Предизвикателен и доста приключенски маршрут над Златица и Челопеч, описан и изпратен от Борис Първанов. Карането (поне за повечето хора) е като за цял ден, с дълго изкачване от с. Църквище през изоставения тунел над Златица до прохода Кашана, след това по билото до вр. Челопешка Баба, откъдето се разкрива гледка към рудника „Елаците“, после с още доста каране и подсичане по южния склон над Челопеч през хижа „Мургана“, за да завърши със спускане по две от трасетата на Golden Dust Bike Park. Теренът е много разнообразен – от асфалт и черни пътища до каране по голи планински склонове и по специално изградени велопътеки. Има си и бутане/носене във високата билна част и по някои от черните пътища. Освен че карането изисква физическа издръжливост и технически умения, добре е да следите изкъсо и GPS навигацията, защото има места, където може да се объркате. Изобщо, това е едно страхотно МТБ приключение за хора с достатъчно опит, както може да се убедите и от видеоклипа на Борис: https://youtu.be/2esWdGtzZf4.
Якоруда – Трещеник 1
От курорта Трещеник към Якоруда за жалост няма нито една дълга и съдържателна пътека. Търсихме усилено, но не намерихме такава. Има обаче черни пътища, така че ако човек иска да използва лесния достъп по асфалтовия път нагоре към курортната местност, може след това да се спусне обратно към града по пресечен терен. Точно такъв е настоящият маршрут.
Ако си говорим честно, веднага ще кажа, че той далеч не е най-хубавия в района. Много по-добри и приятни варианти за каране (в зависимост и от това каква трудност търсите) са маршрутите с начална точка Трещеник – например към Сухото езеро и хижа „Семково“, покрай вр. Торица и рида Брабрите или пък през махалите Кьорови колиби и Юрчени колиби. Ако сте ги пробвали обаче и искате да покарате още нещо, или пък ако търсите варианти за спускане от Трещеник към Якоруда, тогава описаният тук маршрут може да ви е от полза.
Всъщност той има само един недостатък – черните пътища, по които е спускането, на места са доста стръмни, изровени и непредвидими. Това ги прави дори малко опасни за хора, които нямат необходимите опит, техника на каране и бързи реакции. Когато планирах карането по тях, надеждата ми беше, че ще са широки и добре утъпкани, т.е. че ще бъдат подходящи за хора с по-малко опит и увереност. Оказа се обратното. Получава се така, че като ниво на трудност карането е подходящо за хора с повече умения, а пък ако сте от тези хора, по-логично е да предпочетете каране по пътеката „Водолаза“ (по единия или другия маршрут с нейно участие) или по маршрута от Трещеник към Семково, или пък от Якоруда през Конарско и Бунцево. Но както казах, не пречи да имате и настоящия маршрут в GPS-а си – например, може да се случи така, че да има кой да ви качи с кола до Трещеник, оттам да завъртите някой от високите маршрути и след това да искате да се спуснете към града. Или пък, ако сте с е-байк, може всичко друго, което е описано и публикувано, да не ви стига…
Както стана ясно, изкачването от Якоруда до Трещеник е по асфалтовия път – тесен, с добра настилка, с прекрасни панорами и с доста сериозен наклон на много места. Около 14 км с 800 м денивелация – на пръв поглед не звучи зловещо, но всъщност баирът си е голям и като такъв ще го усетите! За спускането вече казах – комбинация от черни пътища, на места са хубави и скоростни, на други са малко по-обрасли, а на трети са стръмни и изровени, с нестабилни камъни, улеи и коловози.
В горната си част GPS следата е малко „заплетена“ – това е така, защото се изкачва до Трещеник и сред това се спуска обратно по черни пътища, които пресичат асфалта. Ако искате да си спестите последния километър и половина изкачване, може да пропуснете курорта и да започнете спускането към града по-рано. Трещеник обаче е доста приятно място за почивка, така че по-добре е да се напънете и да се изкачите до него.
Като цяло маршрутът следва билото на един рид в южна посока. Това, както и песъчливите почви в района, го прави подходящ за каране дори и в по-влажни условия – малко са местата, където може да се натъкнете на лепкава и/или дълбока кал. Така че характеристиките на терена позволяват каране от пролетта (след стопяване на снега) до късна есен. Имайте предвид обаче, че Трещеник е на височина между 1700 и 1800 м, така че в преходните сезони температурите там са по-ниски.
Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава няма да намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Якоруда – Добреви ниви
Този маршрут може да се разглежда като много по-кратък вариант на „Якоруда – Бунцево“, доколкото споделя същата пътека за спускане. Тук обаче достигате до нея директно по черен път от града, който е прилично стръмен, но бързо извежда до откритата панорамна част на билото, където може да се нагледате на Рила и след това да ускорите отново пулса си със спускане по комбинация от пътеки, които секат напряко черния път от изкачването. С тези си характеристики „кръгчето“ е особено подходящо за хора с е-байкове, но и всеки друг може да се възползва от него, когато разполага с по-ограничено време и не иска да заобикаля чак през Конарско и Бунцево.
Въпреки че е на северен склон, почвите по него са много песъчливи, така че карането е възможно през всеки сезон, дори и в по-безснежните зими. Идеалните периоди все пак са пролетта и есента, а през лятото е хубаво да изберете по-хладните часове сутрин или привечер.
Спускането е със средна към висока трудност, макар че някои отсечки всъщност са по-скоро гладки и скоростни. В цялост комбинацията от пресичащи пътя пътеки обаче си е технична, защото някои от тях са стръмни и трудни. Повечето от тези преки пътеки са ясни и лесно се забелязват, но за всеки случай в GPS следата има точки за началото и края на всяка от тях. Началото на спускането от един хълм, наречен Добреви ниви, е единствената отсечка, която е по-трудна за намиране и по-обрасла. Основната причина тя да е част от маршрута е, че достигането до нея ще ви възнагради с възхитителните панорами към Рила, които иначе биха останали извън обхвата на маршрута.
Началната точка на маршрута е площадът на гр. Якоруда, но непосредствено около него е трудно да се намерят места за паркиране. Най-удобното място в близост, където можете да паркирате, е при пазара и е отбелязано в GPS следата с точка „Parking“. Пазарът е в събота, така че тогава паркингът е неизползваем и ще трябва да потърсите място някъде по улиците.
Якоруда – пътека „Водолаза“ (вариант 2)
Вторият вариант за кръгов маршрут, включващ пътеката „Водолаза“ над Якоруда, е малко по-дълъг от първия, по-плавен като изкачване, но и по-див. Като цяло бих казал, че той е по-приятният за каране, особено през лятото, когато по-лекият наклон и по-дебелата сянка са за предпочитане. През преходните сезони обаче, особено през пролетта, по него има по-усойни места и вероятността да се натъкнете на кални и труднопроходими участъци е по-голяма. Освен това, макар че наклонът при изкачването като цяло е по-малък, не липсват вадещи душата баири, особено в по-високата част, а и като цяло при него се изкачваме по-нагоре в планината, така че може да се спори дали е по-лесен като физическо натоварване.
Що се отнася до пътеката със странно име „Водолаза“, която е основна цел и елемент в този маршрут, припомням набързо, че тя е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Името ѝ идва от няколкото характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно. Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии, при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти, но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.
Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава трудно ще намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Якоруда – пътека „Водолаза“ (вариант 1)
„Водолаза“ е доста странно име за пътека, особено когато е на място, заобиколено само от високи планини – Рила, Пирин и Родопите. Затова ще започна с неговото обяснение. То включва и факта, че пътеката е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Като казвам „създадена“, имам предвид буквално, защото оригиналната пътека по този склон представлява (и в момента) един прав занемарен дърварски улей, пълен с клони, листа и какво ли не и напълно неподходящ за каране. Та за името говорехме…то е измислено от основните създатели на пътеката и отразява няколко характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно, а денивелацията се губи рязко като при скок във вода.
Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии – гората е рядка и при направата ѝ теренът е използван максимално ефективно, като при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти. Но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.
А сега да кажа нещо и за изкачването… Има различни варианти, по които можете да достигнете до началото на „Водолаза“. Представеният тук е най-краткия и най-стръмен. Ама наистина стръмен! Толкова, че дори хора с е-байкове ще срещнат на места предизвикателство – не толкова заради недостиг на мощност от мотора, колкото заради необходимостта и от добра техника на каране при такъв наклон. На почти всеки с „био“ байк ще му се наложи да бута на някои места, освен ако не е много силен и много амбициран.
