Варна | Трасето за спускане от ТВ кулата

Written by

Трасето за спускане от ТВ кулата над Варна е известно и извън пределите на морската ни столица. То придоби популярност още след изграждането му преди няколко години, а оттогава не е оставало без грижи и внимание от страна на местни младежи и от такива, които вече не са младежи, но са били, когато са го правили.

Трасето е съвсем кратко, но затова пък е наситено с елементи, които изискват доста смелост и умения – 2-3 големи скока, няколко стръмни участъка и няколко хубави виража. Ако заобикаляте скоковете, пътеката е с трудност Т4, но за да минете всички елементи, трябва да сте доста безстрашни и добри в спускането и „летенето“.

Началото е от едно гористо възвишение, до което се стига по черен път покрай парцела на телевизионната кула. Краят е при първите къщи по склона.

Чавдар – хижа „Сакарджа“ – Казаните

Written by

За този маршрут в Средна гора край с. Чавдар имах големи очаквания и до средата му всичко вървеше по план. След това обаче започна спускането и… се оказа, че то просто не е достатъчно хубаво, за да заслужи карането суперлативите, които би получило иначе. Въпреки това, маршрутът може би ще представлява интерес за хора, които искат да покарат доволно в този район, да направят солидно изкачване до хижа „Сакарджа“, да покарат малко по билото, да се спуснат криво-ляво към една от основните забележителности в района – м. Казаните – и след всичко това да се приберат към с. Чавдар.

Та какъв е проблемът със спускането? То е разделено на две части. Първата е черен път, който в момента на нашето каране (май 2022 г.) се ползваше активно за дърводобив и поради това имаше на места дълбоки коловози от тежка техника. Освен тези специфични участъци обаче, цялостно пътят бе широк, стръмен, прашен и не съвсем предвидим, което всъщност го прави опасен, ако човек реши да отпусне спирачките. Със сигурност спускането по него бе по-скоро напрягащо, отколкото завладяващо. Втората част на спускането продължава по занемарен дърварски път, който е още по-стръмен, а освен това е прорязан от дълбоки улеи, изровени от водата. Това на практика изключва каквото и да е скоростно каране по него – за много хора дори и бавното преминаване би било сериозен проблем. Честно да си кажа, тази втора част, макар че не ми хареса като терен, поне ми бе интересна и предизвикателна, а не скучна и напрягаща. Но генерално спускането няма да се хареса на повечето хора.

Защо тогава изобщо го публикувам? На първо място, защото самата обиколка (по-скоро осморка), която се получава, е интересна и преминава през няколко от туристическите забележителности в района. А спускането, за съжаление, не може да бъде заместено с друго, защото въпросният склон предлага само това. Така че реших да споделя маршрута, макар и с изричната забележка, че всеки трябва да прецени от снимките и от настоящото описание дали би му допаднал.

Иначе м. Казаните е интересна и представлява тясна скална клисура с водопади и красиви вирове. Спускането след нея (по хубав черен път) също е приятно. В началото на маршрута е включено и изкачване до хълма Света Петка над селото, където е изграден атракционен комплекс, включващ археологически музей с възстановка на неолитни жилища, въжена градина, стена за катерене, батут, заведение за хранене и др. За протокола: по билото се минава и през вр. С името Ташмандра, но той няма нищо общо с едноименния връх в Рила и спускането след него.

Да кажа няколко думи и за основното изкачване към хижа „Сакарджа“, което е дълго и продължително. В началото то е много плавно и приятно, следва долината на р. Чам дере. После започваме изкачване към рида Петковата рътлина, където наклонът се увеличава, но все пак остава умерен. Малко преди хижа „Сакарджа“, вече по билото на рида, има някои доста стръмни участъци, които ще се харесат на по-тренираните или ще „свалят“ от велосипедите по-лежерно настроените.

Като цяло маршрутът е с типични крос-кънтри характеристики, т.е. извън основното изкачаване и спускане, на които отделих повече време, се редуват множество по-кратки отсечки нагоре и надолу.  

Важно уточнение: през пролетта на 2022 г. хижа „Сакарджа“ беше в ремонт и не работеше, така че не мога да кажа дали по принцип работи постоянно и дали предлага храна и напитки. При нужда може да попитате предварително на тел. 0882 935480.

Нови Искър – Владо Тричков – Кътина

Written by

Маршрут с висока физическа и техническа трудност в Искърското дефиле, описан от Борис Първанов. Целта му са стръмните склонове около с. Владо Тричков, в които е разработвана и стара кариера. Като основа за него Боби е ползвал един кратък, но много стръмен и в двете посоки маршрут над Владо Тричков. Началото обаче е изтеглено в гр. Нови Искър, а за още по-интересно е добавено и още едно сериозно и продължително катерене над махала Свидница към вр. Здравчи камък и спускане спускане по традиционната пътека над с. Кътина, която винаги е в състояние да заличи натрупаната умора, за да завършите карането с усмивка.

