Благодарение на Ивайло Андреев добавям GPS следа за новото DH трасе над Говедарци, започващо от хижа „Мечит“. Както може да се види и на картата, то върви доста близо до пътеките с туристическа маркировка, а на някои места дори съвпадат, така че дори и без GPS би трялбвало сравнително лесно да го следвате. Пак благодарение на Иво в Справочника има и видеоклип от трасето.
Витоша | „Кривата“
„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!
Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея. До началото ѝ може да се достигне отдолу както изцяло по асфалтови пътища, така и по различни комбинации от туристически алеи и асфалт. Можете да дойдете и отгоре (откъм Златните мостове и хижа „Момина скала“ по няколко различни пътеки (директно към нея или минавайки през Копитото). Изобщо, това е наистина една от класиките на Витоша и мож да бъде включена във всякакви маршрути – от къси и бързи карания за час-два до дълги, целодневни кръстосвания в най-близката за софиянци планина.
Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!
Витоша | „Кривата“ с начало и край в Бояна
„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!
Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея, но за мен лично представеният тук маршрут е най-приятния и разнообразен вариант за каране по нея. Началото е в Бояна, при Боянското ханче. След кратко и стръмно изкачване до Обиколната алея, следва плавно и много приятно набиране на височина в западна посока, докато достигнем края на „Кривата“ при пътя от Бояна към Златните мостове. За кратко караме по него и свиваме наляво по алеята към Бялата (Белята) вода. При тази известна витошка чешма продължаваме по алеята към Тихия кът, а оттам по една къса алея се включваме в основната алея към Златните мостове. По нея пресичаме пътя и следва най-стръмната част от изкачването, като минаваме покрай дендрариума. Достигайки тесен асфалтов път/алея, завиваме по него наляво и излизаме при входа на дендрариума на шосето към Златните мостове, точно при отбивката към Копитото. Оттук продължаваме именно по асфалтовия път към Копитото, но преди да достигнем кулата, около 200 м след отбивката за хижа „Планинец“, вляво се отклонява „Кривата“ пътека. По нея се спускаме надолу – опитвайте с да следвате серпентините, а не преките линии. Излизаме при шосето за Златните мостове и поемаме обратно по Обиколната алея към Бояна, като над квартала се спускаме по една кратак, но технична и интересна пътека.
Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!
Тетевен – Бабинци и пътеките около вр. Кон
Настоящият маршрут представлява може би най-добрата (за мен) комбинация от пътеки по тези южни склонове над Тетевен, поне сред известните ми до момента. Той включва цели три пътеки, като никоя от тях не е лесна и във всяка има по нещо интересно. Бързам да предупредя читателите, че става дума за диви, натурални пътеки, ползвани от местни хора и животновъди, покрити с шума и клонки, необработени и непочистени. Първата, особено, е доста трудна и технична пътека със скални прагове, нестабилни камъни и трудни серпентини и доста шума в гората. Най-подходящите сезони за каране по този маршрут са пролетта и есента. Ако е лято, трябва да започнете рано сутринта, иначе ще се изпечете живи по тези открити, южни склонове.
Изкачването по асфалтовия път до с. Бабинци всъщност е сравнително леко и приятно. Оттам започва по-трудната част – бутане по стръмна овчарска пътека, за да се изкачим по открития, каменист рид, разположен на изток от селото. По него се спуска и първата пътека, която, както казах, изисква и добри умения, и защитна екипировка. След нея се изсипваме на седловината между този рид и вр. Червен, където можем да отдъхнем на чудесната слънчева поляна или да поседнем в изградените тук беседки с пейки и маси. Маршрутът продължава по маркирана със син цвят пътека наляво и надолу в дерето, чието начало е много обрасло и скрито. Посоката е вила „Червен“, макар че не стигаме чак до нея. И тази пътека в началото е по-трудна, защото е стръмна и предлага твърде илюзорно сцепление, когато почвата е суха и изпръхнала. После наклонът намалява, но пък пътеката на места отново е неясна и леко обрасла, така че в целия този участък ще трябва да гледате внимателно и GPS-а, и терена пред вас. Пътеката влиза в Конски дол, разделящ вр. Червен от вр. Кон и в един момент излиза на черен път – тук завиваме рязко вляво, спускаме се към дерето и издрапваме стръмно и продължително от другата му страна. Пътят постепенно се изравнява, а в един момент обръща посоката и надолу, като накрая преминава в пътека и се спуска към поредното дере на една рекичка, чието име засега не съм узнал. Покрай тая рекичка върви една пътека, маркирана със син цвят. Най-трудно е да я уцелите пътеката в началото. Затова, преди да стигнете рекичката, спрете и огледайте хубаво местността (и GPS следата), защото пътеката е надясно, по западния склон на дерето, и е тясна, покрита с шума и точно в тази част с избледняла и недостатъчна маркировка. След първите 100 м има и едно паднало дърво, което трябва да прегазите. От тази точка надолу пътеката вече е ясна и доста интересна за каране. Има както бързи и гладки участъци, така и всякакви безразборно разположени камъни, улеи, кратки изкачвания и, разбира се, доста шума, която скрива част от подробностите по линиите пред нас. Пътеката е технична, но не бих казал, че е страшна, защото наклонът е малък – трудността идва по-скоро от каменистия терен и необходимостта човек да избира добре линията си и да запазва достатъчно скорост, за да не се запъва в по-острите ръбове. След предишните две пътеки обаче, тази може да ви се стори направо бърза и ритмична! 🙂 В края на спускането ви очакват около 2 км черен път, а след това и 3-4 км асфалт по главната улица/път обратно до центъра на Тетевен.
