„Панчи ВЕЦ“ е втората пътека над яз. Панчарево, открита и подобрена от сем. Пешеви и приятели специално за планинско колоездене. Тя започва малко по-високо от „Панчи Трейл“ и е по-дълга, като се спуска в близост до ВЕЦ „Кокаляне“. За момента още не съм я карал, но по данни от други хора мога да кажа, че в горната си част е сравнително лесна, но към края става стръмна и доста ронлива и „сипееста“, така че там трудността е висока. Можете да я видите и в това видео: https://www.youtube.com/watch?v=Oh9qp4OG-VQ.
Панчи Трейл
Районът над яз. Панчарево и с. Герман отдавна привлича пешеходни туристи, планински бегачи и колоездачи с мрежата си от хубави пътеки, много от които са добри за каране от ранна пролет чак до късна есен. В последните години там започнаха да се появяват и нови пътеки, направени специално за планинско колоездене. Те са изградени изцяло на доброволни начала и използват като основа остатъци от стари пътища и просеки, а главната заслуга за създаването и поддържането им е на сем. Пешеви, които са добре познати сред любителите на ендуро карането. Една от тези пътеки е „Панчи трейл“.
Най-общо казано, тя е разположена около популярната туристическа алея, започваща малко над първото военно поделение и спускаща се към стената на язовира. „Панчи Трейл“ започва от същия път и я пресича на няколко места, редувайки равни подсичащи секции с по-стръмни и трудни участъци. В един момент пътеката влиза в един широк и дълбок улей и започва да играе по стените му, докато излезе в горния край на пътеката „Зиг-заг“. Оттам може да продължите или по нея към ВЕЦ „Кокаляне“, или по „Късата“ или „Пътеката с гледката“ към крайбрежната алея или стената на язовира.
„Панчи Трейл“ е разнообразна и игрива пътека, но включва и някои доста трудни секции, така че не е подходяща за хора без поне среден опит в спусканията. Също така, при първото каране подходете по-внимателно, защото на някои места пътеката рязко сменя характера си, има и някои слепи завои. Щом хванете ритъма и запомните критичните места, скоростта ще дойде от само себе си, защото наклон не липсва. 😉
Панчарево | Късата
Това е една от многото кратки, но забавни пътеки над яз. Панчарево. Достъпна е както откъм с. Герман (ползвайки изкачването от маршрута „Зиг-заг“ или директно по алеята от стената на язовира), така и откъм ВЕЦ „Кокаляне“ (по пътеката „Зиг-заг“).
Името на пътеката се дължи на това, че е дълга едва 690 м. Но пък е забавна за всеки, който обича тесни пътечки със серпентини. Завоите не са прекалено остри и стръмни, но не са и съвсем лесни.
Началото (т.01) е от една поляна с някакви останки от изоставени сгради. Там пътеката тръгва на югозапад по склона към язовира – първо се провира между дърветата, после леко се разширява и започва да се вие със серпентини надолу. В т.02 за момент се включваме в „Пътеката с гледката“, но след 300 м в т.03 я напускаме с остра серпентина наляво и продължаваме по склона надолу. В т.04, точно след една лява серпентина, пътеката се разделя. По лявата ще излезете при един заслон на асфалтовата алея покрай язовира. По дясната, следвайки GPS следата, също ще излезете на алеята, но с един много стръмен и труден финален участък – не го минавайте на сляпо, първо го огледайте и преценете уменията си!
Витоша | Щурата
„Щурата“ е едно от пътеките на Витоша, която през 2022 г. доби голяма популярност. Тя не е нова, но в предишни години бе трудно проходима и ползвана най-вече от някои авантюристично настроени туристи. В някакъв момент обаче пътеката бе почистена (не зная от кого) и стана доста популярна сред планинските колоездачи в столицата.
Тя се спуска по северозападния склон на планината – започва от хижа „Острица“ и завършва на пътя от Владая към кариерите. В много отношения прилича на „Червената шапчица“, което не е учудващо, при положение че са „съседни“. Теренът е разнообразен, горски, с шума през есента и камъни във всякакви размери.
Пътеката може да се ползва в различни маршрути – и по-къси, започващи откъм Владая, Мърчаево или Кладница, и по-дълги (откъм Бояна или Княжево). GPS следата тук, както и снимките, са дело на Борис Първанов и са извадени от един по-дълъг и труден маршрут, представен от него в този видеоклип: https://www.youtube.com/watch?v=Cf3ps4JcCNs.