Както става ясно, тук минусът е стръмното изкачване. Плюсовете обаче са, че това е най-бързият и директен начин да стигнете до пътеката, при това пътят се ползва редовно и въпреки бруталния наклон като цяло е в добро състояние. Освен това след дъжд и изобщо в преходните сезони, тук може да очаквате най-бързо изсъхване и най-малко кал.
Заради споменатите характеристики на почвата, южното изложение и не толкова голямата надморска височина, маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно. През лятото е добре да атакувате баира сутрин по хлад, след което може да навестите и градския минерален басейн – не случайно началната точка е поставена именно при него. В съседство е и общинската минерална баня. Така ще може да продължите „водолазната“ тенденция и след края на карането.
(Ако предпочитате, може да започнете карането и от центъра на Якоруда, като има поне два варианта да стигнете до банята и басейна – единият е по главното шосе и след края на града се отбивате вдясно; другият вариант е по главната улица „Цар Борис 3“ в югозападна посока и след напускане на града, при включването в главния път, търсете от другата му страна мост над р. Места, по който ще излезете при банята.)
Трещеник – Семково (под Сухото езеро)
Между курортите Трещеник и Семково със сигурност могат да се измислят и други маршрути за планинско колоездене, но този категорично е най-добрият във всяко отношение – предлага страхотни гледки, вълнуващо и предизвикателно спускане, поносими изкачвания и достатъчно сянка във втората част от карането, когато се очаква да е станало по-топло. Впрочем като се има предвид, че маршрутът е разположен изцяло над 1600 м н.в., по него винаги може да разчитате на прохлада и по-ниски температури, което го прави особено подходящ за каране през лятото. Затова пък през пролетта ще трябва да изчакате снегът да се разтопи поне до ниво 2000 м, т.е. най-добре е да го карате чак от юни нататък.
Като физическо натоварване карането не е особено трудно, поне за хора със средна или добра физическа подготовка. Натрупването на положителна денивелация е разделено в 2-3 изкачвания – едното е в началото на маршрута, другото е след средата, а третото е в края. Техническата трудност обаче е висока, защото пътеката, която започва под Сухото езеро и се спуска към Семково, определено изисква добри умения. Все пак може да се каже, че най-трудна е последната част от нея – става дума за няколкостотин метра, в които пътеката е стръмен улей с доста камъни в него; има и странична линия, по-лека като терен, но не винаги е лесно човек да задържи нея.
Важно е да уточня, че пътеката попада в рамките на Национален парк „Рила“ и, доколкото успях да разбера, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на нормите за управление на тази защитена територия, преминаването по нея е възможно за групи до 5 човека след предварително съгласуване с Дирекцията на Националния парк.
Маршрутът започва от центъра на курорта Трещеник, където между двете хижи („старата“, която е по-скоро хотел, но през 2024 г. не работеше, и „новата“, която беше отворена) има паркинг. В първите 3-4 км се изкачваме по хубав асфалтов път до м. Нехтеница, където от една чешма с мощна струя се излива леденостудена рилска вода – може би най-вкусната, която може да намерите. Целият район (чак до яз. Белмекен) е част от голям водосборен басейн и ще го разберете щом поемете по черния път в посока Сухото езеро – той е „равен“ (т.е. следва почти една и съща надморска височина с леки изкачвания и спускания) и на много места по него има бентове, водохващания и други хидросъоръжения, заради които всъщност и изграден и е поддържан в добро състояние. Малко след Нехтеница има и една отбивка до м. Мочура край Баненска река – ще достигнете до красиво езерце с кът за почивка на брега, където да отдъхнете, съзерцавайки извисяващите се над вас върхове – Сухата вапа, Налбант и др. За пътеката вече говорих достатъчно, а хижа „Семково“, която е следващата важна точка по маршрута, също е на много приятно и красиво място (има дори езеро и патици в него!), така че желанието за почивка идва от само себе си. Връщането към Трещеник е почти изцяло по черни пътища, като в първите няколко километра предимно се спускаме, след това се изкачваме (на места стръмно), после караме малко „родопско равно“, макар че сме в Рила, и за финал се изкачваме още 1-2 км по асфалт.
Витоша | Rollercoaster
Една сравнително нова пътека за каране на Витоша, която се намира над кв. Симеоново и може да се разглежда като алтернатива на „Кимба“, която е една от класиките в тази част на Витоша.
