кръгов – началната точка е в м. Попина лъка, а краят му е в Сандански. Освен това тук се качвате на по-голяма надморска височина, а там ви очаква по-труден терен и една неизбежна порция бутане и носене.

Попина лъка е курортна местност над Сандански, до която има асфалтов път. При настоящия маршрут идеята е да използвате този път и да превземете част от денивелацията с лек автомобил, който после някой да върне обратно (или пък вие да си го вземете, качвайки се с такси от града).

От местноста Попина Лъка до х. „Беговица“ се върти по черен път за около 2 часа. След хижата има 2 часа носене и бутане до най-високата точка (2370 м), а след това до Мелник е само спускане, предимно по пътеки, караеми и проходими навсякъде. Началото на спускането започва в алпийската част, след което преминава в горска пътека (туристическа, маркирана), която води до местноста Горно Лопово. Оттам вече се следва пътеката в посока Кърланово (през параклиса „Св. Илия“) и след това по пътя през Мелник. Прибирането към Сандански е през няколко села в полите на Пирин.

От там вече маршрута се препокрива Храна – Х. Беговица и Мелниквода – 1-2 литраМакс надморска височина 2370минимална надморска височина 127придобита 1715изгубена 2737време цял ден