И все пак, ако не е станало ясно – това каране е трудно във всяко отношение! Вижте подробното описание (и видеото към него) и преценете дали да приемете предизвикателството!

Райски изглед 2

Written by

Това е една нова пътека над яз. Кърджали, в района на други популярни и технични пътеки, като „Утробата“ и „Райски изглед“. За момента не зная как е кръстена, затова временно ѝ слагам такова име, тъй като тя също започва от панорамното място над язовира, което дава името и на другата пътека. Само че тази се спуска в югозападна посока и завършва при хотел „Боровица“. GPS следата е изпратена от Тодор Зъбов, от него е и описанието.

Пътеката е много разнообразна – има множество участъци със страничен наклон, редуват се много технични секции с по-бързи и игриви, има няколко много груби серпентини (груби както като релеф, така и като кривина). Изобщо, много е интересна и предизвикателна.

Освен че е хубава за спускане, пътеката е много удобна и за бутане до другите две – „Райски изглед“ и „Утробата“.

Кресна | Черепа

Written by

„Черепа“ е може би най-техничната пътека в Кресненското дефиле. Намира се над Кресненското ханче в Малешевска планина и, за разлика от „Кокала“, не е кръстена на истинска кост, а на една скала, в която природата или някой незнаен творец е оформил две очни и една носна вдлъбнатини.

Пътеката нито е най-стръмната, нито е най-опасната в района. Но карането по нея е изключително трудно, защото от двете ѝ страни има големи и неразборно нахвърляни камънаци,каквито има и по повърхността на самата пътека, така че провирането през и покрай всичко това изисква отлични контрол, баланс, сръчност и на някои места смелост. Това е един от най-ярките примери за „спъната“ пътека и за пътека, която многократно ще застраши дерайлора, куреблите и други части от велосипеда ви. Малцина са хората, които харесват такива пътеки, но ако сте от тях, задължително трябва да я пробвате.

Супер-техничната част, която дава облика на пътеката, започва от една кошара в средата на настоящата отсечка. Ако искате да карате само тази част, по-лесно е да избутате отдолу нагоре – около час. Тъкмо ще можете да разгледате в детайли препятствията, които после ще ви мъчат. А началото на отсечката е по-нагоре, от мястото, където един стръмен черен път от Смолни връх се съединява с т.нар. „Обиколна“ пътека към Крупник. Както се досещате, това означава, че до началото на „Черепа“ може да стигнете и с доста дълго каране, изкачвайки се откъм Крупник. В това има смисъл, само ако има как да си организирате логистика, с която да избегнете каране по международния път, защото то не просто е неприятно, ами е направо опасно. Така че в повечето случаи бутането все пак е по-добрият вариант конкретно за тази пътека.

Горна Брезница | Заобиколната (юг 4)

Written by

Това е още една пътека по склоновете на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина. Тя е малко по-встрани от другите – първо се спуска към долината на Стара река, после започва да подсича склона, пресича „Змията“ и се съединява с една от „средните“ пътеки. Данните за нея са изпратени от Иван Пенчев.

До началото на пътеката се стига по същия черен път, който води и до останалите, но тази започва малко по-високо от тях.

Горна Брезница | Змията (юг 3)

Written by

Това е една от най-добрите пътеки по склоновете на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина, макар че в момента е малко обрасла и има нужда от почистване. Началото ѝ съвпада с това на „Бобслея“ и двете пътеки в доста отношения си приличат – на много места са вкопани като улей, имат доста завои и са технични и трудни. Името на тази е свързано именно с многото серпентини, които описва при спускането си по стръмния склон. Освен това на места пътеката е малко коварна и не бива да подценявате терена, особено ако не виждате какво има под шумата.

До началната точка се стига по черен път, който започва под с. Горна Брезница. Самата пътека започва от една поляна (т.01) и е трудно забележима – шмугва се надолу между едни храсти и след няколко завоя достигаме друга поляна (т.02), където караме направо и влизаме в гората. След 50 м има разклон (т.03) и тук продължаваме по лявата пътека. Надолу има още един разклон (т.04), където пак сме наляво, а в т.05 пресичаме една подсичаща склона пътека („Заобиколната“) и продължаваме с още серпентини и стръмни участъци чак до края в покрайнините на селото (т.06), откъдето по лявата улица (асфалтираната) се спускаме към центъра на Горна Брезница.