Обиколка на север от Елена и яз. Йовковци
Това е един дълъг и интересен веломаршрут за планинско колоездене по основния рид на север от гр. Елена и яз. Йовковци, но той си има особености и затова не на всеки ще се хареса. Подходящ е за любителите на по-диви природни кътчета и приключения с велосипед в тях. Както повечето такива маршрути обаче, в него може да очаквате на места стръмни изкачвания, леки „храсталясвания“ (т.е. леко обрасли и занемарени пътища), изровени участъци, коловози и други изненади при спусканията и изобщо всичко, което е характерно за по-рядко посещаваните части от планините.
Всичко хубаво, което този веломаршрут може да предложи – китни и поддържани къщи в селата,непокътната природа, гледки към яз. Йовковци – е достъпно и чрез по-кратките маршрути в същото направление (вариант 1, вариант 2 и разходката до Дърлевци). При тях липсва дивотията и за повечето хора това би било плюс. Ако обаче сте от тези планински колоездачи, които не се страхуват да навлязат в по-обраслите пътища, да побутат по тях нагоре и да се поуморят с малко повече дължина и денивелация, просто защото тези „несгоди“ им харесват и ги приемат като приключение, тогава именно това е обиколката, която може би ще ви привлече най-силно.
Започвайки от центъра на гр. Елена, първо караме продължително по асфалт и малко черен път през страхотните села Блъсковци и Търкашени, та чак до уединеното село Дърлевци, в което улиците никога не са били асфалтови, но пък повечето къщи са образцови. От него започва стръмната част на изкачването към билото – не е много дълга, но бутането е почти гарантирано. След това се понасяме с кратки изкачвания и спускания по цялото протежение на рида, издигащ се северно от Елена и яз. Йовковци. Колкото по-далеч по него отиваме, толкова по-див и занемарен става черният път. В един момент пътят тръгва надолу и се спуска към язовира стръмно и с коловози, след което маршрутът продължава по крайбрежието в източна посока – пак с изкачвания и спускания. Отново, колкото повече се доближаваме до цивилизацията, толкова по-хубав става пътят – преди с. Яковци вече караме по асфалт, а от него до Елена следваме едно от главните шосета в района.
Най-подходящите сезони за каране по маршрута са лятото и есента, докато още властва „циганското лято“. Влажните месеци не са препоръчителни, защото почвите в района са меки и лепкави. Затова, ако решите да го пробвате напролет, подберете период, в който поне няколко дни не е валяло.
Златица | Велотрасе „Джанго“
„Джанго“ е велотрасе в Golden Dust Bike Park, над с. Църквище, изградено от нулата през 2021-2022 г. То се намира на същия южен склон като другите две ендуро пътеки („Текила“ и „Кобра“) и началото му е точно от мястото, където те се разделят (ползвайте някоя от GPS следите за другите две отсечки, за да стигнете до началната точка).
Макар че „Джанго“ също е стръмно на някои места, то е изцяло проектирано и изгадено като велотрасе, за разлика от другите две, които са по-скоро естествени/стари пътеки. Затова „Джанго“ е изпълнено с елементи като виражи, бабуни, малки скокове и други забавни неща. Най-хубавото нещо в него са завоите – има такива от всякакъв тип, но преобладават тези с виражи. Имайте предвид все пак, че макар и перфектно оформено, трасето е с висока трудност – по-лесно е от останалите по същия склон, но не е подходящо за хора, които се притесняват от стръмен наклон.
Витошко лале
През есента на 2022 г. до пистата „Витошко лале“ бе изградено и официално открито ново трасе за спускане, носещо същото име или, за по-кратко, просто „Лалето“. Пътеката се обслужва от едноименния лифт, респективно започва от горната му станция и завършва при долната. Техническата трудност, както може да се очаква от трасе за спускане, е висока – макар че няма големи скокове, има доста стръмни участъци, едри камъни, корени – и вероятно с времето няма да става по-лесно, защото под почвата има още много корени и камъни, които тепърва ще се покажат. Пътеката минава през иглолистни гори в горната част и смесени в долната. Почвата е типичната за по-високите планински склонове – ако е много суха, образува дебел слой прах, ако пък вали, се превръща в хлъзгава кал.
