Обиколка на язовирите край с. Васил Левски

Името на националния герой Васил Левски, родом от Карлово, може да се срещне навсякъде в и около този български град, включително и като име на едно от близките села в източна посока, разположено между общинския център и гр. Калофер. Край него е разположен този кратък, но интересен маршрут, минаващ покрай два микроязовира и включващ една технична пътека.  

Основната височина се набира по асфалт към горния язовир, след което  има и кратко, но стръмно изкачване по черен път. По него започва и спускането, но малко след началото се отклоняваме по скрита пътека, която ни отвежда през Вътев дол към долния язовир в околностите на селото, откъдето се прибираме до началото.

Идеалните сезони за каране по маршрута са пролет и есен. През лятото също е възможно, но трябва да изберете по-хладни части от деня – преди обяд или късен следобед. Ако търсите по-дълго каране, можете лесно да комбинирате маршрута с някой от другите подобни в района.

Имайте предвид, че началото на пътеката е трудно откриваемо, така че дори и с GPS трябва да карате с повишено внимание.

Слатина 2

Вторият маршрут над с. Слатина в много отношения прилича на първия, но и доста се различава. Общото между двата, разбира се, е местоположението и това, че се кара по склоновете на Средна гора, които предлагат песъчливи почви, подходящи за каране почти през цялата година. И този маршрут включва интересна и технична пътека, но тук дължината и денивелацията са по-малки, а изкачването е по хубав черен път на югоизток от селото.

Може би най-важното, което трябва да кажа за пътеката е: не се опитвайте да следвате стриктно GPS следата за нея. Това само ще накъса карането ви. Пътеката в настоящия маршрут е от такъв тип, че във всеки момент е разделена на поне 2-3 ръкава, провиращи се между млади дръвчета и храсти, така че няма голямо значение дали ще хванете малко по-вляво или вдясно. Все пак, ако може да се говори за някаква „тенденция“, левите разклонения на пътеката като цяло бяха по-широки и лесни за следване, така че опитайте се да хващате тях. Като техническа трудност пътеката започва приятно и лежерно, но постепенно ерозиралите участъци се увеличават и към края нещата доста загрубяват. В този смисъл тя не е изцяло трудна и технична, но в долната си част определено би затруднила по-неуверени в спускането колоездачи.

Тъй като маршрутът е съвсем кратък, най-логично е да го карате в комбинация с другите пътеки и маршрути над Слатина.

Слатина 1

Това е един от най-добрите маршрути над с. Слатина, защото включва най-дългата и разнообразна пътека, с най-много денивелация, и определено си струва да започнете с него, ако за пръв път карате там и обичате пътеки, които комбинират скорост и техничност. Пътеката е разположена на северен склон, но почвите са песъчливи и ерозирали, попиват добре влагата, така че дори след дъжд условията за каране са добри. В този смисъл маршрутът е достъпен почти през цялата година, с изключение на месеците, в които има снежна покривка. Както вече казах, пътеката е много добра – не знам дали е създадена от местни скотовъди, от дървари или и от двете групи, но определено може да вдигне адреналина ви – ако я карате на скорост, на много места има изненадващи промени в терена, които изискват бърза и точна реакция. Пътеката ту подсича склона, ту приема формата на улей, в който често има и препятствия – камъни, прагове, коловози и т.н.

Изкачването е по хубави черни пътища с плавен наклон. Преди да започнете спускането, ако искате може да направите едно допълнително кръгче (общо 1.7 км) до местността Пресечен камък, където има пътека, минаваща през пролука между две скали. Не е някаква внушителна забележителност, но е приятно и интересно място, подходящо и за почивка. В GPS следата е добавено като допълнителен трак.

Ендуро Гарванец 2020 | Давай, чичо!

Това е една съвсем нова пътека, изградена от „Враца Трейлс“ през 2020 г. и представена за пръв път официално по време на приятелската ендуро сбирка Ендуро Гарванец. Не е учудващо, че тя се превърна в новия хит над с. Згориград.

