След няколкото водещи маршрута в района на Ковачевица, които публикувахме до момента в МТБ-БГ, настоящият изглежда малко по-невзрачен и скучен. На някого може да се стори дори леко излишен. Но така и така сме го проучили, решихме да го качим, защото ако имате повече дни на разположение или пък вече сте пробвали всички други карания там, може да имате нужда от разнообразяване. 

Изкачването е основно по асфалт и по хубав черен път, изграден наскоро като “горска магистрала” за камиони с дървен материал, така че да заобикалят Ковачевица и да излизат направо в Горно Дряново. Има дори и междинно спускане по асфалт до Сухия чарк. Същинското спускане обаче е по черен път, който е много стръмен и изровен, и пътеката от параклиса в края на карането. Комбинацията от всичко това го прави не особено подходящо за каране с твърдак, тъй като терените ще са малко по-друсави от необходимото, но ерозията не прощава на дърварските пътища. Улеите и острите камъни, оголени от ерозията, правят маршрута неподходящ за начинаещи, въпреки че изкачването е точно като за тях. Спускането може да се стори грубичко дори на напреднали колоездачи, а за неуверените си е направо опасно в този вид.

Зная, че всичко дотук не звучи като реклама на превъзходно каране. Пътеката в края на карането обаче значително подобрява общото преживяване. Към плюсовете на маршрута можем да добавим и това, че разширява малко възможностите за разходка на две колела в района и минава през някои спокойни, тихи и приятни места.

Този веломаршрут обединява две от пътеките в района между Ковачевица и Огняново, минава покрай селския минерален басейн (мирото) и може да се започне и от двете населени места. Трябват ли ви допълнителни доводи, за да го пробвате? 

Няколко думи и за пътеките, макар че може би вече сте чели достатъчно за тях в други маршрути от този район. Пътеката от Ковачевица към Огняново не е трудна, но е доста храсталясала на места в горната си част. През пролетта на 2016 г. почистихме най-проблемните участъци, но не се знае колко ще е траен ефектът. Изключително живописна е и позволява на много места човек да спре и да се наслади на гледката към дълбоката долина и отсрещните скали. На няколко места в горната част има малки свлачища, които налагат слизане и пренасяне на велосипеда, но нищо по-трудно от това. Има и един мост, който вече е счупен,така че се налага да пренасяте велосипеда над малка рекичка. Пътеката следва някогашното трасе на черен път, свързвал двете села, така че наклонът е лек, а широчината в повечето части е голяма, макар утъпканата следа да е съвсем тясна на места.

Пътеката над Скребатно към р. Канина за мен лично е най-хубавата в района – технична, без да е много трудна; опасна, но не натрапчиво плашеща. Последното все пак не е за подценяване – през цялото време от едната страна има стръмен, почти отвесен склон, така че това спускане не е подходящо за неуверени карачи, нито пък е място тепърва да подобрявате техниката си. Има и остри серпентини, има и доста тесни места, прагове, стабилни едри камъни… екстрите са много, но за хора, които имат поне средни умения в карането по такива терени.

Това е един от малкото маршрути, които имаме от тази погранична планина, но какъв маршрут само! Достоен да носи името на самата планина, достоен да изпълни цял ден каране и цялата ви байкаронска душа. Заслугата за описването му, включително и за хубавите снимки, е на Димитър Щуров.

Важно е да отбележа, че маршрутът започва от една седловина над с. Голешово, а завършва в самото село. Липсващата отсечка е 3-4 км с наклон нагоре. Ако няма как да си осигурите логистика, т.е. да оставите МПС в Голешово, може би е най-добре да започнете карането направо оттам, за да превземете баира със свежи сили, а не в края на деня с натежали крака.