Този популярен пешеходен маршрут в Централен Балкан е полезен и за планинските колоездачи, които могат да ползват отсечката по няколко начина:
1. Като маршрут тип отиване и връщане (общо около 16 км) от Беклемето (Троянския проход) до хижа „Козя стена“ и обратно. Пътеката като цяло следва билото, но подсичайки върховете. Теренът е високопланински, което означава, че в никакъв случай не е лесен, но като цяло е караем за хора с достатъчно опит и сила в краката.
2. Като трансфер към две пътеки, спускащи се на север, с начало от подножието на вр. Кучето (малко преди хижата, ако идвате от Беклемето). Те започват заедно и после се разделят – тази със зелена маркировка към хижа „Хайдушка песен“ е по-стръмна и технична, с множество завои; другата е с жълта маркировка и се спуска по-право и скоростно към с. Чифлик.
3. На юг от хижа „Козя стена“ също тръгват дълги маркирани туристически пътеки (към с. Розино и с. Христо Даново), но засега няма налична информация за актуалното им състояние и проходимост.
GPS следата е изпратена от Ники Станоев.
Калофер – Паниците – Калоферския манастир
Този маршрут свързва някои от основните забележителности в околностите на Калофер и, за разлика от повечето други карания около града, включва две кратки, но доста технични и трудни пътеки, т.е. подходящ е за хора с повече опит и по-добри умения при спускането. От друга страна, тъй като пътеките са наистина съвсем кратки, маршрутът може да бъде ползван и от хора, които не са толкова смели надолу, стига да са готови да бутат два пъти по няколкостотин метра – всичко останало е леко като терен.
Като физическо натоварване карането е доста приятно и лежерно, без да липсват и отделни предизвикателства. Двете основни изкачвания по маршрута са плавни и приятни, има и едно междинно, което е по-стръмно, но пък кратко. През повечето време можете да се наслаждавате на уникални гледки към Централен Балкан с вр. Ботев, Райското пръскало и Джендема. Маршрутът минава през м. Паниците, „Малкото манастирче“ (манастир „Покров Богородичен“) и Калоферския манастир „Рождество Богородично“, както и по долината на Бяла река.
Най-добрите сезони за каране са пролетта и есента. През лятото може да стане малко горещо в откритите части, най-вече при последното изкачване от Бяла река към Калофер. По принцип почвите в тази част на планината са такива, че не е проблем да се кара и след дъжд – даже двете технични пътеки имат повече сцепление, когато са влажни.
Тъй като на някои места пътеките/пътищата са слабо забележими, за това каране е силно препоръчително да имате GPS навигация.
От Челопеч през х. „Мургана“ и х. „Кашана“
Маршрут по южните склонове на Стара планина над гр. Челопеч, изпратен от Добромир Стойновски и Милко Костов. Прилична дължина и денивелация, като за половин или цял ден каране в зависимост от темпото и от спиранията по хижите, а такива има цели две, като през „Мургана“ даже се минава два пъти. Карането включва и доста технична пътека надолу към Челопеч, което го прави подходящо за любителите на по-трудни терени. Гледките по билото са гарантирани и също си заслужават усилията.
Изкачването е от Челопеч по черни пътища до хижа „Мургана“, след това по подсичащ път се излиза към прохода Кашана и едноименната хижа. След това се кара по билото на запад към вр. Мургана (самия връх го подсичаме) и след него започва спускане пак към едноименната хижа, а от нея по мъркирана със син цвят пътека към Челопеч.
Бухово | Пътеката от вр. Мома към р. Елешница
Типична моторджийска пътека, спускаща се от пътя към вр. Мургаш (в околностите на вр. Мома, близо до подножието на Готен) към водослива на р. Правешка и р. Челаница, които образуват р. Елешница. Пътеката на повечето места представлява улей с доста „меко“ дъно, т.е. с шума, камъчета, рохкава почва и т.н. Подходяща е за включване в различни маршрути, като най-логично е да се ползва за удължаване на каранията от Бухово през вр. Готен. GPS следата е изпратена от Юрий Васенда.
Бухово – р. Елешница – вр. Готен
Юрий Васенда изпрати този маршрут, който навремето бе доста популярен сред каращите над кв. Бухово и вероятно отново ще стане такъв. Казано най-просто, това е удължен вариант на маршрутите през вр. Готен, само че преди да се изкачим до върха, правим едно предварително спускане по моторджийска пътека към водослива на р. Правешка и р. Челаница (двете образуват р. Елешница), после се изкачваме по приятен черен път обратно до седловината при вр. Мома и оттам вече атакуваме Готен и някоя от пътеките към Бухово, в случая първата (по-старата).