Пътеката е трудна, а на места много, много трудна. Началото е точно до горната станция на изоставения седалков лифт и първите 100 метра могат директно да ви откажат, защото БОЧ-ът там е продължителен и на високо ниво! После обаче нещата се нормализират до по-приемливо високо ниво на трудност, за да ескалират отново към края на пътеката, където се кара по много интересни технични скали.

Както казах, началото е от лифтовата станция (т.01) – панорамно, стръмно и плашещо. В т.02 излизаме при един завой на асфалтовия път и продължаваме покрай мантинелата вляво през гората, а в т.03 отново достигаме асфалта, като излизането на него е много стръмно и има реална опасност човек да приключи с „човка“ в канавката. После караме 150 м надолу по асфалта и в т.04 се отклоняваме по широка пътека (стар черен път) вдясно от асфалта. В т.05 сме наляво, а в т.06 надясно. В т.07 сме рязко вдясно по финалната стръмна и технична част през скалите.

Част от снимките са предоставени от Орлин Койчев / Bike Ventures.

Ендуро Гарванец 2020 | Ню Йорк

Макар че през 2019 г. в приятелската ендуро сбирка в Згориград също имаше етап с това име, през 2020 г. новият бе съвсем различен – като се започне от началната точка, та чак до края, където съвпада с един друг стар етап от това събитие – „Корените“. Във всички случаи в актуалния си вид етапът е дълъг и разнообразен, не е много труден, но в никакъв случай не мога да го нарека и лесен – има си и стръмни места, и странични наклони, и вълнообразен терен, а към края става доста изровена и крие изненади, така че внимавайте!

Началото (т.01) е съвсем близо до разклона за хижа „Пършевица“ и Леденика. Изкачваме се леко към вр. Памушка могила и от него цепим на север през ливадите и правим десен завой, за да навлезем в гората, където ни очакват първите интересни секции. В т.03 излизаме на асфалта и 20 м по-нагоре е продължението на пътеката в гората. В т.04 се включваме в трасето на Асенската пътека и караме по нея покрай пътя (т.05) до т.06, където двата етапа се разделят и „Ню Йорк“ продължава наляво. Подсичаме склона, като тук има много пътеки и пътища, отделящи се надясно и надолу, а дори и такива нагоре, така че трябва да следвате GPS трака внимателно. В т.07 държим ляво и постепенно пътеката става по-стръмна и с повече корени, като тук трябва да внимавате за изненадващи падове и прагове, особено преди края в т.08 – на черен път покрай реката.

Част от снимките са предоставени от Орлин Койчев / Bike Ventures.

Ендуро Гарванец 2020 | Асенси

Асенси (Асенската пътека) бе значително променена през 2020 г., включително и защото беше етап в ендуро състезанието над с. Згориград. Момчетата от „Враца Трейлс“ положиха много труд и я удължиха значително, като сега стартът ѝ (т.02 в GPS следата) съвпада с този на „Искрата“, само че съвсем скоро след началото двете пътеки се разделят. „Асенси“ подсича склона и достига до старата си начална точка (под разклона за Леденика), където продължава през гората с множество изградени елементи като виражи и скокове. За кратко тя споделя общо трасе с етапа „Ню Йорк“ (от т.04 до т.06), след което се разделят („Асенси“ е надясно в т.06). В тази средна част новият участък заобикаля първите пясъчно-скални секции, а в долната част също е направен обход на финалните скални улеи, т.е. като цяло може да се каже, че в момента Асенската е една от по-леките пътеки над Згориград, подходаща за всеки, който вече има опит по технични терени, но не иска да стига до най-трудните секции и пътеки.

Техническата трудност е някъде на границата между Т3 и Т4, но е отбелязана по-високата, доколкото пътеката включва скокове, странични наклони, вълнообразни секции и отделни по-трудни участъци. В по-голямата ѝ част обаче трудността е средна.

