Предизвикателен и доста приключенски маршрут над Златица и Челопеч, описан и изпратен от Борис Първанов. Карането (поне за повечето хора) е като за цял ден, с дълго изкачване от с. Църквище през изоставения тунел над Златица до прохода Кашана, след това по билото до вр. Челопешка Баба, откъдето се разкрива гледка към рудника „Елаците“, после с още доста каране и подсичане по южния склон над Челопеч през хижа „Мургана“, за да завърши със спускане по две от трасетата на Golden Dust Bike Park. Теренът е много разнообразен – от асфалт и черни пътища до каране по голи планински склонове и по специално изградени велопътеки. Има си и бутане/носене във високата билна част и по някои от черните пътища. Освен че карането изисква физическа издръжливост и технически умения, добре е да следите изкъсо и GPS навигацията, защото има места, където може да се объркате. Изобщо, това е едно страхотно МТБ приключение за хора с достатъчно опит, както може да се убедите и от видеоклипа на Борис: https://youtu.be/2esWdGtzZf4.

Този маршрут може да се разглежда като много по-кратък вариант на „Якоруда – Бунцево“, доколкото споделя същата пътека за спускане. Тук обаче достигате до нея директно по черен път от града, който е прилично стръмен, но бързо извежда до откритата панорамна част на билото, където може да се нагледате на Рила и след това да ускорите отново пулса си със спускане по комбинация от пътеки, които секат напряко черния път от изкачването. С тези си характеристики „кръгчето“ е особено подходящо за хора с е-байкове, но и всеки друг може да се възползва от него, когато разполага с по-ограничено време и не иска да заобикаля чак през Конарско и Бунцево.

Въпреки че е на северен склон, почвите по него са много песъчливи, така че карането е възможно през всеки сезон, дори и в по-безснежните зими. Идеалните периоди все пак са пролетта и есента, а през лятото е хубаво да изберете по-хладните часове сутрин или привечер.

Спускането е със средна към висока трудност, макар че някои отсечки всъщност са по-скоро гладки и скоростни. В цялост комбинацията от пресичащи пътя пътеки обаче си е технична, защото някои от тях са стръмни и трудни. Повечето от тези преки пътеки са ясни и лесно се забелязват, но за всеки случай в GPS следата има точки за началото и края на всяка от тях. Началото на спускането от един хълм, наречен Добреви ниви, е единствената отсечка, която е по-трудна за намиране и по-обрасла. Основната причина тя да е част от маршрута е, че достигането до нея ще ви възнагради с възхитителните панорами към Рила, които иначе биха останали извън обхвата на маршрута.

Началната точка на маршрута е площадът на гр. Якоруда, но непосредствено около него е трудно да се намерят места за паркиране. Най-удобното място в близост, където можете да паркирате, е при пазара и е отбелязано в GPS следата с точка „Parking“. Пазарът е в събота, така че тогава паркингът е неизползваем и ще трябва да потърсите място някъде по улиците.

Вторият вариант за кръгов маршрут, включващ пътеката „Водолаза“ над Якоруда, е малко по-дълъг от първия, по-плавен като изкачване, но и по-див. Като цяло бих казал, че той е по-приятният за каране, особено през лятото, когато по-лекият наклон и по-дебелата сянка са за предпочитане. През преходните сезони обаче, особено през пролетта, по него има по-усойни места и вероятността да се натъкнете на кални и труднопроходими участъци е по-голяма. Освен това, макар че наклонът при изкачването като цяло е по-малък, не липсват вадещи душата баири, особено в по-високата част, а и като цяло при него се изкачваме по-нагоре в планината, така че може да се спори дали е по-лесен като физическо натоварване.

Що се отнася до пътеката със странно име „Водолаза“, която е основна цел и елемент в този маршрут, припомням набързо, че тя е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Името ѝ идва от няколкото характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно. Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии, при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти, но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.

Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава трудно ще намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.

„Водолаза“ е доста странно име за пътека, особено когато е на място, заобиколено само от високи планини – Рила, Пирин и Родопите. Затова ще започна с неговото обяснение. То включва и факта, че пътеката е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Като казвам „създадена“, имам предвид буквално, защото оригиналната пътека по този склон представлява (и в момента) един прав занемарен дърварски улей, пълен с клони, листа и какво ли не и напълно неподходящ за каране. Та за името говорехме…то е измислено от основните създатели на пътеката и отразява няколко характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно, а денивелацията се губи рязко като при скок във вода.

Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии – гората е рядка и при направата ѝ теренът е използван максимално ефективно, като при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти. Но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.

А сега да кажа нещо и за изкачването… Има различни варианти, по които можете да достигнете до началото на „Водолаза“. Представеният тук е най-краткия и най-стръмен. Ама наистина стръмен! Толкова, че дори хора с е-байкове ще срещнат на места предизвикателство – не толкова заради недостиг на мощност от мотора, колкото заради необходимостта и от добра техника на каране при такъв наклон. На почти всеки с „био“ байк ще му се наложи да бута на някои места, освен ако не е много силен и много амбициран.

Както става ясно, тук минусът е стръмното изкачване. Плюсовете обаче са, че това е най-бързият и директен начин да стигнете до пътеката, при това пътят се ползва редовно и въпреки бруталния наклон като цяло е в добро състояние. Освен това след дъжд и изобщо в преходните сезони, тук може да очаквате най-бързо изсъхване и най-малко кал.

Заради споменатите характеристики на почвата, южното изложение и не толкова голямата надморска височина, маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно. През лятото е добре да атакувате баира сутрин по хлад, след което може да навестите и градския минерален басейн – не случайно началната точка е поставена именно при него. В съседство е и общинската минерална баня. Така ще може да продължите „водолазната“ тенденция и след края на карането.

(Ако предпочитате, може да започнете карането и от центъра на Якоруда, като има поне два варианта да стигнете до банята и басейна – единият е по главното шосе и след края на града се отбивате вдясно; другият вариант е по главната улица „Цар Борис 3“ в югозападна посока и след напускане на града, при включването в главния път, търсете от другата му страна мост над р. Места, по който ще излезете при банята.)