Ботевград | Трасето за спускане над Зелин

Ботевградското DH трасе е известно с това, че е сравнително скоростно и включва някои доста големи скокове. Лесният достъп по асфалтов път до началото му и близостта до София, както и фактът, че местният клуб Bike Monopoly го поддържа редовно и в добро състояние, допринасят за това сравнително редовно да има организирани карания по него с извозване нагоре. Така че сред любителите на спускането то е достатъчно популярно.

А това, което може би малко хора знаят е, че трасето всъщност без проблеми може да се кара и с АМ/ендуро велосипед. Всички големи скокове могат лесно да се заобиколят, а останалата част от пътеката на места е стръмна и трудна (както е нормално да се очаква от DH трасе), но все пак не е прекалено груба и безмилостна към велосипеда. Освен големите, има и много по-малки скокове, които са приятни и дори позволяват човек да посвикне с краткотраен престой във въздуха.

Началото на трасето е в двора на една стара почивна станция, докъдето се стига по асфалтов път – може на самоход (с АМ/ендуро байк), може и с МПС.

Витоша | Белите брези (пътеката от ПД „Металург“ към Владая)

Може да се каже, че това е една нова пътека за каране на Витоша, която до скоро бе непозната за повечето планински колоездачи. Може да я срещнете под различни имена – „Лунната“, „Белите брези“, „Дивата“…

Разбира се, пътеката сама по себе си не е нова, но в последните години е почистена и поддържана от групата „Лунатични разходки“, които също така са я осиновили от ПП „Витоша“.

Засега пътеката е доста тясна и определено е интересна. На места е по-бавна, но не защото е спъната, а просто заради малката широчина и провирането между дърветата. На други места може да се кара и по-бързо. Много от линиите за минаване все още не са напълно оформени, така че има и доста импровизация. Като настилка не е проблемна, но заради теснотията и някои по-стръмни места бих казал, че надвишава средната трудност.

Началото на GPS следата е от отбилваката към почивен дом „Металург“ (която обаче не е обзоначена нито с табела, нито с нещо друго). Самата пътека започва в т.02 от един ляв завой на пътя. Някъде около т.03 пътеката се включва в стар черен път и става по-широка, но в т.04 отново сме наляво по тясна горска пътека.

Краят на основната пътека е в т.05 на алеята от Владая към Тихия кът. Тук продълженията могат да бъдат различни. Ако искате да се върнете към София, може да се изкачите надясно по алеята до Тихия кът и оттам да се спуснете към Княжево или Бояна. Ако предпочитате да завършите във Владая, най-интересно е да следвате GPS трака, който се спуска по една по-скрита пътека с няколко серпентини и излиза при края на пътеката от „Червената шапчица“. Оттам само надолу по улиците и ще излезете на площада при читалището на Владая.

Витоша | Пътеката зад хотела („Хотелската“)

Това е една от най-популярните пътеки за каране в ПП „Витоша“, от години е маркирана и като трасе за спускане и ендуро със син цвят. Може да я срещнете с още много имена – „Хотелската“, „Правата“ (макар че съвсем не липсват завои, просто са по-малко, отколкото по „Кривата“ в съседство), Enduro Blue и др. Пътеката може да е част от най-различни маршрути, използвана е и като етап в ендуро състезанието Home Mountain Enduro, както и като част от трасето на Велорали „Черни връх“. По-трудните и технични участъци са в началото, където е необходимо повишено внимание. След това пътеката е по-скоро бърза и скоростна, но с някоко доста остри завоя.

Началото на пътеката е при хотел „Копитото“, в югоизточния край на паркинга му. Краят е в Бояна.

Славова – хижа „Македония“ – хижа „Чакалица“

Това е един страхотен високопланински маршрут в Рила, който за някои хора се е превърнал в традиционен. Както и други подобни рилски карания, това не е подходящо за „масовия потребител“, защото изисква добра подготовка за пребиваване в планината, както и добри умения в карането, защото на места теренът не е лек. В същото време, сравнявайки го с повечето други пътеки по рилските била, тази между хижите „Македония“ и „Чакалица“ е от по-достъпните и лесни за каране.

Подходът към маршрута е откъм Благоевград, но за да се спестят няколко километра асфалт, началото е в м. Славова, където завършва и спускането.

Имайте предвид, че GPS следата е записана преди много години с уред, който по днешните стандарти съвсем не е прецизен, така че я ползвайте само като ориентир. За по-точна навигация следете пътеките и пътищата по картата BG Mountains.

Сандански | Джунглата

Трудна, технична, изморителна – така може да се опише четвъртата пътека край Сандански! Джунглата” се намира между първата (“Четвърти километър”) и втората пътека (“Шарлопов”).

Концепцията на “Джунглата” е по-различна от останалите. Тук се залага най-вече на трудността, породена от естествените препятствия – наклон, камъни, бабуни…, а те не липсват! Виражите и подпиралките са заменени от плоски завои и странични наклони. Най-съществената разлика обаче е възможността за избор на линии. Тук карачите биха могли да покажат на какво са способни.

