Още една пътека в подножието на вр. Бездивен, спускаща се от махала Хайренлар към р. Боровица. Тази отсечка всъщност представлява отиване и връщане, защото според данните, които Тодор Зъбов ми изпрати, нагоре се бута по самата пътека, като все пак има разлика между изкачването и спускането, но не чак такава, че да бъде публикувана GPS следата като кръгов маршрут. Всъщност началото на спускането вероятно може да бъде достигнато и по други начини, т.е. в рамките на по-дълги маршрути, но засега наличната информация е в този вид.

„Леката“ в името на пътеката е малко условно като определение – просто тази пътека, особено в горната си част, е по-лека като терен в сравнение с Бизоните, която се спуска по един съседен рид, пак под вр. Бездивен. В горната си част пътеката от махала Хайренлар наистина не съдържа някакви трудни участъци – по-скоро може да се каже, че на места е трудно различима и са възможни доста линии между храсталаците и по откритите части. В долната част обаче нещата загрубяват, камъните стават доста, а серпентините си ги бива. Така че не очаквайте лесно спускане, въпреки името!

Данните за дължина, спускане и т.н. са за карането в двете посоки, т.е. като за кръгов маршрут.

В последните години „Бизоните“ е една от най-популярните пътеки за планинско колоездене в Източните Родопи, по-конкретно в близост до гр. Кърджали. Тя бе представена за първи път пред по-широк кръг планински колоездачи преди няколко години от Крива спица в рамките на една от Перпендикулярните вселени. От „кривите“ е измислено и името ѝ – доколкото зная, то е свързано с това, че пътеката е сравнително права и с доста скали и всевъзможни камъни, поради което като започнат да се спускат по нея повече колоездачи, шумът е като от стадо бизони. Но е възможно идеята на името да е и съвсем друга…

Както и да е, „Бизоните“ е една от пътеките в близост до вр. Бездивен (може да го срещнете още като Бездвен, Безерген и др.). Тя започва от село/махала Желязковци (или Дойранци според други карти) и завършва при р. Боровица, малко преди вливането ѝ в я Кърджали. Както вече стана ясно, пътеката е трудна и грубиянска, стръмна, изровена, но не е прекалено спъната, може да се кара с прилична скорост.

Минаването над река Боровица става по тесен бетонов мост без парапети, препоръчително е да не рискувате да карате по него.

GPS следата и снимките са предоставени от Тодор Зъбов.

Зад това кодово име се крие една отсечка, която свързва две други вече познати пътеки на запад от Кресна. По-конкретно, отсечката започва (т.01) по пътеката „Кресна-запад 3“ (която си няма все още друго име), след това в т.02 се тръгва по пътека надясно към дерето, която на места е доста тепнична; от другата страна на дерето пътеката е по-скоро лесна и с лек наклон подсича склона до т.03, където се включва в пътеката „Кресна-запад 1“, позната и като „Дългата“. Точно в края ѝ са най-техничните и трудни участъци, след които се излиза на черен път (т.04) и по него надолу на една от улиците в Кресна (т.05).

Като цяло тази отсечка е вариант за разнообразяване на карането, ако сте свикнали с останалите пътеки по склона. Освен това е и по-лесна като терен в сравнение с „Кресна-запад 3“, която в долнта си част става доста трудна и технична.

На първо място уточнявам, че пътеката през Лакатнишките скали всъщност започва от партизанския паметник под с. Миланово и завършва на главното шосе през Искърския пролом при село Гара Лакатник, а същинското село Лакатник е нагоре в планината от другата страна на реката. Разговорно обаче всички наричат целия район около скалите Лакатник, затова и аз използвам този топоним в заглавието.

А за пътеката всичко, което трябва да знаете е, че е една от най-трудните и опасни пътеки в България, която все пак става за каране и е любима на много хора, търсещи такива терени. Хубаво е, ако ще я пробвате, да сте карали достатъчно по такива места и да имате нужния опит и увереност. Ако просто искате от любопитство да видите за какво става дума, по-добре първо се разходете пеша.

До началото най-лесно се стига по път откъм с. Миланово, до което има изкачване по асфалт. Тази обиколка отдавна е описана като маршрут: https://info.mtb-bg.com/route/лакатник. В т.02 се излиза на т.нар. Алпийска поляна, където пътеката продължава наляво към скалите, а надясно има по-лесни варианти.

„Текила“ е едно от двете класически ендуро трасета, които са разположени по склона, спускащ се северозападно от с. Църквище. По-късно между тях бе изградено и трето, наречено „Джанго“. До началото им се стига с бус/кола по асфалтовия път до прохода Кашана между Златица и Етрополе. Трите пътеки имат общо начало (т.01), което съвпада и с DH трасето, след това се отделят от него надясно (т.02). В т.03 има лесен за изпускане 90-градусов ляв завой. В последната си част се разделят в т.04 на лява, средна и дясна (гледано отгоре), т.е. дясната („Текила“) е малко по-отдалечена от Църквище.

Определението ендуро пътека в случая е условно, колкото да я разграничи от класическото трасе за спускане. Пътеката не е много по-лесна от него обаче. Това се дължи на големия наклон, песъчливата почва, наличието на страничен наклон, включително и с корени. От двете „Текилата“ е по-трудна за каране – доста изровена и с много мека настилка, контролът на колелото е труден!

Информацията е предоставена от Тодор Зъбов и Борис Георгиев.

„Кобра“ е едното от двете ендуро трасета, които са разположени на класическото за Златица място – склона, спускащ се северозападно от с. Църквище. До началото им се стига с бус/кола по асфалтовия път до прохода Кашана между Златица и Етрополе. Двете пътеки имат общо начало (т.01), което съвпада и с DH трасето, след това се отделят от него надясно (т.02). В т.03 има лесен за изпускане 90-градусов ляв завой. В последната си част се разделят в т.04 на лява и дясна (гледано отгоре), т.е. лявата е по-близката до Църквище.

Определението ендуро пътека в случая е условно, колкото да я разграничи от класическото трасе за спускане. Пътеката не е много по-лесна от него обаче – даже това, че е по-тясна, може би на места прави нещата по-трудни. Това се дължи на големия наклон, песъчливата почва, наличието на страничен наклон, включително и с корени. Все пак от двете, „Кобрата“ е по-лесна за каране.

Информацията е предоставена от Тодор Зъбов и Борис Георгиев, а снимката е от Орлин Койчев (Bike Ventures).

Трасето за спускане в Златица бе изградено преди доста години и оттогава е едно от най-любимите на много спускачи, а в по-ново време и на ендуро карачи. За това има поне няколко причини:
– разположено е на южен склон и е с песъчлива почва, което го прави подходящо за каране почти целогодишно;
– достига се лесно с МПС, като местният клуб също предлага извозване;
– теренът е предимно естествен, но и много разнообразен.

Както повечето трасета за спускане, това над Златица също е с висока техническа трудност, особено ако минавате през всички скокове, падове и други трудни елементи. На повечето места обаче има и по-лесни обходни линии, така че всеки с карач с достатъчно смелост и умения може да го мине и с АМ/ендуро велосипед.

До началото му се стига лесно бус или кола по асфалтовия път Златица-Етрополе до прохода Кашана и след това малко по черен път. Същинският старт (в състезанията) е на 1.5 км от началото на GPS следата. Финалът е в с. Църквище.

От края на 2020 г. трасето си има и официално име – The Gold Digger.

GPS данните са предоставени от Борис Георгиев и Тодор Зъбов, а снимките са от състезанията, провеждани там преди години.