Това е един дълъг и интересен веломаршрут за планинско колоездене по основния рид на север от гр. Елена и яз. Йовковци, но той си има особености и затова не на всеки ще се хареса. Подходящ е за любителите на по-диви природни кътчета и приключения с велосипед в тях. Както повечето такива маршрути обаче, в него може да очаквате на места стръмни изкачвания, леки „храсталясвания“ (т.е. леко обрасли и занемарени пътища), изровени участъци, коловози и други изненади при спусканията и изобщо всичко, което е характерно за по-рядко посещаваните части от планините.

Всичко хубаво, което този веломаршрут може да предложи – китни и поддържани къщи в селата,непокътната природа,  гледки към яз. Йовковци – е достъпно и чрез по-кратките маршрути в същото направление (вариант 1, вариант 2 и разходката до Дърлевци). При тях липсва дивотията и за повечето хора това би било плюс. Ако обаче сте от тези планински колоездачи, които не се страхуват да навлязат в по-обраслите пътища, да побутат по тях нагоре и да се поуморят с малко повече дължина и денивелация, просто защото тези „несгоди“ им харесват и ги приемат като приключение, тогава именно това е обиколката, която може би ще ви привлече най-силно.

Започвайки от центъра на гр. Елена, първо караме продължително по асфалт и малко черен път през страхотните села Блъсковци и Търкашени, та чак до уединеното село Дърлевци, в което улиците никога не са били асфалтови, но пък повечето къщи са образцови. От него започва стръмната част на изкачването към билото – не е много дълга, но бутането е почти гарантирано. След това се понасяме с кратки изкачвания и спускания по цялото протежение на рида, издигащ се северно от Елена и яз. Йовковци. Колкото по-далеч по него отиваме, толкова по-див и занемарен става черният път. В един момент пътят тръгва надолу и се спуска към язовира стръмно и с коловози, след което маршрутът продължава по крайбрежието в източна посока – пак с изкачвания и спускания. Отново, колкото повече се доближаваме до цивилизацията, толкова по-хубав става пътят – преди с. Яковци вече караме по асфалт, а от него до Елена следваме едно от главните шосета в района.

Най-подходящите сезони за каране по маршрута са лятото и есента, докато още властва „циганското лято“. Влажните месеци не са препоръчителни, защото почвите в района са меки и лепкави. Затова, ако решите да го пробвате напролет, подберете период, в който поне няколко дни не е валяло.

Един от най-хубавите веломаршрути в Еленския Балкан за планински колоездачи с повече опит. Включва изкачване от с. Мийковци до хижа „Чумерна“ и спускане по стръмна и технична пътека обратно.

Село Мийковци е разположено на няколко километра от гр. Елена и до него е най-логично да стигнете с автомобил. На главната му улица има поне два площада, където може да се паркира – началната точка на маршрута е единият от тях, по-западният, който е и първи поред, когато идвате откъм Елена.  

Изкачването е с отбивка до хижа „Буковец“ и е предимно по асфалт – първо по едно тясно, но стръмно пътче достигаме с. Горни Танчевци; оттам продължаваме за кратко по стръмни черни пътища, които ни извеждат на шосето през прохода Твърдица-Елена и по него достигаме хижа „Буковец“. Главният автомобилен път е широк, с хубава настилка и лек наклон, което прави тази част от изкачването по-лесна. Хубавото е, че не е и много натоварен. Последната част от изкачването – от хижа „Буковец“ към хижа „Чумерна“ е най-интересна, защото е основно по горска пътека, включваща и кратки спускания. При този вариант ще трябва на места да бутате, но си струва, защото пътеката преминава през букови гори и е изключително приятна и сенчеста, а също така и интересна за каране. Има и алтернативен вариант по асфалт, който първо подсича склона хоризонтално, а след това в последните 2-3 км се изкачва стръмно към хижата. Точно там пътят е разбит и лош, с големи камъни, останали в основата, което в комбинация с наклона може да ви принуди на някои места да бутате. Затова основният вариант по туристическата пътека е по-приятен и е за предпочитане.

