За този маршрут е добре да погледнете пълното описание в статията на Явор Стоянов, защото освен него са описани и още няколко варианта, така че определено ще имате избор. Статията е посветена на няколко пътеки, разположени по склоновете на изток от пролома на Чепинска река, т.е. от отсрещната страна спрямо варварските пътеки, които са добре познати на много планински колоездачи в България.

Конкретно настоящият маршрут е хем най-дълъг и тежък сред описаните, а на всичкото отгоре и не разполагаме с подробно описание за него. Но ако сте приключенски настроени и имате необходимия опит за подобни преходи, можете да го ползвате като идея.

За този маршрут е добре да погледнете пълното описание в статията на Явор Стоянов, защото освен него са описани и още няколко варианта, така че определено ще имате избор. Статията е посветена на няколко пътеки, разположени по склоновете на изток от пролома на Чепинска река, т.е. от отсрещната страна спрямо варварските пътеки, които са добре познати на много планински колоездачи в България.

В сравнение с този маршрут над Кресна, някои от другите пътеки в същия район изглеждат като лека загрявка, макар че по принцип също не са от лесните. Ако решите да го пробвате, уверете се, че имате хубави гуми и силни спирачки и се пригответе да се уморите повече при спусканията, отколкото при изкачванията!

За тези, които обичат най-трудните и технични пътеки, това със сигурност ще е най-интересният маршрут около Мелник! Как ви звучи два пъти Т5? Понякога обаче удоволствието върви ръка за ръка с отговорността. Затова първото, на което ще наблегна е, че едната пътека е тази, която минава от Роженския манастир през Мелнишките пирамиди към града. Това е маркирана туристическа пътека, по която в почивни дни може да има доста хора, но още по-важно е, че Мелнишките пирамиди са защитен природен обект. Излишно е да казвам, че не трябва да се кара по самите пясъчно-скални образувания, тъй като това така или иначе е невъзможно. Самата пътека обаче също е изградена върху ронлива песъчлива почва и е много уязвима от ерозионни процеси. Затова е изключително важно ние, хората, да не допринасяме за тяхното увеличаване, тъй като водата и без това се труди достатъчно. Поради всичко това отправям молба към всеки, който ще прочете тази статия, да прецени трезво и реалистично уменията си и да не кара по тази пътека, освен ако не може да го направи бавно и без провлачване и блокиране на гумите. Всякакво агресивно или неумело каране по нея е равносилно на увреждане, което не трябва да допускате, при положение, че в района има и други интересни пътеки, които са много по-устойчиви. Затова още веднъж повтарям, ако не сте сигурни, че можете да контролирате велосипеда си във всеки един момент дори по най-стръмните и технични терени, просто я пропуснете или я минете пеша! Това е важно не само за опазване на пътеката, но и за вашата собствена безопасност! 

Един GPS маршрут за любителите на: черните пътища, стръмните баири, топлото (или дори горещо) време, сухите почви, отдалечените планински села, минералните бани и забавните пътеки. И то какво излезе? Че е за всеки любител на планинското колоездене, особено ако има афинитет към югозапада!