Най-късата, но за мен лично може би най-любима пътека над Благоевград, с изключително разнообразие от елементи и всякакъв тип завои. Започва от едно връхче в околностите на с. Делвино, където панорамата е умопомрачителна, и завършва при почивната станция на Югозападния университет при парк „Бачиново“.
Благоевград | Заева
Тази пътека започва от с. Делвино и се характеризира с разнообразна горна част, предимно равна средна част и по-стръмна долна част, в която са изградени и доста изкуствени елементи като виражи, скокове и т.н.
Благоевград | Найлонка
Една от най-трудните пътеки в Благоевград. Не че има нещо непреодолимо в нея, но наклонът на места е солиден, широчината е по-малка, настилката е прашна и хлъзгава, а завоите са остри и от всякакъв тип.
Брежани
Брежани е поредното село в Югозапада, около което се намират хубави пътеки и места за каране. Вярно е, че някои от тях са леко занемарени и обрасли, но през сезоните, които са подходящи за каране там (ранна пролет и късна есен) растителността като цяло се „отдръпва“. В този маршрут пътеки има и при изкачването, и при спускането, като тази при изкачването е особено „напрягаща“.
Бухово 2
Вторият маршрут над Бухово е посветен на втората, по-нова пътека от вр. Готен надолу. Тя също е типично моторджийска пътека и на много места е доста бърза и малко плашеща с улеите си, изровени от моторджийските гуми. Към това се добавят и страхотни завои, тук-там по някое скокче и други забавни елементи, т.е. в сравнение с първата пътека, тази е по-разнообразна.
Техническата сложност на пътеката е Т4. Това е така най-вече заради един по-сложен участък и заради ронливата настилка, която е доста несигурна на места. За повечето агресивни карачи обаче точно тези особености са най-хубавото, а добрата новина е, че дори и по-неуверените в спускането могат да преодолеят повечето части на пътеката с по-ниска скорост и без особен риск. Все пак не я препоръчвам за начинаещи планински колоездачи, а дори и напредналите трябва да внимават за изненади, особено с увеличаване на скоростта.
За изкачване описах варианта от предишни години, който в по-голямата си част следва пътя за Мургаш, после се отклонява от него към вр. Готен и до самият връх се бута по един доста брутален склон, разоран от моторите. В последните години обаче на върха се е появила една метална мачта, за чието изграждане е прокаран и черен път – него също съм го добавил като вариант за изкачване – по-обиколен е, но пък спестява бутането.
Дължината на така описания маршрут е съвсем малка, но изкачването е сериозно, така че не очаквайте разходка в парка. Ако търсите по-дълго каране, можете да я комбинирате и с други маршрути в района. Пътеката е част от маршрута „Епик“ на Купа Мургаш.
Локорско – р. Елешница – Бакьово – Ябланица – Локорско
60 км, 1900 м денивелация. 4 основни изкачвания, 4 технични пътеки за спускане. И доста каране по билото с резки промени в наклона. Това е достатъчно, за да прецените дали този маршрут е за вас. Все пак, ако някой не е разбрал, това си е едно сериозно и тежко каране, подходящо за по-напредналите любители на ХС и АМ карането.
Маршрутът е дълъг и с голяма денивелация, затова изисква или хубав, дълъг ден, или пък каране с високо темпо и без много почивки. В техническо отношение пътеките не са от най-лесните, даже на някои места са си откровено трудни и доста стръмни. 🙂 Повечето от тях са включени и в по-кратки маршрути, които можете да намерите в МТБ Справочника.
Варвара – м. Свети Георги – Варвара
Този маршрут първоначално бе публикуван от Павел Сидеров в статията „Четири пътеки над Варвара“ и е един от многото възможни по склоновете на рида Алабак. Впоследствие Павката регистрира Сдружение „Алабак“ и разработи страхотния пътеводител за този дял от Родопите, където маршрутът също е описан подробно.