От площада в Бухово поемаме нагоре по пътя към вр. Мургаш и се изкачваме до подножието на вр. Готен (т.03), където пътят се изравнява. Продължаваме още 1.2 км в посока Мургаш и достигаме кръстовище (т.04) в околностите на вр. Мома – тук трябва да продължим по моторджийска пътека наляво, която подсичайки склона се спуска към Правешка река и водослива ѝ с р. Челаница (т.05). Тук караме малко надясно покрай и през р. Челаница и след 300 м правим обратен завой (т.06) и продължаваме по хубав черен път, който следва долината на Правешка река, а в един момент обръща посоката и започва да се изкачва през сенчеста гора към вр. Мома и пътя Бухово-Мургаш. Като излезем на него, караме обратно в посока София до т.03 и се изкачваме по черния път към вр. Готен (т.08), след което се спускаме по някоя от пътеките към Бухово. При този маршрут е избрана първата, т.е. от върха се връщаме малко назад до т.09 и там търсим пътеката вляво (югозапад) – началото може да е леко трънливо и обрасло, но надолу е ясна и доста стръмна.
Витоша | Голи връх – х.„Тинтява“ – з. Кикиш – Драгалевски манастир – Боянско езеро – Бояна
Този маршрут е изпратен от Тодор Зъбов и по принцип не включва някоя нова или непозната отсечка, но е доста добра комбинация от няколко популярни пътеки, като включва и леки изкачвания. Маршрутът осигурява доста голямо разнообразие от терени и по-дълго каране, отколкото ако се спуснете директно към София.
Началната точка е при отбивката на черния път за към Черни връх, под станция „Голи връх“ на Драгалевски лифт, преди Алеко. Започва се с леко изкачване до заслон „Ушите“, тъкмо като за загрявка. Оттам следва класическото спускане по техничната и доста камениста пътека до хижа „Тинтява“ и „Средец“, където обаче вместо да продължим към хижа „Момина скала“, свиваме вдясно към заслон „Кикиш“. От заслона спускането продължава по пътеката към Драгалевския манастир, а пък оттам поемаме по приятната пътека към Боянското езеро, където се редуват изкачвания и спускания. Финалното спускане е от Боянското езеро към Бояна, а краят на маршрута е при чешмата на Велораптор, където има и веломивка, за да измиете велосипеда си.
Както виждате, маршрутът не е кръгов и в него преобладава спускането, т.е. като цяло идеята е да се качите до началната точка с велотакси, велобус или личен автомобил, който някой да върне обратно. Разбира се, ако имате желание и сила, винаги може да се изкачите и на самоход, което би направило дължината поне двойна.
Люлинска засуканица
Не зная дали тази пътека в Люлин планина има някакво друго име, но тук е използвано това от обученията на Велоучилище МТБ-БГ, които са специализирани на тема серпентини. Точно те са основните и най-важни елементи в пътеката. Интересното е, че между тях пътеката е по-скоро лесна, но самите серпентини, общо десетина, са най-различни – има съвсем лесни, има по-трудни, има и 1-2 майсторски, макар че дори и те не са прекалено страшни или трудни. Затова тя е идеална както за хора с повече опит, които искат да покарат такъв тип терен, без да се напрягат особено, така и за хора, които вече имат известен опит по технични пътеки, но искат да упражняват конкретно завиването си по остри обратни завои.
Пътеката започва от пътя, свързващ Манастирски (Бонсови) поляни с вр. Дупевица. Изкачваме се по него около 1 км, докато при една комбинация от ляв и десен завой видим вляво (т.01) една широка пътека, ползвана от ATV-та. Поемаме по нея в източна посока (т.е. обратно към Манастирски поляни) и буквално след 30-40 м (т.02) търсим слабо забележима пътечка надясно през гората, по която има и зелена туристическа маркировка. Още тук започват по-лесните серпентини – не се изкушавайте да карате по следите на моторите и ATV-тата, те не са толкова интересни. След първите 3-4 завоя минаваме покрай малък заслон и се спускаме стръмно до една почти пресъхваща чешма (т.04). Тук трябва да спрете и да се огледате – най-широките пътеки продължават направо и надясно, а наляво има две други – горна и долна. Ние трябва да хванем долната, която е тясна и равна, със синя туристическа маркировка. Подсичайки склона, пресичаме един черен път (т.05) и продължаваме от другата му страна – първо през поляни, а след влизането в гората се пригответе за първата по-трудна (или по-скоро страшна) серпентина. В т.06 пътеката продължава надясно (със серпентина, разбира се), а в т.07 пресичаме едно поточе и пак сме надясно и надолу по временен черен път (направен заради електропровод), като в края му завиваме рязко вляво и продължаваме по тясната пътечка. Пресичаме още едно дере, където са последните две серпентини, след което излизаме при ж.п. линията София-Перник (т.08), където внимателно пресичаме и продължаваме по каменна алея надолу към Черния кос – излизането на пътя София-Владая е доста опасно, така че намалете значително скоростта!
До Манастирски (Бонсови) поляни може да стигнете на самоход както откъм Горна баня (по асфалт), така и откъм Княжево (по черни пътища).
Добрила – вр. Сакарица – Карлово
Пътеката през вр. Сакарица е една от най-популярните и най-лесно достъпни (с помощта на лифт „Сопот“) за любителите на технични, стръмни и разнообразни терени. Моля, имайте предвид, че пътеката е подходяща само за хора с добри умения, опит и увереност в спускането, и в общия случай би била комфортна за каране предимно с АМ/ендуро велосипед.