“Джунглата” започва с красива панорамна гледка към Сандански и се спуска по билото на хълма към стара стръмна пътека. Тъй като пътеката се приближава опасно близо до бодлива ограда, сме маркирали частта с табела “Внимание”. Тази част вероятно ще бъде променена в бъдеще. След спускането следва равна пътека, която свършва с най-сериозното препятствие – 4-метров пад/дроп с табелка Red Bull. /Много скоро ще бъде напарвена скара, по която ще се слиза, но за момента ще трябва да се хвърлите смело в насипната попивка/. Очаква се скоро да бъде направен обход и на това препятствие. След Red Bull-a се стига до познатия перпендикулярен черен път от първата пътека, която се намира на разстояние от 600 м вдясно. Следва около 100 м пътека с обратен наклон, след което се влиза в забавната част, заради която кръстихме пътеката “Джунглата”. Тази част е стръмна, с много камъни и бабуни. Тук има възможност за избор на различни линии в зависимост от смелостта и възможността на карача. С времето и тук ще се правят промени, но засега ще е така. Последната част на пътеката със сигурност е най-скоростната. Тук има няколко странични наклона, както и 1,5 м пад/дроп, пред който също има табела, а в бъдеще там ще бъде изграден рок гардън. Преди края си (срещу ресторант “3-ти км”) трасето пресича пешеходната “Пътека на мира”. Има поставена предупредителна табела, но имайте едно наум.

Варна – ТВ кулата 1 (по „Дясната“)

Сред кратките веломаршрути по склоновете под ТВ кулата този може да се нарече основен и най-често използван. Той е и най-дълъг, защото отива до самата ТВ кула, правейки една обиколка по равната част на платото. Спускането обаче не е за хора със слаби нерви, защото пътеката е тясна и със стръмен (на места отвесен) склон от лявата страна. Ако това ви притеснява, по-добре вижте другите два маршрута. Затова и техническата трудност е посочена като висока, макар че за напреднали карачи е по-скоро средна.

Добринище | Burnout Trail

Второ поред велотрасе за спускане над хижа „Гоце Делчев“. Започва от междинната станция на лифта за хижа „Безбог“ и се движи в гората близо до него.

Бойково DH

Трасето за спускане и ендуро от с. Бойково към с. Храбрино е една от най-популярните МТБ пътеки за каране край Пловдив, поне сред тези, които търсят повече адреналин и харесват трудни, технични и разнообразни терени. То е с постоянен наклон и възможност за доста скокове; развива се и висока скорост на места. Трасето пресича асфалтовия път между двете села и продължава надолу, но по-ниската част понякога е обрасла. GPS следата е записана и предоставена от Димитър Маратилов.

Пътеката „Райски изглед“

Дълга, технична и разнообразна пътека в Източните Родопи, по-конкретно в околностите на яз. Кърджали. Започва в близост до махала Илиница, където е началото и на пътеката покрай пещера Утробата. Пътеката „Райски изглед“ обаче тръгва по рида на юг от Иилиница и първоначално е сравнително равна, докато достигне точка за наблюдение на язовира, където са изградени пейки за почивка и съзерцание на невероятния пейзаж. От това място пътеката става значително по-стръмна и технична – има камъни, има трудни серпентини, стръмни и ронливи спускания. Завършва на асфалтовия път покрай язовира, близо до с. Пъдарци.

Премиерата на пътеката пред по-широк кръг колоездачи бе в рамките на Перпендикулярна вселена 14 през лятото на 2021 г., след това и Biking Tours направиха карания по нея. Ако искате да карате отсечката от самото начало, най-добре е да се огледате за някой обиколен маршрут, по който да стигнете до махала Илиница. Другият вариант е да се изкачите с бутане по самата пътека, но тогава няма смисъл да продължавате по-нагоре от райския изглед.

Утробата

Една от най-популярните пътеки в Източните Родопи и по-конкретно в района около яз. Кърджали. Ползва се редовно от туристи за достигане до едноименната пещера, но е популярна и сред планинските колоездачи, които търсят технични и каменисти терени, каквито изобилстват по тези склонове.

Пътеката покрай пещера Утробата доби известност в МТБ средите още преди 10-15 години, благодарение на някои организирани карания на Байкария и Крива спица. В последно време все повече хора поглеждат към тези части на Източните Родопи, особено през зимата, пролетта и есента, когато тук калта е малко, а температурите са по-високи. Актуалната GPS следа е изпратена от Тодор Зъбов. До началото на пътеката може да се стигне както с бутане отдолу нагоре, така и чрез по-дълги маршрути, които да ви изведат в началната точка.

Имайте предвид, че изкачването до самата пещера е встрани от същинската пътека и е по-добре да го направите без велосипеди, защото теренът е трудно проходим.