Част от снимките са предоставени от Орлин Койчев / Bike Ventures.

Беклемето – връх Левски (Амбарица) – Черни Осъм

Една от класиките на Централен Балкан – карането през вр. Амбарица (Левски) и едноименната хижа до с. Черни Осъм. За много хора дългата пътека от върха до долу е една от най-добрите и разнообразни в България, но имайте предвид, че на доста места си е трудна и технична.

Настоящият маршрут е описан с идеята човек да си осигури транспорт до Беклемето, който после да го чака в Черни Осъм или в Троян. В противен случай, ако трябва да се изкачите на самоход от Троян, нещата придобиват доста сериозен вид по отношение на физическото натоварване.

Беклемето – хижа „Хайдушка песен“

Кратък, но много интересен за любителите на качествени пътеки маршрут в Централен Балкан. Данните са предоставени от Николай Станоев. Повечето снимки са от Димитър Щуров.

До началото на пътеката е най-лесно да стигнете от Беклемето (Троянския проход). Следва се маркираната туристическа пътека към хижа „Козя стена“, като се подсичат върховете, за да се спести денивелация (а по някои от тях пътеката е и с въже!). При достигането на един паметник на загинал планинар (Петко Дачев) в подножието на вр. Кучето, надясно (североизток) започва пътеката, като в началото е с жълта и зелена лентова туристическа маркировка. По-нататък, след около 1.4 км, пътеката се разделя – жълтата маркировка е надясно към с. Чифлик (права и доста скоростна), а зелената е наляво към хижа „Хайдушка песен“. Като терен пътеката включва основно почва и корени, камънак почти няма, но пък има някои доста стръмни участъци.

Връх Амбарица – х. „Хубавец“ – Карлово

За любителите на високата планина и трудните пътеки, Централен Балкан и особено склоновете над Карлово предлагат богати възможности за каране, БОЧ и храсталясване. Тодор Зъбов подготви този интересен маршрут от вр. Амбарица към хижа „Хубавец“, включващ голяма част от тези древни планинско-колоездачни практики.

Естетически маршрутът е страхотен – гледките от билото са невероятни, есенните цветове са убийствени. Буковата гора, през която минава немалка част от маршрута, също е много красива. Технически по-голямата част от маршрута е караем за напредващи и напреднали, но има и доста участъци, които са доста трудни, някои дори опасни.

Физически маршрутът не е особено тежък, но като типично високопланинско каране не е и много лек. Има си стръмно бутане нагоре, а и спускането е уморително в по-техничните участъци. Пътеките в горната част са бая диви и неясни, GPS-ът е много полезен. За хората, обичащи флоу, почистено и т.н. маршрутът е съвършено неподходящ. В долната част има няколко места, където падането би свършило много зле, така че не се надценявайте и бъдете разумни!

Джамайската пътека (от х. „Козя стена“ към х. „Хайдушка песен“)

Ако трябва да сме съвсем прецизни, тази пътека започва от подножието на вр. Кучето, който се намира близо до хижа „Козя стена“. Тръгва се от паметника в североизточна посока. В началото е с два цвята лентова туристическа маркировка – зелена и жълта. След около 1.4 км пътеката се разделя – надясно към с. Чифлик е с жълта маркировка (бърза и скоростна пътека), а наляво със зелена маркировка продължава по-техничната и стръмна пътека към хижа „Хайдушка песен“. Теренът е основно почва и корени, камънак почти няма, но има доста стръмни места.

Колоездачното име на пътеката („Джамайската“) е дадено от Ники Станоев и компания, които са я кръстили по прякора на свой приятел рожденик. Именно те ми предоставиха и GPS данните за нея, а най-добра представа можете да добиете от видеото, което са направили: https://info.mtb-bg.com/video/jamaiska-trail-video/.