Както личи от името, този веломаршрут е по-кратък вариант за изкачване до хижа „Мазалат“ и спускане по пътеката с интересно име „Джаксъна“. Това го прави подходящ за хора, които по една или друга причина не искат или нямат време да направят по-дългия маршрут през хижа „Партизанска песен“, който със сигурност е по-разнообразен и включва още една пътека по билото към хижа „Мазалат“. Но както стана дума, не пречи да има и един такъв по-бърз вариант.

Въпреки неголямата си дължина обаче, маршрутът е доста сериозен като физическо натоварване, защото преодолява денивелация 1000 метра. Изкачването е по черен път със стабилна настилка (трошено-каменна и почвено-каменна) и с един постоянен наклон около 7-8%, така че със сигурност ще ви трябват силни крака, ако искате да го вземете без бутане. От друга страна, сянката, която ще ви съпътства през по-голямата част от времето, прави карането поносимо дори и през топлите летни дни.

Спускането също не е лъжица за всяка уста. Пътеката е доста стръмна и с многобройни, предимно къси завои, които не са остри като серпентини, но не са и особено широки и бързи. Големи камъни почти липсват, т.е. не е много спъната и опасна, но в никакъв случай не е и лесна. В края са изградени едни дървени стъпала, които са неприятни, но са достатъчно кратки (100-200 м), за да не развалят доброто усещане от цялата пътека. За съжаление тя представлява само половината от спускането. Другата половина е по същия черен път, по който е и изкачването. Малко успокоение е това, че солидният наклон на пътя все пак допринася за това човек да кара със скорост и така спускането остава интересно, въпреки че настилката от трошени камъни не предполага кой знае какво заиграване с терена.

Карането по този маршрут е възможно през по-голямата част от годината, с изключение на месеците, в които по билото на Стара планина има сняг. Пътят в по-голямата си част става за каране дори и след дъжд, макар че има няколко участъка, където се задържа повече кал, на места даже и от лепкавата. Пътеката, заради сериозния си наклон, също изсъхва сравнително бързо и даже бих казал, че е по-добре да я карате 1-2 дни след дъжд, отколкото в съвсем сухо състояние – тогава вероятно ще е доста по-хлъзгава и контролът върху гумите ще е по-труден.

Началото е в м. Лъгът над с. Валевци, където е и ДЛС „Росица“. На практика изкачването е покрай границите на ловното стопанство. В този смисъл срещите с диви животни, включително мечки, са нещо съвсем обичайно за района – добре е да го имате предвид. До Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода, но след това по пътя нагоре няма чешми, така че заредете достатъчно.

За любителите на хубави и интересни пътеки това е може би най-добрият маршрут в околностите на Севлиево, защото включва цели две такива. Освен това е дълъг, разнообразен и панорамен. Има къде човек да се напъне, има и къде да отпочине. Перфектен във всяко отношение! Не е случайно, че сред планинските колоездачи в Севлиево той е абсолютна класика!

Началото на маршрута е дълбоко в полите на Стара планина от северната ѝ страна, в м. Лъгът, където е разположено Държавното ловно стопанство „Росица“. То представлява огромна заградена площ за развъждане на дивеч и първата част от изкачването на практика преминава през тази територия с особен статут и с още по-особено излъчване. Дори и да не видите сърни, елени, мечки или други местни обитатели, които на това място не възприемат човека като най-голяма заплаха и понякога гордо се показват и позират пред погледа на евентуалните посетители, възможно е да се почувствате като в джурасик парк – усещането за присъствие на дива фауна е твърде натрапчиво, въпреки че следите от човешка дейност също са очевидни. Те са под формата на заграждения, хранилки и друга дивечовъдна инфраструктура, а също и пътища – малко на брой, но стабилно направени. Именно по един такъв черен път е първата част от изкачването, която ще ви изведе чак до билото в м. Кръстопътищата, малко над Осеникова поляна. Когато ние карахме по маршрута, пътят тъкмо бе подготвен за полагане на нова настилка от трошен камък – това ще го превърне в същинска „горска магистрала“ и ще го направи подходящ за каране дори и след обилни дъждове. До момента той също е бил достатъчно широк и стабилен, но все пак с почвено-каменна настилка. От билото към хижа „Партизанска песен“ (позната в миналото и като хижа „Янтра“) се продължава с леко и плавно изкачване по много стар асфалтов път, който на места вече е черен. Хижата предлага добра кухня и чудесна възможност за почивка преди последната част от карането – по билото към хижа „Мазалат“. Тази част от маршрута редува горски и открити участъци, като в началото се изкачваме по стръмен черен път към м. Корита, а оттам по чудесна горска пътека с редуващи се изкачвания и спускания излизаме в близост до хижа „Мазалат“ и довършваме изкачването до нея по черен път. Тази хижа също е чудесно място за почивка и настройка за спускането обратно към Лъгът. Това спускане е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека с име „Джаксъна“ – тя е стръмна, но не прекалено трудна, с доста къси завойчета, които правят карането изключително забавно, но и малко по-трудно в някои моменти. Във всеки случай тази пътека е най-доброто, което ще намерите по този склон! Кръстена е на човека, който я е прокарал навремето – преди 20-30 години или дори повече. Маркиана е със зелена туристическа маркировка. В края ѝ са изградени едни напълно излишни стъпала, които доста пречат при преминаване с велосипед, но тези 200 м, в които евентуално може да поносите байка, не могат да заличат удоволствието от останалата част. Пътеката се включва в широкия черен път от хижа „Мазалат“ към м. Лъгът, който е достатъчно стръмен, за да е интересен за каране, въпреки трошено-каменната си настилка (от гл.т. на автомобилите пътят не е в много добро състояние, но точно това го прави по-хубав за планинските колоездачи).

Предполагам, че това кратко описание, както и снимките по-долу, ще ви убеди напълно, че си струва да пробвате този маршрут. За повечето хора той ще е целодневен, особено като се имат предвид и двете хижи с изкушаващи предложения за хапване и пийване. Подходящите сезони за каране са от края на пролетта (когато се стопи снегът по билото на Стара планина), до средата на есента, включително и през горещите летни дни. В най-топлите периоди обаче е хубаво а започнете карането по-рано сутринта, защото изкачването през ДЛС „Росица“, макар и доста плавно, е предимно на открито. След него вече има достатъчно сянка.

До м. Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода; като цяло по маршрута на ключови места има водоизточници, така че няма да останете жадни.