Ако искате да я включите в кръгов маршрут с начална точка Сопот или Карлово, най-добре вижте готово описание тук: https://info.mtb-bg.com/route/sakaritsa. Има обаче и други варианти за ползване на пътеката, особено в рамките на многодневни маршрути или при наличие на подпомагащ транспорт. Затова я публикувам и в този вариант като отсечка с начало при хижа „Добрила“, тъй като това е най-логичната свързваща точка с повечето други маршрути в тази част на Централен Балкан.
Мога да ви дам няколко идеи за подобни маршрути, но имайте предвид, че повечето от тях включват и носене/бутане на велосипедите, а също така и сравнително високо физическо натоварване:
1. Ако някой ви качи с транспорт до Беклемето, оттам можете да се придвижите по билото през хижа „Дерменка“ до хижа „Добрила“, откъдето да се спуснете към Карлово.
2. Ако сте силни в краката, можете да се качите до Беклемето и на собствен ход – както от юг (Кърнаре), така и от север (Троян), след което да карате по билото до хижа „Добрила“ и да се спуснете в Карлово. Ако сте тръгнали от юг, това може да е дълъг еднодневен маршрут. Ако сте тръгнали от север, за връщането обратно в общия случай ще ви е необходим още един ден.
3. До хижа „Добрила“ можете да стигнете и от хижа/връх Амбарица, изкачвайки се дотам откъм с. Черни Осъм. Като цяло това е може би най-тежкият вариант, но може да послужи за двудневен маршрут, като през втория ден от Карлово се придвижите до Сопот, с лифта нагоре, после до хижа „Добрила“, бутане до вр. Амбарица и спускане от него към Черни Осъм.
Сакарица
По южните склонове на Стара планина над Карлово има няколко дълги туристически пътеки и никоя от тях не е лека като терен, но в последните години пътеката през вр. Сакарица печели най-голяма популярност, защото е най-лесно достъпна с помощта на лифт „Сопот“. Това прави този маршрут предпочитан от любителите на технични и трудни терени, на дълги и разнообразни спускания, в които има от всичко. Карането през Сакарица е точно такова!
Длъжен да предупредя, че карането не е за хора, които обичат и търсят „лъснати“, скоростни и предвидими като терен пътеки, тази не е такава! Напротив, има доста спънати участъци, теренът е силно променлив и на места много труден, наклонът също варира от лек до много голям. В първите години от своето „колоездачно житие“ пътеката все още бе съвсем дива и обрасла. Впоследствие някои от редовно каращите по нея извършиха добро дело, като я почистиха от някои трънливи храсти, нападали дървета и други подобни препятствия, така че в момента тя е напълно проходима, макар на отделни места все още да има доста див облик.
Географски пътеката се намира над Карлово и завършва в горния край на града. Маршрутът обаче, както е описан, започва от междинната станция на лифт „Сопот“, защото най-логичният начин да преодолеете голяма част от денивелацията е да ползвате това техническо съоръжение. Дали ще оставите колите при долната станция на лифта и след спускането ще се върнете до там, или пък ще започнете карането от Карлово, за да приключите деня със спускане, зависи изцяло от вас. Като допълнителна отсечка в GPS следата ще намерите пътя от центъра на Карлово до лифт „Сопот“, като се постарах той да включва колкото може повече пресечен терен, но това означава, че има и изкачвания, и спускания. Ако искате да спестите време и сили обаче, може да се придвижите и по равния главен път (Подбалканския) между двата града, които са съвсем близки (около 5 км).
Маршрутът изглежда измамно лек като показатели – без огромна денивелация, не много дълъг. На практика обаче става дума предимно за труден планински терен и средната скорост е по-ниска от нормалната. Достатъчно е да кажа, че се започва с един час бутане от междинната станция към хижа „Добрила“, и то какво бутане! На теория, ако карате в малка група (2-3 човека) и сте с добра физическа подготовка и добри умения в спускането, ако не правите дълги почивки и чести спирания, е напълно възможно да преминете маршрута за 3-4 часа. На практика обаче, ако сте повече хора с различно темпо и ниво на каране и обичате да правите почивки и т.н., пригответе се за цял ден в Балкана и предвидете адекватно количество вода, храна и екипировка. Заради надморската височина по билото, периодът, в който маршрутът е проходим, започва около средата на юни и продължава до края на есента, само че през октомври-ноември трябва да имате предвид намаляващия ден и да не се размотавате излишно.
Попина лъка – Спано поле
Маршрут в Пирин планина, включващ изкачване до най-добрия (според автора му Илия Камбуров) заслон в България – Спано поле – и спускане обратно до Попина лъка.
Маршрутът започва от м. Попина лъка над Сандански (дотам се стига лесно с автомобил по асфалтов път) с плавно изкачване, което след 4-5 км преминава на места в стръмно бутане. Започва се на 1340 метра и се завършва на 2040 метра. Необходимо време – около 3 часа.
Спускането надолу може да стане в два варианта. По-лесният е по същият черен път, който надолу се оказа доста игрив. Вторият вариант, който е и в GPS следата, е по пряката пешеходна пътека, която е доста игрива и разнообразна и ще се хареса на хората с АМ/ендуро велосипеди.