Горна Брезница | Бобслея (юг 2)

Written by

Една от „средните“ пътеки по склона на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина. Кръстихме я така, защото в по-голямата си част представлява улей, при това пълен с шума и камъни, което го прави и леко хлъзгав. До началото ѝ се стига по черен път, започващ малко под селото.

Пътеката започва от една поляна (т.01) и е трудно забележима – шмугва се надолу между едни храсти и след няколко завоя достигаме друга поляна (т.02), където караме направо и влизаме в гората. След 50 м има разклон (т.03) и тук продължаваме по дясната пътека, която е обрасла и едва забележима. След малко нещата се подобряват – пътеката се превръща в ясен улей с променлива дълбочина и множество завои – както по-бързи, така и по-спънати. В т.04 пътеката привидно се разделя – следвайте лявата, по-хубава е. В т.05 отдясно идва друга пътека и продължаваме наляво, като тук наклонът се увеличава значително, улеят става по-дълбок и пътеката по-технична и трудна. В края пътеката преминава в черен път покрай градини в горната част на селото, а при първите къщи (т.06) е най-добре да завиете по черен път вляво, после в т.07 вдясно и да се спуснете към центъра на селото (т.08).

Горна Брезница | Първата (юг 1)

Written by

Реших да кръстя тази пътека така, защото за мен лично е първата по този склон на юг от с. Горна Брезница, която открих и карах преди доста години. Освен това е и първата поред пътека, когато се изкачвате по пътя нагоре.

Пътеката е технична, на много места е във формата на улей, но на практика най-стръмна и трудна е в последната си част. Преди това наклонът е по-скоро умерен.

Започва от една поляна (т.01) и в първите няколкостотин метра се движи през дъбова горичка и е с песъчлива почва. Така достигаме една по-широка поляна, където пътеката е трудно забележима, но е право надолу през нея – в средата ѝ (т.02) пътеката завива рязко наляво и отново влиза в гората. Тук вече на много места се кара в улей, в който има и шума, и камъни. В т.03 има друга пътека вдясно – тя е обрасла и не си струва да я пробвате. В т.04 пътеката се съединява с друга, идваща отляво, и надолу става доста стръмна и технична – влиза се в дълбок улей, пълен с шума и камъни. В края пътеката преминава в черен път покрай градини в горната част на селото, а при първите къщи (т.05) е най-добре да завиете по черен път вляво, после в т.06 вдясно и да се спуснете към центъра на селото (т.07).

Кресна-изток 1

Written by

Това е един кратък маршрут на изток от гр. Кресна, по хълмовете и деретата зад пясъчните скали, извисяващи се като внушителен декор над града. Преди да го пробвате, трябва да знаете няколко неща за него:
1. Едва ли ще го повторите, защото спускането не си струва на фона на дългото изкачване. Даже може да се каже, че го публикувам, за да знаете, че няма да намерите кой знае какво, ако тръгнете в тая посока.
2. Въпреки това, една малка част от спускането всъщност е доста интересна и технична като терен, така че ако човек си няма друга работа или друго каране в района, може да разнообрази деня си с това, което отнема около 1-2 часа.
3. Изкачването е по асфалт, спускането е по черен път и по технична пътека. Лошото при пътеката е, че от един момент нататък става мъчна за каране – не заради наклон, а заради разни храсти (които са твърди като камъните наоколо), пресичания на коритото на един поток, редуващи се изкачвания и спускания и други такива спъващи движението неща. В края отново завършва по черен път.

Началото е в центъра на гр. Кресна т.01). Там има един автомобилен подлез под жп линията – минаваме през него и продължаваме по улицата покрай релсите на юг. В т.02 сме наляво по асфалтов път в посока с. Влахи. В т.03 достигаме разклона за с. Влахи и хижа „Загаза“ – тук продължаваме по черен път вляво, който подсича хълмовете, движейки се в посока Кресна. На някои места има условия да се спуснете напряко по склона, ако ви влекат стръмните терени и ви е скучна по пътя. В т.05 се спускаме по една поляна надясно и в основата на следващия хълм (т.06) поемаме по овчарска пътека вдясно, подсичайки склона и спускайки се към долината. В т.07 достигаме коритото на пресъхващ поток – има пътеки и отляво, и отдясно, изберете сами. В т.08 пак сме при потока – тук трябва да излезете по ясна пътека наляво и нагоре (бута се), като в т.09 се озовавате над една кошара – спускате се наляво и се включвате в черен път. Карате все направо по него до т.10, където сме наляво и се спускаме към Кресна. В т.11 следваме основната улица надолу и излизаме при жп линията, където надясно се връщаме към центъра на града.