Декемврийската серия от карания край София отново ни отведе във Владо Тричков. Главната ни цел бе да намерим една пътека, чиито изкушаващ завършек бяхме видяли в махала Свидница при карането по маршрута “Кътина – Владо Тричков” седмица по-рано. За разнообразие обаче решихме да се изкачим до нея и по непознат за нас черен път, който се оказа бая стръмничък и с това затвърди впечатленията ни, че в този район полегато изкачване към билото просто не съществува. 

Намерихме каквото търсехме, т.е. пътека от билото към махала Свидница, но тази пътека се оказа доста дива и занемарена, което автоматично я прави подходяща само за хора, които не се плашат от храсталаците и които намират най-голямо удоволствие в карането по нови и непознати пътеки, макар и такива, които не са най-чисти като терен и обкръжение. Сама по себе си пътеката не е много трудна, макар че има и някои доста стръмни участъци, но като се добавят и пречкащи се клони, натрупана шума и протягащи бодливите си пипала храсталаци, картинката става неподходяща за начинаещи или “по-изнежени” колоездачи. Затова пък любителите на дивото ще се насладят на няколко много забавни участъка, които са в състояние да изтрият спомена за трудното изкачване. Споменавам го за втори път, защото то е друга особеност на маршрута, която може да не се хареса на всеки. Не случайно въпреки малката си дължина, карането е със средна степен на физическо натоварване, тъй като изкачването е доста “остро” (на жаргона на ХС колоездачите).

През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков. Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни…

Както виждате от информацията долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците. Даа, пущинаците… има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.

По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки). 

Както обикновено, замисълът за този маршрут бе по-различен и по-амбициозен, но късият декемврийски ден и много други обстоятелства ни накараха да го променим – може би за добро, тъй като по този начин се фокусирахме върху природната забележителност над с. Стоб, която определено заслужава внимание. Пирамидите, оформени от вятъра и водата в пясъчните скали, са красиви и величествени, което ги прави и чудесен декор за “позьорски” снимки, но от гледна точка на маршрута разходката до тях се явява допълнителна възможност – най-малкото, защото до горната част на пътеката се стига само с бутане, макар че за всеки любител на техничното каране тези усилия ще си струват. Длъжен съм да напомня обаче, че това е масово посещаван туристически обект, т.е. почти винаги по пътеката има хора и това налага да се подхожда с повишено внимание и учтивост. Освен това пътеката е утъпкана в песъчливо-глинеста почва, която лесно ерозира, така че постарайте се да спирате плавно и да не блокирате гумите на велосипеда.

Започнах с допълнението, защото, признавам си, то ни хареса повече от основния маршрут. Доколкото обаче едва ли някой би шофирал 100 км за 15 минути изкачване + 1-2 минути спускане, най-логично е да се възползвате и от останалите 17 км каране в околността, включително и заради това, че маршрутът ще ви отведе и до горната страна на пирамидите, която отдолу не е достъпна заради свличане, което е прекъснало рида. Разположени на югозападен склон в полите на Рила, пътищата и пътеките над с. Стоб са подходящи за каране почти целогодишно, защото не задържат кал, а снегът бързо се стопява. Имайте предвид обаче, че в студените месеци песъчливите почви в района често са влажни, което ги прави и по-трудни при изкачване.

С наближаването на зимата много планински колоездачи “мигрират” към Югозапада, където не само се крият едни от най-хубавите пътеки, но е възможно и целогодишното каране по тях, освен в редките случаи, когато някой обилен снеговалеж покрие за кратко дори южните склонове. Това обаче се случва епизодично, затова сега, благодарение на Камен Котев, ви предлагам поредния маршрут с начална точка Кресна, който е идеален за каране в периода септември – април, с уговорката все пак, че през януари и февруари трябва да съобразите възможността за сняг по високите части на маршрута. 

А този определено има такива, защото се изкачва до около 1400 м н.в. по склоновете на Пирин откъм гр. Кресна и с. Влахи. Друга отличителна черта на маршрута е дължината – става дума за целодневно каране и ако имате навик да поддържате съвсем бавно темпо, най-добре е да подберете по-дълъг ден, т.е. в по-ранна есен или чак напролет. При стегнато каране или група със силни крака обаче, около 6-8 часа с почивките би трябвало да са напълно достатъчни, а колоездачи в добра ХС форма вероятно могат да го “опраскат” и за по-малко от 4 часа.

Брежани е поредното село в Югозапада, около което се намират хубави пътеки и места за каране. Вярно е, че някои от тях са леко занемарени и обрасли, но през сезоните, които са подходящи за каране там (ранна пролет и късна есен) растителността като цяло се „отдръпва“. В този маршрут пътеки има и при изкачването, и при спускането, като тази при изкачването е особено „напрягаща“.

Вторият маршрут над Бухово е посветен на втората, по-нова пътека от вр. Готен надолу. Тя също е типично моторджийска пътека и на много места е доста бърза и малко плашеща с улеите си, изровени от моторджийските гуми. Към това се добавят и страхотни завои, тук-там по някое скокче и други забавни елементи, т.е. в сравнение с първата пътека, тази е по-разнообразна. 

Техническата сложност на пътеката е Т4. Това е така най-вече заради един по-сложен участък и заради ронливата настилка, която е доста несигурна на места. За повечето агресивни карачи обаче точно тези особености са най-хубавото, а добрата новина е, че дори и по-неуверените в спускането могат да преодолеят повечето части на пътеката с по-ниска скорост и без особен риск. Все пак не я препоръчвам за начинаещи планински колоездачи, а дори и напредналите трябва да внимават за изненади, особено с увеличаване на скоростта.

За изкачване описах варианта от предишни години, който в по-голямата си част следва пътя за Мургаш, после се отклонява от него към вр. Готен и до самият връх се бута по един доста брутален склон, разоран от моторите. В последните години обаче на върха се е появила една метална мачта, за чието изграждане е прокаран и черен път – него също съм го добавил като вариант за изкачване – по-обиколен е, но пък спестява бутането.

Дължината на така описания маршрут е съвсем малка, но изкачването е сериозно, така че не очаквайте разходка в парка. Ако търсите по-дълго каране, можете да я комбинирате и с други маршрути в района. Пътеката е част от маршрута „Епик“ на Купа Мургаш.

60 км, 1900 м денивелация. 4 основни изкачвания, 4 технични пътеки за спускане. И доста каране по билото с резки промени в наклона. Това е достатъчно, за да прецените дали този маршрут е за вас. Все пак, ако някой не е разбрал, това си е едно сериозно и тежко каране, подходящо за по-напредналите любители на ХС и АМ карането. 

Маршрутът е дълъг и с голяма денивелация, затова изисква или хубав, дълъг ден, или пък каране с високо темпо и без много почивки. В техническо отношение пътеките не са от най-лесните, даже на някои места са си откровено трудни и доста стръмни. 🙂 Повечето от тях са включени и в по-кратки маршрути, които можете да намерите в МТБ Справочника.