Пътеката е от по-трудните и технични, но за сметка на тоа пък е лесна за достигане на самоход.
Мелник – Кърланово – параклис “Свети Илия”
Най-голямото откритие в пролетното ни каране през 2014 г. с Ram Bikes по баирите около Мелник бе пътеката от параклиса “Свети Илия” към с. Кърланово. Точно на нея е посветен този маршрут.
А какво ѝ е толкова хубаво на тази пътека? Всичко, с изключение на дължината! Пътеката е едновременно технична, така че да се хареса на напреднали потребители, но и не прекалено трудна, така че по-неуверените също да карат поне половината от нея, а не да бутат по целия път надолу. В сравнение с другата пътека (от параклиса към Рожен), тази е караема за много по-широк кръг от хора, а е и по-ясна за следване.
Самият маршрут в този си вид е много лежерен и интересен – с едно от най-плавните изкачвания, които може да си представи човек, с разкошни панорами през цялото време, с уютно и красиво място за почивка (двора на параклиса), с възможност за силни усещания (ако ви стиска да доближите ръба на отвесната и висока поне 30-40 м скала, на която е кацнала постройката) и дори с исторически оттенък (в двора на “Свети Илия” е погребан Тодор Александров. За мен лично това е едно от най-добрите полудневни карания край Мелник.
Маркирани ХС маршрути в ПП Витоша – Бояна
Продължавайки с маркираните маршрути в ПП Витоша, като втори поред ви представяме краткия кръгов маршрут “Бояна”, който е най-близък до София. Това го прави лесно достъпен дори без автомобил или градски транспорт, а освен всичко той е и един от по-техничните, така че ще се хареса доста на по-напредналите карачи. В същото време пътеката надолу в последните години е доста по-чиста и ясна спрямо преди, така че при повече внимание може да се кара и от хора с все още развиващи се умения.
Макар и кратък, маршрутът не е съвсем лек като физическо натоварване – далеч е от каране по алея, особено ако решите да атакувате и преминете няколко доста технични участъка при изкачването. С придвижване на самоход от повечето квартали на София ще добавите към карането още поне 10 км. Има и едно-две места (каменни реки), където ще трябва да пренесете велосипедите.
В действителност карането се развива не само над Бояна, но и над Драгалевци. Има и какво да се види по маршрута – минава се покрай Драгалевския манастир и Боянското езеро.
Изрично искам да наблегна на нуждата от повишено внимание при спускането – не само по отношение на вас самите, но и на пешеходните туристи, тъй като част от него съвпада с основна туристическа пътека. Също така напомням, че серпентините се карат по завоя, а не напряко – ако не можете да ги преодолеете по стандартния и щадящ природата начин, т.е. ако смятате да ги сечете напряко, по-добре си намерете друга пътека.
Кресна – Горна Брезница 2
И този маршрут е удължен вариант на по-рано публикувана следа над Горна Брезница, но с начало и край в Кресна. Той обаче заслужава самостоятелно описание поради няколко причини, но най-важната е, че за мен лично включва двете най-добри пътеки в района между/около тези две населени места – една над Брезница, която е с безброй серпентини от всякакъв вид, но все пак е достатъчно караема, за да се вмести изцяло в категорията Т4, и една над Кресна, която на места е дори бърза, и ако не бяха хлъзгавата песъчливо-камениста настилка и техничните улеи и серпентини в края, щеше да бъде направо лесна. Благодарение на тях обаче тя е идеална и разнообразна, макар и кратка. Изводът от това е, че сред всички маршрути, включващи Кресна и/или Горна Брезница, този е подходящ за най-широк кръг от хора – дори по-неуверените карачи няма да бедстват постоянно и мъчително по него, а по-скоро ще им хареса, макар че на места ще трябва да бутат. Като цяло маршрутът е много разнообразен, тъй като включва и плавно изкачване по черен път, и спускане по друг такъв, и двете наситени с различни елементи пътеки. Изобщо, едно от най-добрите карания в района!