Вторият маршрут над с. Сливница е съвсем кратък, но той така или иначе не е замислен като самостоятелен, а по-скоро като допълващо кръгче след някое от многото други карания, които предлага районът около Кресна. Най-логично е да го комбинирате с маршрута “Сливница 1”, тъй като началната точка е една и съща, както и черният път нагоре. 

Изкачването е по приятния черен път към с. Будилци, но скоро след като Сливница остане зад гърба ни, се прехвърляме през едно дере към съседния рид и се спускаме по кратка, но доста добра пътечка до асфалта между с. Горна Крушица и с. Сливница, по-близо до второто.

Пътеката като техническа трудност може да бъде разделена на две части – горна, която е ниво Т3 и долна (след вливането в една друга пътека), която е Т4, защото е доста изровена и с много нестабилни камъни. Но в цялост това е едно от по-лесните спускания по тези склонове. 

За да не стават недоразумения, заглавието показва, че става дума за село Сливница, намиращо се до Кресна, а не за далеч по-известния град до границата ни със Сърбия, където може би също има някоя интересна пътека, но засега не я знаем. Та над въпросното село в Югозапада карахме през месец декември и ако сте чели тази статия, вече ви е ясно какво можете да очаквате. То не е по-различно от другите пътеки в района – стръмни наклони, нестабилен терен, сухи почви и доста тръни. Но пък през по-голямата част от зимата снегът е непознато явление, така че може да се кара спокойно.

Настоящият маршрут описва първата пътека от тогавашното ни каране, която започва под с. Будилци. Изкачването до началото ѝ е по хубав черен път с умерен наклон, по който нито има как да се объркате, нито да се уморите твърде много. Пътеката се ползва сравнително редовно от местните овчари, така че на повечето места е достатъчно ясна. Има обаче и някои по-обрасли участъци, както и множество раздвоявания и разтроявания, така че ако не искате да карате със залепен към GPS-а нос и с постоянни спирания, може просто да импровизирате – най-много да попаднете на някоя друга пътека. В описанието все пак ще намерите достатъчно бележки за тази, която уцелихме ние. Като цяло пътеката е от по-трудните, особено за хора с твърдаци. Почвата е песъчлива и ронлива, на много места има и всякакъв подвижен камънак, така че дори в хладните месеци човек може да се поизпоти на нея.В по-голямата си част карането е технично, а не бързо.

Тъй като не се очаква да биете път до Кресна за 8 км каране, най-логично е да комбинирате тази “врътка” с някоя от многото други пътеки над Кресна и Горна Брезница, т.е. да навържете няколко кратки изкачвания и спускания.

Пътеката от вр. Костина могила към с.Дебръщица е много добра, поне ако обичате технични пътеки. Тя е дълга, разнообразна и на места доста трудна, но не постоянно. Затова не е учудващо, че това е втората нейна поява в маршрут на МТБ-БГ. За разлика от първия път, сега достигането до връхната точка е по асфалтовия път до курорта Св. Константин.

Защо така направихме и какви са предимствата? Едно от най-важните, от което ние не се възползвахме, е че асфалтовият път позволява изкачването да бъде спестено чрез използване на МПС-та. В зависимост от организацията, вида на МПС-тата, дължината на деня и т.н. могат да се организират дори няколко спускания, а пътеката определено предразполага към това. Дори обаче да си бъхтате методично по пътя, дългото асфалтово изкачване е по-леко и по-бързо, отколкото вариантите по черен път. Е, със сигурност е и по-досадно, така че вие преценете. 

Нагоре маршрутът е много лесен за навигация, но надолу почти сигурно ще ви трябва GPS уред. Наесен пътеката е почти напълно скрита под листата, но и през останалите сезони не е от най-широките и често ползвани, а на всичкото отгоре няколко пъти излиза на шосето и се отбива отново от него, така че ако трябва да разчитате само на описанието, очите ви трябва да са като радари и пак не е сигурно, че ще улучите всички части.

След няколкото водещи маршрута в района на Ковачевица, които публикувахме до момента в МТБ-БГ, настоящият изглежда малко по-невзрачен и скучен. На някого може да се стори дори леко излишен. Но така и така сме го проучили, решихме да го качим, защото ако имате повече дни на разположение или пък вече сте пробвали всички други карания там, може да имате нужда от разнообразяване. 

Изкачването е основно по асфалт и по хубав черен път, изграден наскоро като “горска магистрала” за камиони с дървен материал, така че да заобикалят Ковачевица и да излизат направо в Горно Дряново. Има дори и междинно спускане по асфалт до Сухия чарк. Същинското спускане обаче е по черен път, който е много стръмен и изровен, и пътеката от параклиса в края на карането. Комбинацията от всичко това го прави не особено подходящо за каране с твърдак, тъй като терените ще са малко по-друсави от необходимото, но ерозията не прощава на дърварските пътища. Улеите и острите камъни, оголени от ерозията, правят маршрута неподходящ за начинаещи, въпреки че изкачването е точно като за тях. Спускането може да се стори грубичко дори на напреднали колоездачи, а за неуверените си е направо опасно в този вид.

Зная, че всичко дотук не звучи като реклама на превъзходно каране. Пътеката в края на карането обаче значително подобрява общото преживяване. Към плюсовете на маршрута можем да добавим и това, че разширява малко възможностите за разходка на две колела в района и минава през някои спокойни, тихи и приятни места.

Този веломаршрут обединява две от пътеките в района между Ковачевица и Огняново, минава покрай селския минерален басейн (мирото) и може да се започне и от двете населени места. Трябват ли ви допълнителни доводи, за да го пробвате? 

Няколко думи и за пътеките, макар че може би вече сте чели достатъчно за тях в други маршрути от този район. Пътеката от Ковачевица към Огняново не е трудна, но е доста храсталясала на места в горната си част. През пролетта на 2016 г. почистихме най-проблемните участъци, но не се знае колко ще е траен ефектът. Изключително живописна е и позволява на много места човек да спре и да се наслади на гледката към дълбоката долина и отсрещните скали. На няколко места в горната част има малки свлачища, които налагат слизане и пренасяне на велосипеда, но нищо по-трудно от това. Има и един мост, който вече е счупен,така че се налага да пренасяте велосипеда над малка рекичка. Пътеката следва някогашното трасе на черен път, свързвал двете села, така че наклонът е лек, а широчината в повечето части е голяма, макар утъпканата следа да е съвсем тясна на места.

Пътеката над Скребатно към р. Канина за мен лично е най-хубавата в района – технична, без да е много трудна; опасна, но не натрапчиво плашеща. Последното все пак не е за подценяване – през цялото време от едната страна има стръмен, почти отвесен склон, така че това спускане не е подходящо за неуверени карачи, нито пък е място тепърва да подобрявате техниката си. Има и остри серпентини, има и доста тесни места, прагове, стабилни едри камъни… екстрите са много, но за хора, които имат поне средни умения в карането по такива терени.