Хижа „Чумерна“ е разположена на широка слънчева поляна и е много приятно място за почивка. И в нея, както и в хижа „Буковец“, може да намерите храна и напитки, така че варианти за почивка и възстановяване на енергийните запаси при този маршрут определено не липсват. Спускането е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека, маркирана с червен цвят, която започва малко под хижата (от пътеката към хижа „Буковец“, по която е последната част от изкачването). Макар че започва с лек наклон и игриво лъкатушене между дърветата, пътеката бързо показва истинския си характер – стръмна,  технична, трудна и пълна с изненади под формата на улеи, камъни и други препятствия. Голяма заслуга за това вероятно имат и мотористи, които са карали по нея – предполагам, че в миналото пътеката е била по-гладка и лека като терен, но сега ерозията я е превърнала в сериозно и интересно предизвикателство, особено в долната част, където се разширява и заприличва на черен път, само че такъв, по който малко МПС-та биха дръзнали да тръгнат. Втората част на спускането е по широк и каменист черен път, който е по-скоро скучен и досадно друсащ, но е единственият вариант за прибиране към селото.

За този маршрут в Средна гора край с. Чавдар имах големи очаквания и до средата му всичко вървеше по план. След това обаче започна спускането и… се оказа, че то просто не е достатъчно хубаво, за да заслужи карането суперлативите, които би получило иначе. Въпреки това, маршрутът може би ще представлява интерес за хора, които искат да покарат доволно в този район, да направят солидно изкачване до хижа „Сакарджа“, да покарат малко по билото, да се спуснат криво-ляво към една от основните забележителности в района – м. Казаните – и след всичко това да се приберат към с. Чавдар.

Та какъв е проблемът със спускането? То е разделено на две части. Първата е черен път, който в момента на нашето каране (май 2022 г.) се ползваше активно за дърводобив и поради това имаше на места дълбоки коловози от тежка техника. Освен тези специфични участъци обаче, цялостно пътят бе широк, стръмен, прашен и не съвсем предвидим, което всъщност го прави опасен, ако човек реши да отпусне спирачките. Със сигурност спускането по него бе по-скоро напрягащо, отколкото завладяващо. Втората част на спускането продължава по занемарен дърварски път, който е още по-стръмен, а освен това е прорязан от дълбоки улеи, изровени от водата. Това на практика изключва каквото и да е скоростно каране по него – за много хора дори и бавното преминаване би било сериозен проблем. Честно да си кажа, тази втора част, макар че не ми хареса като терен, поне ми бе интересна и предизвикателна, а не скучна и напрягаща. Но генерално спускането няма да се хареса на повечето хора.

Защо тогава изобщо го публикувам? На първо място, защото самата обиколка (по-скоро осморка), която се получава, е интересна и преминава през няколко от туристическите забележителности в района. А спускането, за съжаление, не може да бъде заместено с друго, защото въпросният склон предлага само това. Така че реших да споделя маршрута, макар и с изричната забележка, че всеки трябва да прецени от снимките и от настоящото описание дали би му допаднал.

Иначе м. Казаните е интересна и представлява тясна скална клисура с водопади и красиви вирове. Спускането след нея (по хубав черен път) също е приятно. В началото на маршрута е включено и изкачване до хълма Света Петка над селото, където е изграден атракционен комплекс, включващ археологически музей с възстановка на неолитни жилища, въжена градина, стена за катерене, батут, заведение за хранене и др. За протокола: по билото се минава и през вр. С името Ташмандра, но той няма нищо общо с едноименния връх в Рила и спускането след него.

Да кажа няколко думи и за основното изкачване към хижа „Сакарджа“, което е дълго и продължително. В началото то е много плавно и приятно, следва долината на р. Чам дере. После започваме изкачване към рида Петковата рътлина, където наклонът се увеличава, но все пак остава умерен. Малко преди хижа „Сакарджа“, вече по билото на рида, има някои доста стръмни участъци, които ще се харесат на по-тренираните или ще „свалят“ от велосипедите по-лежерно настроените.

Като цяло маршрутът е с типични крос-кънтри характеристики, т.е. извън основното изкачаване и спускане, на които отделих повече време, се редуват множество по-кратки отсечки нагоре и надолу.  

Важно уточнение: през пролетта на 2022 г. хижа „Сакарджа“ беше в ремонт и не работеше, така че не мога да кажа дали по принцип работи постоянно и дали предлага храна и напитки. При нужда може да попитате предварително на тел. 0882 935480.