Най-удобният вариант за достигане до трасето е с автомобил. При долната лифтова станция има паркинг. Другият вариант е да се качите с автобус 66 до Алеко и оттам да тръгнете по туристическата алея на югоизток – след пресичането на ски-пистата ще стигнете и до пресичането на велотрасето (т.03 в GPS следата).
Мийковци – хижа „Буковец“ – хижа „Чумерна“
Един от най-хубавите веломаршрути в Еленския Балкан за планински колоездачи с повече опит. Включва изкачване от с. Мийковци до хижа „Чумерна“ и спускане по стръмна и технична пътека обратно.
Село Мийковци е разположено на няколко километра от гр. Елена и до него е най-логично да стигнете с автомобил. На главната му улица има поне два площада, където може да се паркира – началната точка на маршрута е единият от тях, по-западният, който е и първи поред, когато идвате откъм Елена.
Изкачването е с отбивка до хижа „Буковец“ и е предимно по асфалт – първо по едно тясно, но стръмно пътче достигаме с. Горни Танчевци; оттам продължаваме за кратко по стръмни черни пътища, които ни извеждат на шосето през прохода Твърдица-Елена и по него достигаме хижа „Буковец“. Главният автомобилен път е широк, с хубава настилка и лек наклон, което прави тази част от изкачването по-лесна. Хубавото е, че не е и много натоварен. Последната част от изкачването – от хижа „Буковец“ към хижа „Чумерна“ е най-интересна, защото е основно по горска пътека, включваща и кратки спускания. При този вариант ще трябва на места да бутате, но си струва, защото пътеката преминава през букови гори и е изключително приятна и сенчеста, а също така и интересна за каране. Има и алтернативен вариант по асфалт, който първо подсича склона хоризонтално, а след това в последните 2-3 км се изкачва стръмно към хижата. Точно там пътят е разбит и лош, с големи камъни, останали в основата, което в комбинация с наклона може да ви принуди на някои места да бутате. Затова основният вариант по туристическата пътека е по-приятен и е за предпочитане.
Хижа „Чумерна“ е разположена на широка слънчева поляна и е много приятно място за почивка. И в нея, както и в хижа „Буковец“, може да намерите храна и напитки, така че варианти за почивка и възстановяване на енергийните запаси при този маршрут определено не липсват. Спускането е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека, маркирана с червен цвят, която започва малко под хижата (от пътеката към хижа „Буковец“, по която е последната част от изкачването). Макар че започва с лек наклон и игриво лъкатушене между дърветата, пътеката бързо показва истинския си характер – стръмна, технична, трудна и пълна с изненади под формата на улеи, камъни и други препятствия. Голяма заслуга за това вероятно имат и мотористи, които са карали по нея – предполагам, че в миналото пътеката е била по-гладка и лека като терен, но сега ерозията я е превърнала в сериозно и интересно предизвикателство, особено в долната част, където се разширява и заприличва на черен път, само че такъв, по който малко МПС-та биха дръзнали да тръгнат. Втората част на спускането е по широк и каменист черен път, който е по-скоро скучен и досадно друсащ, но е единственият вариант за прибиране към селото.
Варна | Трасето „Шано“
Още една пътека за спускане по склона до ТВ кулата, която е и най-нова. Казва се „Шано“. И по нея има стръмни участъци, но сякаш е с една идея по-лесна от другите. Всъщност тя в голяма степен прилича (и вероятно е била) естествена пътека, но са направени и подобрения тук-там под формата на виражи/подпиралки, скокчета или други елементи.
Началото ѝ е над една подсичаща алея/черен път от ТВ кулата по южния склон на платото. След пресичането ѝ има стръмен участък, след това отново с подсичане на склона излиза на улица в горния край на вилната зона.
Варна | Трасето „Летище“
Не зная защо тази пътека е наречена така – може би защото е доста стръмна и човек има чувството, че може да излети направо към морето… Във всеки случай това е още едно трасе за спускане по склона от ТВ кулата над Варна. Наклонът на много места е сериозен, а дърветата дебнат в близост.
Тръгва се от същото хълмче, където е и стартът на DH трасето – т.01 в GPS следата. Тук обаче караме по тясна подсичаща пътечка по ръба на платото до същинския старт на трасето, където пътеката тръгва стръмно надолу по склона. Пресичаме един черен път/алея и продължаваме все така стремглаво, а в края излизаме успоредно на DH трасето и завършваме близо до неговия финал при една улица в горния край на вилната зона.