Говедарци – вр. Зекирица – м. Лажо – с. Сапарево
Още един маршрут от Говедарци до Сапарево, който не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а при това достигайки Зекирица – най-високия връх на Лакатишка Рила. В началото обаче изкачването е много плавно – на практика първите няколко км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) и дълго изкачване до вр. Зекирица, където има навес с пейки и маси и може да отморите. Следва много приятно каране по билото в серевна посока до м. Лажо (преобладават спусканията), а оттам вече стремглаво губим височина в посока с. Сапарево – първо по черен път, после и по хубава, технична пътека.
Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (10.3 км) завиваме надясно по черен път покрай р. Темна. След малко се отделяме от нея и изкачването става по-стръмно, но като цяло наклонът е постоянен и поносим. Малко преди Зекирица има един разклон, при който по-широкият път продължава вдясно, а ние хващаме левия, по-рядко ползван, който ни извежда близо до върха. От Зекирица сме на север по билния път до м. Лажо и оттам към Сапарево.
Говедарци – м. Лажо – с. Сапарево
Рядко се случва маршрут да е с такава точна дължина. И за останалите му характеристики може да се каже, че „всичко е точно!“. Има си дълго и много плавно изкачване – на практика първите 8 км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) изкачване до билото на Лакатишка Рила и по-специално до седловината Лажо, откъдето първо по черен път, а после и по технична пътека се спускаме към с. Сапарево.
Още от заглавието е ясна и основната особеност на маршрута – той не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а кой не обича такива маршрути?
Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (8.6 км) се отделяме надясно по черен път, който предимно с плавен наклон се изкачва към билото и м. Лажо (т.03). Единствената трудност по този път са локвите, които понякога са доста големи и дълбоки, дори и през лятото. Затова той не е подходящ след дъждовни периоди. От седловината продължаваме надясно по черен път, докато достигнем т.04 (16.7 км), където вляво търсим началото на пътеката. По нея се спускаме до с. Сапарево.
Хижа „Пионерска“ – вр. Зекирица – м. Лажо – Сапарево
Много приятен и сравнително лек като натоварване маршрут, който обаче изисква допълнителна логистика, тъй като се тръгва от една точка (високо в планината) и се завършва в съвсем различна долу в подножението. По този начин карането се кара повече надолу, като все пак има две по-осезаеми изкачвания – първото е до вр. Зекирица, който е най-висок в Лакатишка Рила. Основното спускане към с. Сапарево е по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.
Кратко описание:
Тръгваме от хижа „Пионерска“ и караме по широкия и хубав черен път в посока хижите „Ловна“ и „Вада“. Подминаваме отклоненията за първата и при разклона за „Вада“ поемаме нагоре по стръмен, но сравнително кратък черен път, който ни отвежда към вр. Зекирица. Оттам преминаваме по билото в северна посока до м. Лажо и се спускаме в Сапарево.
Хижа „Пионерска“ – м. Лажо – Сапарево
Много приятен и доста лек като натоварване маршрут, който обаче изисква допълнителна логистика, тъй като се тръгва от една точка (високо в планината) и се завършва в съвсем различна долу в подножението. По този начин карането е преобладаващо надолу, като все пак има едно по-дълго изкачване до билото на Лакатишка Рила и няколко по-кратки след това. Основното спускане към с. Сапарево е по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.
Кратко описание:
Тръгваме от хижа „Пионерска“. По черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево – първо по черен път и после по пътеката.
Сапарево
Това е един съвсем кратък маршрут, който включва една технична пътечка, започваща под м. Лажо и завършваща в с. Сапарево. По принцип описаният маршрут е най-краткия и бърз начин да стигнете до нея, но в интерес на истината не е най-хубавия, защото изкачването по черния път е стръмно, като цяло и открито, така че не е от най-приятните. В МТБ Справочника можете да намерите други, по-дълги и панорамни маршрути, които включват въпросната пътека, но също така и каране по част от билото на Лакатишка Рила, разкриващо страхотни гледки към Мальовишкия дял на Рила. През зимата и ранна пролет обаче тези маршрути не са проходими, докато този тук би трябвало да е готов за каране още с отдръпването на снега, а и при всеки друг случай, в който нямате достатъчно време за някое от по-дългите карания.
Сапарева баня – хижа „Пионерска“ – вр. Зекирица – Сапарево
Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, покоряване на вр. Зекирица (най-високия в Лакатишка Рила), каране по билото на тази красива планина и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.