Макар че това е първата пътека, описана в статията “Треска за злато над Полена”, като маршрут я описвам под номер три, защото чисто географски, а и във всяко друго отношение е различна от пътеките “Полена 1” и “Полена 2”. Разбира се, нищо не ви пречи да ги карате и трите наведнъж, както направихме ние в края на декември 2016 г. 

Все пак имайте предвид няколко важни неща за тази пътека:

Първо, до нея в момента се стига със спускане директно през едни поляни. Може някога да е имало пътека или път през тях, но в момента има само трева, в която трябва да уцелите посоката. За да ви е по-лесно, съветвам ви горещо да използвате GPS навигация.

Второ, пътеката на места е доста опасна. Трудна не бих я нарекъл, макар че в никой случай не е за начинаещи или за неуверени карачи. Макар да не е много неравна или прекалено тясна обаче, тя се движи по склона над стръмно дере и е с хлъзгава настилка от ситни камъчета и прах, така че трябва да карате с повишено внимание и, както казах, с увереност относно собствените си възможности и тези на велосипеда. Ако на някои места се чувствате некомфортно, по-добре слезте и бутайте, защото сурването към дерето не е добър вариант. Поради спецификите на терена, пътеката е по-стабилна и лесна за каране след дъжд.

И за да не ви се стори, че описвам пътеката в някакви мрачни краски, ще кажа, че за мен тя определено е една от най-вълнуващите в района и мога само да съжалявам, че за момента продължението ѝ нагоре към Брестово се губи в гъстите храсталаци. 

Ако сте чели маршрута “Горна Брезница 4”, вече знаете, че намирането на подсичащата пътека, описана в него, не стана от първи път, а бе съпроводено с някои фрийрайд импровизации с елементи на храсталясване, които обаче ни отведоха до още една много ясна и хубава пътека над селото. Така се роди и настоящият маршрут – публикувам го с уговорката, че по-нататък със сигурност ще търсим и друг вариант за достигане до същата пътека, тъй като описаното тук каране е подходящо само за хора, които имат афинитет към спускането по стръмни склонове без пътека, следвайки само общата посока. Но такива със сигурност има сред читателите ни и докато намерим друг подход към основната пътека, описана по-долу, реших, че този “дивашки” маршрут е по-добре от нищо. 🙂

Поредният номер отразява поредната пътека над Горна Брезница, която намерихме. За мен лично това е една от най-хубавите пътеки в района – не за друго, а защото подсича склона с малък наклон надолу, завирайки се от дере в дере, което я прави по-дълга в сравнение с някои от другите пътеки, които се спускат по-направо и по-стръмно и завършват твърде бързо. Малкият наклон я прави привидно лесна, но стръмният склон от едната страна гарантира силни усещания и изисква здрави нерви и увереност в карането, така че в никакъв случай не я препоръчвам на хора, които все още не са развили тези качества. И все пак, нека не ви плаша твърде много – в техническо отношение това е една от по-лесните пътеки над Горна Брезница, поне ако я гледаме в цялост.

Иначе качването си е стандартно, втората част от спускането също е по вече позната пътека.

Пореден маршрут около тези две населени места, поредна нова доза пътеки и пътища, подходящи за каране дори и през зимата! Всъщност сновната пътека в този маршрут се оказа една от основните над Горна Брезница, така че впоследствие започна да се ползва доста често. Представлява разклонение от пътеката към стадиона и е великолепна – технична, с хлъзгави чакълести серпентини, но в същото време не прекалено трудна (аз лично я спуснах с ХС твърдак) и не много опасна.

За да не слизаме обратно до Кресна по асфалта, поразпитахме две-три услужливи баби в селото и научихме, че има вариант за черни пътища покрай реката. Затова изследователската мисия продължи в тази посока и наистина намерихме приятно спускане между ливади и градини. Когато дойде време да излезем на шосето обаче, решихме да добавим още едно изкачване към металния кръст, който се издига над Кресна при входа към дефилето, защото от него надолу Краси Великов започна да превръща една обрасла и занемарена пътека в кратко трасе със скокове и други забавни елементи, така че и тази екстра е включена в настоящия маршрут.

