Третата от пътеките над Банско (от запад на изток и по реда, в който се появяват при изкачването към тях). Много скоростна на места, но има и технични участъци. Началото като че ли е най-трудно. Почвата е песъчлива, така че може да се кара спокойно и след дъжд.
Алиботуш (Славянка)
Това засега е единственият маршрут, който имаме от тази погранична планина, но какъв маршрут само! Достоен да носи името на самата планина, достоен да изпълни цял ден каране и цялата ви байкаронска душа. Заслугата за описването му, включително и за хубавите снимки, а на Димитър Щуров.
Важно е да отбележа, че маршрутът започва от една седловина над с. Голешово, а завършва в самото село. Липсващата отсечка е 3-4 км с наклон нагоре. Ако няма как да си осигурите логистика, т.е. да оставите МПС в Голешово, може би е най-добре да започнете карането направо оттам, за да превземете баира със свежи сили, а не в края на деня с натежали крака.
Велико Търново | Off Camber
Тази пътека е изградена изцяло от Enduro Warriors за целите на ендуро състезанието и не е учудващо, че по мнението на мнозина е най-хубавата в надпреварата. Постоянни промени в наклона, множество интересни и технични елементи и почти постоянен страничен наклон (името не е случайно!) са нещата, които характеризират тази пътека. В кално състояние е много трудна за каране, в леко влажно е идеална, в сухо също, но пак трябва да се внимава за сцеплението по страничните наклони.
Велико Търново | Виражите
Този етап от ендуро състезанието също се състои от две пътеки + заобикаляне около хотел “Момина крепост” в сърцето на местността Ксилифор. Горната пътека на практика е късо и като цяло лесно трасе за спускае с приятни малки скокчета, виражи и мека горска почва. Наклонът не е много стръмен, но има и една доста технична секция. За любителите на повече адреналин има и един голям скок, който изисква доста смелост и майсторлък.
Хотел “Момина крепост” се заобикаля отгоре (не е фатално да минете и отдолу, ако предпочитате), а при езерото до хижата се продължава по тънка туристическа пътечка от дясната страна на дерето, която следва течението на реката и завършва с мост над нея, излизайки на асфалтовия път Търново – Ксилифор.
Велико Търново | Пътеката от хижа „Божур“ към манастира „Св. Троица“
Най-техничната и спъната пътека в ендуро състезанията край Търново. В началото не е трудна, даже е доста равна, но в един момент започва да се промъква покрай скалите и става тясна и доста трудна на места.
Велико Търново | Гарга баир
Една от най-обичаните пътеки край Търново (поне за любителите на ендурото). Това е технична пътека, в долната част сравнително стръмна. Подходяща е за каране дори в дъждовно време, тъй като настилката е предимно чакълеста. Това обаче я прави и доста хлъзгава и опасна в сухо и топло време. Трудните места са няколко скални участъка. Започва от платото, намиращо се западно от Арбанаси и свършва на пътя за манастира „Св. Троица“.
Владо Тричков – махала Свидница
Декемврийската серия от карания край София отново ни отведе във Владо Тричков. Главната ни цел бе да намерим една пътека, чиито изкушаващ завършек бяхме видяли в махала Свидница при карането по маршрута “Кътина – Владо Тричков” седмица по-рано. За разнообразие обаче решихме да се изкачим до нея и по непознат за нас черен път, който се оказа бая стръмничък и с това затвърди впечатленията ни, че в този район полегато изкачване към билото просто не съществува.
Намерихме каквото търсехме, т.е. пътека от билото към махала Свидница, но тази пътека се оказа доста дива и занемарена, което автоматично я прави подходяща само за хора, които не се плашат от храсталаците и които намират най-голямо удоволствие в карането по нови и непознати пътеки, макар и такива, които не са най-чисти като терен и обкръжение. Сама по себе си пътеката не е много трудна, макар че има и някои доста стръмни участъци, но като се добавят и пречкащи се клони, натрупана шума и протягащи бодливите си пипала храсталаци, картинката става неподходяща за начинаещи или “по-изнежени” колоездачи. Затова пък любителите на дивото ще се насладят на няколко много забавни участъка, които са в състояние да изтрият спомена за трудното изкачване. Споменавам го за втори път, защото то е друга особеност на маршрута, която може да не се хареса на всеки. Не случайно въпреки малката си дължина, карането е със средна степен на физическо натоварване, тъй като изкачването е доста “остро” (на жаргона на ХС колоездачите).
Кътина – Владо Тричков
През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков. Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни…
Както виждате от информацията долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците. Даа, пущинаците… има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.
По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки).
Стобските пирамиди
Както обикновено, замисълът за този маршрут бе по-различен и по-амбициозен, но късият декемврийски ден и много други обстоятелства ни накараха да го променим – може би за добро, тъй като по този начин се фокусирахме върху природната забележителност над с. Стоб, която определено заслужава внимание. Пирамидите, оформени от вятъра и водата в пясъчните скали, са красиви и величествени, което ги прави и чудесен декор за “позьорски” снимки, но от гледна точка на маршрута разходката до тях се явява допълнителна възможност – най-малкото, защото до горната част на пътеката се стига само с бутане, макар че за всеки любител на техничното каране тези усилия ще си струват. Длъжен съм да напомня обаче, че това е масово посещаван туристически обект, т.е. почти винаги по пътеката има хора и това налага да се подхожда с повишено внимание и учтивост. Освен това пътеката е утъпкана в песъчливо-глинеста почва, която лесно ерозира, така че постарайте се да спирате плавно и да не блокирате гумите на велосипеда.
Започнах с допълнението, защото, признавам си, то ни хареса повече от основния маршрут. Доколкото обаче едва ли някой би шофирал 100 км за 15 минути изкачване + 1-2 минути спускане, най-логично е да се възползвате и от останалите 17 км каране в околността, включително и заради това, че маршрутът ще ви отведе и до горната страна на пирамидите, която отдолу не е достъпна заради свличане, което е прекъснало рида. Разположени на югозападен склон в полите на Рила, пътищата и пътеките над с. Стоб са подходящи за каране почти целогодишно, защото не задържат кал, а снегът бързо се стопява. Имайте предвид обаче, че в студените месеци песъчливите почви в района често са влажни, което ги прави и по-трудни при изкачване.
Кресна – Загаза – Влахи – Кресна
С наближаването на зимата много планински колоездачи “мигрират” към Югозапада, където не само се крият едни от най-хубавите пътеки, но е възможно и целогодишното каране по тях, освен в редките случаи, когато някой обилен снеговалеж покрие за кратко дори южните склонове. Това обаче се случва епизодично, затова сега, благодарение на Камен Котев, ви предлагам поредния маршрут с начална точка Кресна, който е идеален за каране в периода септември – април, с уговорката все пак, че през януари и февруари трябва да съобразите възможността за сняг по високите части на маршрута.
А този определено има такива, защото се изкачва до около 1400 м н.в. по склоновете на Пирин откъм гр. Кресна и с. Влахи. Друга отличителна черта на маршрута е дължината – става дума за целодневно каране и ако имате навик да поддържате съвсем бавно темпо, най-добре е да подберете по-дълъг ден, т.е. в по-ранна есен или чак напролет. При стегнато каране или група със силни крака обаче, около 6-8 часа с почивките би трябвало да са напълно достатъчни, а колоездачи в добра ХС форма вероятно могат да го “опраскат” и за по-малко от 4 часа.