Rollercoaster започва точно от пресичането на „Кимба“ и Обиколната алея, като в първите метри се кара по „Кимба“ и след това в т.02 се отделя вляво от нея. Малко по-късно отново пресичате „Кимба“ в т.03 и оттам двете пътеки напълно се разделят, като Rollercoaster продължава от източната страна на Симеоновския лифт, без да пресича трасето му, и завършва на Симеоновско шосе в т.04.
Можете да видите пътеката в това видео на Иван Гешев (Shane MTB): https://www.youtube.com/watch?v=C0gG7a1w0aQ.
От описанието към видеото се разбира и това, че заслуга за оформянето и почистването на пътеката има Боби Дачков.
Витоша | Хамака
Една сравнително нова пътека на Витоша, която напоследък е популярна поради няколко причини. Едната е, че най-общо казано се намира между лифт/писта „Витошко лале“ и кв. Симеоново, т.е. удобна е за завършващо каране, ако човек преди това е карал по трасетата покрай лифта. При качване с автобус 66 пътеката също е лесно достъпна.
Началото ѝ е от пътя за Алеко, малко след като подминете отбивката към писта „Витошко лале“, вляво. Като започнете спускането, пресичате последователно пътя за „Лалето“ (т.01) и още един път (т.02), за да се включите в т.03 в класическата пътека „Кимбата“, по която се правеха много от състезанията по спускане в зората на българското планинско колоездене. Следвайки „Кимба“, на разклона в т.04 сте надясно, а в т.05 трябва да се отклоните вляво (напускайки „Кимба“). В т.06 пътеката завършва на един черен път, водещ до някаква техническа постройка вляво, а надясно по него ще стигнете до кръстовището на „Кимба“ и Обиколната алея, където е и краят на отсечката.
Можете да видите пътеката в това видео на Иван Гешев (Shane MTB): https://www.youtube.com/watch?v=C0gG7a1w0aQ.
От описанието към видеото се разбира и това, че заслуга за оформянето и почистването на пътеката има Боби Дачков.
Витошко лале 2
Това е една високопланинска и много технична пътека на Витоша, която стана популярна, след като лифтът „Витошко лале 2“ заработи и през лятото, и особено след като бе включена като състезателен етап в Home Mountain Enduro 2024.
Както показва и името ѝ, пътеката преминава в близост до трасето на лифта и пистата „Витошко лале 2“, като започва и завършва при горна и долна станция на лифта. Големи и ръбати витошки камъни, прагове, остри серпентини, туфи и жилави високопланински треви – това ви очаква като терен по стръмния склон на височина над 2000 м.
GPS следата е „компилирана“ от данни в Strava, а най-добра представа за пътеката може да добиете от видеото на Николай Станоев: https://info.mtb-bg.com/video/ni-ki-vitoshko-lale-2/.
Подгумер 2 | „Кутела“ (или пътеката покрай Света река)
Втората популярна пътека над Подгумер е не по-лоша от първата! Тя също започва в близост до вр. Спинишор, само че достигането до нея обикновено е по един стръмен черен път през стара вилна зона в м. Чукавица. Може обаче да достигнете началото на пътеката и по другия черен път към вр. Спинишор, или пък да дойдете откъм билото на Софийска планина.
Пътеката започва от един завой на черния път (т.01), до който е изграден и кът за отдих с чудесна панорама към Софийското поле. В началото има гладка и скоростна секция по открития склон надолу, после има скалисти участъци, тесни места през млади иглолистни горички, стръмни участъци и други такива интересни неща за каране. В т.02 достигаме поток, наречен Света река, и тук трябва да продължите по пътека в дерето, плътно вляво до рекичката – след малко се преминава по мост от другата страна и пътеката започва да подсича склона, като има и участъци нагоре. По този начин се достига една вилна зона над Подгумер, където се включваме в друга пътека и продължаваме със спускане през горичката. В т.04 достигаме кръстопът на черни пътища покрай вилите – продължаваме направо и надолу, пътят отново преминава в пътека в гората, а в т.05 завиваме надясно и по равна пътека под вилната зона излизаме отново покрай къщите и по черен път (в т.06 наляво) се включваме в т.07 в широкия път (смесица от макадам и асфалт) между вилната зона и Подгумер. По него се спускаме до обръщалото за автобусите в горния край на селото (т.08).