Вторият маршрут над с. Сливница е съвсем кратък, но той така или иначе не е замислен като самостоятелен, а по-скоро като допълващо кръгче след някое от многото други карания, които предлага районът около Кресна. Най-логично е да го комбинирате с маршрута “Сливница 1”, тъй като началната точка е една и съща, както и черният път нагоре. 

Изкачването е по приятния черен път към с. Будилци, но скоро след като Сливница остане зад гърба ни, се прехвърляме през едно дере към съседния рид и се спускаме по кратка, но доста добра пътечка до асфалта между с. Горна Крушица и с. Сливница, по-близо до второто.

Пътеката като техническа трудност може да бъде разделена на две части – горна, която е ниво Т3 и долна (след вливането в една друга пътека), която е Т4, защото е доста изровена и с много нестабилни камъни. Но в цялост това е едно от по-лесните спускания по тези склонове. 

За да не стават недоразумения, заглавието показва, че става дума за село Сливница, намиращо се до Кресна, а не за далеч по-известния град до границата ни със Сърбия, където може би също има някоя интересна пътека, но засега не я знаем. Та над въпросното село в Югозапада карахме през месец декември и ако сте чели тази статия, вече ви е ясно какво можете да очаквате. То не е по-различно от другите пътеки в района – стръмни наклони, нестабилен терен, сухи почви и доста тръни. Но пък през по-голямата част от зимата снегът е непознато явление, така че може да се кара спокойно.

Настоящият маршрут описва първата пътека от тогавашното ни каране, която започва под с. Будилци. Изкачването до началото ѝ е по хубав черен път с умерен наклон, по който нито има как да се объркате, нито да се уморите твърде много. Пътеката се ползва сравнително редовно от местните овчари, така че на повечето места е достатъчно ясна. Има обаче и някои по-обрасли участъци, както и множество раздвоявания и разтроявания, така че ако не искате да карате със залепен към GPS-а нос и с постоянни спирания, може просто да импровизирате – най-много да попаднете на някоя друга пътека. В описанието все пак ще намерите достатъчно бележки за тази, която уцелихме ние. Като цяло пътеката е от по-трудните, особено за хора с твърдаци. Почвата е песъчлива и ронлива, на много места има и всякакъв подвижен камънак, така че дори в хладните месеци човек може да се поизпоти на нея.В по-голямата си част карането е технично, а не бързо.

Тъй като не се очаква да биете път до Кресна за 8 км каране, най-логично е да комбинирате тази “врътка” с някоя от многото други пътеки над Кресна и Горна Брезница, т.е. да навържете няколко кратки изкачвания и спускания.

Пътеката от вр. Костина могила към с.Дебръщица е много добра, поне ако обичате технични пътеки. Тя е дълга, разнообразна и на места доста трудна, но не постоянно. Затова не е учудващо, че това е втората нейна поява в маршрут на МТБ-БГ. За разлика от първия път, сега достигането до връхната точка е по асфалтовия път до курорта Св. Константин.

Защо така направихме и какви са предимствата? Едно от най-важните, от което ние не се възползвахме, е че асфалтовият път позволява изкачването да бъде спестено чрез използване на МПС-та. В зависимост от организацията, вида на МПС-тата, дължината на деня и т.н. могат да се организират дори няколко спускания, а пътеката определено предразполага към това. Дори обаче да си бъхтате методично по пътя, дългото асфалтово изкачване е по-леко и по-бързо, отколкото вариантите по черен път. Е, със сигурност е и по-досадно, така че вие преценете. 

Нагоре маршрутът е много лесен за навигация, но надолу почти сигурно ще ви трябва GPS уред. Наесен пътеката е почти напълно скрита под листата, но и през останалите сезони не е от най-широките и често ползвани, а на всичкото отгоре няколко пъти излиза на шосето и се отбива отново от него, така че ако трябва да разчитате само на описанието, очите ви трябва да са като радари и пак не е сигурно, че ще улучите всички части.