Пътеката от Гложене до Гложенския манастир, маркирана със зелен цвят, ми хареса още от пръв поглед, макар че тогава, при пешеходното ми запознанство с нея, тя бе малко пообрасла. За жалост се ползва рядко, тъй като асфалтовият път догоре намалява туристическия порив на поклонниците и само отделни хора, свикнали да боравят повече с хартиени карти, отколкото с навигацията на автомобилите си, се „излъгват“ да ходят по нея. Въпреки това, ако изключим 2-3 паднали напряко дървета, състоянието ѝ в последните 1-2 години е добро. Пътеката е много интересна и разнообразна, а при карането установих, че е и по-трудна, отколкото изглежда при ходене.

Това е може би най-хубавия маршрут за напреднали колоездачи, който открихме в района на Ковачевица през пролетта на 2016 г. Не искам да подценявам всички останали пътища, пътеки и комбинации от тях там, но ако обичате технични пътеки и родопски пейзажи, това каране е просто задължително, ако сте в района на Гоце Делчев! 

Както обясних още в първата част на статията за МТБ съкровищата над Кладница, тази втора част може да се разглежда като алтернативен вариант на основната пътека с жълта маркировка от местността Танчовица към селото. На практика ние записахме пътеките в рамките на едно каране с две еднакви изкачвания, което е и най-логичният вариант за тези, за които самостоятелен маршрут с дължина 8-9 км е безсмислено кратък. Отново наблягам и на възможността за включване на тези пътеки в по-дълги карания, започващи от Владая или дори от Бояна. 

Кратък маршрут над Кладница, включващ основната пътека от м. Танчовица до селото (жълта маркировка) , който е подходящ и за самостоятелно каране под формата на лека/бърза разходка, и за комбиниране с други маршрути и пътеки. Качването от Кладница до връхната точка обикновено отнема най-много 1 час, спускането е още по-бързо. Самата пътека е технична, но не прекалено трудна. Означението Т4 ѝ е присъдено заради 2-3 по-специални участъка в първата половина и заради последните 300 метра, които са стръмни и труднички, но в цялост карането може да се хареса на доста широк кръг планински колоездачи. Имайте все пак предвид, че нивото не е за начинаещи – те биха изпитали затруднения на доста места.

Пътеката от хижа „Амбарица“ към м. Смесите над с. Черни Осъм е една от най-добрите в България по всеобщото мнение на всички любители на технични и трудни пътеки, които познавам. Има различни варианти за достигане до нея – например през вр. Амбарица, което добавя още няколко километра спускане, но изисква планирането на доста по-дълъг и тежък маршрут. Тук е представен вариант с изкачване от Смесите до хижа „Амбарица“, което също не е леко и включва немалко бутане и носене, но ви уверявам, че пътеката заслужава тези усилия.

Много се коментира и се сравнява коя пътека е по-добра, интересна и т.н. за спускане. Рядко се обсъждат пътищата за качване. Спускането от вр. Костина могила до с. Дебръщица без съмнение е страхотно – дълго, с денивелация, разнообразно, с две думи – има си всичко. Пътят, по който се изкачихме, за мен е най-добрият от всички, по които съм катерил. Перфектен наклон и настилка, съчетани  с достатъчно препятствия, за да поддържат интереса по време на цялото изкачване. Маршрутът се оказа наслада за сетивата и в двете посоки! Изходният пункт е с. Црънча, намиращо се между с. Варвара  и гр. Пещера. Крайната точка е дадена в с. Дебръщица. От нея до центъра на Црънча са 6 км асфалтово шосе. Маршрутът е описан от Явор Стоянов.

Маршрутът, който ще ви предложа е малко по-особен. Включва хем черни пътчета с удобен за катерене наклон, на места и по-стръмнички, хем една компилация от коренно различни пътечки за спускане. Междинната пътека може да бъде описана като бърза моторджийска, без особено технични участъци. Заключителното спускане по „Правовата пътека” е това, което е междинното звено между пътека и храсталясване до средата и съчетание от много технични серпентини и наклон в края. Докато първата част от карането не би представлявало проблем и за по-начинаещи карачи, както и за ориентиране без навигационни средства, то втората си изисква поне средни умения (или ще бутате надолу) като карач и някакво навигационно приспособление с качен трак или голям нюх и късмет като ориентировач. За по-начинаещите добрата новина е, че могат да ползват някои от многото алтернативни пътища за спускане. Те също са пресечени в долната част от по-леки преки пътечки. Маршрутът е в рамките на двадесетина километра и е подходящ и за по-късите пролетни или есенни дни. Кара се почти през цялото време в гора, тъй че и да е ветровито, не е проблем. Може спокойно да бъде направена и само втората част, ако не разполагате с време.

Това каране доста се различава от първия маршрут над Крупник. Всъщност веднага ще призная, че настоящият никак не се получи идеален, тъй като заради търсенето на една предполагаема пътека се озовахме за кратко сред бодливи храсти и стръмни дърварски пътища – преживяване, което за много хора би било излишно. А може би не?

Със сигурност една от характеристиките на този маршрут е, че е малко приключенски. Макар и съвсем леко, той навлиза в пущинака и ако се чувствате комфортно на такива места, няма да се уплашите от подобна лека форма на храсталясване. Друг е въпросът дали има смисъл от упражнението, затова в пълното описание има и алтернативна следа през вр. Смолни връх до вр. Машин преслап, която е препоръчителна за хората, които предпочитат по-чисто каране, без бутане и носене през шубраци и стръмни горски склонове.

В последните години за любителите на технични пътеки определено стана модерно да посещават с. Крупник още с пукването на пролетта или с настъпването на късната есен. Десетки са хората, които вече са оставили отпечатъци от грайфери по крупнишките пътеки, но това не е нищо, защото пътеките там сякаш са безброй, въпреки че говорим само за едно малко парче от Малешевската планина.
Настоящият маршрут е един от най-популярните и често изполвани, защото включва т.нар. „обиколна“ пътека – тя минава над Кресненското дефиле и е колкото панорамна, толкова и трудна – както физически, така и технически. С дължина 9 км, тя предлага от всичко по много.